Осъждане на лекар за причинена смърт при немарливо изпълнение на задължения

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * лекарска грешка по чл. 123 НК

Р Е Ш Е Н И Е

№60168

гр. София, 26 ноември 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Каракашева наказателно дело № 579/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитниците на подсъдимия Я. А. Ф. –адв.М. П., адв.В. К. и адв.М. В. срещу нова присъда № 1/21.01.2021г., постановена по внохд № 1053/20г. по описа на Апелативен съд – София.

С жалбите са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като е посочено, че допълнителни съображения ще се представят след изготвяне на мотивите към присъдата.В срока по чл.351, ал.4 от НПК такива не са депозирани от касаторите.В сезиращия документ, изготвен от адв.П. и адв.К. е въведено общо оплакване, според което присъдата почива на предположения, тъй като доказателствата по делото не установяват съставомерно поведение у подсъдимия Ф. по смисъла на чл.123, ал.1 от НК.В жалбата, изготвена от адв.В. е посочено, че оспорения съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения, изразили се в неправилна съдебна оценка на част от доказателствените източници –обяснения на подсъдимия; показания на част от свидетелите и експертни заключения, като им се противопоставя собствения на касатора прочит на доказателствата и средствата за тяхното установяване.Материалноправната незаконосъобразност на въззивния съдебен акт според този касатор произтича от отказа на въззивния съд да приеме наличие на хипотезата, уредена в чл.15 от НК.Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирана с изтеклия период от време от деянието до момента на постановяване на присъдата, който в съчетание с положителните данни за личността на подсъдимия, обосновава индивидуализация на наказанието му по реда на чл.55 от НК.

Направените с жалбите искания са в условията на алтернативност –за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане; за признаване на подсъдимия за невиновен или за намаляване на наложените му наказания.

В съдебно заседание адв.П., защитник на подсъдимия Ф., поддържа подадените жалби с въведените в тях доводи и направени искания в условията на алтернативност.

Подс.Ф., в своя лична защита, поддържа изложеното от адв.П..

В съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВКП оспорва жалбите, излагайки съображения за тяхната несъстоятелност.Счита, че заявените с тях касационни основания не са налице и пледира оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.

В правото си последна дума подс.Ф. заявява, че не е извършил вмененото му престъпление.Отрича пострадалата да е била с влошени жизнени показатели, които да застрашават пряко живота й, като е категоричен, че при това положение, с нея е следвало да се занимават социалните служби, а не „Бърза помощ“.Моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Процесуалното развитие на делото е следното:

С постановената от СГС, НО, 21 състав, първоинстанционна присъда № 74/25.06.2020г. по НОХД № 3690/2019г., подсъдимият Я. А. Ф. е признат за невинен в това, че за неустановено време от 15.45ч. на 23.12.2016г. до 10.30ч. на 24.12.2016г., в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на А. А. Й., като е извършил това в качеството си на лекар от екипа на ЦНСМ, при нарушение на следните разпоредби от Наредба №25 от 04.11.1999г. на Министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ –чл.9, т.1, т.2 и т.9, б.“а“ и на Раздел ІІ, т.2 от Наредба № 12 от 30.12.2015г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Разноските по делото да възложени в тежест на държавата.

По протест на прокурор от СГП било образувано пред САС въззивно производство под № 1053/2020г..Последното приключило с обжалваната понастоящем нова присъда №1 от 21.01.2021г., с която първоинстанционната присъда била отменена изцяло и вместо това, подсъдимия Ф. бил признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.123, ал.1 от НК.При условията на чл.54 от НК на същия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.На основание чл.160, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия било наложено наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от две години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Ф. бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Сезиращите документи позволяват общото им обсъждане.

1.На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното им наличие би предопределило крайния изход на делото-отмяна на съдебният акт и връщане на делото за ново разглеждане, съответно- не би позволило произнасяне по възведените доводи, ангажиращи касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.

Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предмета на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания.В този ред на мисли, ВКС счита за необходимо изрично да коментира касационните жалби и от гледна точка на съдържанието на формулираните в тях оплаквания срещу оспорения съдебен акт на САС.

Констатира се, че част от залегналите в сезиращите документи доводи /най-вече, жалбата, изготвена от адв.В./ се отнасят до неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на въззивния съд /става въпрос за оспорването на констатациите,поставени в основата на фактическите изводи, според които:1/ подсъдимият не е извършил преглед на пострадалата, и 2/състояние на последната е било спешно, като именно това е наложило съседите й да потърсят съдействие от ЦСМП, в чийто екип е бил подсъдимия Ф./ .Настоящият съдебен състав припомня, че касационната инстанция не дължи отговор на възражения за необоснованост на атакувания съдебен акт.Аргументите, насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, по съществото си, съставляват доводи за фактическа необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1 от НПК.ВКС ще припомни още, че контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да преценява верността на изложената фактическа обстановка и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.Именно защото е ограничен от установените от въззивния съд факти /във всички случаи, извън хипотезата на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, каквато в конкретния случай не е налице/, изначално е ясно, че няма как да бъде уважено отправеното с жалбите искане за отмяна на присъдата на САС и оправдаване на подс.Ф..Това би означавало ВКС сам за първи път да приеме нови фактически положения, с каквото правомощие тази инстанция не разполага.При касационния контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните действия на контролирания съд по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.С оглед на тези принципни положения, настоящият съдебен състав ще обсъди само онези възражения на касаторите, които се отнасят до конкретни фактически положения, оспорени като изведени в нарушение на конкретни процесуални правила.

Прегледът на процесуалната дейност на втората инстанция не обосновава извод за допуснати нарушения на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Апелативният съд е постановил нова въззивна присъда, в рамките на правомощията си по чл.334, т.2 във вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК.При постановяването на същата, контролираният съд е изпълнил в пълнота задълженията си, произтичащи от чл.339, ал.3 от НПК.Бланкетно въведеното от касаторите оплакване за нарушение на последно посочения законов текст е лишено от конкретика, като наред с това е и неоснователно.Мотивите към оспорения съдебен акт са аналитични и съдържат оценка на всички събрани по делото доказателства относно тяхната достоверност, относимост, взаимна връзка и противоречивост.Въззивната инстанция е проверила правилността на първоинстанционната присъда и обстойно е аргументирала своите констатации за допуснати пороци в доказателствената и оценъчна дейност на СГС по отношение на конкретни доказателствени източници.Стриктно, след собствен анализ на формираната доказателствена съвкупност, САС е обосновал своето заключение за доказаността на обвинителната теза.При това, въззивният съд не се е ограничил само до обсъждане на доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното производство и на първоинстанционното съдебно следствие, но е проявил процесуална активност, като е събрал допълнителни доказателства. В дейността на съда по събирането и оценката на доказателствата не се откриват процесуални пороци или неправилно тълкуване на съдържанието им. Гласните доказателствени източници, изходящи от показанията на разпитаните по делото свидетели са подложени на проверка както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалите налични доказателства и средствата за тяхното установяване.Обсъдени са писмените доказателства по делото, както и експертните заключения, наред с направените от експертите устни разяснения при защитата на последните.Анализът на доказателствената съвкупност е изчерпателен и задълбочен.Приетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства са резултат от процесуалноиздържана доказателствена дейност.В мотивите САС е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за причините, поради които е достигнал до различни доказателствени, а оттам и фактически изводи по отношение на съществени за предмета на делото факти, от изведените от първоинстанционния съд.Касационната проверка на присъдата не констатира въззивната инстанция да е интерпретирала неправилно, не в действителното им съдържание показанията на свидетелите Н. Д., А. П., Ц. Б. и В. К..Коментираните гласни доказателствени източници са подложени на внимателна оценка както в тяхната отделност, така и при съпоставката им с останалите доказателства по делото.Наред с това, те са съпоставени и с констатациите, обективирани в заключенията на медицинските експертизи и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, законосъобразно е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях.Подходът му в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, а ВКС отново ще припомни , че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено по касационен ред, само когато са били нарушени процесуалните норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност.

Основната част от оплакванията на касатора, в аспекта на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, са съсредоточени върху оборване на онези фактически констатации на съда, обуславящи в съвкупността си верните му изводи, че подс.Ф. не е реализирал по отношение на пострадалата необходимия обем от мерки, съобразно утвърдения медицински стандарт „Спешна помощ“ /не е извършил необходимите спешни диагностични изследвания съобразно възможностите си и наличната апаратура, в резултат на което не е констатирал, че състоянието й е спешно и в този смисъл, налагащо транспортирането й до болнично заведение за осигуряване на квалифицирана медицинска помощ/ .Именно на тази плоскост са развитите съображения за порок в аналитичната дейност на съда , аргументирани с превратност на гласните доказателствени източници, посочени по-горе от една страна, а от друга – с неоснователно игнориране на обясненията на подсъдимия.Всъщност, по този начин, макар оплакването да ангажира касационния повод по т.2 на чл.348, ал.1 от НПК, на практика, касаторът иска касационния съд да отхвърли констатациите в съдебния акт за достоверна значимост на твърденията на св.К. най-вече за посочените обстоятелства, като същевременно приеме за истинно заявеното от подсъдимия в неговите обяснения, според което е извършил преглед на пострадалата, констатирайки, че състоянието й не е спешно и налагащо медицинска намеса, като при това положение, не Спешна помощ, а Социални грижи е следвало да бъдат ангажирани със случая .Подобен подход няма как да бъде споделен, като съображенията за това, касационния съд изложи по-горе.Касационната проверка разкрива, че показанията на св.К., в оспорените от жалбоподателя части –тези, в които същата отрича подсъдимия да е извършил какъвто и да било преглед на пострадалата, като същевременно сочи, че такъв е бил необходим, доколкото здравословното състояние на Й. е било влошено, са интерпретирани в тяхното действително съдържание.Констатацията за достоверност на съобщеното от коментираната свидетелка е направена след прецизен и подробен анализ и съпоставка на сведенията, които тя е депозирала с останалите гласни доказателствени източници –показанията на свидетелите А. П., С. П. и Н. Д..Подкрепа на заявеното от св.К. в посочените части, решаващият съд е открил и в писмените доказателства по делото -документа, приложен на л.50, т.І от ДП, удостоверяващ, че медицинският екип е пристигнал на адреса на пострадалата Й. в 15.37ч. и е отпътувал оттам в 15.45ч., както и в съставения и попълнен от подсъдимия фиш, в който е отразено, че случаят не е от медицински характер и че пострадалата е насочена към социални грижи.САС е отделил внимание и на обясненията на подсъдимия, които правилно е намерил за изолирани и израз на защитната му позиция.Това определя като неоснователно оплакването за незаконосъобразно игнориране на сведенията, депозирани от подс.Ф. при дадените от него обяснения.Упрекът на защитата на подсъдимия за непълноценно обсъждане на съдебно-медицинските експертизи, също е неоснователен.На стр.13 и 14 от мотивите, съдът подробно е обсъдил експертните заключения, изготвени по делото, съпоставил е изводите, които вещите лица са направили, както относно дължимото поведение на подсъдимия при посещението му при пострадалата Й., така и касателно състоянието на последната –некомуникираща, и в този смисъл, непозволяваща снемане на анамнестични данни лично от нея; неспособна да стане след падането й на земята, като е извел обосновано заключение за това, че същественият пропуск, който подсъдимият Ф. е допуснал, е липсата на преглед на болната, което пък е препядствало констатирането на спешното й състояние, налагащо транспортиране със специализиран транспорт до болнично заведение, където да и бъде оказана квалифицирана медицинска помощ.

Въз основа на изложените дотук съображения може да се обобщи, че в процесуален план доказателствена дейност на въззивния съд е законосъобразна.Това предпоставя неоснователност на защитните оплаквания за наличие на порок, ангажиращ касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Установените от САС фактически положения са изведени в резултат на процесуално издържан анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност.Въззивният съд ясно е посочил конкретното поведение на подсъдимия Ф., което е обусловило настъпването на тежкия резултат, както и защо този резултат се явява следствие именно на неговото поведение.По този начин въпросът за конкретно осъщественото от подсъдимия Ф. поведение и каузалния му принос към настъпилия тежък резултат е правилно разрешен от състава на САС.Изложеното определя като неоснователно и твърдението на касаторите, че присъдата почива на предположения.

2.Оплакването, аргументиращо наличие на релевираното от жалбоподателите основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –нарушение на материалния закон, също е неоснователно.На л.18 до л.22, въззивната инстанция е изложила верни и изчерпателни съображения относно съставомерността на поведението на подсъдимия Ф. по чл.123, ал.1 от НК, които се споделят от настоящия състав.Дадена е законосъобразна и аналитична правна оценка на установената специфика на дейността по оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ, нейната регламентация, вменените на подсъдимия Ф. задължения, които той е пренебрегнал, причинната връзка между поведението му и настъпилите общественоопасни последици, субективното му отношение към тях.Юридическата част на въззивното решение е съобразена с константната съдебна практика на ВКС по трайно и еднопосочно разрешаваните въпроси на професионалната непредпазливост.

Доводите в касационните жалби са основани на съображенията за неправилни изводи по фактите, както и на това, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.15 от НК.

Настоящият касационен състав не споделя изтъкнатата аргументация, с която се оспорва съставомерното поведение на подс.Ф. по чл.123, ал.1 от НК.В нейна подкрепа касаторите изтъкват, че подсъдимият Ф. е извършил преглед на пациентката, при който е установил „нормални рефлекси, липса на сънливост, на изкривяване на лицето, възможно движение на крайниците, измерил е пулса, преслушал я е със слушалка, видял е кръвното налягане“ и на тази база е преценил, че състоянието й не е спешно, а със случая следва да бъдат ангажирани социални грижи.Наред с това, според твърденията в жалбата, състоянието на хипотермия /която е пряка и непосредствена причина за смъртта на Й./ не е имало външен израз, поради което подсъдимият не е имало как да го установи.На последно място се сочи, че това състояние се е развило след посещението на подсъдимия в дома на пострадалата, поради което и вменените му като неизпълнени задължения, не са в причинна връзка с престъпния резултат.Защитната теза няма как да бъде споделена.Тя, освен, че е основана само и единствено на обясненията на подсъдимия, е в разрез с приетите за установени от въззивния съд фактически констатации, а както бе посочено по-горе, заключенията по фактите са направени при стриктно спазване на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.Именно на базата на законосъобразно установените факти, на л.20-22 от мотивите, въззивният съд е защитил убедително позицията си, съгласно която:1/подсъдимият не е прегледал пострадалата Й.; не е извършил задължителния обем от спешни диагностични действия за пълноценно установяване на състоянието й, като именно поради това си поведение не е констатирал спешността на последното; не е предприел специализирано транспортиране на болната до медицинско заведение, и 2/състоянието на пострадалата е било спешно по смисъла на т.1 и т.2 от Наредба №12 и в този смисъл е налагало извършването на спешни диагностично-лечебни действия или транспортирането й до болнично заведение за извършването на такива.Вярно е защитното твърдение, че състоянието на хипотермия няма обективен външен израз, както и това, че то се развива за часове.Вярно е също, че от момента на посещението на подсъдимия в дома на пострадалата, до момента, в който /приблизително/ е настъпила смъртта й, са изминали часове.От това обаче не може да се изведе заключение за прекъсване на причинната връзка между нарушенията, допуснати от касатора /неизвършване на преглед, при който да се установи причината, поради която същата е била в безпомощно състояние-паднала на земята, в невъзможност да се изправи сама и некомуникираща, т.е., непозволяваща снемането на анамнестични данни по вербален начин/ и последвалата смърт на Й..И това е така, защото от една страна, подсъдимият е възприел лично състоянието на пострадалата, като освен това е разполагал и със сведенията на свидетелите, които са повикали бърза помощ, според които това състояние е било внезапно възникнало.Въпреки това, той не е изпълнил вменените му с инкриминираните подзаконови норми задължения да я прегледа, като по този начин изначално е компрометирал възможността да я диагностицира правилно, а в случай, че това е било невъзможно- да разпореди отвеждането й в болница, заради общото безпомощно състояние, в което е била установена.В този ред на мисли, липсата на обективни външни белези на състоянието на хипотермия, на което поставя акцент касаторът, няма решаващото значение, което му се придава.Същевременно, не почива на истината твърдението, че това състояние се е развило от началната до крайната си фаза след посещението на подсъдимия в дома на пострадалата.Това защитно виждане е било поставено и на вниманието на въззивния съд, който на стр.14 от мотивите аргументирано го е приел за несъстоятелно.От друга страна, експертите, изготвили медицинските експертизи са категорични, че животът на пострадалата би могъл да бъде спасен, в случай, че тя е била настанена в болнично заведение, в което да се извърши нужния обем от животоспасяващи медицински мероприятия.Обстоятелството, че експертите са посочили, че дори и при правилно поставена диагноза и адекватно лечение, смъртния изход е бил възможен, не изключват причинната връзка, както се настоява в жалбата на адв.В..Тя /причинната връзка/ би била изключена само в случаите, когато смъртта е била неизбежна, без оглед на това дали са проведени необходимите диагностично-терапевтични мероприятия.

В обобщение, в рамките на така установените факти, материалният закон е приложен правилно, като въззивната инстанция убедително е защитила изводите си по правото.Несъмнено, подсъдимият Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като в качеството си на лекар, работещ в екипа в ЦСМП е нарушил правилата за оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ, установени в чл.9, т.1, т.2 и т.9, б.“а“ от Наредба №25 от 04.11.1999г. на министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ и Раздел ІІ, т.2 от Наредба № 12 от 30.12.202015г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна Помощ“.Именно това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалата, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност.При това положение, преценката на въззивния съд , според която разпоредбата на чл.15 от НК е неприложима в конкретния случай, е убедително и аргументирано защитена.

Изложеното определя като несъстоятелен наведения защитен довод, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК, за неправилно приложение на материалния закон,

3.Липсва нарушение и по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, касаещо справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия Ф..Обстоятелствата, на които поставят акцент касаторите и които смекчават отговорността на подсъдимия, са съобразени от въззивния съд при индивидиализацията на наказанието му.В същото време, не би могла да се игнорира завишената степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК.Ето защо, ВКС намери, че липсва основание за допълнително смекчаване на наказанието, наложено на подсъдимия, поради което искането му в тази насока не може да бъде уважено.Неоснователно е искането за приложение на чл.55 от НК, тъй а като кумулативните предпоставки на този текст не са налице.От една страна, смекчаващите обстоятелства, отчетени за жалбоподателя Ф., не носят белезите на „многобройност“, респ., нито едно от тях не е „изключително“ по смисъла на чл.55 от НК.От друга страна, предвид степента на обществена опасност на инкриминираното деяние, най-лекото предвидено в закона наказание, не е несъразмерно тежко на извършеното.По тези съображения, определеното наказание при условията на чл.54 от НК е в съответствие с критерия за справедливост, залегнал в чл.348, ал.5 от НПС, а оплакването на касаторите за допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е неоснователно и не може да бъде споделено.

Предвид изложеното и на основание 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА №1/21.01.2021г., постановена от Софийски апелативен съд, НО, 2 въззивен състав, по ВНОХД № 1053/2020г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: