Изпълнителска давност при дисциплинарно отписване на адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. София, 14.02. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4794 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.7 от Закон за адвокатурата.

Образувано е по жалба на Б. С. З. против решение № 966/21.09.2023 г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение № 2223/09.08.2023 г. на Софийски адвокатски съвет, с което жалбоподателят е отписан като адвокат от регистъра на САК.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Ответникът по жалбата я оспорва, чрез своя процесуален представител.

Нормата на чл. 22, ал. 3 ЗА препраща към реда в чл. 7 ЗА , т.е. решението за отписване на адвокат от регистрите към адвокатска колегия, поради налагане на дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 , подлежи на обжалване пред Висшия адвокатски съвет, а неговото решение – пред ВКС, каквото е настоящото производство. В този смисъл, възражението на ответника, че липсва процесуален ред за обжалване на решението на ВАдС е неоснователно и подадената жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА , адвокатът се отписва от адвокатската колегия при наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗА - лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три до осемнадесет месеца или за срок до пет години при повторно нарушение. С решение на В. от 08.07.2022 г. по дисциплинарно дело № 11/2022 г., на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА на адвокат З. е наложено дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца и глоба в размер на пет минимални работни заплати. С влизане в сила на решението на Дисциплинарния съд е възникнало основание за отписване на адвоката от колегията и задължение за Софийски адвокатски съвет да постанови отписването на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА . Решението е взето и след констатация за изпълнение разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗА , съгласно която председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в Държавен вестник на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 ЗА , това е сторено с публикация на обявление в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г.

Предмет на настоящото производство не е обжалване на решението за налагане на дисциплинарното наказание на адв. З., като доводите, че редът за обжалването на това решение е изчерпан, е неотносим към настоящото производство.

Спорен по делото е въпросът, прилага ли се институтът на изпълнителска давност при налагане и реализиране на дисциплинарните наказания на адвокати, съгласно разпоредбите на ЗА.

Срокът за изтърпяване на наказанието "лишаване от права" започва да тече от датата на обнародване в Държавен вестник на решението, с което се налага дисциплинарното наказание на основание чл. 144, ал. 2 ЗА , като част от фактическия състав на дисциплинарното производство.

Изпълнителската давност е давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената санкция. Лишаването от право да се упражнява определена професия освен като административно наказание, налагано от административен орган, е предвидено и като дисциплинарно наказание в специални закони – ЗА и ЗЧСИ. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е дадено тълкуване, че е несъстоятелна тезата, че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения. Прието е, че обратното тълкуване ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. Направено е сравнение с квалифицираните убийства, за които е предвиден краен срок, с изтичането на който държавата губи възможността да осъществи наказателното преследване. Прието е, че санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпления против мира и човечеството ( чл. 79, ал. 2 НК ), като не е уместна съпоставката между тези общественоопасни посегателства и което и да било административно нарушение.

Тълкувателното постановление касае административни нарушения и наложени наказания във връзка с тях, докато в случая се касае за дисциплинарна отговорност, като доколкото в специалния закон /ЗА/ липсва изрична уредба и регламентация на изпълнителска давност, следва да се прецени дали е допустимо по аналогия да се прилагат норми на ЗАНН и НК. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими няколко предпоставки, които следва да бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в закона. Тя безспорно е налице. На следващо място следва да е налице сходство на случаите и прилагането на аналогията да отговаря на целта на акта. В случая е налице и сходство в случаите, доколкото и при налагането на административно наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ /чл.13, ал.1, б.“в“ ЗАНН/ и при налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ /чл.133, ал.1 ,т.4 и т.5/, се касае за временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Следва да се прецени дали прилагането по аналогия на друг нормативен акт отговаря на целите на акта – ЗА, както и на общите принципи на правото.

Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството /чл.71, ал.7 КРБ/, като за всички останали престъпления по НК е предвидена изпълнителска давност, както и за административните наказания по ЗАНН, като същевременно правото на труд е конституционно гарантирано /чл.48 КРБ/. Изпълнителската давност е насочена както към органа, наложил наказанието и неговото бездействие по реализацията му, така и към гарантиране правата на гражданите и поддържането на правната сигурност. Да се приеме, че по отношение на наложено наказание, в т.ч. и дисциплинарно такова “лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ не се прилага института на изпълнителската давност би означавало лицата, спрямо които е наложено това наказание да се третират по-неблагоприятно от лица, извършили престъпление и спрямо които е постановена осъдителна присъда с наложено наказание по НК, което е недопустимо, още повече, че в случая се касае за упражняване на конституционно гарантирано право.

Разпоредбата на чл.46, ал.3 ЗНА е императивна и не допуска аналогия за обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, т.е. аналогията е забранена за обосноваване на дисциплинарна отговорност – за налагане на наказание, не и по отношение на давността във връзка с наложено вече дисциплинарно наказание. Да се счете аналогията за забранена в последния случай означава да се тълкува разширително една изключителна разпоредба, което е недопустимо.

Гореизложеното води до извод, че по аналогия, по отношение на дисциплинарно наказание “лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, в т.ч. и наложено на основание чл.133 ЗА, следва да се прилага института на изпълнителската давност.

Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“б“ ЗАНН, наказанието не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като съгласно ал.2 от същата разпоредба, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Липсват данни, а и доводи, че от АК и ВАС са предприети действия по изпълнение на наказанието, наложено на адв. З., до публикуване на временното заличаване в ДВ на 04.08.2023 г. Решението за налагане на наказанието е влязло в сила на 08.07.2022 г., като до публикуването на заличаването от регистрите на АК е изтекла повече от една година, поради което е изтекла предвидената в чл.82, ал.1, б.“б“ ЗАНН /приложима по аналогия/ изпълнителска давност.

Предвид изложеното, жалбата е основателна и решението на ВАдС, с което е оставена без уважение жалбата на адв. Б. С. З. следва да се отмени и да се постанови решение по същество на спора, като се отмени решение № 2223/09.08.2023 г. на Софийски адвокатски съвет, с което жалбоподателят е отписан като адвокат от регистъра на САК.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 966/21.09.2023 г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на адвокат Б. С. З. срещу решение № 2223/09.08.2023 г. на Софийски адвокатски съвет, с което жалбоподателят адвокат Б. С. З. е отписан като адвокат от регистъра на САК, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 2223/09.08.2023 г. на Софийски адвокатски съвет, с което жалбоподателят адвокат Б. С. З. е отписан като адвокат от регистъра на САК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.