Право на преминаване през проход в съседна сграда по силата на стари актове

Текстът на акта

Ключови фрази

11

РЕШЕНИЕ
N 678

София, 10.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1652/2024 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на „ПС Груп“ АД и „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

С определение № 3090/17.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 99/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 109/2023 г. на Бургаския апелативен съд В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 260242/15.08.2022 г. по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд (изменено в частта за разноските), „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., владението на обща част по предназначение, ситуирана в партерния етаж на собствената на ищците сграда - преградена част от проход, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., отразена в настоящото си фактическо състояние, конфигурация и граници в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд - неразделна част от решението, както и В ЧАСТТА, с която „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с идентификатор 07079.610.125.1 по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ от 79,12 кв. м., отразена в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза - неразделна част от решението; в производството по делото като трето лице- помагач на ответника участва „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

Ответниците по касация - ищците по делото, ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., М. К. С. и Л. М. Р. - последните двама като процесуални правоприемници на А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., поддържат становища за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения?“, с цел проверка дали въззивното решение в означената по-горе част противоречи на практиката на ВКС.

На поставения въпрос съдебната практика отговаря утвърдително. Даденото разрешение, според което въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди всички допустими и относими за разрешаването на правния спор доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност, и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, се възприема и от настоящия състав на ВКС.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно в допуснатата до касационно обжалване част по следните съображения:

С въззивното решение е прието, че ищците по делото - физически лица и ТПК „Колективен труд“, са собственици на самостоятелни обекти в пететажна административна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на с. гр., а в качеството си на етажни собственици са собственици на обща част по предназначение, съставляваща ситуиран в партерната част на сградата проход, състоящ се от две части: преградена част, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., и свободна част с площ 79,12 кв. м.

Съседен на УПИ [№] от кв. 77 е УПИ [№] от кв. 77, отреден за сграда на кино „Септември“, която е била собственост на праводателя на ответното дружество, понастоящем с идентификатор [№].

Сградата, собственост на ищците, и сградата на бившето кино „Септември“ са две отделни сгради, изградени на калкан в режим на свързано застрояване, и попадащи в отделни урегулирани поземлени имоти.

Основният спор по делото се е свеждал до това дали проходът е собственост на ищците като обща част по предназначение на собствената им пететажна сграда, или е обща част на двете сгради в непреградената му част и изключителна собственост на ответника, респ. - на третото лице-помагач на ответника, в преградената му част, която е получила идентификатор [№].

Прието е, че проходът конструктивно е част от сградата, собственост на ищците; разположен е изцяло в нея, заема част от партерния й етаж и е ситуиран изцяло в УПИ [№] от кв. 77, поради което представлява обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС на посочената сграда, а не съвместна обща част на двете сгради. Връзката му със сградата с идентификатор [№] не е конструктивна, а само функционална - при отреждането на терена и строителството на обектите (1965 г. - основно строителство, и 1973 г. - надстрояване на сградата на ТПК) е бил предназначен да обслужва и двете сгради: да осигурява достъпа до входа на киното, достигайки до фоайето на същото, където били разположени касите, и до входа на административната сграда.

По отношение на преградената част от прохода е установено, че от нея се влиза директно във фоайето на бившето кино, което е ситуирано в сграда с идентификатор [№]. Като самостоятелен обект с идентификатор [№] същата е нанесена с изработването и одобряването на КККР през 2009 г. с функционално предназначение „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, без данни за план или проект, по който е нанесена. Преграждането на прохода е с лека преградна стена от дървена конструкция и стъкло, а обект с идентификатор [№] не съществува на място нито във вида, в който е показан на кадастралната карта, нито в какъвто и да е друг вид. При нанасянето му в КК е бил част от бинго. Тъй като не съществува на място, няма как да е приобщен към магазина (в кадастралната карта - обект „за здравни и социални услуги“), находящ се в партера на сградата с идентификатор [№], но чрез поставеното преграждане ответникът е присъединил преградената част към свой търговски обект, находящ се в посочената сграда. Тъй като преградената част конструктивно е част от сградата на ищците, а проходът е обща част на тази сграда, всички те, като етажни собственици, имат право да я ползват. В резултат на неоснователното преграждане обаче са лишени от възможността да я ползват и с това неоснователно действие се нарушава правото им на собственост.

По отношение на свободната част от прохода се установява, че, с оглед функционирането на сградата на бившето кино в частта й с достъп откъм прохода като търговски обекти (магазини, заведение за хранене и др.), проходът е ползван за преминаване от неограничен кръг лица, клиенти на тези обекти, както и за зареждане на стоки. Прието е, че ежедневното преминаване на голям поток от хора през собствения на ищците имот също представлява пречка за тях да упражняват пълноценно правото си на собственост.

