Обезщетение при катастрофа и съпричиняване от возещ се на електрическа тротинетка

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 334

гр. София, 07.06. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2437 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Е., непълнолетен към настоящия момент, действуващ лично и със съгласието на баща си и законен представител И. Е. А.

против решение №359/21.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2826/2022 г. от VІІ-ми състав на САС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалните си представители.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1563/02.04.2024 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при наличие на съпричиняване по отношение на настъпването на произшествието от страна на двамата водачи на превозно средство, следва ли да се намалява обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на лице, което не е водач на едно от двете превозни средства.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Когато се претендира обезщетение за вреди, настъпили от действията на водач на МПС от пострадал пътник в друго МПС не във всички случаи на нарушение от страна на водача на МПС, в което е бил пътник пострадалия, обезщетението се намалява на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Пътник в МПС, пострадал при ПТП, настъпило по вина и на двамата водачи на превозни средства не може да носи отговорност, изразяваща се в намаляване на обезщетението за вреди на основание, че водача на МПС, в която е пътник, също е нарушил правилата за движение по пътищата, освен в случаите, когато със своето поведение пътникът се е поставил сам в положение, застрашаващо живота и здравето му, например: знание, че водача на превозното средства, в което съзнателно пътникът е приел да бъде превозен, е употребил алкохол. Предвид поставения правен въпрос, когато вредата е причинена от неколцина, следва да се приложи правилото на чл.53 ЗЗД, но не и да се намалява обезщетението за вреди за пострадал, на основание виновни чужди действия.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Пострадалия се е возел на електрическа тротинетка, управлявана от друго дете към момента на настъпване на ПТП. От данните по делото е установено, че застрахования водач на товарния автомобил е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, макар и да се е движел по път с предимство, водачът, видно от собствените му показания, е познавал пътя и при наближаване на съответната улица е можел да предвиди появата на опасност за движението, предвид и съществуващите пътните знаци А 19 „Деца“ и В 25 „Забранено движението със скорост по - висока от 40 км/час“. Той се е движил със скорост, по-ниска от 40 км/ч, но съгласно разясненията на вещото лице-автоексперт, налице е бил и знак А19 – „Внимание Деца“, което е изисквало още по-голямо съобразяване на скоростта с оглед възможното възникване на опасност във всеки един момент, за да може да спре и да не се допусне удар. Съдът споделя изводите на вещото лице, че водачът на МПС е могъл да спре по-рано и да избере още по-ниска скорост на управлявания от него товарен автомобил, за да не се допусне пътният инцидент.

Съдът е приел, че причина за настъпване на ПТП, е и внезапното навлизане на децата с тротинетката върху платното за движение по [улица]от дясно на ляво пред товарния автомобил „Д. Л." . Електрическата тротинетка с двете деца на нея е станала видима за водача на товарния автомобил в момента когато се е показала от заслона на гаражната клетка, т.е. на 0,60 м. вдясно от десния край на платното за движение по [улица]. Разстоянието на което се е намирал товарния автомобил от мястото на удара, в момента, когато е имал техническа възможност да възприеме тротинетката с децата е била около 11 метра. Товарният автомобил се е движил със скорост от около 25 км/час, а тротинетката с около 14 км/ч. Прието е, че водачът на тротинетката е имал възможност да спре преди точката на ПТП при аварийно спиране преди навлизане в зоната на видимост. Това поведение на водача на електрическата тротинетка безспорно е допринесло за настъпването на ПТП, при което е постарало возещото се на същата тротинетка дете – ищец по делото, но предвид отговора на правния въпрос, виновното поведение на водача на тротинетката, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата – навлизане на път, без да се спази предимство и несъобразяване с пътните условия, не са обстоятелства, които се дължат на поведението на пострадалия ищец и не са основание за намаляване на дължимото му се обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Правилни са изводите на въззивния съд, че в чл. 80а, ал. 2 ЗДвП са формулирани определени забрани към водачите на електрически тротинетки, като вид пътно превозно средство, сред които е и забраната да се превозват други лица. Наличието на още един човек, освен водача, върху тротинетката е способствало за по-бавната й маневреност и забавяне в реакциите и тяхното осъществяване при възникване на опасност върху платното за движение. Със своето поведение, като е приел, в нарушение на правилата за движение по пътищата да бъде пътник на електрическа тротинетка, управлявана от друго лице, пострадалия е допринесъл в значителна степен за настъпването на произшествието, намалявайки маневреността на тротинетката, както и възможността за аварийно спиране на същата, което, предвид и заключението на вещото лице по делото като принос следва да се определи на процента, посочен и от въззивния съд – 75 %.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел правно значимите обстоятелства – характер на травмата, период на лечение и възстановяване и степента на търпените болки и страдания от пострадалия. Периода на лечението /времето с гипсова шина/, както и физиотерапевтичните процедури по раздвижването и възстановяването на счупения крайник е продължило около 4-5 месеца, като през този период безспорно ищецът е търпял болки и страдания, страх, пропуснал е учебни занятия и извънкласни дейности. Следва да се отчете обстоятелството, че възстановяването от травмата е пълно към момента на извършването на експертизата, като не са налице данни за болки или каквито и да е други физиологични последици от нараняването. Всички тези обстоятелства водят настоящия състав до извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 20 000 лева е справедливо по смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като в полза на ответникът по касационната жалба се присъдят направените по делото пред тази инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение в размер на 2745 лева, на основание чл.78, ал.5 ГПК. С оглед обема на осъществената защита, изразяваща се в отговор на касационната жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, възражението за прекомерност се явява основателно, като възнаграждението следва да се намали до размер от 600 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №359/21.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2826/2022 г. от VІІ-ми състав на САС.

ОСЪЖДА М. И. Е., непълнолетен към настоящия момент, действуващ лично и със съгласието на баща си и законен представител И. Е. А. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.