Корекция на сметки за ток при софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. София, 16.07.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2051 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б. срещу решение № 404/11.03.2020 г. по в.гр.дело № 198/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5306/28.11.2019 г. по гр.дело № 12485/2019 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено между страните, че ищецът С. К. М. от [населено място] не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 11 541.50 лв., от която 8 701.10 лв. представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия от 44 017 кВтч за минал период от 01.07.2018 г. до 28.03.2019 г. и 2 840.40 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия от 15268 кВтч за минал период от 29.03.2018 г. до 30.06.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица] на основание чл.124,ал.1 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

Ответникът по касационната жалба С. К. М., чрез адв.С. В. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 756/07.12.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд по правните въпроси:1. следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора възражения, въведени във въззивната жалба от въззивника и събрания в хода на производството доказателствен материал. 2. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., които нарушения са установени при извършена проверка в периода 23.11.2018 г. до 28.03.2019 г./погрешно посочен краен момент 03.05.2019 г./

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 198/2020 г. е потвърдено решението от 28.11.2019 г. по гр.дело № 12485/2019 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът С. М. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД сумата 11 541.50 лв., от която 8701.10 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия от 44017 кВтч за минал период 01.07.2018 г. - 28.03.2019 г. и 2840.40 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия от 15268 кВтч за минал период от 29.03.2018 г. – 30.06.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица] на основание чл.124,ал.1 ГПК.

Съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът С. М. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

Прието е за установено от Констативен протокол от 28.03.2019 г., че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.

Съдът е приел, че е изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 1197 от 25.06.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по трета тарифа /1.8.3./ - 59 285,594 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.

Посочено е, че със становище за начисление на електроенергия от 03.07.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 59 285 кВтч за периода 29.03.2018 г. - 28.03.2019 г. Прието е, че корекцията е извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 08.07.2019 г. за сумата от 11 541,50 лева. Съдът е приел, че по делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.

Прието е за установено от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 г., че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, че практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Посочил е, че наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.

Прието е, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.

Въззивният съд е приел, че след изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Посочено е, че на съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Приел е, че съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Приел е също, че според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение, че към момента на постановяване на решението КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. С оглед на това и предвид действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 28.03.2019 г. проверка на средството за търговско измерване е формиран извод, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Съдът се е позовал на изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ, според който като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, като е посочено, че на съда е служебно известно тяхното съдържание.

Изведен е извод, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Прието е, че не е установено наличието на първата и третата предпоставки.

Съдът е приел, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца-потребител и е формирал извод, че искът е основателен и следва да се уважи. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

По правните въпроси:

По първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

С решение № 503/16.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г. на ВКС, IVг. о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Прието е също, че в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. След като за допустимостта на последното въззивният съд следва да следи служебно, то по аргумент за по-силното основание, той задължително следва да обсъди и отговори на изрично наведените от въззивника – ответник по иска, оплаквания и възражения за липса на абсолютна положителна или за наличие абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения по делото иск. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС

По втория правен въпрос:

С решение № 150/26.06.2019 г. по гр.дело № 4160/2018 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК е посочено, че в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Съдебният състав е приел, че горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл.290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г.

С решение №124/18.06.2019 г. по гр.дело № 2991/2019 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че принципните положения, от които следва да се изхожда при отговора на въпроса, са видът на правоотношенията и целите на правното регулиране на тези правоотношения. Прието е, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

Съдебният състав е приел, че след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Поради това е даден отговор на въпроса, че трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика на ВКС. Същата е доразвита в редица последващи решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.

Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения:

По делото са установени фактите: ищецът С. М. е потребител на електрическа енергия на основание сключен договор с ответника „Енерго-Про – Продажби”АД за доставка на такава енергия. Имотът на ищеца, в който е монтиран процесният електромер е присъединен към електропреносната мрежа. Извършена е на 28.03.2019 г. проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца и при констатирани показания в регистър 1.8.3 и 1.8.0 е извършена подмяна на електромера и е монтиран нов с посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа, за което е съставен Констативен протокол от същата дата. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ – РО Русе, за което е съставен КП № 1197/25.06.2019 г., в който е удостоверена констатация за осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по трета тарифа -1.8.3 – 59285.594 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерването, но не и на техническите изисквания.

Установено е от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, включително и обяснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание 11.11.2019 г., че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, че практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Според заключението наличието на данни, записани в регистър 1.83 и в регистър 1.8.0 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.

Правилно е прието от съда, че ищецът е потребител на електроенергия на основание сключен договор за доставка на такава енергия с ответника „Енерго-Про Продажби” АД.

Правилен е и извода, че разпоредбите на ПИКЕЕ са неприложими в настоящият случай, с оглед момента на извършената проверка на СТИ. Неправилно е прието, че до приемане на нови ПИКЕЕ, съответно на предвиден ред в ОУ на договорите за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка на потребителя възможността за извършване на такава корекция от страна на доставчика на енергия е изключена. При липса на специална правна уредба след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени адм.дело № 2385/2016 г. в сила от 14.02.2017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. следва да намерят приложени общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Съгласно чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и е заплатена по-малка цена от реално дължимата купувачът дължи доплащане на разликата. Константна е практиката на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електническа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния размер. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия влече като последица ангажиране отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД. Когато липсва специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

Съдът намира, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон – чл.183 ЗЗД следва да се отмени.

На основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. С обжалваното решение въззивният съд е формирал извод, че липсата на правила, предвидени в закон и подзаконови актове изключва правомерното провеждане на корекционни процедури от доставчика. Съдът не е извършил преценка на доказателствата относно установяване или не на факта на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество електроенергия, налице ли е външна софтуерна намеса, кога е извършена, по какъв начин е осъществена и от кого и др.

При новото разглеждане на делото съдът следва да анализира доказателствата по делото и да формира решаващи изводи – фактически и правни по съществото на правния спор, както и да обсъди доводите и възраженията на всяка от страните. За изясняване на делото е необходимо да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване през процесния период.Ответникът-сега жалбоподател е направил искане с отговора на исковата молба за назначаване на експертиза и е поставил въпроси от компетентност не само на електроинженер, но и от компетентност на софуерен специалист. Първоинстанционния съд е определил вещо лице електроинженер за изпълнение на задачите. Поради това и при съобразяване на направените оплаквания във въззивната жалба в правомощията на въззивния съд е да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза на основание чл.201 ГПК за изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от т.решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд следва и служебно да назначи експертиза с оглед оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване да даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, както и на следните въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (в обекта е монтирано през м. декември 2015 г. след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността й и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд на основание чл.294,ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно № 404/11.03.2020 г. по в.гр.дело № 198/2020 г. на Варненския окръжен съд.

Връща делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: