Задължения на съда при противоречиви почеркови експертизи за саморъчно завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София,10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5019 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. К.-К. срещу решение № 930 от 05.07.2023 г. по в. гр. д. № 2338/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр.състав.

Жалбоподателката оспорва решаващия извод на въззивния съд, че процесното завещание не е написано и не е подписано от завещателката. Този извод бил незаконосъобразен, необоснован и направен при допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Съдът приел двете оспорени тройни експертизи и неоснователно отказал да допусне повторна графическа тройна експертиза.

Ответницата в производството К. Г. К. оспорва жалбата. Въззивното решение било постановено в съответствие с практиката на ВКС след съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Изложени са подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.

С определение № 4449 от 07.10.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-почеркова експертиза за пълно изясняване на делото от фактическа страна, при наличието на няколко противоречащи си експертизи.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – повторно – чл.201 ГПК.

Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото – чл.202 ГПК.

При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица – чл.203 ГПК.

По тази правна уредба, приложима и към настоящия случай, има многобройна практика на ВКС. Така в решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., се приема, че за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Същото се приема и в решение № 52 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2021 г., III г. о., като допълнително се подчертава, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства; че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него, а трябва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като във всички случаи той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Приема се, че след като съдът е счел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача - решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., решение № 174 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 36/2010 г., I т. о., решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о. В последното решение се сочи също, че във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага.

Когато при наличието на противоречиви заключения съдът кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Това се приема в решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., I г. о., решение № 111 от 13.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6121/2015 г., I г. о. и др.

В решение № 107 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о., се приема, че когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина ( чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК ) съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство ( чл. 202 и чл. 203, изр. 1 от ГПК ). Когато обаче и писмените и/или гласните доказателства съдържат съществени противоречия относно това обстоятелство, преди приключването на съдебното дирене съдът следва да допусне нова (повторна) тричленна експертиза – чл. 203, изр. 2 , във вр. с чл. 201 – in fine от ГПК . Това е още по-наложително в такива случаи, когато две противоречиви заключения на съдебно-графологични експертизи, още в първоинстанционното производство са оспорени от страните с възражения относно годността на използвания от вещите лица сравнителен материал и с въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза – чл. 266, ал. 3 , във вр. с чл. 200, ал. 3, изр. 1 от ГПК , както и цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тези случаи, също съгласно чл. 10 от ГПК , въззивният съд следва да положи максимални усилия като съдейства на страните за посочване и осигуряване на възможно най-безспорен между тях сравнителен материал за извършването на новата тричленна съдебно-графологична експертиза.

Тази практика на ВКС се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд е отменил решение № 266848 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 9621/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО – 8 състав, и вместо това е отхвърлил предявения от Л. А. К.-К. срещу К. Г. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху следните недвижими имоти: апартамент № 24, находящ се на VII /седми/ етаж, югозападен – в сградата на ЖСК „Промишлен строител“, кв. 62а, на [улица],[жк], [населено място], състоящ се от две стаи, дневна с кът за хранене, кухня, антре, коридор, тоалетна, баня и три балкона, с обща площ от 104, 65 кв. м. и гараж № 3, находящ се в подземно гаражно хале № 2 на същата сграда, с площ от 21, 02 кв. м. и тоалетна, на основание наследяване по завещание от 19.01.2015 г. от Я. П. К., починала на 27.04.2015 г.

Прието е, че искът за собственост се основава на универсално саморъчно завещание от 19.01.2015 г., направено в полза на ищцата Л. А. К.-К. от Я. П. К., б. ж. на [населено място], починала на 27.04.2015 г.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата К. Г. К., че завещанието е нищожно поради липса на форма по причина, че съдържа два подписа на завещателката. Извършена е констатация, че представеният нотариално заверен препис от завещанието е изпълнен ръкописно, с четлив почерк, без задрасквания, прибавки и съкращения; под текста на завещателното разпореждане е посочено мястото и датата на съставяне на завещанието, а под датата има два саморъчни подписа, като всеки от тях е придружен от изписани ръкописно трите пълни имена на завещателката – единият подпис е изпълнен в долния десен ъгъл на листа, след указанието „подпис“, като на реда под подписа са изписани на един ред трите имена на завещателката. Другият подпис на завещателката е изпълнен на същия ред, но в левия долен ъгъл на листа, не е придружен с указание „подпис“, и под подписа на два реда са изписани трите имена на завещателката – в реда под подписа са изписани имената „Я. П.“, а под тях – фамилията „К.“. На гърба на документа е налице печат на нотариус М. К. за извършена на 26.01.2015 г. нотариална заверка на подпис, положен от Я. П. К., като заверката е извършена от помощник-нотариус. Прието е, че единият от двата подписа на завещателката завършва фактическия състав на завещанието. Другият е обект на нотариалното заверяване на подписа на завещателката, извършено на 26.01.2015 г. Прието е, че вторият подпис не опорочава формата на завещанието и не води до неговата недействителност.

Прието е за неоснователно възражението на ответницата за липса на завещателна дееспособност. Обсъдено е представеното от ищцата медицинско удостоверение за проведени специализирани психиатрични изследвания амб. № 14429/19.01.2014 г. /действителната година е 2015 г./, според което освидетелстваната е „напълно годна пълноценно да се грижи за своите дела, както към дата 19.01.2015 г., така и към настоящия момент“, но е прието, че то е частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Не е зачетено и писменото заявление на д-р Д. Б. от 27.10.2017 г., тъй като то има характер на свидетелско показание в писмена форма, което не е събрано по надлежния ред. Обсъдена е и представената от ответницата Съдебномедицинска експертна консултация № 43/2015 г. от 10.07.2015 г., но също не е зачетена, тъй като има характер на частна извънсъдебна експертиза, изготвена по писмени данни, която не е допустимо доказателствено средство.

За да приеме, че Я. К. е имала завещателна дееспособност, съдът е обсъдил както противоречивите свидетелски показания по този въпрос, така и комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица със специалност неврология /Н./ и психиатрия /В./, по която не и постигнато общо становище. Решението е основано на повторната комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, изготвена от вещите лица М., К. и Н., според която не са налице категорични данни наличните заболявания на Я. К. към 19.01.2015 г. да са довели до психични смущения, нарушаващи базисната й психична годност. Според вещите лица в медицинската документация са регистрирани „минимални атеросклеротични промени“ на мозъчните артерии, установени при инструментално изследване и не се описва те да са довели до психични нарушения. Промяната в поведението, съобщена само от един свидетел, може да се дължи на нарушение във венозната система на мозъчното кръвообращение, причинено от мозъчния тумор. Описаните промени обаче са неспецифични и твърде неубедителни за наличието на тежко психично заболяване /деменция или психоза/ и биха могли да се обяснят и с общия субективен дискомфорт от нарушението на мозъчното кръвообращение в резултат на въздействието на тумора.

Прието е за основателно обаче въведеното от ответницата оспорване на авторството на процесното завещание.

Обсъдени са събраните по делото две съдебномедицински експертизи във връзка със способността на завещателката да изпълни ръкописен текст. Заключенията са изготвени от в. л. невролог д-р Н., която е в състава на назначените от съда първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска експертиза. Отчетено е, че в неврологичната си част тези експертизи са непротиворечиви и категорични по отношение на заключението, че към 19.01.2015 г. завещателката Я. К. е страдала от тежка периферна горна дясностранна монопареза тип „граблива птица“, изразена в двигателен дефицит в дясната ръка, водещ до нарушаване на способността й да пише четливо, както и да осъществява фини движения. Този извод съвпада с извода на комплексната съдебномедицинска експертиза.

Обсъдени са и съдебно-графологичните експертизи, приети по делото, както и процесуалните действия на страните и на съда във връзка с тези експертизи – спорът за сравнителния материал, сигналът от ответницата за допуснати нарушения от първоначалното вещо лице във връзка с депозирането на заключението и искането за отвод; оспорването на самото заключение от ответницата в о. с. з. на 20.06.2019 г. с възражения срещу ползвания сравнителен материал, както и поради липсата на безпристрастност; представените два броя частни експертизи, които не са приети от съда като недопустими доказателствени средства; искането за тройна експертиза и представянето на нов сравнителен материал; допускането от съда на повторна единична СГЕ със задача да даде отговор на същите въпроси, при вещо лице И. С., за който впоследствие е установено, че е изготвил частната извънсъдебна почеркова експертиза, неприета от съда; отстраняването на това вещо лице и неприемането на експертизата му; възлагане на повторната експертиза на друго вещо лице, което да работи само със сравнителния материал, съдържащ се в депозираните от Я. К. заявления в Дирекция БДС на МВР.

Извършена е констатация, че според повторната СГЕ ръкописният текст в оригинала на саморъчното завещание, както и саморъчният подпис за „завещател“, вероятно са изпълнени от К..

Обсъдено е заключението на приетата във въззивната инстанция тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена въз основа на сравнителни образци от почерка и подписа на завещателката, находящи се в депозираните от нея заявления за издаване на документи за самоличност, съхранявани в служба БДС при МВР, както и образци, находящи се в медицинската документация на УМБАЛСМ „Пирогов“ във връзка с хоспитализацията й там през 2013 г., както и образци от депозирани пред „Уникредит Булбанк“АД платежни нареждания в периода 2014-2015 г. Според тройната експертиза както ръкописният текст на саморъчното завещателно разпореждане, така и положеният подпис под него, не са изпълнени от Я. К.. При изслушването на експертизата в о. с. з. вещите лица са пояснили, че най-отчетливата особеност, обосновала крайния извод, е по-ниската степен на обработеност в темпа и координацията на движенията в сравнителните образци, отколкото се наблюдава в изследвания текст и подпис върху завещението. Наред с тази особеност са отчетени и различия в частните признаци – разделно изписване на буквите, наличие на тъпи краища и завършеци или завршващи части на отделни букви или елементи от букви. Експертизата е пояснила също, че подписите във всички образци от сравнителния материал са положени от едно и също лице. Според вещите лица наличието на двигателен дефицит на пишещата ръка на лицето, което е написало ръкописния текст на завещателното разпореждане, би се отразило неблагоприятно върху способността на лицето да изпише текста на завещателното разпореждане. Завещателното разпореждане би могло да бъде изпълнено по начина, по който е изготвен документът, ако лицето няма двигателен дефицит на пишещата ръка.

Обсъдена е допълнителна тройна СГЕ, която е дала отговор на същите въпроси, но при включен като допълнителен сравнителен материал образци от почерка и подписа на завещателката, находящи се в нотариалното дело във връзка с депозирането на саморъчното завещание за съхранение при нотариуса. При съобразяване и на този сравнителен материал изводите на експертизата не се променят. Експертизата обосновава извода си с обстоятелството, че в сравнителните образци, датирани близо до датата на завещателното разпореждане, се наблюдават признаци, характерни за лице със заболяване, при което е налице двигателен дефицит, отличаващ се с тремор, намалена сила на натиск на пишещата ръка, колебливи движения, предизвикващи нарушена координация на движенията, каквито не се наблюдават в подписа-обект на изследването. Становището на експертизата е категорично, че практически не е възможно лице със заболяване, състоящо се в двигателен дефицит, наличие на тремор и намалена сила на натиск на пишещата ръка, да изпише ръкописен текст от една страница, без признаци на колебливи движения и нарушена координация при изпълнение на буквените знаци.

Съдът е приел, че при анализ на приетите по делото общо 4 графически експертизи, изследвали автентичността на завещателното разпореждане от 19.01.2015 г., са налице съществени различия в крайните им изводи относно авторството на ръкописния текст и на подписа върху саморъчното завещание, от което черпи права ищцата. Заключението на първоначалната единична СГЕ, изготвена от в. л. И., е категорично, че ръкописният текст и подписа върху завещателното разпореждане са изпълнени от завещателката Я. К.. Повторната единична СГЕ, изготвена от в. л. А., дава заключение, че вероятно ръкописният текст и подписа върху завещателното разпореждане са изпълнени от завещателката Я. К., но при изричната уговорка, че откритите признаци на сходство със сравнителните образци не са достатъчни да обосноват категоричен извод за авторството на ръкописния текст и подписа. Първоначалната и допълнителната СГЕ, приети пред въззивната инстанция, са категорични, че както ръкописния текст, така и подписът върху завещателното разпореждане, не са изпълнени от посоченото като техен автор лице. Съдът е кредитирал заключението на тройните експертизи, като ги е намерил за компетентно изготвени, подробни, добре обосновани, изготвени на базата на достатъчен по обем сравнителен материал, чиято автентичност се гарантира от установен в закона ред за проверка на самоличността на лицето, което ги представя, и задължение на институцията за съхранението им по определен ред при въведени мерки за сигурност, депозирани пред държавен орган за нуждите на издаването на лични документи /Сектор БДС на МВР/, или пред банкова институция във връзка с управление на средства по банкова сметка, или пред лечебно заведение във връзка с медицински интервенции, или пред нотариус за извършване на нотариално удостоверяване. Тези графологични експертизи кореспондират на приетите по делото съдебно-медицински експертизи за здравословното състояние на завещателката към датата на извършване на завещателното разпореждане и установената към 19.01.2015 г. тежка периферна горна дясностранна монопареза тип „граблива птица“, от която е страдала завещателката К., изразена в двигателен дефицит в дясната ръка, водещ до нарушаване на способността й да пише четливо, както и да осъществява фини движения. Прието е, че първоначалната единична експертиза на в. л. И. е изградила изводите си на базата на сравнителен материал, който в една част не се ползва с никакви гаранции за неговото авторство и автентичност – същият не е изготвен и съхраняван по установен в закона ред, част от сравнителния материал е съставен в отдалечен момент във времето, когато завещателката е била в добро здраве. Изводите на тази експертиза се дискредитират от заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи, които установяват тежки неврологични увреждания, обективно възпрепятстващи завещателката да изпълни ръкописен текст с подобен обем, при това – без признаци на тремор, слабост, двигателен дефицит, намалена сила на натиск на пишещата ръка, и нарушена координация, каквито явни признаци се откриват при изпълнените от завещателката подписи през периода след 2013 г.

В заключение съдът е приел, че завещателното разпореждане, от което черпи права ищцата, не е изписано и подписано лично от завещателката. Не е спазена изискуемата от закона форма по чл.25, ал.1 ЗН за валидност на саморъчното завещание, поради което същото не може да породи съответните правни последици – вещнопрехвърлително действие по отношение на имуществото на починалата Я. К.. Съответно ищцата не е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на соченото от нея придобивно основание.

Решението е неправилно.

Макар въззивният съд да е изготвил едно изключително подробно решение, в което е обсъдил целия доказателствен материал, и макар да е взел становище по противоречивите заключения на съдебно-почерковите експертизи, като е изложил съображения защо кредитира тройните, а не единичните експертизи, като краен резултат въззивният съд е действал в противоречие с посочената по-горе практика на ВКС.

Основната тройна съдебно-почеркова експертиза от 16.01.2023 г. изследва като сравнителен материал множество документи от периода 2005-2006 г. и от 2013-2015 г. Голяма част от сравнителния материал е отдалечен във времето, но вещите лица не са изследвали какви промени са настъпили в почерка и подписа на завещателката в началото и в края на този период. При сравняване на почерка в завещанието и в сравнителните образци вещите лица са изследвали само букви от трите имена на завещателката – „я“, „р“, „ъ“, „е“, „т“, „о“, както и буквите „Д“ и „С“, като в обясненията си, дадени в съдебно заседание, са посочили, че са сравнявали само ръкописния текст на имената на завещателката в оспореното завещание и в сравнителните образци. За разлика от това единичните експертизи, приети в първата инстанция, които са достигнали до различен извод, са изследвали много повече букви от текста на завещанието – „В“, „Е“, „К“, „С“, „П“, „М“, „Т“, „а“, „б“, „в“, „з“, „ж“, „м“, „л“, „д“, „ф“ и др. Макар според дадената от съда задача вещите лица от тройната експертиза да са ползвали по-ограничен сравнителен материал, съдържащ по-малко ръкописен текст, те са могли да сравняват и други букви, например съдържащите се в двете заявления за издаване на документи за самоличност № 7758/25.05.2006 г. и 10860/20.06.2005 г. – „Б“, „В“, „Г“, „К“, „П“, „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ „е“, „з“, „л“, „ф“, „ц“.

Дадените в основното заключение на тройната експертиза снимки на подписи и почерк не илюстрират конкретните изводи на вещите лица. Не е онагледено къде вещите лица съзират разминаване в общите и частните признаци на почерка в завещанието и в сравнителните образци, нито е обосновано как вещите лица са достигнали до извод, че всички съвпадения, констатирани при изписването на отделни букви, са резултат от стремежа за наподобяване на почерка на лицето. Няма отговор на въпроса кои са констатираните от вещите лица съвпадения на отделни букви, дали съвпаденията са устойчиви /за едни и същи букви/ и дали е възможно едно лице да имитира успешно само част от буквите, които изписва друго лице. Не е обяснено къде вещите лица съзират двигателен дефицит, отличаващ се с тремор, намалена сила на натиск на пишещата ръка и колебливи движения, представляващи нарушена координация на движенията.

Допълнителната тройна експертиза от 24.03.2023 г., изпълнена от същите вещи лица, е имала същите задачи за проверка на автентичността на почерка и подписа в завещанието, но при допълнителен сравнителен материал – протокола от 26.01.2015 г. на нотариус М. К. за приемане за съхранение на процесното саморъчно завещание от 19.01.2015 г., в който за молител ръкописно са изписани имената „Я. П. К.“ и е положен подпис, както и молбата от 26.01.2015 г. от Я. К. за приемане на завещанието за съхранение, в която саморъчно е положена дата и подпис. Вещите лица са заявили, че съобразяват и този сравнителен материал, но това е единствената разлика между основното и допълнителното заключение. Допълнителното заключение възпроизвежда дословно целия предишен текст на основното заключение, без никаква разлика. Няма никакво обсъждане на допълнителния сравнителен материал, който е най-близък по дата до оспореното завещание. Този сравнителен материал нито е намерил място сред снимките, които онагледяват допълнителното заключение, нито е обсъден от вещите лица, макар и в едно изречение. Не е даден отговор на въпроса дали почеркът и подписите в тези два сравнителни образеца съвпада с почерка и подписа в оспореното завещание и ако има разлики, в какво точно се изразяват те.

На вещите лица не е поставена задача, включително по инициатива на съда, да изследват и сравнителния материал, който се намира на самия лист, на който е материализирано процесното завещание. Това трите имена „Я. П. К.“ и подпис под тях, намиращи се долу в лявата част на завещанието, които са извън неговия текст, а са положени във връзка с нотариалната заверка на имената и подписа на завещателката. Нотариалната заверка удостоверява, че завещателката е написала имената си и се е подписала пред нотариуса, при това няколко дни след съставяне на процесното завещание. Това е и най-достоверният сравнителен материал, който обаче не е изследван от вещите лица.

Отделно от това въззивният съд с определения от закрито заседание на 12.10.2022 г. и открито заседание на 26.01.2023 г. е изключил от сравнителния материал „писмо от 25.03.2015 г. до домоуправителя“ и „писмо от 26.06.2006 г. до Н. и Г.“ с мотив, че това е оспорен сравнителен материал, за който не е изяснено авторството. При наличието на неоспорен сравнителен материал, при това достоверен – нотариално заверения подпис и изписани три имена на листа на процесното завещание, както и молбата до нотариуса за приемане за съхранение на завещанието, както и поради изричното отбелязване и в двата оспорени документа, че те са написани от „Я.“ и „Я.К.“, съдът е могъл да постави задача на вещо лице да даде заключение дали едно и също лице е изписало документите в оспорения и в неоспорения сравнителен материал и едва ако получи отрицателен отговор, да изключи въпросния сравнителен материал. Такава задача не е поставена.

Въззивният съд е възприел безкритично изявленията на вещите лица от тройната експертиза, направени в съдебно заседание на 26.01.2023 г., според които наличието на двигателен дефицит на пишещата ръка на лицето, което е написало ръкописния текст на завещателното разпореждане, би се отразило неблагоприятно върху способността му да изпише този текст и че завещателното разпореждане би могло да бъде изпълнено по начина, по който е изготвен документът, ако лицето няма двигателен дефицит на пишещата ръка. Тези изявления на вещите лица са направени в контекста на ползваните от тях медицинските документи по делото, разкриващи наличието на двигателен дефицит на дясната ръка на завещателката. Тези документи също са възприети безкритично както от вещите лица, така и от съда. По този начин заключението на графологичната експертиза – основно и допълнително, е построено основно на база на медицинска документация, а не на специалните знания на графолозите.

По въпроса за двигателния дефицит на дясната ръка на завещателката:

В документа „Бележки от амбулаторно наблюдение“ от 28.06.2013 г., издаден от Медицински център „Анадолу“, Турция /стр.35/, се съдържат данни от ЕМГ: „Данни за наличие на цялостни дегенеративни промени в дистален аспект в сектора на медианния нерв в десен горен крайник, данни за наличие на хронични частични аксонални дегенеративни промени в дистален аспект в сектора на улнарния нерв“; „Данни за неврогенни промени, които може да бъдат съвместими с коренчева лезия в L3 миотом. Резултатите от проведеното изследване на латентността на амплитудата на нервите в горните и долни крайници и други миотоми с игла ЕМГ се определят като нормални“.

В документа „Доклад от радиология“ от 07.01.2014 г. на Медицински център „Анадолу“, Турция, е вписано: „Установена хипоестезия /всъщност хипестезия/ на Л3-4 и Л5-ЕС 1“ в ляво; Атрофии на десни ръце са последица“.

Обсъждайки тези данни и след преглед на завещателката Я. К., д-р Д. Н. издава „Неврохирургична експертна консултация“ от 14.01.2015 г., в която поставя диагнозата „Синдром на десностранна горна монопареза от периферен тип /пареза на н.медианус и н.улнарис“. Дадено е заключението, че при пациентката е налице тежка увреда на периферните нерви /н.улнарис и н.медианус/ в дясно, което води до невъзможност за писане и осъществяване на фини движения с дясната ръка.

Тази „Неврохирургична експертна консултация“ на д-р Н. охотно е възприета от вещото лице д-р Н., която е част от състава на комплексната психиатрична и неврологична експертиза.

Първоначално вещи лица по тази експертиза са били доц. д-р В. В. /психиатър/ и д-р Д. Н. – /невролог/. Двете вещи лица не са изготвили обща експертиза. Доктор Н. е изготвила заключение, което доц. д-р В. е отказал да подпише и е изготвил свое особено мнение. Основните възражения на доц. В. срещу заключението на д-р Н. се състоят в „непълния“ и „едностранчив“ анализ на данните по делото; „вероятните диагностични хипотези се експлоатират като реални клинични отклонения и възможните болестни синдроми се преценяват като налични болестни смущения“; „правят се анализи и експертни оценки в област, която не е в домена на съдебно-медицинската неврологична компетентност – дали завещателката е могла да разбира свойството и значението на извършеното“. Тези възражения на вещото лице В. касаят основно извода на вещото лице Н., че завещателката не е могла да разбира свойството и значението на извършеното – заключение, за което д-р Н. няма нужната компетентност и което впоследствие е отречено от повторната комплексна медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р Е. Мутафчийска и д-р Р. К. /психиатри/ и д-р Н. /невролог/.

В неврологичната част обаче д-р Н. поддържа, че завещателката е страдала от синдром на десностранна горна монопареза от периферен тип /тежка увреда на н.медианус и н.улнарис/, като тези заболявания „нарушават способността й да пише четливо до невъзможност въобще да пише…тъй като увреждането на дясната ръка води до слабост на флексията на китката, невъзможност да сгъне IV, V и отчасти III пръст, невъзможност за привеждане на големия пръст, атрофия на мускули и интеросеи и лумбарекалес, даващи форма на ръката тип „Граблива птица“. Тежката увреда на десния нервус медианус разстройва флексията на китката. Смущава се флексията на I, II, III пръст и екстензията на средните фаланги на II и III пръст. Увредата на тези периферни нерви на дясната ръка е заболяване, което води до невъзможност да пише, респективно да изписва саморъчен текст и да осъществява фини движения.

Същите изводи д-р Н. прави и в повторната комплексна експертиза, но в нея не е включен друг невролог, който да потвърди или отрече тези изводи.

Смущаваща е категоричността на извода на д-р Н., че се касае за такава тежка увреда на дясната ръка, която „води до невъзможност да пише“, при положение, че върху самия текст на оспореното завещание има изписани три имена и подпис на завещателката, които са нотариално заверени, а по делото е представена молба до нотариуса за съхраняване на оспореното завещание, в която има дата и подпис, както и протокол от 26.01.2015 г. за приемане за съхранение на саморъчното завещание, върху който завещателката е изписала трите си имена и се е подписала. Тези писмени документи не са оспорени. Смущаващи са и подробните обяснения на вещото лице за това какви пръсти завещателката е могла и какви не е могла да свива, при положение, че вещото лице е работило само по документи и в тях такива подробности няма. Дори в експертната консултация на д-р Н. няма подобни констатации, въпреки че той твърди, че е извършил преглед на завещателката. В консултацията няма конкретни констатации на лекаря от извършения преглед, които да насочват към извода за тежко увреждане при пациентката на улнарния и медианния нерв на дясната ръка. Отделен е въпросът защо след като завещателката е била заведена при невролог с конкретни оплаквания за световъртеж, главоболие и др. /изявление на ответницата/, лекарят е издал експертна консултация, която има характер на частна медицинска експертиза, и е направил констатации за наличие на разстройство на психиката, което е извън неговата компетентност. Следва да се посочи и това, че в първичната медицинска документация от Турция, която се основава на обективни данни – ЕМГ, се сочи само за цялостни дегенеративни промени в сектора на медианния нерв и частични аксонални дегенеративни промени в сектора на улнарния нерв, но няма никакви данни за тежки увреждания на тези нерви до неспособност за флексия на пръсти и невъзможност за писане.

Като е основал решението си на двете тройни графологични експертизи, които от своя страна са основани на консултацията на д-р Н. и заключението на вещото лице д-р Н. за медицинския проблем в дясната ръка на завещателката, въззивният съд не е дал отговор на въпроса как лице с такива тежки увреди на дясната рака, които не са му давали възможност да пише, се е подписало и е изписало трите си имена върху нотариално заверената част от листа на оспореното завещание, както и в молбата и протокола за съхраняване на завещанието.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да допусне следните експертизи:

1. Медицинска – с вещо лице невролог, което да даде заключение по въпросите: Какво представлява заболяването „Синдром на десностранна горна монопареза от периферен тип /тежка увреда на н.медианус и н.улнарис, тип „Граблива птица“/; Има ли степени в това заболяване; Лице, което страда от това заболяване, би ли могло да изпише трите си имена и да се подпише по начина, извършен в лявата долна част от процесното завещание /лист 11 от първоинстанционното производство/, както и в протокола и в молбата за приемане на завещанието за съхранение от нотариус, съответно на лист 241 и 243 от първоинстанционното производство; Диагнозата „Синдром на десностранна горна монопареза от периферен тип /тежка увреда на н.медианус и н.улнарис, тип „Граблива птица“/, може ли да бъде изведена от медицинската документация в Медицински център „Анадолу“, Турция - „Бележки от амбулаторно наблюдение“ /лист 35/ и „Доклад от радиология“ /лист 62-63/; Описаната медицинска документация на МЦ Анадолу, Турция, достатъчна ли е за извод, че се касае за тежка увреда на дясната ръка и дали медицинската консултация на д-р Н. /лист 206-207/ съответства на документите от Турция; Какви констатации следва да направи един лекар-невролог при преглед на пациент, за да постави горната диагноза.

2. Графологична – да се даде отговор на въпросите дали процесното завещание е написано и подписано от завещателката Я. П. К., при използване на следния сравнителен материал:

- трите имена Я. П. К. и подпис, съдържащи се в долния ляв ъгъл на оспореното завещание /лист 11 от първоинстанционното производство/, както и в протокола и в молбата за приемане на завещанието за съхранение от нотариус, съответно на лист 241 и 243 от първоинстанционното производство;

- сравнителния материал, изследван от тройната графологична експертиза;

- оспорения сравнителен материал „писмо от 25.03.2015 г. до домоуправителя“ и „писмо от 26.06.2006 г. до Н. и Г.“ – лист 190, 191 от първоинстанционното производство, само ако вещите лица приемат, че тези документи, както и документите, съдържащи имената и подписите в долния ляв ъгъл на завещанието и в протокола и молбата за приемане на завещанието за съхранение, са изписани от едно и също лице.

Вещите лица да изведат заключението си при сравнение не само на буквите, съдържащи се в трите имена на завещателката, но и на по-широк кръг букви, които се съдържат в завещанието и в сравнителните образци.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 930 от 05.07.2023 г. по в. гр. д. № 2338/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр.състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: