Обезщетение за адвокатски хонорар при оправдателна присъда и висок граждански иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228

гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2263 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни в процеса – ищецът И. Г. П. и ответникът Прокуратурата на Република България срещу решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. С въззивното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Г. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда от 28.06.2020 г. по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение на процесуален представител (защитник) по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд и по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г. до окончателното изплащане, а за разликата до целия предявен размер от 66 000 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

Касаторът – ищец И. Г. П. обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди, поддържайки, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че при определяне на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт, решаващият съд не е съобразил конкретните тежест на обвинението в престъпление, интензитета на процесуалната принуда и усилията и труда на защитника в досъдебната и в двете съдебни фази на наказателния процес, вкл. обстоятелството, че в последния е бил приет за разглеждане и граждански иск срещу ищеца с голям материален интерес, поради което неправилно е намалил реално платения адвокатски хонорар от 66 000 лв. на 30 000 лв.. Счита, че този извод на САС противоречи на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като платеният от увредения размер на адвокатското възнаграждение в наказателното производство е разумен и съответен на конкретните особености на наказателното дело и на положения от адвоката труд. Моли въззивното решение в горепосочената отхвърлителна част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт да бъде уважен изцяло. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

Касаторът – ответник Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в частта му, в която предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е уважен, поддържайки, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт многократно надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, досежно процесното незаконно обвинение в престъпление, и не съответства на фактическата и правна сложност на наказателното дело. Поради това счита, че е прекомерен спрямо дължимата грижа за ангажиране на правна помощ в наказателното преследване. Моли въззивното решение в горепосочената обжалвана част да бъде отменено частично като неправилно, като бъде намален присъденият в полза на ищеца размер на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт до размера на действително причинените такива.

Ищецът П. депозира писмен отговор на касационната жалба на ответника, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Ответникът Прокуратурата на Република България не подава отговор на касационната жалба на ищеца.

С определение № 5285 от 18.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му обжалваната част досежно иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правен въпрос: По предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, когато насрещната страна е възразила срещу неговата прекомерност, какви са критериите (конкретните обстоятелства), от значение за определяне на разумния му размер, които въззивният съд следва да преценява при изследване на въпроса дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговаряне на адвокатското възнаграждение в конкретното наказателно производство, и от значение ли е в тази връзка, че е приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия и неговата цена?. Отговор на същия е даден по задължителен начин в ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, доразвит в постановените след него решения по чл. 290 ГПК: решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 119 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 4522/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 167 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и др., според които сторените разходи за адвокатско възнаграждение в наказателно производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. При възражение на ответника по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът по иска за обезщетение за вреди изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него, в резултат на което същото остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал. Следователно по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от заплатения в наказателния процес. За преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е разумно и съответно на пазарните условия с оглед фактическата и правна сложност на делото (вид и тежест на незаконното обвинение в престъпление, дали е само срещу ищеца или и срещу повече обвиняеми, за едно или за повече деяния, съвкупността от доказателствения материал и извършените процесуални действия, наличието или не на предявен за съвместно разглеждане граждански иск и защитимия по него материален интерес, през колко и какви фази е преминал наказателния процес и др.) не може да се изхожда от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понастоящем с променено наименование - Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, който се стреми да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита в наказателното производство – защита, при възнаграждение с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото, която несъмнено е по-голяма в хипотеза на приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск със значителна по размер цена, и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му. Не може да се изисква обвиняемият да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Ако адвокатското възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер, само тогава превишението е прекомерно, извън изискуемата причинно-следствена връзка, и тогава платеното възнаграждение подлежи на намаляване по иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Горепосоченото разрешение, възприето в трайната практика на ВКС следва да бъде съобразено и по настоящото дело.

По основателността на касационните жалби и по наведените от касаторите касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивният съд е приел за установено по иска за имуществени вреди от процесния деликт, че с постановление от 10.01.2017 г. по пр. преписка № 8529/2013 г. на Софийски градска прокуратура, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че е спомогнал заместник- министър председателят и министър на финансите С. Д. да извърши престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от електроразпределителните дружества в България. По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение "подписка". Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен обвинителен акт и е образувано н. о. х. д. № 4092/2017 г. на СГС, НО, 27 с-в., но с разпореждане от 27.10.2017 г. съдебното производство е прекратено и преписката е върната на органите на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 3640/2017 г. на СпНС, IV с-в, а с разпореждане от 08.03.2018 г. по същото дело съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане предявения от държавата срещу ищеца и другите четирима обвиняеми граждански иск за сумата от 20 829 200 лв., след което съдебното производство отново е прекратено и преписката е върната на Специализираната прокуратура с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с процесното обвинение за трети път е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с който повдигнатото обвинение е конкретизирано като такова по престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, и въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 3076/2018 г. на СпНС, IV с-в. В производството по делото съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от държавата срещу ищеца и другите четирима обвиняеми лица, при условията на солидарна отговорност, граждански иск за сумата от 7 457 553. 82 лева - нанесени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С присъда от 28.06.2020 г. по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, като е отхвърлен и предявеният граждански иск. По протест на специализираната прокуратура делото е разгледано от въззивния съд, който с решение от 19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, IV възз. с-в, е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, влязла в сила на 03.06.2021 г..

САС е намерил за установено от приетите в процеса два договора за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г. и от 06.01.2021 г., че ищецът е заплатил общо 66 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в досъдебното и съдебното производство с предмет процесното незаконно обвинение.

Въззивният съд е счел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в хипотезата на незаконно обвинение, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, т.е. че е установен целият фактически състав на субективното право на обезвреда по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По спорния въпрос за размера на процесните имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца хонорари за адвокатска защита в наказателното производство на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“, въззивният съд е приел, че реално са били заплатени такива за процесуално представителство в досъдебната и в съдебната фаза на наказателния процес, в общ размер на 66 000 лв.. Във връзка с направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното производството, е счел, че делото е фактически и правно сложно с оглед на големия обем на доказателствата и на многото обвиняеми. Същевременно е посочил, че предвиденото минимално адвокатско възнаграждение в приложимата (горепосочена) наредба за защита по наказателно дело като процесното, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години, е 1 500 лв.. Затова е заключил, че макар да не е обвързан от този минимален размер, платеният размер от 66 000 лв. е изключително висок, поради което възражението за неговата прекомерност е основателно. С тези лаконични мотиви го е намалил до сумата 30 000 лв., за която е уважил иска, а за разликата до пълния предявен размер го е отхвърлил като неоснователен.

С оглед горепосочения отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, изводът на САС, че при определяне на размера на процесните имуществени вреди решаващият съд не е обвързан от посочения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е правилен. При изследване на дължимата грижа, която ищецът е следвало да положи при договаряне на адвокатското възнаграждение по процесния наказателен процес, изводима от фактическата и правна сложност на наказателното дело и конкретните особености, проявили се при разглеждането му, настоящият съдебен състав приема, че договореният и платен адвокатски хонорар в общ размер от 66 000 лв. за досъдебната фаза и за двете съдебни инстанции е разумен и съответен, поради което съставлява имуществена вреда в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, която подлежи на обезщетяване по предявения иск. Този извод е направен при съобразяване с вида и характера на обвинението в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК (престъпление по служба, с правна квалификация чл.283а, т.1 вр. с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 НК), за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“; провеждането на наказателното преследване на досъдебна и съдебна фаза, последната на две инстанции, с обща продължителност от около 4 г. и половина; привличането на множество обвиняеми по процесното обвинение в престъпление, което утежнява самия наказателен процес и съответно изисква повече усилия, време и работа от процесуалния представител на ищеца; многобройните процесуални действия, извършени по процесното наказателно дело, с множеството разпитани свидетели, развитието му пред две съдебни инстанции, като три пъти е било връщано в досъдебна фаза заради допуснати процесуални нарушения; предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с цена 7 457 553. 82 лева срещу всички обвиняеми, при условията на пасивна солидарност, който е с голям материален интерес и изисква значителна по обем и с висока квалификация адвокатска работа; конкретната личност на ищеца, която е общественозначима в качеството му на известен журналист, издател и предприемач, предизвикала широко национално медийно отразяване на наказателното преследване, вкл. на защитата на пострадалия; взетата по-лека мярка за неотклонение „подписка“ и икономическата обстановка в страната към момента на договаряне на адвокатското възнаграждение. Всички горепосочени конкретни особености на проведеното срещу ищеца наказателно преследване по процесното незаконно обвинение го характеризират като такова с голяма фактическа и правна сложност, изискващо висококвалифицирана адвокатска помощ и голяма по обем и като вложени усилия и време работа на процесуалния представител на увредения. От съществено значение, освен вида и тежестта на незаконното обвинение в престъпление и усложнението на наказателния процес поради множеството обвиняеми и многобройните извършени процесуални действия и събрани доказателства, е предявяването от държавата на граждански иск срещу обвиняемите за 7 457 553. 82 лева, която сума е изключително висока и изисква мобилизиране на адекватна скъпоструваща процесуална защита, която съставлява елемент от съдържанието на дължимата грижа при уговарянето на разумно и съответно адвокатско възнаграждение. При конкретната фактическа и правна сложност на процесното наказателно производство, надхвърляща значително обичайната при подобни обвинения в престъпления, поради множеството горепосочени усложнения на наказателния процес, договореният и платен адвокатски хонорар в общ размер от 66 000 лв. е разумен и е в рамките на дължимата от ищеца грижа да си осигури съответна по квалификация и обем адвокатска защита. Поради това искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди от процесния деликт е основателен за целия предявен размер от 66 000 лв.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение, предмет на настоящото производство по чл. 290 ГПК, е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта му, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди от процесния деликт за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 66 000 лв., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди да бъде уважен за целия предявен размер. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление е уважен за сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2021 г., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 982. 64 евро, равностойни на 3 089. 55 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции, съставляващи държавна такса по касационната жалба и адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационна инстанции.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение за процесуален представител (защитник), е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 66 000 лв. като неоснователен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Г. П., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 36 000 лв. - разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до сумата 66 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Г. П., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 982. 64 евро – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: