Премахване на незаконно котелно и комин, пречещи на съседен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 3460 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр.София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в отрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3460 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Н. срещу решение № 486 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2921 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 3395 от 14.08.2019 г. по гр.д.№ 8486 от 2018 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от Л. Н. Н. срещу М. К. М., Г. З. М. и Н. З. М. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на действията на ответниците, с които се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея имот в [населено място], съставляващ УПИ ....... в кв.... по плана на селото, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, като бъдат осъдени ответниците да премахнат котелно помещение и комин, изградени в собствения им, съседен на ищцата имот- УПИ ... в кв.... по плана на [населено място] или евентуално да построят по-висок комин на котелното помещение.

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС.

В писмен отговор от 24.07.2020 г. и становище от 20.05.2021 г. ответниците по жалбата М. К. М., Г. З. М. и Н. З. М. оспорват същата. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

С определение № 44 от 08.02.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 3902 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о.и решение № 280 от 22.01.2020 г. по гр.д.0 1509 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои- кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото ?

По този въпрос в горепосочената практика на ВКС се приема, че въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност и поради това, за да се произнесе по спорния предмет в рамките на въвеведените във въззивната жалба основания, е длъжен да извърши своя преценка на целия събран по делото фактически и доказателствен материал и въз основа на него да направи собствени правни изводи, включително и по всички възражения и доводи на страните.

В противоречие с горепосочената практика на ВКС във въззивното решение Пловдивския окръжен съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, конкретно- напълно е игнорирал показанията на разпитания пред него свидетел Р. К. и заповедта на кмета на [община] за премахване на котелното, което е незаконен строеж.

Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила на чл.12 и чл.235 ГПК. Тъй като след отмяна на решението, не се налага да бъдат повтаряни или извършени нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците М. К. М., Г. З. М. и Н. З. М. да преустановят да пречат на Л. Н. Н. да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея имот в [населено място], съставляващ УПИ ....... в кв.... по плана на селото, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, като премахнат котелно помещение и комин, изградени незаконно /без строително разрешение/ в собствения им, съседен на ищцата имот- УПИ .......... в кв.... по плана на [населено място] или евентуално- да построят по-висок комин на котелното помещение.

От представения по делото нотарален акт № .... от 14.10.1997 г. е безспорно установено по делото, че ищцата Л. Н. Н. е собственик по дарение от баща й Н. Т. Н. и майка й В. К. Н. на следния недвижим имот: дворно място с площ от 555 кв.м., находящо се в [населено място], Пловдивска област, съставляващо УПИ ...... в кв... по плана на селото, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.

Не се спори, че ответниците са собственици на съседния на ищцата имот: дворно място,съставляващо УПИ ............. в кв..... по плана на [населено място].

От представената заповед № 508 от 21.05.2018 г. на Кмета на [община] и приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Г. Д. се установява, че през 2006 г. ответниците са построили между собствената си къща и страничната дворищно-регулационна линия към имота на ищцата незаконна /без издадено разрешение за строеж/ тухлена постройка с комин, ползвана за котелно помещение. Постройката е изградена по начин, заемащ цялата дебелина на плътната кирпичена ограда между двата имота. Коминът на постройката е изграден от бетонни блокчета и коминни тела. Според посоченото в заповедта от 21.05.2018 г., постройката не е „търпим“ строеж и подлежи на премахване.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на инж.В. П., процесната постройка- помещение, в което ответниците са разположили водогрейния си котел- отговаря на изискванията за пожарна безопасност, съгласно Наредба № 1з-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Представеният по делото транспортен талон съответства на монтираната в котела информационна табела: марка на котела, сериен номер, тип на котела, брой секции. Ситуирането на котела в помещението е съгласно инструкцията на производителя: спазени са размерът и диаметърът на димоходната тръба, отстоянието от стените, наклонът на димохода към комина. Котелът е окомплектован с необходимите за нормална и безопасна експлоатация елементи: циркулационна помпа, UPS, затворен разширителен съд, мембранни предпазни клапани. Предвиден е за работа с твърди горива- дърва, но може да се използват и въглища. Свързан е с комина с мека метална връзка, изискванията към която са да е негорима, да е съобразена с размера на коминното тяло и на котела и да е спазен възходящия наклон към коминното тяло. Коминът на котелното помещение е изграден от бетонни коминни тела с диаметър 150 мм с отвор в основата за почистване. Височината му, измерена от скарата на котела до върха, е 7 метра, като от нея 1 м. е над най-ниската част от четирискатния покрив на жилищната сграда на ответниците. Минималната височина, която е дадена в Инструкцията за котела /7 м./, се отнасяла за котел, монтиран на морското равнище. Поради това вещото лице счита, че минималната височина на комин, монтиран на около 140 м. над морското равнище /като в настоящия случай/, ще е значително по-ниска, но не сочи каква. Според това вещо лице, отделянето от комина на повече дим от нормалното може да се дължи на две причини: или на бурното разпалване на студен котел /тоест на форсиране на процеса на горене, което води до непълно горене с по-голямо съдържание на сажди/ или на нередовното почистване на комина и котела.

По делото е представена нотариално заверена декларация от 16.05.2017 г. от бащата на ищцата Н. Т. Н., в която той заявява, че през 2006 г. /когато вече не е бил собственик на УПИ ....... в кв...., поради прехвърлянето му още през 1997 г. на ищцата/ е дал съгласие ответниците да построят котелно с дървена констукция.

От показанията на доведения от ищцата свидетел Р. К. се установява, че тъй като котелното на ответниците се намира срещу спалнята на ищцата, при разпалването опушва стаите й, дори при затворени прозорци. Не може да се отвори прозорецът, за да се проветри. Понеже коминът на котелното е малко по-нисък от комините на съседните къщи, при вятър се получава завихряне и пушекът се насочва към подпокривното пространство на къщата на ищцата, влиза под стрехите и дрехите в жилището на ищцата се вмирисват на пушек. Тя постоянно пръскала в ароматизатор, но нямало ефект. Проблемът бил от самия пушек, който на цвят бил тъмен, черен, до жълтеникъв. Миризмата му била специфична- не като миризмата при традиционното запалване на дървесина, а като от запалване на мазут или пластмаса.

Според доведения от ответниците свидетел И. С., всички къщи наоколо имат комини, които през зимата пушат. Доколкото свидетелят не е посещавал жилището на ищцата и няма конкретни впечатления от задимяването му при използването на котелното от ответниците, съдът приема, че от показанията на този свидетел не може да се установи противно на установения от свидетеля Р. К. факт- че димът от комина на котелното на ответниците пречи на ищцата повече отколкото димът от комините на околните къщи.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Искът с правно основание чл.109 ЗС е иск на собственика за прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Двете задължителни условия за уважаване на този иск са: неоснователно действие на ответника по негаторния иск и произтичащи от това неоснователно действие пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

В случая са налице и двете предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС:

1. Ответниците са извършили неоснователни действия- строеж на незаконна сграда с комин и използването й за котелно помещение в собствения им имот, съседен на собствения на ищцата имот, непосредствено между собствената им къща и страничната регулационна линия с имота на ищцата. Този незаконен строеж не е „търпим“ по правилата на ЗУТ- обстоятелство, което е установява от представената по делото заповед № 508 от 21.05.2018 г. на Кмета на [община] и заключението на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Г. Д..

2. От тези неоснователни действия на ответниците за ищцата произтичат съществени пречки за ползването на собствения й имот: В резултат на самото местоположение на незаконната сграда на ответниците /на страничната регулационна линия до имота на ищцата и в непосредствена близост до жилищната й сграда/ и ползването на незаконната сграда като котелно помещение ищцата не може да ползва собствения си имот по предназначение: защото коминът на котелното на ответниците опушва стаите в жилището на ищцата и конкретно спалнята й, дори при затворени прозорци. Тъй като коминът е по-нисък, при вятър се получава завихряне, пушекът се насочва към подпокривното пространство на къщата на ищцата и влиза под стрехите директно в стаите. При това дрехите в жилището на ищцата се вмирисват на пушек, затруднява се дишането и е невъзможно проветряването на помещенията. Това само по себе си създава пречки по-големи от обикновените за ищцата да живее в собствената си жилищна сграда.

Поради гореизложеното основателен е и като такъв следва да се уважи искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях незаконна постройка- котелно помещение и комин.

С оглед изхода на делото следва да бъде отменено решението на окръжния съд и в частта за разноските, както и определението му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. На основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК с настоящото решение ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 2384,20 лв., представляващи 32 лв. държавна такса за завеждане на делото, 200 лв. възнаграждения за приетите по делото две заключения на експертизи, 300 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 17,20 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 300 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 30 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1475 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 486 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2921 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, седми въззивен граждански състав и определение № 1349 от 13.08.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по същото дело, постановено по молба на Л. Н. Н. по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС М. К. М., Г. З. М. и Н. З. М. и тримата от [населено място], Пловдивска област, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 4, чрез адв.В. Х. И. да преустановят да пречат на Л. Н. Н. от [населено място], Пловдивска област, [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], Дом „Л.“, канотра .., партер, чрез адв.Ж. П., да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея имот в [населено място], съставляващ УПИ .... в кв.... по плана на селото, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, като премахнат котелно помещение и комин, изградени незаконно /без строително разрешение/ в собствения им, съседен на ищцата имот- УПИ ....... в кв.... по плана на [населено място].

ОСЪЖДА М. К. М., Г. З. М. и Н. З. М. с горепосочения адрес да заплатят на Л. Н. Н. на основание чл.78 ГПК сумата 2384,20 лв. /две хиляди триста осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.