Намаляване на срока за лишаване от право за шофиране при причинена смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * явна несправедливост на наказанието * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * условно осъждане * обществена опасност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№. 613

Гр. София, 28 ноември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 675/24 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Н. А. Н. чрез упълномощения защитник, адв. Р. И. срещу въззивно решение № 75/08.05.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 5/2024 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл.66, ал.1 от НК.

В касационната жалба се излагат съображения за игнориране на съществени обстоятелства относно обстановката, при която е настъпил пътният инцидент и за поведението на пострадалия, които рефлектират пряко върху реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия.

Наложеното наказание се оценява като явно несправедливо, поради определянето му в размер, който препятства условното му изтърпяване и не съответства на големия брой смекчаващи обстоятелства, които се установяват по делото. Отделно се сочи, че не е съобразено с допуснатите нарушения от пострадалия, който се е движил по неосветен пътен участък с тъмни дрехи и след употреба на значително количество алкохол.

Срещу касационната жалба на подсъдимия, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от частните обвинители Й. Х., А. Д., Л. Г. и Н. Х. чрез упълномощения повереник адв. Д. К., в което се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Във възражението се акцентира върху предходните нарушения на подсъдимия като водач по ЗДвП и на липсата на допуснати нарушения от пострадалия, които да са съпричинили настъпването на пътното произшествие.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Н. се представлява от упълномощения защитник адв. И., който поддържа касационната жалба по изложените съображения и моли да бъде уважена. Позовава се на положителната характеристика на подсъдимия и изразеното критично отношение към деянието, което е настъпило при усложнена пътна обстановка, която е попречила на подзащитния му да реагира адекватно и да окаже помощ на пострадалия. Поддържа искането от касационната жалба за постановяване на условна присъда.

Подсъдимият Н. пред ВКС в лична защита моли за определяне на условно наказание, за да се грижи за трите си деца и съпруга и да ги обезпечава финансово. В последната си дума моли за намаляване на наказанието лишаване от свобода и за отлагане на ефективното му изтърпяване.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е определил на подсъдимия максимално снизходително наказание /предвид данните по делото за подаването на неверен сигнал за причината за инцидента/ и неговото евентуално смекчаване би било неоправдано.

Частният обвинител Л. Г. се явява лично и с упълномощения повереник адв. В., която представлява и останалите частни обвинители, които не присъстват в съдебно заседание, за което са редовно уведомени.

Повереникът на частните обвинители адв. В. пред ВКС заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия по подробно изложените в писменото възражение аргументи и моли да се остави без уважение като неоснователна. Акцентира върху предходните административни нарушения по ЗДвП на подсъдимия и счита, че по делото не се установява съпричиняване от пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради което моли за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Частният обвинител Л. Г. не взема самостоятелно отношение по жалбата на подсъдимия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Делото е било разгледано за втори път от въззивната инстанция след като първоначално постановената първоинстанционна присъда, № 9/15.03.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик по н.о.х.д. № 36/23 г. е била отменена по жалба на подсъдимия с Решение № 107/03.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 245/23 г. на АС – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При новото разглеждане на делото е била постановена присъда № 33/20.09.2023 г. по н.о.х.д. № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с която подсъдимият Н. А. Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. в [населено място], обл. Силистра на общински път III-3704, свързващ [населено място] и [населено място] при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес 207 Д” с рег. [рег.номер на МПС] , негова собственост в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, чл. 20, ал.2, чл.116 и чл.123, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Г. Т. Х., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.3, б. „б“, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл. 59, ал.1 и 2 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато полицейското и предварителното му задържане по делото. На осн. чл.343г от НК подсъдимият Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените на досъдебното и съдебно производство разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 75/08.05.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 5/2024 г., присъдата на Окръжен съд-Пазарджик е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за частично основателна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Това оплакване не е посочено изрично в касационната жалба на подсъдимия като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, но в същата се съдържат несъгласия с доказателствената дейност на въззивния съд, които по естеството си представляват оплакване за съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъдат разгледани за тяхната основателност.

Възраженията на подсъдимия следва да бъдат преценявани през призмата на диференцираната процедура, която е приложена. Съдебното производство по делото е проведено по глава 27 от НПК под формата на съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса. Изразеното съгласие по чл. 372, т.2 от НПК има за законова последица постановяване на съдебните актове на решаващите съдилища в рамките на признатите от подсъдимия факти, които не могат да бъдат променяни от съда, включително и чрез събиране на допълнителни доказателства.

Задължение на съда от първата инстанция е да провери дали фактите по обвинението се подкрепят от наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и ако това е така, да одобри съгласието на подсъдимия по чл. 372, т.2 от НПК по надлежния процесуален ред, с определение по чл. 372, ал.4 от НПК. Прочитът на контролираното въззивно решение показва, че съдилищата по фактите са изпълнили задължението си за надлежна проверка на доказателствената съвкупност относно достатъчна подкрепеност на инкриминираните обвинителни факти, които подсъдимият е признал. Въззивният съд е подложил на проверка правилността на определението на първата инстанция по чл. 372, ал.4 от НПК като е направил собствен подробен анализ на доказателствата по делото и аргументирано е достигнал до извода, че същите подкрепят признанието на подсъдимия в изискуемата от закона степен. При това положение за дееца не съществува законова възможност да оспорва в съдържателен план фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, които е признал или да иска тяхната промяна. Задължителната съдебна практика е изяснила, че законовото изискване по чл.373, ал.4 от НПК не следва да се „абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност“ на фактическите данни, които съдържат, което на практика е изключително трудно да бъде постигнато./ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. Достатъчно условие за прилагането на този вид диференцирана процедура е наличието на достатъчен обем доказателства, подкрепящи релевантните обвинителни факти, които деецът е признал, което в настоящият казус е изпълнено в необходимата степен.

Приложени към оплакването на подсъдимия в частта за несъответствието между отразеното в обвинителния акт за намерени на мястото на произшествието „парчета от задното стъкло“ на товарния автомобил и протокола за оглед на същия, с приложения към него фотоалбум, от които е видно, че задната му част не е от стъкло, не сочат на съществен процесуален пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд. Посоченото несъответствие е изключително несъществено за преценката по чл. 373, чл.4 от НПК на доказателствената съвкупност, която е еднопосочна и безпротиворечива по въпроса за механизма на настъпване на пътното произшествие /чрез удар между предната лява част на автомобила и задната страна на тялото на пострадалия/ и авторството на водача на процесния товарен автомобил /който е негова собственост и е намерен паркиран в двора на обитаваната от него къща с видими повреди, които съгласно заключението на авто-техническата експертиза съответстват на уврежданията по тялото на пострадалия/ , поради което не може да бъде оценено като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Не се намери за основателно и оплакването за липса на събрани от съдилищата доказателства относно облеклото на пострадалия, / облечен с тъмни дрехи без светлоотразители/ което е препятствало видимостта на водача към него, тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат факти за безпрепятствена видимост на подсъдимия спрямо пострадалия, с които той се е съгласил като част от признанието по чл. 371, т.2 от НПК и които са надлежно доказателствено обезпечени от наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и заключението на авто-техническата експертиза. Оплакването на подсъдимия, че по делото не са събрани доказателства от значение за механизма на произшествието, в частност за поведението на пострадалия, което е допринесло за неговото настъпване, каквито факти не се съдържат в обстоятелствената част на обвинението не е съобразено с вида и характера на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК и задължителните предписания на тълкувателната съдебна практика, съгласно които наказателната отговорност на подсъдимия се реализира в рамките на очертаната от обвинителния акт фактология без в нея да се внасят съществени изменения.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради което искането на подсъдимия от жалбата в тази посока не може да бъде удовлетворено.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Същото е частично основателно.

В частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода оплакването се прецени за неоснователно.

Въззивният съд е подложил на внимателна и детайлна преценка обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като ги е оценил съобразно действителната им стойност и тежест при отмерването на съответната на деянието санкция в частта относно наказанието лишаване от свобода.

Обстоятелствата в полза на подсъдимия са коректно отчетени във въззивното решение, като съдът основателно е причислил в тази категория необремененото съдебно минало на дееца /към датата на деянието е настъпила реабилитация по право за предходното му осъждане, с което се заличават последиците от същото/, положителната му личностова характеристика като съпруг и баща на три деца, /две от които на неговата съпруга, които отглеждат съвместно/ постоянната му трудовата му заетост и придобиването на квалификация за професионален шофьор/ последното обстоятелство може да се оцени положително в контекста на придобиване на допълнителни професионални умения при управление на МПС/. В същата категория правилно е причислен и съответният вид непредпазливост, при която е извършено деянието, под формата на небрежност, която при всички случаи разкрива по-нисък интензитет на личната обществена опасност на дееца в сравнение със самонадеяността.

Като отегчаващи факти правилно са оценени предходните административни нарушения по ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран преди извършване на деянието, тяхната интензивност във времето и тежестта на по-голямата част от тях, които са свързани с нарушаване на режима на скоростта.

Наказанието лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите обстоятелства в рамките под средния законов размер /предвиденото от закона основно наказание към датата на деянието е от 3 до 15 години лишаване от свобода/ и е отмерено на шест години, като след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК е фиксирано на четири години лишаване от свобода.

В касационната жалба на подсъдимия не се сочат конкретни доводи, свързани с оценката на касаещите наказателната му отговорност обстоятелства, които да бъдат обсъждани за тяхната основателност, извън наведените процесуални нарушения относно оценката на доказателствата. Обстоятелствата с тъмните дрехи на пострадалия и употребата на алкохол от негова страна, на които се позовава деецът не са от естество да бъдат отчитани като смекчаващи факти, тъй като първото не е част от признатата по делото фактология, доколкото от признатите от дееца обвинителни факти се установява липсата на пречки подсъдимият да възприеме своевременно пострадалият от достатъчно разстояние и да избегне удар с него при скоростта, с която се е движел.

Второто обстоятелство, употребата на алкохол от пострадалия пешеходец в конкретният случай е напълно ирелевантно към настъпването на произшествието, тъй като същият се е движел правомерно от лявата страна по посока на движението, в страничния край на пътното платно, като ударът е настъпил докато е бил с гръб към превозното средство. Употребата на алкохол от страна на пешеходец не е нарушение по ЗДвП, поради което също няма отношение към резултата от произшествието, което съгласно фактите по делото е настъпило поради навлизане на подсъдимия в насрещната пътна лента, където е реализиран процесният пътен инцидент.

ВКС намира, че като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт следва да се отчете и завишената степен на обществена опасност на деянието, изведена от механизма на извършването му и цялостната обстановка на протичане на пътния инцидент, който се отличава с неконтролирано управление на автомобила от страна на подсъдимия чрез последователно преминаване от дясната в лявата пътна ленти, посредством криволичещо движение по платното, чрез навлизане в северната канавка и движение с левите гуми по нея, последвано от финално навлизане в насрещната пътна лента, където е настъпил и удара с пешеходеца. Описаната от обвинението и призната от подсъдимия фактология по управление на автомобила до непосредственото реализиране на пътното произшествие сочи на загуба на контрол върху превозното средство от страна на дееца, което съставлява нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, което не е инкриминирано, поради което на самостоятелно основание следва да се цени като отегчаващ отговорността му факт.

При тези данни, искането за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия чрез определяне на наказание, което по размер позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК не може да бъде удовлетворено.

Въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства в полза на дееца - необремененото му съдебно минало, положителната му трудова характеристика, семейното му положение от една страна и от друга – предходните нарушения по ЗДП, за които са му наложени административни наказания, в това число и за движение с превишена скорост, както и поведението му по подаване на фалшив сигнал за произшествието и е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал.4. вр. чл.55 от НК, поради което определеното основно наказание в максимална степен съответства на тежестта на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия.

Оплакването по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се намери за частично основателно относно определеното допълнително наказание лишаване от права, отмерено на шест години, с две години над основното наказаниe лишаване от свобода.

ВКС намира, че това наказание е прекомерно завишено и не кореспондира с целите на наказанието лишаване от права, поради което същото следва да се редуцира с една година, като се определи в размер на пет години / с една година над основното наказание/. Въззивният съд е индивидуализирал размера на наказанието лишаване от права като се е позовал на високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, изведена предходните му нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран по административен ред, включително и на извършените след датата на процесното деяние. Посочените нарушения на пътното законодателство, за които подсъдимият е бил административно наказан са взети предвид и при определянето на основното наказание, която оценка е следвало да се приложи и при отмерването на допълнителната санкция, но съдът е възприел отчасти непоследователен подход, като им е придал по-голяма тежест от тази, която притежават.

От приложената по делото справка от ОДМВР- Пазарджик се установява, че подсъдимият има издадени две наказателни постановления и седем броя наказания по фиш, които са били изпълнени. Една част от административните нарушения по ЗДвП са извършени след датата на инкриминираното деяние, поради което позоваването на същите при определянето на размера на допълнителното наказание е незаконосъобразно, тъй като тези нарушения не могат да се отчитат като релевантни за наказателната отговорност на дееца обстоятелства и на тяхна база да се правят изводи за степента на обществена опасност на извършеното деяние, което ги предхожда по време.

С оглед основателността на оплакването за явната несправедливост на допълнителното наказание лишаване от права, решението на въззивния съд следва да се измени, като се намали наказанието лишаване от право за управление на МПС от шест години на пет години, което е в съответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК.

В контекста на оплакването за явна несправедливост на наказанието и за прецизност следва да се посочи, че подсъдимият не е допуснал нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДП за движение с несъобразена скорост, тъй като видно от заключението на автотехническата експертиза скоростта му на движение и видимостта към пострадалия пешеходец са давали възможност на водача да спре преди мястото на удара и да го избегне. Процесният удар е настъпил не поради несъобразената скорост, с която подсъдимият се е движел, а поради навлизането му в насрещната пътна лента, в нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, което нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Както се посочи по-горе подсъдимият е допуснал и нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, поради липсата на контрол върху управляваното от него превозно средство, което не му е инкриминирано, но е допустимо да се изведе от обстоятелствената част на предявеното обвинение./ ТР 2/2016 г. на ОСНК на ВКС /.

Нарушението по чл. 123 от ЗДвП, както правилно е посочил съдът се обхваща от квалификацията по чл. 343, ал. 3 от НК, поради което двете норми се припокриват и не следва да се включва в бланкетната диспозиция, тъй като е предвидено като квалифициращ признак на престъплението и не е необходимо да се изследва причинната му връзка с настъпването на резултата от пътното произшествие.

В правомощията на ВКС по чл. 354, ал.2, т.2 от НПК не се включва прилагане на закон за същото престъпление, поради което тази непрецизност във въззивното решение на апелативната инстанция е допустимо само да се посочи в мотивите към настоящото решение. Това обстоятелство не се отразява на реализацията на наказателната отговорност на дееца в насока смекчаването й, тъй като се касае за прецизиране на административните нарушения, които запълват бланкета на нормата на чл. 343 от НК в рамките на признатата обвинителна фактология, което не води до съществена промяна в оценката на обществената опасност на деянието.

По изложените съображения въззивното решение следва да се измени в частта относно допълнителното наказание лишаване от право за управление на МПС, наложено на подсъдимия, което следва да се намали от шест на пет години лишаване от права.

В останалата част въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 75/08.05.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 5/2024 г. в частта относно допълнителното наказание, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н. Н. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години на ПЕТ години.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: