Разваляне на договор за издръжка и гледане от наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София, 13.02.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5163/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. срещу решение №100/23г. на Разградски окръжен съд, с което е развален договор за гледане и издръжка, поради неизпълнение, по иска на Н. Н. срещу М. Г..

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

За да се произнесе по касационната жалба и допустимостта на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД от Н. Н. срещу М. Г. за разваляне на договор за издръжка и гледане. Искът е предявен на 12.04.21г.. В хода на първоинстанционното дело на мястото на починалата ищца са конституирани наследниците и И. Ж. (първи братовчед), Н. О. (първи братовчед), Н. Н. и С. Ф. (дъщери на първа братовчедка Н. Д., починала след ищцата). Ищцата е починала на 23.08.21г.. А на мястото на починалата ответница е конституирана Т. Г.. Ответницата е починала на 15.04.21г.. В исковата молба са изложени твърдения, че е сключен договор за издръжка и гледане през 2010г., но от самото начало договорът не бил изпълняван пълно и точно, особено след зимата на 2020г., когато договорът въобще не бил изпълняван.

В срока за отговор се възразява, че договорът за гледане и издръжка се бил изпълнявал винаги пълно и точно. Обемът на грижите бил уговорен по следния начин: да се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, както полаганите досега грижи в продължение на 13 години. Но приобретателката М. Г. получила инсулт през декември 2019г. и останала на легло, поради което грижите за ищцата са били поети от дъщерята на първоначалната ответница, конституирана като ответник Т. Г.. Направено е възражение, че в договора била включена и клауза, че имотът се прехвърля заради вече полаганите грижи, поради което в тази част договорът имал характер на договор за покупко- продажба. В отговора на исковата молба Т. Г. признава, че след 2020г. отношенията с прехвърлителката Н. Н. били променени, тъй като майка и вече не гостувала през лятото при Н., както и обратно- през зимата Н. не гостувала на М., като в същото време Н. Н. отказвала грижи и пари, предлагани от Т. Г..

РС е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че договорът бил изпълняван точно. Неизпълнената част била незначителна, доколкото се отнасяла за времето след смъртта на ответницата- 15.04.21г..

Въззивна жалба е била подадена само от С. Ф., а в първото съдебно заседание устни изявления за присъединяване са направени само от Н. Н. и от Н. О..

Въззивният съд е развалил изцяло договора като е приел, че още от сключването на договора не били давани в пълен обем издръжка и гледане. Изпълнението било частично, допълващо, доколкото прехвърлителката имала нужда. Позовава се на изявленията в отговора на исковата молба и на фактическите твърдения на новоконституираната ответница Т. Г.. Освен това въззивният съд е приел, че от пролетта на 20г. до смъртта на прехвърлителката-22.08.21г. договорът за гледане и издръжка не бил въобще изпълняван. Направен е извод, че неизпълнението не било незначително.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като една част от договора бил за продажба- за вече извършени грижи и платена издръжка. Освен това договорът бил изпълнен. А от пролетта на 20г. била обявена пандемията, и било невъзможно да се дават грижи в натура, били предложили на ищцата да я гледат при себе си, но тя отказала. Неизпълнението било незначително.

При тези данни, ВКС намира следното относно допустимостта на въззивното решение: Ищците са конституирани на мястото на починалата ищца като наследници съгласно наследствения им дял (И. Ж. и Н. О. по 1/3 като първи братовчеди, а Н. Н. и С. Ф. по 1/6 като дъщери на Н. Д., първа братовчедка, починала след ищцата). Те са обикновени другари съгласно чл. 216, ал.1 ГПК, тъй като не е задължително решението да бъде еднакво спрямо всички, доколкото всеки самостоятелно защитава наследствения си дял от наследеното право на разваляне на договора за гледане и издръжка. С първоинстанционното решение исковете на обикновените другари са отхвърлени. Срещу това решение въззивна жалба е подала само една от ищците- С. Ф.. Въззивният съд е длъжен да призове за първото съдебно заседание останалите обикновени другари като участници, за да им осигури възможността да се присъединят към вече подадената въззивна жалба с писмена молба съгласно чл. 265 ГПК. Когато присъединяването не бъде направено надлежно– в изискуемата форма и срок, първоинстанционното решение влиза в сила по отношение на необжалвалите обикновени другари. Първото съдебно заседание е датата, на която първоинстанционното решение влиза в сила по отношение на тях. Законът изрично въвежда писмената молба като форма за допустимост на процесуалното действие. Устното изявление за присъединяване, удостоверено в Протокола от заседанието не е равносилно на писмена молба за присъединяване. Протоколът е доказателство за направеното устно присъединяване съгласно чл. 152 ГПК, а писмените изявления са уредени изрично в чл. 102 ГПК. В случая следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на И. Ж., Н. О. и Н. Н.. С. Ф. е наследила правото да се развали договора за гледане и издръжка за 1/6 ид.ч., тъй като С. Ф. наследява от майка си Н. Д. 1/2 от 1/3 или 1/6 квота от наследството на Н. Н.. За останалите наследници И. Ж. (първи братовчед), Н. О. (първи братовчед), Н. Н. (дъщеря на първи братовчед, починал след ищцата Н. Н.), първоинстанционното решение е влязло в сила на 22.05.23г., поради което въззивното решение в частта, в която договорът за гледане и издръжка е развален за останалите 5/6ид.ч. от имота, по исковете на И. Ж., Н. О. и Н. Н. следва да се обезсили.

Действително въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е призовал необжалвалите обикновени другари като участници, които могат да се присъединят към въззивната жалба с писмени молби (той ги е призовал като въззиваеми, без указание за възможността за присъединяване с писмени молби), но това нарушение на съдопроизводствените правила не може да бъде отстранено в настоящото производство, доколкото касационната инстанция, когато обезсилва, връща само и единствено за произнасяне по предявения иск, съгласно чл. 293, ал.4 от ГПК във връзка с чл. 270, ал.3 от ГПК, а в останалите случаи производството се прекратява. За извършване на съдопроизводствени действия делото се връща само когато решението се отменя като неправилно, но не и когато съдът обезсилва решението. Правомощията на съда за връщане на делото за ново разглеждане са изчерпателно посочени и са регламентирани с императивни норми. В случая съдът не може да върне делото за ново разглеждане от фазата по насрочване на първото съдебно заседание, защото няма такова правомощие в настоящата хипотеза и това действие би било в противоречие със състезателното начало и правото на равнопоставеност между страните. Съдът не може да превишава правомощията си.

В настоящия случай въззивното решение следва да се обезсили в частта относно 5/6 ид.ч. по исковете на И. Ж., Н. О. и Н. Н. като касационното и въззивното производството по делото спрямо тези лица следва да се прекрати.

По отношение останалата 1/6 ид.ч. от имота, по иска на С. Ф., касационната жалба е неоснователна, а в тази част въззивното решение е правилно. Тълкувайки договорът между страните, съдът счита, че е бил уговорен ограничен обем на грижите и издръжката- „спокоен и нормален живот, както досега, каквито грижи са полагани вече 13 години“. От показанията на свидетелите се установява, че този спокоен и нормален живот, „както досега“, е бил приобретателката да подпомага прехвърлителката при нужда като в повечето време от годината живеят заедно при разменено гостуване. До зимата на 2020г. договорът е изпълняван в уговорения обем, но след това договорът е изпълняван спорадично, забавено и частично, видно от признанията на ответника в отговора на исковата молба. Приобретателката е била в невъзможност да полага грижи поради болест, както и поради наложените противоепидемични мерки в страната гостуванията са били прекратени, оттогава прехвърлителката е започнала да отказва гледането и издръжката, предлагани от дъщерята на приобретателката, живеела е само от пенсията си, която е била доход под жизнения минимум. Но този отказ на прехвърлителката от гледане и издръжка, не освобождава длъжника от задължението по договора. Приобретателят е бил длъжен веднага да поиска трансформация на задължението си, иначе изпада в забава. Забавеното изпълнение при този вид договори е приравнено на пълно неизпълнение. Налице е неизпълнение на договора, което е основание за развалянето му. Неоснователно е възражението на ответницата, че договорът за гледане и издръжка включвал в себе си договор за покупко- продажба. Договорът е единен- по съдържанието си е договор за гледане и издръжка, доколкото прехвърлителят е запазил правото си да развали целия договор при бъдещо неизпълнение, независимо от полаганите досега грижи. Липсва изрична клауза за това, че при бъдещо неизпълнение, развалянето ще бъде частично. Уговорката „както полаганите досега грижи в продължение на 13г.“ е заявена признателност, а не воля за продажба. Тази уговорка се тълкува и като уточнение относно обема на грижите и издръжката, които ще се полагат и дават в бъдеще. Неоснователно е възражението, че неизпълнението било незначително съгласно чл. 87, ал.4 ЗЗД. Когато заради един ден неизпълнение са били поставени в опасност живота и здравето на прехвърлителя, неизпълнението е значително. В случая прехвърлителката поради напредналата си възраст (87-88годишна) и влошено здравословно състояние, както и поради липса на материални средства, е била в постоянна и непрекъсната нужда от помощ.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение №100/19.06.23г. на Разградски окръжен съд, в частта, в която е развален договор за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт № .., том ..., рег.№..., дело 769,2010г. за 5/6ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], ул.“Д. №..., представляващ УПИ...., с площ 1503кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 76,74кв.м. и второстепенни постройки, по исковете на И. Т. Ж., Н. Н. О. и Н. Г. Н. и ПРЕКРАТЯВА въззивното и касационното производство по тези искове.

Оставя в сила въззивното решение в останалата част, в която договорът за гледане и издръжка е развален за 1/6ид.ч. от посочения недвижим имот по иска на С. Г. Ф..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: