Поправка на фактическа грешка в мотиви и отмяна на спиране на изпълнението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 759

гр. София, 18.12.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 425/2024 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Делото пред Върховния касационен съд е образувано по молба на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика А. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по въззивно гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което молителят е осъден да предаде на К. С. Д., на основание чл. 108 ЗС, владението върху описания апартамент в [населено място], [улица].

Във връзка с подадената молба за отмяна, на основание чл. 309 ГПК, е постановено определение № 1383 от 01.06.2023 год. по ч. гр. д. № 2290/2023 год. на ВКС, II г. о. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение срещу внесено от „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ обезпечение в размер на 64 224.30 лева.

По молбата по чл. 303 и сл. ГПК настоящият съдебен състав се е произнесъл с окончателно решение № 542 от 16.09.2024 год., с която я е оставил без уважение като неоснователна.

С молба вх. № 16122 от 25.09.2024 год. синдикът на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ - адв. А. Б., е поискала да се допусне по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 542 от 16.09.2024 год. Счита, че изводът в мотивите към него, че при касационното обжалване на решението № 405 от 23.03.2022 год. по въззивно гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд не е бил поставен въпрос в изложението към жалбата относно владението върху процесния имот с оглед доводите на дружеството за липса на доказателства по делото владението върху имота да му е било предадено, е плод на очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

Препис от така подадената молба е връчен за отговор на останалите страни по делото – К. С. Д., „Обединена българска банка“ АД и ЧСИ М. Б. - трето лице помагач.

Становище е постъпило от „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. Д. С., в което се поддържа, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С молба вх. № 17587 от 16.10.2024 год. К. С. Д., представлявана от адв. Ц. Й., моли за отмяна на допуснатото обезпечение поради отпадане на причината за неговото допускане. Прави възражение за освобождаване на внесената гаранция, като заявява, че ще предяви иск за вреди и пропуснати ползи в законоустановения срок.

В писмен отговор „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдик А. Б., изразява становище, че предвид липсата на произнасяне по молбата му по чл. 247 ГПК към настоящия момент не са налице предпоставките за отмяна на обезпечението. Счита също така, че не е налице основание за задържане на гаранцията, тъй като не е предявен иск за вреди в законоустановения срок по чл. 282, ал. 4 ГПК.

Като взе предвид изложеното, за да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, II г. о. намира следното:

По молбата по чл. 247 ГПК:

Съгласно трайно установената практика по приложението на гл. XVIII, раздел III ГПК „Поправяне на решението“, в рамките на предмета на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК решаващият съд следва да даде отговор на въпроса: налице ли е несъответствие, в смисъла на непълнота, между изразената воля на съда в мотивите на съдебния акт, в предметната рамка на който се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, в резултат на разминаване с постановения диспозитив като волеизявление, с което спорът е решен по същество. По този ред могат да се отстраняват само и единствено несъответствия между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Мотивите към решението, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение (диспозитива), не съставляват част от него и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Следователно, несъгласието на страната с приетото в мотивите на решението не съставлява очевидна фактическа грешка и респективно непълнотата на мотивите не води до непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато в диспозитива е формирана воля по цялото искане на страната. По реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК не може да бъде изменяна вече формираната воля на съда. Обявените окончателни актове на съда са неоттегляеми по изрична разпоредба на закона - чл. 246 ГПК. В този смисъл: решение № 60115 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 481/2021 г., II г. о., решение № 69 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2020 г., IV г. о., решение № 60 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 113/ 2017 г., I г. о., решение № 11 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2019 г., IV г. о., решение № 239 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г., IV г. о., решение № 50055 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2018/2022 г., I т. о. и др.

В случая в мотивите си в решението по чл. 307, ал. 2 ГПК настоящият състав на касационния съд е приел, че писменото доказателство, на което е основана молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не отговаря на визираните в тази разпоредба хипотези – не е ново доказателство по смисъла на закона и не удостоверява нови обстоятелства, които да са съществували и да са били твърдени от страната през висящността на делото, но да са останали недоказани поради неговата липса и същевременно с това страната да не е знаела за него или да не е могла да се снабди с него поради извинителни причини. В този смисъл волята на съдебния състав, обективирана в диспозитива на съдебното решение, кореспондира напълно на изведените правни изводи в мотивите към него, поради което и не са налице предпоставките за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. Както вече беше изтъкнато, недопустимо е в производството за поправка на очевидна фактическа грешка да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение.

Извън горните съображения следва да се посочи, че цитирането в молбата от 25.09.2024 год. /на стр. 2/ на част от изложението към касационната жалба на дружеството срещу въззивното решение е неотносимо към предмета на настоящето производство, който касае несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Както се посочи, такова не е налице в случая. Поставените в изложението правни въпроси са предмет на обсъждане в приключилото производство по чл. 288 ГПК, като същите не биха могли да се разглеждат в извънинстанционното производство по молба за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо и молбата на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ следва да се остави без уважение като неоснователна.

По молбата на К. Д., подадена на основание чл. 402, вр. чл. 309, вр. чл. 282 ГПК.

Обезпечението по ч. гр. д. № 2290/2023 год. по описа Върховния касационен съд, II г. о., чрез спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по въззивно гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд, е допуснато въз основа на подадената молба за отмяна на това решение, по която настоящият съдебен състав се е произнесъл с окончателен съдебен акт, като я е оставил без уважение. Спирането на изпълнение на влязло в сила съдебно решение по чл. 309 ГПК има действие до приключване на производството пред Върховния касационен съд. От нормата на чл. 282, ал. 4 ГПК, към която препраща чл. 309, ал. 1 ГПК, следва, че отмяната на спирането на изпълнението настъпва по право с постановяването на окончателен съдебен акт – за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна като процесуално недопустима или за оставянето ѝ без уважение като неоснователна. Допуснатото спиране на изпълнението продължава да действа в рамките на исковия процес единствено в хипотезата на чл. 309, ал. 2 ГПК, ако влязлото в сила решение бъде отменено. Специалните правила по чл. 282 ГПК, към които препращат чл. 309, ал. 1 ГПК и чл. 309, ал. 2 ГПК изключват приложението на чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението по молба на заинтересованата страната. Следователно молбата на К. С. Д. също следва да се остави без уважение като неоснователна.

По становищата на страните относно наличието на предпоставките за освобождаване на внесената гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК към настоящия момент съдът не дължи произнасяне, тъй като липсва обективирано искане от страна на вносителя за освобождаването на тази сума.

Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16122 от 25.09.2024 год. от синдика на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ - адв. А. Б., за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в постановеното решение № 542 от 16.09.2024 год. по настоящото гр. д. № 425/2024 год. по описа на Върховния касационен съд, II г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 17587 от 16.10.2024 год. от К. С. Д., чрез адв. Ц. Й., за отмяна на допуснатото обезпечение с определение № 1383 от 01.06.2023 год. по ч. гр. д. № 2290/2023 год. на ВКС, ІI г. о., чрез спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по въззивно гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд в осъдителната му част по предявения ревандикационен иск.

РЕШЕНИЕТО по чл. 247 ГПК и в частта, имаща характер на определение по чл. 402, вр. с чл. 309 ГПК, е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.