Потвърждаване на осъдителна присъда за опит за убийство и незаконен пистолет

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

София, 30.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Весислава Иванова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 313 за 2026 г.

Касационното производство е образувано по жалби на частния обвинител Х. И. И. и на подсъд. Р. Р. Т. против нова присъда № 13 от 04.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 38/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ наказателен състав.

С касационната жалба частният обвинител Х. И. И., чрез повереника си адвокат Д. К., навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК считайки, че наложеното наказание от 8 години лишаване от свобода за извършения спрямо него опит за убийство е прекалено ниско по размер и затова е явно несправедливо. Твърди, че по делото не са събрани смекчаващи отговорността обстоятелства, а са разкрити само отегчаващи такива, подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, предвид многобройните му осъждания, не е изразил съжаление и разкаяние за извършеното, средството за престъплението е незаконно притежавано огнестрелно оръжие с патрони, опитът е довършен и смъртта не е настъпила по независещи от подсъдимия причини. Прави искане за утежняване положението на подсъдимия с увеличаване размера на наказанието, заради което делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция.

С касационната жалба на подсъд. Р. Р. Т., подадена от защитника му адвокат Й. Д., се сочат всички касационни основани по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Касаторът поддържа, че апелативният съд не е обсъдил обективно, всестранно и пълно доказателствения материал, изградил е изводите си на основата на предположения и съждения извън събраните по делото доказателства и макар последните да не се променили след проведеното въззивно съдебно следствие част от доказателствата са възприети превратно. Предлага свой прочит на доказателствата и подробно развива техния анализ. Като последица от процесуалните нарушения сочи материалният закон за неправилно приложен, а определеното наказание – за несправедливо наложено на невинния подсъдим. Постъпило е и писмено допълнение от защитника адв. Д. М. с конкретен анализ на доказателствата.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител Х. И. И. и повереника му адвокат Д. К. поддържат жалбата си и изразяват становище за неоснователност на исканията и доводите на подсъдимия.

Подсъдимият Р. Р. Т. и неговите защитници адв. Й. Д. и адв. Д. М. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и в писменото допълнение.

Представителят на Върховната прокуратура счита постъпилите касационни жалби за неоснователни и предлага атакуваната с тях въззивна присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилите касационни жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 66 от 04.10.2024 г. по н.о.х.д. № 1810/2023 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Р. Р. Т. за невинен по повдигнатото му обвинение за довършен опит за убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, от НК като приел, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, но го признал за виновен в това ,че на 16.12.2022 г. в [населено място], без да има надлежно разрешение държал огнестрелно оръжие – боен пистолет „АР“, калибър 7,65х17 мм, сериен номер ЕВ 1256 и 8 бр. патрони, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК му наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Окръжният съд приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 16.12.2022 г. до 13.04.2023 г., разпоредил се с веществените доказателства, отнел огнестрелното оръжие и боеприпасите като предмет на престъпление, притежаването на които е забранено и в тежест на подсъдимия присъдил деловодните разноски.

С нова присъда № 13/04.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 38/2025 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ наказателен състав отменил първоинстанционната присъда в оправдателната част, признал подсъдимия за виновен в това, че на 16.12.2022 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Х. И. И., като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от осем години лишаване от свобода, като го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК деянието да е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина. Потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част, групирал наказанията за двете престъпления, като определил едно общо най-тежкото от тях, а именно – осем години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим и присъдил допълнителни разноски.

Касационните жалби на частния обвинител и на подсъдимия са процесуално допустими, подадени са в законовия срок, от легитимирани лица и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

І. По касационните доводи на подсъдимия за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Касационната жалба на подсъдимия с наведени основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК е неоснователна.

Възраженията на касатора основно са съсредоточени върху някои неточности и разминавания между отделни показания на свидетели очевидци, уличаващи подсъдимия Р. Т. в опита за убийство, от което се прави довод за недоверие и изключването им като надеждни доказателствени източници. Всъщност, тези възражения, макар и от доказателствено естество, не засягат изобщо главния факт на доказване, освен поддържаната от защитата теза, че не подсъдимият, а неговият баща, свид. Р. Т. (по прякор „Д.“), е прострелял постр. Х. И.. Тезата не е възприета от съдилищата, тъй като резултатите от проведения на досъдебното производство следствен експеримент категорично я опровергават като невъзможна и недостоверна: раневите поражения от траекторията на куршума логично съответствали на посоката на стрелба от мястото, където е стоял подсъдимия и не биха се получили, ако изстрелът е бил произведен от свид. Р. Т. („Д.“). Логичен отговор е даден и на възраженията за намерени капсулни частици от изстрела по дрехите на свид. Р. Т. („Д.“), следствие на пренос при физически допир с подсъдимия. Фактическите констатации на първоинстанционния и на въззивния съд за извършеното деяние са идентични, а допълненията и промените от апелативната инстанция досежно някои факти не засягат инкриминираното деяние, поради което не са съществени. Касационният контрол не установи за основателни посочените от касатора съществени процесуални нарушения при изграждане на фактическата обстановка и при обосноваване на доказателствения анализ. Положените в касационната жалба и в писменото допълнение към нея усилия за извеждане на всяко несъответствие и противоречие между гласните доказателствени средства не е в състояние да обоснове касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като те не засягат инкриминираното деяние – довършния опит към убийство с незаконно държан от подсъдимия пистолет. Затова и възраженията досежно: моментът на намеса на полицейските служители Ч. и М. (преди или след изстрела); взел ли е свид. Р.Т. („Д.“) захвърления от сина му пистолет след прострелването, опитал ли е да стреля, засякъл ли е пистолета, има ли втори изстрел; какво е състоянието му след побоя; какви са възприятията на някои свидетели; каква е комуникацията с тел. 112; носел ли е подсъдимия лопата; може ли действието на физичен закон, установен при следствения експеримент да бъде опроверган с показанията на десет свидетели и други, не представляват съществени и относими към инкриминираните престъпления доводи. Съществени са онези противоречия в показанията на разпитани по делото свидетели, които се отнасят до един и същ факт, относим към предмета на доказване и способстващ за неговото изясняване. А такива факти установяват: извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на несъставомерните вреди, причинени с деянието, обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, приложението на чл. 53 от НК. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, е обсъдил всеки доказателствен източник, разгледал е противоречията помежду им (повечето от тях не се отнасят до предмета на делото), обстойно, а в някои аспекти ненужно подробно е обсъдил свидетелските показания, съпоставяйки ги едни на други, при това по факти, които нямат особено значение за казуса.

Така е изчерпал усилията си в доказателствения анализ, като бегло е засегнал отмяната на института на неизбежна отбрана, приложен от първата инстанция. Отмяната е правилна, тъй като не е налице проявление на института по чл. 12 от НК. Подсъдимият Р. Т. (по прякор „А.“) не е действал в защита личността на баща му. Произведеният изстрел не е насочен към прекратяване на нападението, а към лице, което не е нападател постр. Хр.И.. Решаващите съдилища (окръжен и апелативен) не са приели за доказан факт по делото, че постр. Хр. И. е участвал в побоя. Затова поведението на подсъд. Р. Т. („А.“) е общественоопасно стрелбата е извършена с цел умъртвяване на пострадалия, тъй като прострелването е било смъртоносно. Целените от подсъдимия престъпни последици не са настъпили, поради независещи от него причини – животът и здравето на пострадалия са запазени благодарение на оказаната медицинска намеса в болничното заведение. Оправдателната присъда на първоинстанционния съд е била незаконосъобразна, поради липсата на предпоставки за приложението на чл. 12 от НК. Окръжният съд е следвало да бъде внимателен при анализа на фактите, очертаващи местоположението на простреляния Х. И., отдалечеността му от мястото на побоя над свид. Р. Т. („Д.“), осъщественото по това време нападение от двама от синовете на пострадалия (свид. Н. А. и свид. Ц. И.), както и двама от гостите на тържеството му (свид. С. А. и свид. Р. И.). Правилно апелативната инстанция е признала подсъдимия за извършител на две престъпления. Поведението на дееца законосъобразно е квалифицирано като довършен опит за убийство с вярна правна квалификация по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, както и за незаконно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси по чл. 339, ал. 1 от НК, в която част първоинстанционната присъда е потвърдена. Правилно подсъдимият е оправдан по обвинението за квалифицирания признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 от НК, тъй като пистолетът не представлява средство, опасно за живота на мнозина, а и деянието не е извършено по начин, застрашаващ живота и здравето на околните. Материалният закон не е нарушен, както счита касаторът.

Не са налице законовите основания по чл. 248, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяна или изменение на въззивната присъда.

ІІ. По касационните доводи на частните обвинители и на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието.

Доводите на жалбоподателите са разнопосочни, но неоснователни. Определеното на подсъд. Р. Т. наказание лишаване от свобода от 8 години е справедливо по размер. Отмерено е законосъобразно с приложението на чл. 58 от НК – поради опита санкцията е индивидуализирана под минималния размер, предвиден в чл. 115 от НК. Съобразена е с разкритите по делото обстоятелства за степента на обществена опасност на довършения опит за убийство и с личността на дееца. Намаляването е пределно допустимото, без да нарушава преценката за неговата справедливост. Допълнително занижаване не е необходимо, тъй като би било неоправдано. Искането на подсъдимия следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Касационният съдебен състав не намери за основателно и искането на частното обвинение за увеличаване размера на лишаването от свобода. Изложените доводи в касационната жалба са верни, но недостатъчни да наложат извод за несправедливо нисък размер на наказанието. В мотивите към въззивната присъда съдът приема, че няма смекчаващи отговорността обстоятелства, но това не е вярно. Такива са емоционалните подбуди за извършване на престъплението – подсъдимият дошъл на местопрестъплението разбирайки, че бият баща му и на улицата видял четирима да го удрят с ръце, дървени колове, метални тръби и метален стик, като го повалили на земята. Ответната на побоя стрелба в действителност не е била насочена към така възприетото нападение, както и подсъдимият не се е намесил в защита на своя баща – в противен случай деянието му би било общественополезно и необходимо, вместо да е престъпно. Но възникналия инцидент с побой от неколцина над баща му, ескалиращото напрежение при инцидента и насъбралото се множество от хора поставят дееца в необичайна и трудна ситуация за адекватното възприемане, поради което представлява смекчаващо вината обстоятелство. Отмереното наказание от осем години лишаване от свобода касационният съдебен състав прие за справедливо, макар и снизходително.

Не е налице соченото от жалбоподателите касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на санкцията.

Воден от изложените мотиви съдът прие касационните жалби на частните обвинители на подсъдимия за неоснователни, а обжалваната от тях въззивна присъда – за правилна и законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 13 от 04.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 38/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.