Прието е, че ответното дружество, респ. частният му правоприемник- третото лице-помагач, владее заградената част (която не е присъединена към сградата на ответника чужда вещ по смисъла на чл. 97 ЗС) и ползва за преминаване незаградената част от прохода.

При тези данни въззивният съд е достигнал на първо място до извода, че ищците, в качеството им на етажни собственици, са собственици на прохода като обща част по предназначение на собствената им сграда. На следващо място - ответникът, респ. - частният му правоприемник, не е доказал, че владее заградената част и ползва останалата част от прохода на правно основание, годно да го направи собственик, или че е носител на ограничено вещно право на ползване, преминаване и др., поради което предявените искове - положителен установителен, ревандикационен и негаторен, след отмяна на първоинстанционното решение в тази част, са уважени.

Като недопуснато до касационно обжалване, въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е прието, че ищците са собственици на общата по предназначение част на сградата, притежавана от тях в режим на етажна собственост, съставляваща проход, състоящ се от две части - преградена с площ 23,63 кв. м., и свободна с площ 79,12 кв. м.; решението е влязло в сила и в частта, с която ответникът е осъден да премахне преградна стена, с която е присъединил преградената част от прохода с площ 23,63 кв. м. към свой търговски обект в партера на собствената си сграда. Поради това доводите, включително и направените в откритото съдебно заседание, касаещи принадлежността на правото на собственост, не следва да се обсъждат.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищците владението на преградената част от прохода с площ 23,63 кв. м., и в частта, с която ответникът е осъден да преустанови преминаването през свободната част с площ 79,12 кв. м.

В допуснатите до касационно обжалване части въззивното решение е неправилно. Макар формално да е спазил изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането им, въззивният съд не е оценил в пълна степен всички онези обстоятелства и събраните по тях доказателства във връзка с твърдението на ответника по исковете и на третото лице-помагач за наличие на правно основание да преминават през прохода, довело до неправилно уважаване на ревандикационната претенция с предмет заградената част от прохода в осъдителната й част и на негаторната претенция с предмет преминаване през свободната част. Доказателствата в тази насока въззивният съд е обсъдил схематично, не е навлязъл в детайли, не ги е съпоставил, в резултат на което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи.

Въз основа заключенията на техническите експертизи, относимите свидетелски показания и писмени доказателства въззивният съд е достигнал до правилния извод, че проходът е бил изграден съобразно одобрен архитектурен проект за строителството на киното, като функционално е свързан със сградата на същото, чието предназначение към момента на изграждането й (1965-1966 г.) е било за кино. Съдът обаче не е отчел, макар да ги е посочил, данните относно периода на извършване на строителството - 1965-1966 г., и не е приложил относимата правна уредба, която е императивна - в чл. 53е, ал. 2, изр. 1-во вр. чл. 53д, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), в която е предвидено, че по решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, може да се установява за нужди на държавни учреждения, предприятия и обществени организации право на преминаване през чужди имоти, когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход, като с разпоредбите на чл. 53е, ал. 2, изр. 2-ро ЗПИНМ (отм.) и пар. 296а, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.) е предвидено обезщетяване - ежегодно или еднократно, от учрежденията, предприятията и обществените организации на собствениците на имотите, върху които е учредено право на преминаване, за причинените им вреди.

Приема се в практиката на ВКС, че Законът за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот, но преди приемането на ЗУТ то е предвидено в други закони - чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество; чл. 53е, ал. 2 ЗПИНМ (отм.); чл. 296а ППЗПИНМ (отм.); чл. 208 ППЗТСУ (отм.), а понастоящем е уредено и в чл. 192 ЗУТ (решение № 50115/24.11.2022 г. по гр. д. № 4830/2021 г. на ВКС, I-во г. о.). Приема се също така, че в действащото законодателство не е уредено вещно право на преминаване през жилищна сграда, но в Закона за благоустройство на населените места (ЗБНМ), действал в периода 17.05.1941 г. - 01.01.1950 г., това право съществува, като за същинско право на преминаване през жилищна сграда при уредбата на ЗБНМ от 1941 г. (отм.) може да се говори само в хипотеза, когато лицевата сграда е индивидуална собственост на едно или няколко лица, а сградата във вътрешната част на дворното място е собственост на друго лице или лица. Прието е още, че възможността да се строят вътрешни сгради с проход от улицата през лицевата сграда в имота при действието на ЗБНМ от 1941 г. (отм.) и възникналото от това ограничено вещно право на преминаване през лицевата сграда, налагат необходимостта това право да бъде зачетено и понастоящем, ако тези сгради съществуват (решение № 50062/21.07.2023 г. по гр. д. № 1633/2022 г. на ВКС, І-во г. о.). Аналогична хипотеза - на проход-коридор в жилищна сграда, е разгледана и в решение № 228/19.03.2009 г. по гр. д. № 5216/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. В практиката на ВКС са познати и случаи на право на преминаване през гараж (решение № 59/04.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г. на II-ро г. о.), както и на право на преминаване през подземни паркинги (гаражи), изградени по начин, че достъпът до единия се осъществява през другия (определение № 267/08.10.2015 г. ВКС по ч. гр. д. № 4088/2015 г. на II-ро г. о.).

Посочената практика на ВКС следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата, при която двете съседни сгради, представляващи отделни конструкции, са свързани функционално чрез проход, осигуряващ достъп от улицата както до част от етажите в сградата на ищците, така и до другата сграда, като се приеме, че при действието на ЗПИНМ (отм.) може да съществува ограничено вещно право на преминаване през административна сграда. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВКС, І-во г. о., приема, че още с осъществяването на строителството през 1965-1966 г., в съответствие с архитектурното решение, проходът е придобил специфичното за такова място предназначение - за преминаване, в резултат на което е възникнало ограничено вещно право на преминаване в полза на собственика на сградата, отредена за кино „Септември“. В тази насока следва да се съобразят данните по делото за наличие на съгласувана воля на компетентните по закон държавни органи, предвид представените по делото протокол № 3/12.03.1965 г., с който ИК на ГНС-Б. е дал съгласие сградата, понастоящем с идентификатор [№], да бъде надстроена, като проектирането й се възложи на проектанта на кино „Септември“ с оглед правилното й свързване с киното, входа към него и общото отопление, и заповед № 1633/1966 г. на председателя на Окръжния народен съвет - Б.. От изготвеното задание за проектиране и програма към него е видно, че проходът е предназначен за вход на киното и в него следва да се предвиди отстъп за събиране на хора, т. е. фоайе. Същото се установява и от протокол обр. 16 за въвеждане на киното в експлоатация от 1971 г., от което се установява и законността на строителството. Въпросът за дължимото обезщетение не е поставян и разискван като спорен.

С оглед на тези данни следва да се приеме за изпълнено изискването на действалата към посочения период правна уредба за наличие на решение на органите, посочени в чл. 53е, ал. 2, изр. 1-во вр. чл. 53д, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), като с изграждането на прохода е възникнало право на преминаване през чужд имот в полза на собственика на сградата на киното- държавата, което се е упражнявало чрез държавното предприятие ОП „Кинефикация“ (съобразно правния режим на собствеността към онзи момент), с правоприемници чрез преобразуване и приватизация „Бургасфилм“ ЕООД, впоследствие „П. арт“ АД и „ПС Груп“ АД (ответник по делото) и преобразуване чрез отделяне от последното на „Лукс Билд Стой“ ЕАД, сега „Лукс Билд Строй“ ЕООД (трето лице- помагач). Така възникналото ограничено вещно право следва да бъде зачетено и понастоящем, доколкото проходът сществува, съществуват и двете съседни сгради, изградени в режим на свързано застрояване, достъпът до които се осигурява през прохода. Изводът не се променя от данните по делото за още два достъпа до сградата на киното - от улица-тупик и откъм [улица], тъй като там са ситуирани изходите на киното и по тази причина те не биха могли да се ползват за вход (ирелевантно с оглед предмета на спора е обстоятелството дали същото предназначение - за кино , се е запазило и понастоящем).

При това положение въззивното решение се явява неправилно в частта, с която за основателна е приета осъдителната част на ревандикационната претенция с предмет заградената част от прохода с площ 23,63 кв. м., и в частта, с която за основателна е приета негаторната претенция с предмет свободната част от прохода с площ 79,12 кв. м. Наличието на право на преминаване дава основание на ответника, респ. на третото лице - негов помагач, да преминават през прохода, като осъществянето на такива фактически действия не съставлява неоснователно действие, което да пречи на собственика на прохода - ищците, да упражняват правото си на собственост в пълен обем.

Като неправилно, въззивното решение в посочените части, с което е прието обратното, следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от касационната инстанция по същество (аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК), като предявените претенции бъдат отхвърлени.

Като резултат от отхвърлянето на главните искове настоящият състав на ВКС следва да се произнесе и по евентуалния иск, който следва да бъде отхвърлен предвид установеното по делото право на преминаване през прохода в полза на ответника по предявения отрицателен установителен иск, респ. на третото лице - негов помагач.

Предвид вида на обекта - проход, ситуиран в партерната част на административна сграда, производството следва да се прекрати като недопустимо по отношение исканията за установяване на: право на плодоползване - то е относимо само за вещи, от които се получава добив; право на употребление - относимо само за движими употребими вещи; право на обитаване - свързва се с жилищни обекти. По отношение правото на ползване искът е недопустим предвид липсата на правен интерес - ответникът не твърди да притежава подобно право (твърдението му е, че притежава право на преминаване).

Следва да бъде пререшен и въпросът за отговорността за разноските, като същата бъде разпределена съобразно с изхода на спора, който главно е съсредоточен върху проблемите на собствеността и наличието на ограничени вещни права върху спорния обект (в частта по исковете за парични вземания въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение в тази част, е влязло в сила като необжалвано). С оглед частичното уважаване и частичното отхвърляне на исковете за защита на вещни права, на сторилите разноски насрещни страни (с изключение на третото лице - помагач, на което съгласно чл. 78, ал. 10, предл. 1-во ГПК не се присъждат разноски) следва да се присъди по половината от разноските за всички инстанции, включващи заплатени държавни такси (с изключение на държавната такса по исковете за парични вземания, тъй като същите са отхвърлени), възнаграждения на вещи лица, адвокатски възнаграждения, разноски за издаване на съдебни удостоверения и на преписи. Предвид високата правна и фактическа сложност на спора неоснователно се явява възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ПС «Груп», което за касационното производство възлиза на 9 000 лева (доверителите по договор № 5931/18.09.2023 г. са двама, като възнаграждението от 18 000 лева е било уговорено общо). Разноските се присъждат, както следва: на ТПК «Колективен труд» - 9 702.66 лева (от общо 19 405.32 лева); на ищеца И. Д. Ш. - 5 967 лева (от общо 11 934 лева); на ищцата В. Д. Х. - 648.90 лева (от общо 1 297.80 лева); на «ПС Груп» АД - 11 932.79 лева (от общо 23 865.59 лева); останалите ищци-физически лица не са сторили разноски по водене на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 99/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 109/2023 г. на Бургаския апелативен съд

- В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 260242/15.08.2022 г. по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд (изменено в частта за разноските), „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., владението на обща част по предназначение, ситуирана в партерния етаж на собствената на ищците сграда - преградена част от проход, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., отразена в настоящото си фактическо състояние, конфигурация и граници в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд - неразделна част от решението, и

- В ЧАСТТА, с която „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ от 79,12 кв. м., отразена в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза - неразделна част от решението, и

- В ЧАСТТА за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеното от ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С. - заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници М. К. С. и Л. М. Р., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., срещу „ПС Груп“ АД, искане за предаване владението на обща част по предназначение, ситуирана в партерния етаж на собствената на ищците сграда - преградена част от проход, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., отразена в настоящото си фактическо състояние, конфигурация и граници в комбинираната скица на техническата експертиза на л. 661, том 3 по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд, приподписана от състава на ВКС и съставляваща неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С. - заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници М. К. С. и Л. М. Р., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., срещу „ПС Груп“ АД, иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ 79,12 кв. м., отразена в комбинираната скица на техническата експертиза на л. 661, том 3 по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд, приподписана от състава на ВКС и съставляваща неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С. - заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници М. К. С. и Л. М. Р., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., срещу „ПС Груп“ АД, отрицателен установителен иск за признаване на установено, че в полза на ПС „Груп“ АД не съществува (не е учредено) ограничено вещно право на преминаване през общата по предназначение част в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., в двете й части - преградена и свободна, съставляваща проход в партерния етаж на сградата с обща площ 102,75 кв. м., отразена в комбинираната скица на техническата експертиза на л. 661, том 3 по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд, приподписана от състава на ВКС и съставляваща неразделна част от решението.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете, предявени от ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С. - заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници М. К. С. и Л. М. Р., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. срещу „ПС Груп“ АД за установяване, че в полза на „ПС Груп“ АД не съществува (не е учредено) право на ползване, право на плодоползване, право на употребление и право на обитаване през общата по предназначение част в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., в двете й части - преградена и свободна, съставляваща проход в партерния етаж на сградата с обща площ 102,75 кв. м., отразена в комбинираната скица на техническата експертиза на л. 661, том 3 по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд, приподписана от състава на ВКС и съставляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА „ПС Груп“ АД и „Лукс Билд Строй“ ЕООД да заплатят общо на ТПК „Колективен труд“ разноски по делото за всички инстанции в размер на 9 702.66 лева.

ОСЪЖДА „ПС Груп“ АД и „Лукс Билд Строй“ ЕООД да заплатят общо на И. Д. Ш. разноски по делото за всички инстанции в размер на 5 967 лева.

ОСЪЖДА „ПС Груп“ АД и „Лукс Билд Строй“ ЕООД да заплатят общо на В. Д. Х. разноски по делото за всички инстанции в размер на 648.90 лева

ОСЪЖДА ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., М. К. С., Л. М. Р., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. да заплатят общо на „ПС Груп“ АД разноски по делото за всички инстанции в размер на 11 932.79 лева.

В производството по делото като трето лице-помагач на „ПС Груп“ АД участва „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: