Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Отмяна на влязло в сила решение при недопуснато касационно обжалване за част от страните

Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Двама ответници по иск за премахване на незаконна постройка искат отмяна на касационно решение, с което друг ответник е осъден да я събори. Те твърдят, че са били неправилно лишени от участие пред касационния съд. Съдът отхвърля искането за отмяна, тъй като въззивното решение в тяхна полза е влязло в сила по-рано и те вече не са били страна в производството.

Какво приема съдът

Когато касационното обжалване не е допуснато спрямо част от ответниците, решението за тях влиза в сила и те губят качеството на страна в следващия етап на процеса, поради което не е налице лишаване от право на участие.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениелишаване от участиенегаторен искдопускане на касационно обжалваненеобходимо другарство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

София, 23.06.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1116 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1637/28.01.2025 г., подадена от М. Г. К. и И. Б. К., за отмяна на влязло в сила решение № 716 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 718 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.

П. И. Б. оспорва основателността на молбата за отмяна и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 1925 от 15.04.2025 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е приета за процесуално допустима и е допуснато разглеждането й по същество.

Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат, че са ответници по исковата молба, в която се твърди, че лятната кухня е изградена Б. И. Б. и от тях двамата. Въпреки това касационният съдебен състав ги заличил като страни в процеса, с което нарушил правото им на участие в производството пред Върховния касационен съд, като не били допуснати до изказване и излагане на факти и обстоятелства, което довело до постановяване на неправилно решение. Евентуално считат, че е налице основанието по чл. 304 ГПК.

Данните по делото са следните:

С решение № 716 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 718 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение е отменено решение № 635 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 756/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б., иск за премахване на масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4 м. и квадратура от около 30 кв. м., и навес към нея, изградена в УПИ *, кв.11 по плана на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което Б. И. Б. е осъден да премахне масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4 м. и квадратура от около 30 кв. м., и навес към нея, изградена в УПИ *, кв.11 по плана на [населено място], по иска на П. И. Б. срещу Б. И. Б..

Искът по чл. 109 ЗС е предявен от П. И. Б. против Б. И. Б., И. Б. К. и М. Г. К. за премахване на лятната кухня и „лека прозирна ограда“, която прегражда имота, изградени в съсобствения между П. И. Б. и Б. И. Б. УПИ *, кв.11 по плана на [населено място]. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като по въззивна жалба на ищеца окръжният съд е уважил иска против тримата ответници за премахване на оградата и е потвърдил отхвърлителното решение по отношение на лятната кухня. Въззивното решение е било атакувано с касационна жалба от ищеца в отхвърлителната му част. С определение № 3981 от 30.08.2024 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК по гр. д. № 718/2024 г., І г. о. на ВКС касационното обжалване на отхвърлителното въззивно решение е допуснато само в частта по предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б. иск и не е допуснато по предявения от П. И. Б. срещу И. Б. К. и М. Г. К. иск. В проведеното на 19.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото И. Б. К. и М. Г. К. са били призовани и са се явили лично, но не са допуснати до участие, тъй като спрямо тях отвърлителното въззивно решение е влязло в сила.

При горните данни следва, че молбата за отмяна е неоснователна.

Съгласно чл. 296, т. 3 ГПК въззивното решение влиза в сила когато касационната жалба не е допусната до разглеждане. Спрямо М. Г. К. и И. Б. К. с постановяване на определението по чл. 288 ГПК 30.08.2024 г по гр. д. № 718/2024 г., І г. о. на ВКС е влязло в сила въззивното решение № 635 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 756/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на лятната кухня. Следователно молителите не са били страни в касационното производство, което е продължило само по иска чл. 109 ЗС против Б. И. Б., поради което липсва процесуално нарушение, което да е довело до лишаването им от участие в касационното производство и не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Не е налице и евентуалното поддържано основание по чл. 304 ГПК, приложимо, когато решението има сила, независимо че молителят не е бил страна по делото. В случая между молителите и Б. И. Б. липсва необходимо другарство, поради което и същите не са обвързани от влязлото в сила спрямо последния осъдително решение.

Наведените в хода на устните състезания доводи от молителите относно неправилността на влязлото в сила решение за уважаване на иска против Б. И. Б., не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, поради което не се обсъждат при постановяване на настоящото решение.

С оглед неоснователността на молбата за отмяна М. Г. К. и И. Б. К. следва да възстановят на П. И. Б. направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. Д..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1637/28.01.2025 г., подадена от М. Г. К. и И. Б. К., за отмяна на влязло в сила решение № 716 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 718 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.

ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН [ЕГН] и И. Б. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], област Благоевград, [улица] да заплатят на П. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Благоевград, [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.