Отмяна на влязло в сила решение поради противоречиви съдебни актове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 745

гр. София, 10.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3770/2025г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба на И. Ц. М., подадена чрез адв. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 3699/20.06.2024г. по в.гр.д. № 1543/2024г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 13241/27.07.2023г. на СРС за уважаване на иск с правно основание чл. 439 ГПК. В молбата се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено решение на САС, с което искът по чл. 439 ГПК е отхвърлен. Според молителя двете решения си противоречат, а решението на СГС, потвърждаващо решението на СРС за уважаване на иска по чл. 439 ГПК противоречи и на Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по молбата – М. Г. М., чрез адв. В. И. оспорва същата в представения в срок писмен отговор. Излага съображения, че не са налице основанията, предвидени в чл. 303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС, тъй като липсва както субективен, така и обективен идентитет между двете дела.

С определение № 4775/23.10.2025г. на ІV ГО на ВКС по настоящото дело, молбата на И. Ц. М. е допусната до разглеждане.

В откритото съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Ответникът по молбата М. М. в откритото съдебно заседание пред ВКС, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като неоснователна и поддържа изложеното в писмения отговор.

Този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

С влязлото в сила решение № 3699/20.06.2024г. по в.гр.д. № 1543/2024г. на СГС (чиято отмяна се претендира) е потвърдено решение № 13241/27.07.2023г. на СРС за признаване за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че М. Г. М. не дължи на молителя И. М. 2 900 лева-главница, ведно със законната лихва от 10.12.2003г. до окончателното плащане и 133 лева-разноски - суми, представляващи задължения по изпълнителен лист от 10.02.2004г., издаден по ч.гр.д.№ 9901/2003г. на Софийския районен съд, 65 състав.

С решение № 311/19.03.2024г. по в.гр.д.№ 2765/2023г. на САС, след отмяна на решение № 1772/06.04.2023г. по гр.д. № 614/2022г. на СГС, 21 състав, е отхвърлен установителният иск по чл. 439 ГПК на М. М. и М. Т. К., предявен против И. М. за недължимост на сумата 13 003 щ.д., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006г. и на сумата 410 лева - разноски по делото, за които суми на 12.01.2007г. е издаден изп. лист по гр.д. № 21597/2006г. на СРС и е образувано изп.дело № 159/2007г. на ЧСИ М.. Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 855/14.3.2025г. по т.д.№ 1489/2024г. на ІІ ТО на ВКС.

Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Това отменително основание предполага установеност на противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т. 5 на ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкуване на основанието по т. 4 на чл. 303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо.

В случая не се установява наличие на обективен идентитет между делата. Противоречие между посочените две съдебни решения няма, защото те не се отнасят до един и същи спорен предмет, съответно не го установяват различно, нито е налице различие относно съществуването или несъществуването на конкретно субективно право. Макар и по двете производства правното основание на заявената претенция да е чл. 439 ГПК, с влезлия в сила съдебен акт на СГС е призната недължимостта на вземането на И. М. по изпълнителен лист от 10.02.2004г. по ч.гр.д.№ 9901/2003г. на СРС, 65 състав за сумите 2 900 лева-главница и 133 лева-разноски, който изпълнителен лист е издаден въз основа на запис на заповед, тоест въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, по смисъла на чл. 237 ГПК(отм.). С влязлото в сила решение на САС е отхвърлен установителният иск по чл. 439 ГПК на М. М. и М. К. против И. М. за недължимост на 13 003 щ.д., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006г. и на сумата 410 лева - разноски по делото. В това производство е прието, че вземането е установено със СПН, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение от 22.12.2006г. по гр.д. № 21597/2006г. на СРС.

Предвид всичко изложено молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да плати, на основание чл.38 ЗАдв, на процесуалния представител на ответника по молбата сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в производството по чл. 303 и сл. ГПК, определено с оглед вида и характера на делото, фактическата и правната му сложност, осъществения обем на адвокатска защита (изготвяне и подаване на отговор на молбата за отмяна с изразено становище по нейната допустимост и по изложението на основанията за отмяна на влезли в сила решения, с осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание) и при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Ц. М., подадена чрез адв. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 3699/20.06.2024г. по в.гр.д. № 1543/2024г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА И. Ц. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на адв. В. Б. И. сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: