Допустимост на принудително изпълнение срещу Българското национално радио

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 43
гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002101452 по описа за 2023 година
Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му И. С. - гл. юрк. в Министерство на правосъдието срещу решение от 23.12.2022 г. по дисциплинарно дело № 7/2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на Република България, с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието с изх. № 66-00-242/20 от 25.01.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. К. с рег. № 788 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
В жалбата се правят оплаквания, че атакуваното решение (прието с гласовете на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав) е неправилно като постановено в нарушение на закона - незаконосъобразен бил извода, че частният съдебен изпълнител не е извършил описаните нарушения от искането за образуване на дисциплинарно производство. Изложени са доводи, че в противоречие с разпоредбата на чл. 519 (ал. 1 и ал. 2) ГПК ЧСИ М. К. с рег. № 788 на КЧСИ е образувал изпълнително дело (№ 25/2020 г. по неговия опис) срещу държавно учреждение - Българско национално радио (БНР), наложил е запор на банковите му сметки и е събрал сумата по изпълнителния лист (паричното вземане) от запорираните бюджетни сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД. Сочи се, че по своята правна същност БНР представлява държавно учреждение, тъй като е признато за правен субект - юридическо лице, адресат на материалноправни норми, носител на материални права, което обаче не притежава собствен патримониум, доколкото титуляр на всички негови имуществени права е държавата - арг. от чл. 42, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Поддържа се, че съгласно чл. 6, ал. 3 от този закон длъжникът е признат за национален обществен доставчик на радио услуги за всички граждани в РБ, съдействайки за развитието и популяризирането на българския език и култура и осигурявайки достъп до информация в различни области, отразявайки различни идеи и убеждения като предоставя на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот. По този начин БНР е създадено с основна цел да изпълнява определени обществени задачи, има самостоятелен бюджет, финансиран от държавата и от собствени приходи (реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности). Ето защо, правното положение на БНР на държавно учреждение представлява пречка срещу него да бъде образувано и провеждано принудително изпълнение, а вземанията срещу този длъжник следва да бъдат събрани по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. Според жалбоподателя е налице виновно неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител, което е основание за носене на дисциплинарна отговорност.
Ответникът М. К. К., вписан като частен съдебен изпълнител с рег. № 788 на КЧСИ чрез адв. П. оспорва жалбата.
Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители на Република България чрез юрк. И. също оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По съществото й, ВКС, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:
Производството по дисциплинарно дело № 7/2021 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието, въз основа на докладна записка от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, обобщаващ резултатите от извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 25/2020 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег. № 788 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд. Искането е основано на констатации за установени нарушения в работата на ЧСИ К. по описаното изпълнение срещу Българско национално радио (БНР). Установено е, че радиото е осъдено с въззивно решение на Софийски градски съд по гр. д. № 3119/2019 г. да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ на взискателя Д. П. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди (под формата на претърпяна загуба) от трудова злополука, настъпила на 04.12.2012 г. ведно с лихви за забава в плащането на паричното задължение (по претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД) и законната лихва върху главниците, начислена от датата на исковата молба до изплащането. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано цитираното по - горе изпълнително дело. В доклада е проследена фактологията по неговото образуване и движение. Същото е образувано на 16.01.2020 г. по молба на взискателя с нарочно разпореждане на ЧСИ. Изготвена е покана за доброволно изпълнение от 16.01.2020 г., връчена на представител на длъжника - юрк. Б. на 21.01.2020 г., както и постановление за разноски по изпълнението. На 31.01.2020 г. е постъпила сумата от 8 800. 13 лв., преведена от БНР. Последното е поискало с молба от 03.02.2020 г. спиране на изпълнителното производство поради постановено от ВКС по повод касационното обжалване на цитираното въззивно решение (послужило като основание за издаване на изпълнителен лист за процесните вземания) спиране на неговото изпълнение по реда на чл. 282 ГПК в частта относно присъденото обезщетение на неимуществени вреди и обезщетение за забава в плащането му. С разпореждане от същата дата ЧСИ К. е удовлетворил молбата и е спрял изпълнението частично - досежно принудителното събиране на тези вземания. Наложен е също запор върху банковата сметка на длъжника до размера на разликата и то при условие да изтече срока за доброволно изпълнение. Изготвено е на 04.02.2020 г. запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника с изключение на средствата по тези от тях, посочени в чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Част от постъпилите по изпълнението суми са преведени на взискателя като е изготвен протокол за извършеното погасяване от 12.02.2020 г. за там посочената сума. На 18.02.2020 г. по молба на длъжника - БНР е поискано и с разпореждане от 20.02.2020 г. ЧСИ К. е вдигнат наложения запор върху банковата му сметка, разкрита и поддържана в „Банка ДСК" ЕАД, тъй като същата е бюджетна валутна сметка. С последваща молба от националното радио от 19.10.2020 г. то е поискало възстановяване на част от удържаната сума по изпълнението с довод, че в случая е налице ограничената забрана по чл. 520, ал. 1 ГПК за принудително изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и бюджетно субсидираните заведения (постъпили било като субсидия или като временен безлихвен заем от държавния бюджет). ЧСИ К. е разпоредил да се уведоми длъжника - БНР, че в срока за доброволно изпълнение не е постъпило възражение и няма пречка за изплащане на постъпилата сума на взискателя.
Извършените от ЧСИ М. К. действия по процесното изпълнение, за които се твърди да реализират виновно неизпълнение на задълженията му по закон, по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител са изведени в два пункта : 1/ в нарушение на чл. 519, ал. 1 ГПК е образувал изпълнително дело № 25/2020 г. по своя опис срещу БНР (което, според съставения доклад е прието несъмнено да притежава характеристиките на държавно учреждение, а това е пречка за принудително изпълнение на парични вземания срещу него) и 2/ в нарушение на разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК е провел принудително изпълнение срещу този длъжник като е наложил запор на банковите му сметки и е събрал сума по изпълнителния лист от запорираните бюджетни сметки на националното радио в „Банка ДСК" ЕАД.
За да постанови обжалваното решение ДК при КЧСИ е приела, че в случая липсва извършено дисциплинарно нарушение от частния съдебен изпълнител по образуването и движението на разглежданото изпълнително дело. Решаващият извод на дисциплинарния състав (в своето мнозинство) е основан на разбирането, че БНР не е държавно учреждение по смисъла на чл. 519 ГПК, макар част от средствата за издръжката му да се формират от субсидия от държавния бюджет. На първо място, съществена отлика спрямо статута на една организационната съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение е намерена в кръга на осъществяваните от БНР дейности - разписани в чл. 42 ЗРТ и чл. 2 от Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР. В тази връзка е изтъкнато, че те не съставляват упражняване на държавна власт (законодателна, съдебна или изпълнителна), което е съществена и основна част от правомощията на всяко държавно учреждение. На второ място, по аргумент от чл. 70, ал. 3 ЗРТ е прието, че финансирането на националното радио е от смесен тип - т.е. освен бюджетни субсидии то разчита и на приходи от собствени средства (реклама, спонсорство, дарения, завещания и др.). Според дисциплинарния състав БНР е „бюджетно предприятие" по смисъла на §1, т. 1 от Закона за счетоводството като обстоятелството, че е създадено от държавата не означава, че придобива статут на „държавно учреждение". То няма властнически правомощия и не може да се идентифицира като „държавно учреждение", разглеждано като самостоятелна служебна институция с определен щат служители и дейност главно в държавната или обществената власт. Изложен е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че длъжникът няма разглеждания статут, което да препятства принудителното изпълнение срещу него за парични вземания, а именно - внесената от същия гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК като предпоставка за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, каквото е постановено с определение № 45/31.01.2020 г. по гр. д. 371/2020 г. на ВКС (а по силата на процесуалния закон - чл. 391, ал. 4 ГПК такава гаранция не се изисква при допускане на обезпечение по искане на държавно учредение, т.е. съдът в случая не е приел, че длъжника се ползва от специалната закрила на посоченото правило). Относно вмененото нарушение по т. 2 от искането на министъра на правосъдието е мотивиран довод, че в запорното съобщение до банката ЧСИ К. е указал на третото задължено лице, че запорът е наложен върху сметките на длъжника с изключение на средствата по банковите сметки, визирани в чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК - т.е. не е извършено нарушение на закона, поради което сочените дисциплинарни провинения се явяват лишени от основание.
При горните факти жалбата е неоснователна.
Спорът по делото е правен и се свежда до изясняване същността и статута на длъжника по конкретното изпълнение - Българско национално радио в светлината на нормативната забрана на чл. 519, ал. 1 ГПК за недопускане изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
Понятието за „държавно учреждение" не е легално дефинирано в закона. То е било предмет на тълкуване в съдебната практика (вж. определение № 457/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 87/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 427/30.10.2020 г. по ч. гр. № 3271/2020 г., решение № 212/06.03.2014 г. по гр. д. № 1402/2012 г. и решение № 4/03.02.2022 г. по гр. д. № 4305/2021 г., и трите по описа на III г. о. на ВКС) по повод разрешаване на конкретни спорове и се е наложило виждането, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно, основната характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата и това е разписано в учредителните и устройствените му актове. Освен това, неговото финансиране е ежегодно и преимуществено чрез субсидии от държавния бюджет, което не изключва и постъпления на средства от собствени източници (дарения, реклами, спонсорство и др.). То е юридическо лице с двойствено положение : подчинено е на публичното право във връзка с осъществяването на възложените му държавни функции -има за основен предмет нестопанска дейност, която осъществява в интерес на широк кръг лица, респ. в общонационален интерес; подчинено е и на частното право като носител на субективни права и правни задължения. Или характеристиката на държавното учреждение се свежда до описаната по - горе организационна съвкупност, която е натоварена със закон да извършва дейности, свързани с упражняване на държавната власт в съответен сектор на обществения живот като за целта ежегодно ползва целево предназначени парични средства по предварително приет по законния ред бюджет, обезпечаващ непрекъснатост и непрекъсваемост на процесите и политиките, за осъществяването на които отговаря. Наличието на преимуществено бюджетно субсидиране, предвидено в Закона за радиото и телевизията (чл. 44, ал. 4), чрез което се осигурява независимостта на БНР като обществен доставчик на медийни услуги, т.е. при изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, както и на имущество - държавна собственост, което му е предоставено за оперативно управление (чл. 42, ал. 2 ЗРТ), не променят характера и естеството на тази структура и тя няма статут на държавно учреждение. Съществената отлика е в отсъствието на дейности, свързани с упражняване на държавна власт. Макар държавата да участва в процеса на доставяне на медийните услуги от БНТ и БНР като взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите им - чл. 44, ал. 2 ЗРТ чрез издаване на лицензии и осигуряване на оборудване за необходимите цифрови технологии при излъчване на техните програми - чл. 45, ал. 3 и ал. 4 ЗРТ, нито националната телевизия, нито националното радио при своето функциониране на национални обществени доставчици на медийни услуги (с оглед реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално - публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика - арг. чл. 6, ал. 3, т. 6 ЗРТ, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 КРБ) упражняват функции на орган на държавна власт. Смисълът на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК за изрична забрана за принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения е да се гарантира ефективното осъществяване на публичните (държавни) функции. То може да бъде смутено, ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на взискателя да избира изпълнителния способ и така да се стигне до финансова невъзможност за изпълнение на паричните задължения от държавата и да се създадат условия за блокиране дейността на държавни институции. Осъществяването на държавната власт от органите (чл. 1, ал. 2 КРБ), предвидени в Конституцията и законите, е носеща конструкция на държавната организация и поради това бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функционирането й, като се съобразяват принципите на разделението на властите (чл. 8) и местното самоуправление (чл. 2, ал. 1 - Решение № 17 от 1995 г. по к. д. № 13 от 1995 г.; Решение № 16 от 2001 г. по к. д. № 6 от 2001 г.). Създаденият от законодателя особения ред по чл. 519, ал. 2 ГПК вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. Това задължение изключва правото на кредитора да иска принудително осребряване на имуществото на длъжника.
При данните по делото се налага, че макар да е национален обществен доставчик на медийни услуги и да ползва преимуществено финансиране на дейността чрез субсидия от държавния бюджет, както и да управлява държавно имущество и да е подпомагано от държавата при реализиране на основните си задачи (чрез издаване на лицензии, предоставяне на адекватно цифрово оборудване за използване на приложимите технологии и т.н.) БНР не е държавно учреждение, тъй като не упражнява властнически функции на орган на държавната власт. Затова спрямо него е допустимо принудително изпълнение за събиране на парични вземания на кредитор. Поведението на ЧСИ да образува срещу БНР изпълнително дело и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането на взискателката е правомерно и не е в отклонение с разпоредбата на чл. 519 ГПК.
Вън от изложеното, по отношение на второто посочено в искането на министъра на правосъдието нарушение следва да се съобрази и следното. Несъмнено е установено, че при предприемане на действия по принудително събиране на дълга против БНР съдебният изпълнител е посочил в изпратеното до третото задължено лице (търговска банка) запорно съобщение, че запорът не следва да се отнася до средствата на длъжника по банковите сметки, визирани в чл. 520, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Предвид на това обстоятелство изпълнението върху сметките на бюджетно субсидираното заведение, каквото е БНР, не следва да обхваща несеквестируемите активи, каквито са средствата по постъпилата субсидия от държавния бюджет. С данни за това какви и кои средства по тази сметки имат такъв произход разполага единствено обслужващата банка („Банка ДСК" ЕАД), която следва да съобрази разпореждането на ЧСИ и да наложи запор върху сметките със средства от собствени източници на длъжника - БНР (от реклама, спонсорство, дарения и т.н.). За изпълнението на това разпореждане във връзка с предприетите действията по събиране на вземането, отговорност носи именно банката, която поддържа съответната сметка, но не и наложилият запора ЧСИ, който е провел разграничение при осъществения изпълнителен способ на секвестируемия актив по същата.
В обобщение, отсъства виновно поведение на ЧСИ К., изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по закон (чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК), което е основание по чл. 67 ЗЧСИ за носене на дисциплинарна отговорност. Обжалваното решение, с което искането на министъра на правосъдието за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. К. за там посочените нарушения (по чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК) по изп. д. № 25/2020 г. по неговия опис и налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено, се явява правилно и законосъобразно. Същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода по спора жалбоподателят дължи на ответниците по жалба заплащане на разноски за производството пред настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят на частен съдебен изпълнител М. К. и на Камарата на частните съдебни изпълнители. Първият е заплатил по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв., но предвид направеното от жалбоподателя възражение за неговата прекомерност, което е основателно, същото следва да се намали. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по други неоценяеми искове (както в случая) е 1 000 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на адвокатска защита възнаграждението следва да се редуцира до размер на 800 лв., която сума да се присъди на ЧСИ К.. В полза на Камарата на частните съдебни изпълнители следва пък да се присъди сумата от 100 лв., определена съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 23 от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.12.2022 г. по дисциплинарно дело № 7/2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието - [населено място], [улица] да заплати на М. К. К., действащ като ЧСИ с рег. № 788 на КЧСИ, с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица], ет. .. ап. .. сумата от 800 (осемстотин) лева - разноски за процесуално представителство пред ВКС, а на Камарата на частните съдебни изпълнители - [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.