Вписване на установен бащин произход при наличие на нов акт за раждане след осиновяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212

гр.София, 02.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2481/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 329/ 25.01.2024 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 33 от 02.03.2023 по гр.д.№ 18/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Добрички окръжен съд № 260123 от 26.10.2022 г. по гр.д.№ 291/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на С. М. Д. вх. № 261750/ 23.09.2022 г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение на Добрички окръжен съд № 260141/ 28.06.2021 г. по гр.д.№ 291/ 2020 г. или за тълкуване на това решение.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: когато постановява решение за установяване на произход на дете от баща и постановява изменение в акта за раждане на детето, в който да бъдат вписани имената на бащата, ако поради допуснато междувременно пълно осиновяване на детето е съставен нов акт за раждане, длъжен ли е съдът да посочи в кой от двата акта за раждане следва да се отрази промяната; и ако е пропуснал да стори това може ли този пропуск да бъде отстранен чрез поправка на очевидна фактическа грешка в решението или чрез тълкуването му.

За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени разпоредбите на СК относно произхода и тези на ЗГР относно гражданската регистрация на лицата. В СК произходът е уреден като правно призната връзка между родители и дете, въз основа на която се изгражда гражданското състояние на лицата и системата на родствените отношения. Произходът от майката, съгласно чл.60 ал.1 СК, се предопределя от факта на раждането и се доказва с акт за раждане /чл.60 ал.3 СК/, който има материална доказателствена сила /чл.2 ал.2 ЗГР/, докато по съдебен ред не бъде установено нещо друго. Произходът от бащата може да бъде установен по различен начин: презумптивно /чл.61 СК/, чрез припознаване /чл.64 СК/ или със съдебно решение /било по повод оспорване на бащинство – чл.62 ал.5 СК, или въз основа на нарочен иск – чл.69 СК/. Във всеки случай произходът от бащата следва да бъде отразен в акта за раждане, който с материална доказателствена сила установява правната връзка между баща и дете. Всеки акт за раждане трябва да съдържа данни за родителите на детето /чл.45 ал.1 т.9 ЗГР/ и той доказва произхода от майката и бащата по отношение на всички. Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставен вече акт, се отбелязва в този акт само въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна /чл.45 ал.1 и 2 ЗГР/. В съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта - графа "Бележки" /чл.75 ал.1 ЗГР/, като не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние /ал.2/. ЗГР не допуска за едно събитие да бъде съставен повече от един акт /арг. чл.81/, а когато съдът с решение разпореди съставяне на нов акт за раждане, старият се обезсилва /чл.82 ЗГР/. При пълно осиновяване се съставя изцяло нов акт за раждане /чл.50 ал.1 ЗГР/, а в двудневен срок длъжностното лице по гражданското състояние уведомява с писмо общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното лице, за отразяване в графа "Бележки", че е съставен нов. В този случай обаче ЗГР не предвижда обезсилване на предходния акт. Независимо от това, правно значение може да има само новият съставен акт за раждане и той доказва произхода на лицето, за което е съставен.

Тъй като промените в актовете за гражданско състояние, които по същество променят смисъла на съставения вече акт, могат да бъдат вписани единствено въз основа на съдебно решение /арг. чл.76 ал.1 ЗГР/, във всеки съдебен акт, установяващ произход, съдът е длъжен да разпореди на съответното длъжностно лице да впише обстоятелството в съответния акт за гражданско състояние. В особената хипотеза, когато е съставен нов акт за раждане поради пълно осиновяване на лицето, при което старият акт не е обезсилен, съдът трябва да посочи в кой акт да се отразят промените, които решението му постановява. Ако е пропуснал да стори това, поради което длъжностното лице не е в състояние да прецени в кой акт да бъдат отразени промените, то обективираната в решението правораздавателна воля на съда е неясна. Касае се за порок, отстраним от постановилия решението съд по реда на чл.251 ГПК.

По тези съображения на поставения в настоящето касационно производство правен въпрос следва да бъде даден следния отговор: когато постановява решение за установяване на произход на дете от баща и нарежда изменение в акта за раждане на детето, в който да бъдат вписани имената на бащата, ако поради допуснато междувременно пълно осиновяване на детето е съставен нов акт за раждане, съдът е длъжен да посочи в кой акт за раждане следва да се отрази промяната, а ако е пропуснал да стори това, пропускът се отстранява по реда на тълкуване на решението.

С оглед този отговор обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Съдът е констатирал, че в решение за установяване на произход на дете от баща е разпоредил на длъжностното лице по гражданското състояние да отрази промените в акта за раждане, без да посочи кой е той, макар детето да е било пълно осиновено междувременно. Въпреки това той е счел, че решението не е неясно и е отказал да тълкува същото, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което искането следва да бъде разгледано по същество от настоящата инстанция.

Решението, чието поправяне или тълкуване се иска, е постановено при следните обстоятелства: Детето М. А. Д. е родено в Полша, където за него бил съставен акт за раждане въз основа на местното законодателство, установяващ произхода от майката – Д. Д. М. , а за баща било вписано посочено от нея лице. Въз основа на този акт бил съставен и акт за раждане № 076/ 21.01.2011 г. от длъжностно лице по гражданското състояние на [община], в Б. с посочен баща на детето С. Д.. През 2013 г. майката на М. починала. След смъртта й с влязло в сила съдебно решение били внесени промени в така съставения акт за раждане, като съдът наредил вместо баща С. Д. да се впише баща неизвестен. Междувременно детето М. било осиновено пълно от баба му по майчина линия - А. Д. Д. – и въз основа на решението за пълно осиновяване бил съставен нов акт за раждане от длъжностно лице по гражданското състояние в [община] /№ 1018/ 09.09.2014 г./, в който като майка на детето била вписана А. Д. Д., а в графата „баща“ нямало никакъв запис. С влязло в сила решение на Варненски апелативен съд № 59/ 26.04.2022 г., постановено по настоящето дело, съдът признал за установено по предявените от С. М. Д. срещу А. Д. Д. и М. А. Д., чрез законния му представител А. Д. Д., че С. М. Д. е биологичен баща на детето М. А. Д. и постановил промяна в бащиното и фамилното име на М. А. Д., като същият да се именува М. С. Д. и разпоредил това да се отбележи в акта за раждане на детето. Съдът не е съобразил, че са съставени два акта за раждане предвид междувременно постановеното от същия съд пълно осиновяване на детето от баба му по майчина линия, съответно длъжностното лице по гражданско състояние в [община] отказало да впише промяната поради неяснота в кой от актовете следва да стори това. Отстраняването на тази неяснота е поискано в настоящето производство.

Основателно съдът е отхвърлил искането това да стане по реда на чл.247 ГПК, тъй като не е налице противоречие между формираната в диспозитива на решението правораздавателна воля и обективираното в мотивите му. Съдът е наредил установеният произход от бащата да се отрази в акта за раждане на детето и това съответства на изложеното в мотивите на решението му. Тъй като обаче са налице два акта за раждане за детето, не е ясно за внасяне на промяната в кой акт е формирана правораздавателната воля. Затова искането за тълкуване на решението е основателно. Неправилно обаче ищецът счита, че промяната следва да се отрази само в „консервирания“ акт за раждане – този, съставен през 2011 г. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, правно значение за доказване на произхода има само новият акт за раждане. Отразяването на промяната единствено в стария акт не може да докаже произхода на детето от бащата според установеното в съдебното решение. Затова решението следва да бъде тълкувано в смисъл, че промяната следва да се отрази и в двата акта за раждане.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски апелативен съд № 33 от 02.03.2023 по гр.д.№ 18/ 2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение на Добрички окръжен съд № 260123 от 26.10.2022 г. по гр.д.№ 291/ 2020 г. в следния смисъл: разпореденото с решението отбелязване на установения произход от бащата в акта за раждане на детето М. С. Д., ЕГН [ЕГН], да се извърши в актове за раждане № 076/ 21.01.2011 г. и № 1018/ 09.09.2014 г., и двата съставени от длъжностно лице по гражданското състояние на [община]

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: