Условия за отнемане на незаконно придобито имущество и тест за пропорционалност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 679

София 14.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3889 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 1994 от 23.04.2024г. по подадените две касационни жалби от Е. Ш. М., чрез особения представител адвокат Н. и от Н. Ш. С., чрез особения представител адвокат В. против въззивно решение № 93 от 11.05.2023г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260013 от 2.02.2023г. по гр.д. № 127/2019г. на СОС Шумен и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос, за които е преценено, че е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР № 4/2021г.по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС: Следва ли да се приеме, че сумите, внесени по банкови сметки на проверяваните лица от тях самите, следва да се включат в графата: “Доходи, приходи и източници на финансиране“, при определяне на нетния им доход и съответно – при определяне на евентуалното наличие на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ между имущество и техния нетен доход, след като не е установено те са придобити от незаконен източник или от осъществяване на забранена от закона дейност?
В проведеното открито съдебно заседание, касаторите не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от процесуалните им представители, с които заявяват, че поддържат изложеното в касационните жалби и желаят съдът да определи дължимото им адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника представя подробно писмено становище, като желае постановения въззивен акт да бъде потвърден като правилен. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение от 450лв.,съобразно приложен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
Н. Ш. С. е била привлечена като обвиняем по ДП № 6518-116/17г.по описа на ОД на МВР [населено място] за извършено деяние по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3 НК//неплащане на данъчни задължения в особено големи размери/, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ.
Е. Ш. М. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 6518-117/17г.по описа на ОД на МВР [населено място] за извършено деяние по чл.255, ал.1, т.1 НК /неплащане на данъчни задължения в големи размери/, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ.
Така образуваните наказателни производства срещу Н. Ш. С. и Е. Ш. М. са били прекратени през м.02.2019г. /на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/.
Комисията е започнала проверка за тяхното имущество, която обхваща периода от 20.06.2008г. до 20.06.2018г., през който период е било безспорно, че двамата са живеели съвместно, във фактическо съжителство.
Преди началото на проверявания период не е установено ответниците да са притежавали имущество.
Не се спори, че през проверявания период са придобили, при равни квоти /по 1/2ид.ч./ два недвижими имота на обща стойност 163 600лв: 1. ПИ с площ от 722кв.м., находящ се в [населено място], [улица], с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... от ... ... ...г. и 2.изградена от тях, в периода 2010г.-2011г., в този недвижими имот, придобита при същите квоти по приращение, двуетажна жилищна сграда.
Е. Ш. М. е придобил и два леки автомобила на обща стойност 32 350лв. – на 8.10.2010г. л.а.“Опел Виваро“ и на 14.10.2014г. л.а. „Фолксваген Таурег“. Или - общо придобитото имущество възлиза на 195 950лв./ 163 600лв.+ 32 350лв./
Доходите им са в размер на 125 240.40лв., включващи доходи на ответника – 46.75лв., социални помощи и надбавки- 4 512лв., усвоени кредити – 2 354лв., получени суми чрез системи за бързо разплащане – 118 327.65лв.
Извършените разходи са в размер на 126 594.11лв. /за издръжка – 120 537лв., за платени данъци, глоби, такси – 3 281.84лв., извънредни разходи – 2 775.27лв./
Крайната рекапитулация, при почти изравнени приходи и разходи е за наличното имущество на стойност 195 950лв, т.е. налице е несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава посочения в §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000лв., което е мотивирало въззивния съд да постанови решение за отнемане на придобитото имущество. Същият не е извършил проверка за порпорционалност. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че не включва сумите, внесени лично от ответниците или постъпили по банковите им сметки от трети лица / в размер на 10 060евро/, защото няма проведено производство по установяване на правните основания за придобиването им, съответно техния законен източник. Изрично е посочено, че дори и да се приеме обратното, то това не би се отразило на крайния извод.
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената съдебната практика, съдържаща се в решения по гр.д.№ 1074/2022г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3649/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 5134/2021г. на ІV г.о. Съгласно същата, в полза на държавата се отнема имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Производството за отнемане се образува при наличие на данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“ . Съгласно закона – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв.за целия проверяван период.“ Затова се извършва съпоставка между притежаваното от проверяванато лице имущество в началото и в края на проверявания период и се установява дали е налице разлика и в каква посока. Ако в края на периода се установи наличие на превишение, което надхвърля горепосочения размер, т.е.е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ , сега ЗОНПИ , то тогава съдът да изследва: 1) дали е законен дохода, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата /вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Определението на понятието „нетен доход“ е посочено в §1 от ДР като : „доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му“. В закона се съдържа и примерно изброяване на средствата, които съставляват „доходи, приходи или източници на финансиране“. Независимо, че не са посочени изрично – постъпилите суми по банкови сметки, следва да се причислят към посочената категория, доколкото те съставляват приход. Възприетото в съдебната практика съдържание на понятието „приход“ е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а „разход“ – всяко напускане на имуществено благо в същия патримониум. Когато ответници по искове по ЗОПДНПИ (отм.) твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си, което означава че ответниците в производството следва да представят доказателства за начина, по който е формиран съответния доход, приход или източник на финансиране. /Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици/. Този извод произтича от обстоятелството, че съгласно чл.1 ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане подлежи това имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. Наличието на законен източник не се свързва само със законността на осъществяваната дейност, а и с доказване на средствата, с които тя е извършвана. Съгласно установената практика /вж.напр. решение по гр.д.№ 1021/2019г.на ІІІ г.о./ - законният източник на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от ответника ( чл. 57, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) Винаги размерът на приходите се установява след приспадане на съответно направените разходи, към момента на придобиване на конкретния актив /вж.решение по гр.д.№ 1680/2020г.на ІІІ г.о./

Имайки пред вид така даденият отговор на поставените въпроси, настоящият съдебен споделя изводите на въззивния съд, че в случая са налице законовите предпоставки за отнемане на установеното налично имущество. Това така, защото след сравняване на притежаваното имущество в началото и в края на проверявания период се установява превишение от 195 950лв., което надвишава посочения в §1,т.3 ДР на ЗПКОНПИ размер. /За спорните суми по банковите сметки ответниците не са ангажирали надлежни доказателства, установяващ законен източник на средствата/.
Установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице обаче не е достатъчно за отнемането му. Доколкото именно образуването на наказателно производство е сезиращото Комисията основание, въз основа на което започва нейната проверка, водеща до образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, съдът следва да се изследва и наличието на връзка между престъпната дейност /заради която е образувано наказателното производство/ и доходите, послужили за придобиване на имуществото. Отнемането на имущество от страна на Държавата съставлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността и съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, при осъществяването му - съдът дължи проверка за порпорционалност, каквато въззивният съд не е извършил. Извършването на проверката налага събиране на доказателства, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага.
Европейската конвенция за правата на човека е ратифициранаа със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023г. няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл.1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото националните органи: „не са установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнема-не, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество“ /вж.§138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г. по жалби № 265/17 и 26473/18/. В това дело, както и в цитираното в него„дело Т. и други“,а и в редица други решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата в правото на собственост, чрез отнемане на имущество,може да е законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е порпорционална на преследваната цел. Приема, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: „националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение“/ вж.§122 от Дело Й. и др. срещу България/. Касае се до задължителна преценка, което изисква, на основание чл.293, ал.3 ГПК, делото да се върне на Апелативен съд Варна, който да предостави възможност на страните да вземат становище и да ангажират необходимите доказателства, за да може съдът да извърши гореописаната преценка за порпорционалност, съобразно практиката на ЕСПЧ и пред вид – вече констатираното значително несъответствие между придобитото от ответната страна имущество и нетния приход, разбиран като стойността на приходите, намалени с разходите на проверявното лице - да вземе окончателното решение във връзка с отнемане на имуществото.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 93 от 11.05.2023г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна и потвърденото с него решение № 260013 от 2.02.2023г. по гр.д. № 127/2019г. на СОС Шумен и ВРЪЩА делото на Апелативен съд Варна за разглеждане от друг състав, за изпълнение на горепосочените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :