Дължимост на цена за електроенергия, измерена в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр.София, 08.04.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2209/ 2020 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 735/ 27.11.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Енерго-про продажби” АД, [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 520 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 15/ 2020 г., с което е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и К. С. К., че К. К. не дължи на „Енерго-про продажби” АД сумата 11 050,84 лв, за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/ 28.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в обект в [населено място] чифлик, [улица].

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребена от него електроенергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера поради установено софтуерно въздействие върху средството за измерване. По този въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 4160/ 2018 г., ІII г.о., решение по гр.д.№ 1174/ 2020, IV г.о. и др. Според тази практика чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.

Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекции. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

Установено е по делото, че ищецът К. К. е страна по договор с ответното дружество за доставка на електрическа енергия в обект в [населено място] чифлик, [улица]. Ответникът продавал на ищеца електрическа енергия срещу заплащане на цена. С протокол № 11188357/ 21.11.2016 г. в обекта, където се извършвала доставката, бил монтиран електромер с № ... с нулеви показания за дневна, нощна и върхова тарифи. На 25.06.2018 г. служители на ответника извършили проверка на това средство за търговско измерване. След проверката електромерът бил демонтиран, пломбиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология. В института електромерът бил подложен на експертиза, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № 1168/ 20.06.2019 г. Според констатациите в протокола при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, в резултат от която преминала енергия на тарифа 15.8.4 от 059558.4 квтч не била визуализирана на дисплея. На основание извършената проверка ответникът изпратил уведомление до ищеца, с което го уведомил за направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия в обекта му. Начислена била общо 59 558 квтч енергия за периода 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г., на обща стойност 11 050,84 лв. За претендираното задължение била издадена фактура № [ЕГН] от 28.06.2019 г. От заключението на допуснатата по делото експертиза се установява, че средството за търговско измерване било в метрологична годност и че количеството енергия записано в тарифа 15.8.4 е преминало през измервателната схема на СТИ.

При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е неоснователен. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено. За него се прилагат правилата за договора за продажба. Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случай, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия, е монтиран на 21.11.2016 г. с нулеви тарифи. Визуализирани са били две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчитана по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е доставена в обекта. Без значение е обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е станало това, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната. За него е възникнало задължение да плати доставената му енергия, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Поради това искът за установяване несъществуването на правото за получаване на цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователни са доводите на ищеца, че по делото не било доказано при монтажа на процесния електромер, тарифите, по които се е отчитала доставената енергия, да са били нулеви. Това е удостоверено в констативен протокол от 21.11.2016 г. за монтаж на демонтирания на 25.06.2018 г. електромер, който протокол носи подписа на ищеца. Този протокол е представен с отговора срещу исковата молба, приет е като доказателство в първото съдебно заседание по делото и не е оспорен от ищеца. В него е посочено, че при монтажа на електромера тарифите са били нулеви, което доказва твърденията на ответника за това обстоятелство. Не следва да бъде уважено и възражението, че в протокола не е посочен адресът, на който електромерът е монтиран на 21.11.2016 г. Посочено е населеното място и абоната, а ищецът нито твърди, нито доказва в това населено място да има друг обект, в който ответникът да е поел задължение да му доставя електрическа енергия.

Неоснователни са и доводите на ищеца, че процесното задължение не съставлявало дължима цена по договор за продажба, а „служебно начислени суми за електроенергия“ и че за него не били приложими разпоредбите на ЗЗД за договора за продажба. Обратното е прието в трайно установената практика, посочена при отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, поради което искът за установяване на несъществуване на процесното задължение не следва да се уважи.

При този изход от спора право на разноски по делото има ответникът, който претендира освен 582,10 лв разходи за такси и разноски още по 2 064 лв платено адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Във всяка от инстанциите делото е приключило в едно съдебно заседание, без да са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или за изясняване на приложимото право. Уговореното между ответника и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с изчисленото по реда на чл.7 ал.2 т.3 НМРАВ (861,52 лв) и следва да бъде редуцирано до размер 1 000 лв за всяка от инстанциите.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 520 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 15/ 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място] чифлик, [улица] против „Енерго про продажби” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], иск за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. К. не дължи на „Енерго про продажби” АД 11 050,84 лв, за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/ 28.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в обект в [населено място] чифлик, [улица].

ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място] чифлик, [улица] да заплати на „Енерго про продажби” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], 3 582,10 лв (три хиляди петстотин осемдесет и два лева, десет стотинки) разноски за производството във всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: