Производствена авария като непреодолима сила при доставка на природен газ

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * забавено изпълнение

18

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, № 351/ 22.12. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Александра Ковачева като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 662 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Неохим“ АД срещу решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в.т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 06.08.2024 г., постановено по т.д. № 1942/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, са отхвърлени предявените от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 438 629, 78 лв. до пълния предявен размер от 16 183 288, 93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № [ЕГН]/ 08.06.2023 г. към фактура № [ЕГН]/ 04.05.2023 г. и авансово платена цена за количество природен газ за доставка през м. май 2023 г., подлежаща на връщане от ответника на основание чл. 12.16.8 от договор № 7-231/ 18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 169 620, 85 лв. до пълния предявен размер от 645 879, 29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642, 17 лв., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът посочва, че въззивният съд е изложил много неотносими към спора мотиви, с което е нарушено изискването, предвидено в чл. 236, ал. 2 ГПК, за точно и ясно мотивиране на съдебните решения, като бъдат обсъдени релевантните за спора доводи и възражения. Поддържа, че съдът не е разкрил действителната обща воля на страните, изразена в клаузата на чл. 14.1. от процесния договор за доставка на природен газ, в която е уговорена дефиниция на понятието непреодолима сила, при която длъжникът се освобождава от отговорност за неизпълнение на задължения по договора, тъй като не е тълкувал тази уговорка съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД. Той не е взел предвид поведението на страните както преди сключване на договора, така и при неговото изпълнение, което е установено от събраните в производството доказателства. По делото е доказано, че при действието на предходен и идентичен с процесния договор за доставка на газ, както и при действието на процесния договор в завода на купувача на газ „Неохим“ АД са настъпили редица производствени аварии, които са довели до невъзможност за дружеството да приема уговореното количество природен газ за определен период от време и на които то се е позовало пред доставчика, като събития, представляващи непреодолима сила. Доставчикът по договора „Булгаргаз“ ЕАД в нито един момент не е оспорил, че някоя от тези аварии представлява непреодолима сила и не е ангажирал договорната отговорност на купувача за неприето количество природен газ. Следователно в отношенията между страните при сключването и изпълнението на процесния договор се е приемало, че производствените аварии в завода на „Неохим“ АД, които препятстват приемането на доставен газ, представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 14.1. от него и освобождават купувача от отговорност за неизпълнение. Същият характер има и процесната авария, настъпила в завода на 16.04.2023 г., поради което и тя представлява непреодолима сила. Касаторът заявява, че въззивният съд не е обсъдил в решението си заключението на изготвената в производството инженеро-химическа експертиза, от която се установяват факти за производствения процес в завода на „Неохим“ АД, за предприетите от това дружество мерки за предотвратяване възникването на аварии в съоръженията в завода, които имат значение за извода дали настъпилата авария представлява предвидимо и предотвратимо събитие с оглед на дължимата грижа, която търговецът трябва да положи при извършване на дейността си по занятие. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по касация „Булгаргаз“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно. Посочва, че въззивният съд е извършил тълкуване на постигнатата между страните уговорка в чл. 14.1. от договора за това кое събитие следва да се квалифицира като непреодолима сила, освобождаваща всяка от тях от отговорност за неизпълнение на поето с договора задължение. То е направено при съобразяване на спецификите на функциониране на пазара на природен газ, както и на това, че клаузата на чл. 14.1. от договора се състои от две части, като в първата от тях се повтаря съдържанието на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а във втората се изброяват неизчерпателно примерни събития. При тълкуване на двете части от уговорката в тяхната връзка съдът правилно е разкрил действителната воля на страните, която е, че всяко едно от примерно изброените събития, включително производствена авария, може да се квалифицира като непреодолима сила само ако отговаря на общите признаци по чл. 306, ал. 2 ТЗ. С оглед на това такова събитие не може да бъде производствена авария в предприятието на длъжника, който не е изпълнил съответното договорно задължение, защото производственият процес е под негов контрол. Ответникът по касация счита, че като непреодолима сила може да се квалифицират само производствена авария в предприятието на трето за договора лице, както и производствена авария в предприятието на длъжника, която е предизвикана от външна причина, като например гръм при лошо време, но не и от фактори, характерни за производствения процес, както е прието в обжалваното решение. Намира, че въззивният съд е обсъдил всички събрани в производството доказателства, включително заключението на изготвената експертиза, и е изложил убедителни и ясни мотиви какви изводи прави въз основа на тях. Ясни и подробни са и мотивите на апелативния съд защо счита, че авария в предприятието на длъжника, която е причинена поради самия производствен процес и въздействието на съпътстващите го фактори, не представлява непреодолима сила. Ето защо не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са кумулативно предявени от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 16 183 288, 93 лв., представляваща част от сумата, която е платена авансово от „Неохим“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД като цена за количество природен газ, което не е прието през месец май 2023 г., и която подлежи на възстановяване съгласно чл. 12.16.8 от договор за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г., както и акцесорен осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 645 879, 29 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението по чл. 12.16.8 от договора. Съдът е счел за доказано по делото, че между страните в производството е възникнало валидно облигационно отношение по договор за доставка на природен газ от 18.11.2022 г., който е действащ за периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г., както и че по тази сделка за „Булгаргаз“ ЕАД е възникнало задължение да продава природен газ на ищеца „Неохим“ АД, а за последния е възникнало задължение да заплаща уговорената покупна цена за приетото количество газ. С договора е постигнато съгласие, че купувачът предплаща авансово цената, дължима за съответния месец за доставка на предварително уговорено в договора количество газ. В чл. 12.16.8. от договора е предвидено, че ако приетото от купувача количество газ е по-малко от уговореното, за продавача възниква задължение да му върне надплатената цена, но само ако купувачът няма други задължения по сделката. С чл. 7.5. от договора страните са се съгласили, че ако приетото количество газ за месеца е по-малко от уговореното дневно количество газ с 5 % при неравномерна доставка и с 10 % при равномерна доставка, купувачът дължи на продавача неустойка. За безспорни между страните и като такива установени по делото са приети и следните обстоятелства: - че ищецът е заплатил на ответника авансово цена за уговореното количество природен газ в размер на 42 008 382 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че през месец април 2023 г. ищецът не е приел част от уговореното количество газ от 146 367, 634 MWh, а през месец май 2023 г. не е приел никакво количество газ; - че ответникът е издал кредитни известия за авансово платената цена за неприетото количество газ в размер на 19 076 535, 62 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че ответникът е начислил неустойка по чл. 7.5. от договора за неприетото количество газ през месец април 2023 г. в размер на 5 361 576, 36 лв. и през месец май 2023 г. в размер на 10 383 082, 79 лв.; - че ответникът е възстановил на ищеца само част от сумите по кредитните известия и не е възстановил останалата част в общ размер от 16 183 288, 93 лв., като е заявил, че прихваща между това свое задължение и задълженията на ищеца за заплащане на начислените неустойки по чл. 7.5. от договора. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ищеца, че е налице основание за освобождаването му от договорната отговорност за неизпълнение на задължението да приеме цялото уговорено количество природен газ през месеците април и май 2023 г., тъй като то се дължи на настъпила на 16.04.2023 г. производствена авария в завода му в [населено място], където се извършва доставката на газ, която представлява непреодолима сила. Този извод е основан на разбирането на съда, че за да се квалифицира едно събитие като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, то трябва да бъде външно спрямо дейността на длъжника, извън неговия контрол и да не включва рисковите фактори на упражняваната от него дейност, което се извлича от качеството „извънредност“. С оглед на това апелативният съд е счел, че не представлява непреодолима сила производствена авария в предприятието на длъжника, която е причинена поради самия производствен процес, който е изцяло под негов контрол, и поради въздействието на съпътстващите го фактори, водещи до износване, амортизация и увреждане на инсталациите, машините и съоръженията. Именно такава е и аварията, настъпила на 16.04.2023 г. в завода на ищеца. По делото е установено, че тя е в резултат от появили се пропуквания на вентил по тръбна линия за конвертирала газова смес между първи и втори реформинг в цех „Амоняк“, както и пробив в тръбния сноп на „Подгревател за вода високо налягане“, поз. 603 в отделение „Синтез“ в цех „Амоняк“, като от заключението на изготвената съдебна експертиза се доказва, че причината за получаване на тези пропуквания са комбинираното действие на работната среда, която е корозионно-агресивна, на високото налягане и на термичните въздействия в производствените инсталации по време на обичайния производствен процес. Въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 14.1. от договора, в която страните са уговорили кое събитие е непреодолима сила, и въз основа на съдържанието й е приел, че примерно изброените в нея събития, сред които е и производствената авария, представляват непреодолима сила само ако отговарят на условията, предвидени в чл. 306, ал. 2 ТЗ, които са възпроизведени и в договорната клауза. Процесната авария не покрива тези изисквания, поради което не представлява непреодолима сила. Предвид изложеното съдът е заключил, че в тежест на ищеца са възникнали задължения да заплати на ответника неустойки по чл. 7.5 от договора за неприетото количество газ през месеците април и май 2023 г., които са в общ размер от 15 744 659, 15 лв. Размерът на тези задължения подлежи на приспадане от сумите, дължими от ответника на ищеца по чл. 12.16.8 от договора, което прави предявеният иск за главница до размера от 15 744 659, 15 лв. неоснователен, като неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за размера над 169 620, 85 лв. до сумата от 645 879, 29 лв.

С определение № 1680/ 02.06.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: Следва ли при тълкуване на договорна клауза съгласно критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, като изяснява действителната обща воля на страните, съдът да вземе предвид тяхното поведение преди сключване на договора, както и поведението им по прилагане на клаузата в хода на неговото изпълнение?

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД е налице формирана съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Тя е обективирана в редица решения, сред които са и следните: Решение № 50132 от 01.02.2024 г., постановено по т.д. № 1847/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 66 от 03.06.2024 г., постановено по т.д. № 723/2023 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 546/ 23.07.2010 г., постановено по т.д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 50035 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5039/ 2021 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 47 от 25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 3776/2022 г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение № 50116 от 18.10.2022 г., постановено по т.д. № 1247/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 734/ 12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 381/2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 504/ 26.07.2010 г., постановено по гр.д. № 420/2009 г. по описа на ВКС, IV гр.о. В тези актове е прието, че на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които са предмет на спор между страните относно точния им смисъл. Тълкуването на договорните клаузи се извършва от съда при спазване на критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, като той следва да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът извършва тълкуването, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. При всяко тълкуване на договора съдът е задължен да изясни само изявената обща воля на страните, а не предполагаемата и не може да подменя нейното съдържание. Тази воля може да бъде изведена и от поведението на страните при сключване на договора и при неговото изпълнение. В тази връзка съдът може да изследва характера на проведените от страните преговори за сключване на договора, разменената от тях кореспонденция във връзка с това, както и начина, по който те са изпълнявали задълженията си по договора след неговото сключване.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешенията, дадени в цитираните решения на ВКС. С оглед на тях на поставения правен въпрос трябва да се отговори, че сред критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, които съдът трябва да съобразява при тълкуване на една договорна клауза, е и поведението на страните по договора преди неговото сключване, което свидетелства за общата им воля за съдържанието на уговорката, която е обект на тълкуването, както и поведението на страните по прилагане на подлежащата на тълкуване договорна клауза в техните отношения по време на действието на договора.

По основателността на касационната жалба:

Главният иск, по който делото е висящо пред настоящата инстанция, е такъв с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение, възникнало за ответника „Булгаргаз“ ЕАД по силата на чл. 12.16.8. от договор за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г., да възстанови на ищеца „Неохим“ АД платената авансово сума, като цена за количество природен газ, което е уговорено да се достави, но не е прието през месец май 2023 г. Предмет на разглеждане от касационния съд е само част от това парично задължение до размера от 15 744 659, 15 лв., представляваща разликата между сумата от 16 183 288, 93 лв., до която то се претендира в процеса, и сумата от 438 629, 78 лв., до която предявеният осъдителен иск е уважен с решението на първоинстанционния съд, което в тази си част е потвърдено от въззивния съд с решение, което не е обжалвано от ответника, имащ интерес да направи това.

В касационното производство не са заявени оплаквания срещу част от изводите на въззивния съд, които са от значение за това дали паричното задължение по чл. 12.16.8. от договора за доставка на природен газ е възникнало и съществува, поради което настоящият съдебен състав не може да се произнася по тяхната правилност. Те са следните: - че по делото се доказва, че между „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик на природен газ, и „Неохим“ АД, като клиент, е сключен договор за доставка на природен газ от 18.11.2022 г., който е действал за периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г.; - че по този договор за доставчика е възникнало задължение да продава природен газ на клиента, а за последния е възникнало задължение да заплаща уговорената покупна цена за приетото количество газ, като тя се дължи авансово за съответния месец, изчислена върху предварително уговореното в договора количество газ, което следва да се достави, и след това нейният размер се преизчислява съобразно действително приетото от клиента количество природен газ; - че в договора страните са постигнали съгласие, че когато приетото от клиента количество газ е по-малко от това, което е уговорено да се достави и е заплатено, за доставчика възниква задължение да възстанови на клиента авансово платената цена за неприетото количество природен газ, като ако съществува неплатено задължение на клиента за цена за природен газ за следващ период, двете насрещни задължения се прихващат, а ако клиентът няма такова задължение и няма други задължения с настъпил падеж, доставчикът е длъжен да му върне надплатената цена съгласно чл. 12.16.8. от договора; - че ищецът не е приел цялото уговорено в договора количество природен газ през месеците април и май 2023 г.; - че за месец април 2023 г. ищецът е платил на ответника авансово сума в размер на 19 076 535, 62 лв., като цена за количество природен газ, което той не е приел реално през този период; - че за месец май 2023 г. ищецът е платил авансово на ответника сума в размер на 35 260 642, 17 лв., като цена за количество природен газ, което той не е приел реално през този период; - че с чл. 7.5. от договора страните са постигнали уговорка за дължимост от клиента на неустойка, ако приетото от него количество газ за месеца е по-малко от уговореното дневно количество газ с 5 % при неравномерна доставка и с 10 % при равномерна доставка. Оплакванията на касатора „Неохим“ АД, заявени в касационната жалба, се отнасят единствено до извода на въззивния съд, че не е налице основание за освобождаването му от договорната отговорност за заплащане на неустойка по чл. 7.5. от сключения договор, дължима за неизпълнение на задълженията му да приеме цялото уговорено количество природен газ през месец април 2023 г. и през месец май 2023 г., с което парично вземане ответникът „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане за погасяване на задължението, предмет на предявения иск, и с което вземане това дружество заявява в процеса възражение за съдебно прихващане. Основанието за освобождаване от отговорност, на което се позовава ищецът в производството и което е отречено от въззивния съд, е настъпила на 16.04.2023 г. производствена авария, която се сочи, че представлява непреодолима сила и се изразява в появила се повреда в съоръжения в завода за производство на торове в [населено място], в който ищецът осъществява търговската си дейност и в който се доставя уговореното с процесния договор количество природен газ. Ето защо и настоящият съдебен състав, при извършване на проверка за правилността на обжалваното въззивно решение, трябва да се произнесе по това дали описаното събитие, чието осъществяване не е спорно между страните, може да се квалифицира като непреодолима сила, при която ищецът се освобождава от договорната си отговорност за неустойка по чл. 7.5. от сключения договор.

Непреодолимата сила е регламентирана в чл. 306 ТЗ като основание, при което длъжникът по търговска сделка се освобождава от отговорността си за неизпълнение на поето от него договорно задължение. В чл. 306, ал. 2 ТЗ е дадена легална дефиниция на това понятие, като тази разпоредба е тълкувана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о. В него са изведени следните характеристики, на които трябва да отговаря едно събитие, за да се квалифицира като непреодолима сила по чл. 306 ТЗ: 1) да е от обективен характер; 2) да е настъпило след сключване на договора; 3) да има извънреден характер; 4) да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 5) да е налице причинна връзка между събитието и неизпълнението от длъжника на негово договорно задължение.

Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение, нормата на чл. 306, ал. 2 ТЗ е диспозитивна, поради което установеното с нея правило за това кои събития ще водят до освобождаване от отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения може да бъде дерогирано с уговорка между страните за това. От съдържанието на договора за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г., между „Булгаргаз“ ЕАД и „Неохим“ АД, се установява, че в него е включена клаузата на чл. 14.1., в която страните са дали определение на непреодолима сила, която представлява основание за тяхното освобождаване от отговорност за неизпълнение на договорните им задължения. Постигнато е съгласие, че тя е непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора, например като пожар, взрив, природни бедствия, като наводнения, бури, урагани и др. подобни, производствени аварии, граждански безредици, бунтове, война, терористични действия, блокади, ембарго, въстания, стачки и други, които са причина за пълно или частично неизпълнение на договорните задължения на някоя от страните.

От изявленията на ищеца и ответника в хода на процеса, е видно, че между тях е налице спор относно точния смисъл на уговорката, постигната с тази клауза, поради което за да бъде направен извод дали с нея се предвижда отклонение от легалната дефиниция на понятието непреодолима сила съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ, и ако е така, в какво се изразява то, тя трябва да бъде тълкувана съгласно чл. 20 ЗЗД.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че апелативният съд е тълкувал клаузата на чл. 14.1. от договора, но това е направено, без да бъдат приложени всички критерии по чл. 20 ЗЗД, които бяха изведени при отговора на правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване. От материалите по делото се установява, че както в първоинстанционното производство, така и в отговора на въззивната жалба, ищецът е направил позоваване на това, че преди сключване на договора и в хода на неговото изпълнение преди процесната производствена авария, която се твърди да е събитие, представляващо непреодолима сила, в завода му са настъпили и други производствени аварии, които и двете страни по сделката са приели за непреодолима сила. Ищецът изрично е заявил, че това поведение следва да се вземе предвид при изясняване на общата воля на страните, изразена в клаузата на чл. 14.1. от договора. Въззивният съд обаче при постановяване на решението си не е изложил съображения дали намира, че в производството се доказва да е осъществено такова поведение, както и дали счита, че от него може да се направи извод за волята на страните за съдържанието на подлежащата на тълкуване уговорка. С това е допуснато нарушение на материалноправната норма на чл. 20 ЗЗД.

За да провери дали това нарушение е довело и до неправилен извод на въззивния съд за това каква е действителната обща воля на страните относно събитията, които ще се квалифицират като непреодолима сила в техните отношения, и дали такова събитие е производствената авария, на която се позовава ищецът, каквото оплакване се поддържа в касационната жалба, настоящият съдебен състав трябва да извърши тълкуване на клаузата на чл. 14.1. от процесния договор при съобразяване на всички критерии за това, установени в чл. 20 ЗЗД и изведени при отговора на правния въпрос.

За тълкуването на спорната клауза от значение е първо, че от нейния текст е видно, че при въвеждането на дефиниция на непреодолима сила страните са уговорили, че тя ще представлява събитие, което притежава всички характеристики, които се съдържат в легалното определение на това понятие, дадено в чл. 306, ал. 2 ТЗ – посочено е, че то следва да е възникнало след сключване на договора, да е от извънреден характер, да е непредвидимо или непредотвратимо и да е причина за допуснатото от страна по договора неизпълнение на нейно договорно задължение. Същевременно в клаузата е направено и примерно изброяване на определени събития. Настоящият съдебен състав намира, че целта на това изброяване е да се конкретизират събития, които страните са се съгласили, че притежават една от характеристиките, които следва да са налице, за да бъдат квалифицирани като непреодолима сила, която е да са от извънреден характер. Не може да се приеме, че изрично посочените в клаузата събития са такива, които притежават всички характеристики, необходими за квалифицирането им като непреодолима сила съгласно уговореното. Това е така, защото всички останали характеристики, различни от извънредността, са поставени в зависимост от осъществяване на някакви конкретни обстоятелства, които не са известни към датата на сключване на договора, поради което и няма как към този момент страните да се съгласят, че те са осъществени за примерно изброените събития. За да се определи дали едно събитие е настъпило след сключване на договора и е в причинна връзка с конкретно неизпълнение, от значение са обстоятелства, свързани с момента на неговото възникване и с вида на задължението, което не е изпълнено от някоя от страните по договора, които не са известни към момента на постигане на съгласие за съдържанието на клаузата на чл. 14.1. от договора. Непредвидимостта и непреодолимостта на събитието са характеристики, които, за да се счете, че са налице, следва да се извърши преценка спрямо дължимата грижа, която лицето, което не е изпълнило договорното си задължение, трябва да положи, за да предвиди настъпването на събитието, да го избегне и да преодолее неговите последици. Тази дължима грижа е различна според особеностите, при които е възникнало конкретното събитие, поради което също не може да се определи преди неговото настъпване към момента на сключване на договора. Освен това тези две характеристики не се изискват кумулативно, а алтернативно, а в договорната клауза не е посочено кое от примерно изброените събития ще се счита за непредвидимо в отношенията между страните по сделката и кое за непреодолимо. С оглед на това трябва да се заключи, че волята на страните, изразена в клаузата на чл. 14.1. от договора за доставка на природен газ, е в нея да се посочат примерно изброени събития, които те са съгласни, че са такива, които притежават качеството извънредност, т.е. са извън нормалното, обичайното развитие на процесите. Всяко едно от изброените събития с извънреден характер ще се квалифицира като непреодолима сила съгласно тази уговорка, ако притежава и останалите посочени в клаузата характеристики.

Едно от примерно изброените събития, които страните са се съгласили, че има извънреден характер, е производствената авария. В договора няма определение на понятието производствена авария, поради което то трябва да се изведе от общоприетото му значение, за което свидетелстват и легалните дефиниции на понятията „промишлена авария“ и „авария“, дадени в редица нормативни актове. Такива има в Закона за защита при бедствия, в Закона за опазване на околната среда, в Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Общото в дефинициите на аварията в тези актове е, че тя е определена като внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, която води до опасност за живота или здравето на хора, животни, имущество или за околната среда. Следователно производствена авария по смисъла на чл. 14.1. от процесния договор представлява внезапна технологична повреда в машини, съоръжения и инсталации в определено производствено предприятие, която създава опасност за здравето на хора и животни, за целостта на имущество, както и за настъпване на вредни последици за околната среда.

Между страните по договора е налице спор за това дали производствената авария, посочена като събитие с извънреден характер в чл. 14.1. от договора, обхваща всяка авария, включително и такава настъпила в предприятието на длъжника по неизпълненото задължение в резултат на фактори, характерни за самия производствен процес, каквото е становището на ищеца, или обхваща само две групи аварии, които са авария в предприятие на лице, различно от страните по договора, и авария в предприятието на длъжника, която обаче е предизвикана само от външно за производствения процес събитие, каквото тълкуване е направил въззивният съд и се поддържа от ответника.

В съдържанието на чл. 14.1. от договора не е конкретизиран определен вид авария, която страните се съгласяват, че единствено ще може да бъде квалифицирана като извънредно събитие, нито е направено уточнение, че от обхвата на понятието производствена авария ще се изключват някакви видове аварии. Ето защо от текста на самата клауза не може да се направи извод, че изразената от страните воля е сред събитията, които имат характер на непреодолима сила, да се включват само ограничен кръг производствени аварии, които са такива възникнали в предприятие на трето за договора лице и такива, настъпили в предприятието на длъжника, но единствено като резултат от външно за него събитие. Извод, че съгласно чл. 14.1. от договора производствена авария може да бъде само авария в предприятието на длъжника, причинена от външно събитие, не следва и при съобразяване на останалите примерно изброени в тази клауза събития, които страните са се съгласили, че също притежават характеристиката извънредност. Част от тях по своята същност представляват външни фактори, които могат да предизвикат авария в производственото предприятие на страните по договора. Такива са наводнението, земетресението, ураганите и бурите, в резултат на които може да се стигне до разрушения, които да засегнат работата на машини в предприятието. Ако волята на страните в чл. 14.1. от договора беше непреодолима сила да представлява само производствена авария, причинена от такива външни събития, то тогава би липсвало необходимост тя да бъде изрично посочвана в клаузата отделно от съответните природни явления, които биха я предизвикали, както е направено в случая, защото изброяването единствено на явленията би било достатъчно, за да се квалифицира като непреодолима сила и случай, при който някое от тях е довело до производствена авария в предприятието на страна по договора. Следователно от текста на чл. 14.1. от процесния договор за доставка на природен газ не може да се изведе, че общата воля на страните е само ограничен вид производствени аварии да представляват непреодолима сила в техните отношения по изпълнение на сделката.

На следващо място съдът съобразява, че по делото се установява, че страните по договора са имали определено поведение както преди неговото сключване, така и след неговото подписване, но преди настъпване на производствената авария, на която ищецът се позовава в процеса, от което може да се изведе каква е тяхната действителна обща воля за това дали всяка производствена авария ще представлява извънредно събитие съгласно чл. 14.1. от договора и ще може да бъде основание за освобождаване от отговорност при наличие и на останалите характеристики, предвидени в тази клауза, или това не включва авария, настъпила в предприятието на страната по договора, която е допуснала неизпълнение на свое задължение, която е предизвикана от фактори на самия производствен процес.

Между страните по делото не се спори, че те са обвързани от трайни търговски отношения по сключвани ежегодно договори за доставка на природен газ със срок на действие от една година, както и че такъв договор е подписан преди процесния, като той е имал действие през 2022 г. Не се спори и за това, че този договор е бил с идентичен предмет и съдържание на основните клаузи, като този, от който са породени спорните вземания, както и че в неговото съдържание е включена клауза, с която страните са уговорили кое събитие ще се квалифицира като непреодолима сила и ще освобождава длъжника от договорна отговорност за неизпълнение, която е идентична с тази, която съдът тълкува. Това се твърди от ищеца, като ответникът също заявява, че между страните по спора се сключват ежегодно договори за доставка на природен газ и същевременно не оспорва, че във всеки от тях е включена идентична уговорка за непреодолима сила. Ето защо поведението на страните по прилагане на клаузата за непреодолима сила от договора, който е бил действащ преди процесния, ще е от значение, за да се определи тяхната действителна воля за това какъв вид производствена авария са се съгласили, че може да се квалифицира като непреодолима сила в техните отношения съгласно чл. 14.1. от договора от 18.11.2022 г.

По делото е безспорно, че през 2022 г. в завода на ищеца „Неохим“ АД, находящ се в [населено място], в който това дружество приема природния газ, който закупува от ответника „Булгаргаз“ ЕАД, са възникнали няколко производствени аварии в отделни елементи от съоръженията в различни цехове в завода, които са довели до спиране на тяхната работа. Не се спори, че естеството на тези аварии е това, описано в приетите като доказателства по делото сертификати за инспекция, издадени от дружеството „Булгарконтрола“ АД, от които е видно, че сред тях са и следните аварии: - авария, представляваща повреда в система за охлаждане в цех „Амоняк“, водеща до риск за възникване на пожар; - авария, представляваща спукване на тръби и пропуск на вода в котел утилизатор в цех „Амоняк“, застрашаващи безопасността на работещия там персонал; - авария, представляваща повреди по работното колело на главна маслена помпа в цех „Азотна киселина“, изразяващи се в пукнатини в заварките и разрушаване на нитовите съединения; - авария, представляваща повреда, изразяваща се в пропуск от тръбния сноп на апарат въздушно охлаждане в цех „Амоняк“; - авария, представляваща повреда, изразяваща се в пропуск в апарат дефлегматор в цех „Амоняк“, наложила принудително спиране на дейността на инсталацията за производство на амоняк. Тези факти се твърдят от ищеца, като на тях се позовава и ответникът, който е страната, която представя по делото сертификатите, които удостоверяват настъпването на авариите. От вида на тези аварии е видно, че всяка от тях представлява внезапна технологична повреда на съоръжения, които са част от инсталацията в завода на ищеца, която не е предизвикана от външен за производството фактор, а от фактори, свързани със самия производствен процес. Ищецът твърди, че тези аварии са довели до невъзможност за него да изпълни задължението си да приеме цялото количество природен газ, което е уговорено в договора, който е бил сключен и е действал преди процесния, за времето от тяхното настъпване до отстраняването им, както и че се е позовал на тях пред ответника, като събитие представляващо непреодолима сила, срещу което ответникът не е възразил и не е претендирал заплащане на неустойка за неизпълнение на посоченото задължение. Тези факти не се оспорват от ответника в процеса, поради което съдът ги приема за доказани. От тях може да се направи извод, че преди процесния договор двете страни по него са имали поведение, при което като са прилагали клауза, идентична на чл. 14.1. от договора, са считали, че непреодолима сила представлява и производствена авария, която е възникнала в предприятието на ищеца, който е страната, допуснала неизпълнение на договорното задължение за приемане на уговореното количество природен газ, която е предизвикана от особеностите на самия производствен процес, а не от външно за този процес събитие, като земетресение, паднала мълния и други.

Между страните по делото е безспорно и това, че по време на действието на договора за доставка на газ от 18.11.2022 г., преди аварията от 16.04.2023 г., на която ищецът основава възражението си за непреодолима сила, в неговия завод в [населено място] са настъпили други две аварии от 09.01.2023 г. и от 27.01.2023 г. Те представляват повреда, изразяваща се в пропуск в амонячно хладилната инсталация в цех „Амоняк“ и повреда, изразяваща се в необичайно натрупване на отлагания в паросборник и апарати котли-утилизатори в цех „Амоняк“, като всяка от тях е довела до спиране на работата на инсталациите в завода. Видно е, че всяка от тези аварии, също както и тези, настъпили през 2022 г., представлява внезапна технологична повреда на отделни съоръжения в завода на ищеца, която е довела до невъзможност те да продължат да работят безопасно, като нито една от тези повреди не е причинена от външни за дейността на предприятието фактори, а е резултат на обстоятелства, свързани със самата производствена дейност.

Към исковата молба са представени месечни актове за доставка на природен газ през месец 01.2023 г. и през месец 02.2023 г., които са съставени на 10.03.2023 г. и на 09.03.2023 г. В тях е записано, че те представляват приложение към издадени фактури, поради което и доколкото съставител на всички фактури, обективиращи задълженията за цена за доставен природен газ по процесния договор, е доставчикът „Булгаргаз“ ЕАД, съдът приема, че това дружество е съставило и актовете за доставка. В тези актове е удостоверено, че за периода на авариите от месец януари 2023 г. от ищеца не е прието цялото уговорено в договора количество природен газ, като изрично е записано, че причината за това е форсмажор. От ответника не се оспорва издаването на тези документи, както и това, че той е приел, че в отношенията му с ищеца по изпълнение на процесния догoвoр ще се счита, че тези аварии представляват непреодолима сила и за ищеца няма да се поражда задължение за заплащане на неустойка за неприето количество природен газ за времето от тяхното настъпване до отстраняването им. Следователно по делото е доказано, че страните по процесния договор в хода на неговото изпълнение преди настъпване на аварията от 16.04.2023 г. са прилагали чл. 14.1. от него, като са били съгласни, че за непреодолима сила ще се приема и събитие, представляващо производствена авария, настъпила в предприятието на страната по сделката, която не е изпълнила своето договорно задължение, която е причинена от фактори, свързани с производствения процес, а не от външни за предприятието обстоятелства. Приемането на такава производствена авария за непреодолима сила е обичайна практика между страните, която е повтаряна много на брой пъти за период от повече от година преди настъпване на процесната авария. Ето защо това тяхно поведение е показателно за действителната им и съвпадаща по съдържанието си воля за това какъв вид производствена авария би могла да се квалифицира като непреодолима сила в техните отношения по изпълнение на задълженията по договора съгласно клаузата на чл. 14.1. от него.

В обобщение трябва да се посочи, че при тълкуване на волята на страните, изразена в чл. 14.1. от процесния договор, съобразно текста на уговорката, обичайното съдържание, което се влага в понятието „производствена авария“, както и поведението на страните преди сключване на договора и в хода на неговото изпълнение, имащо отношение към разбирането им за съдържанието на това понятие, следва да се заключи, че те са постигнали съгласие, че едно от събитията, което приемат, че има извънреден характер и може да бъде квалифицирано като непреодолима сила, представлява и производствена авария, настъпила в предприятието на страната по договора, в тежест на която е възникнало задължението, което не е изпълнено, която е причинена от фактори, свързани със самия производствен процес в него, а не само от външни за него обстоятелства. Като е приел, че такова събитие може да бъде само авария, възникнала в производственото предприятие на трето за договора лице, или авария в предприятие на някоя от страните по сделката, но само ако е в резултат на външна за него причина, въззивният съд е извел неправилно волята на страните, обективирана в тълкуваната клауза. Това е довело и до неправилен извод за това дали настъпилото на 16.04.2023 г. събитие в завода на ищеца, на което той основава възражението си за освобождаване от договорна отговорност за неизпълнение, следва да се квалифицира като непреодолима сила, защото той не е съобразен с постигнатото в сключения договор съгласие за това.

Събитието, което ищецът твърди, че е в причинна връзка с неизпълнението на задължението му да приеме цялото уговорено в договора количество природен газ през месеците април и май 2023 г., представлява настъпила на 16.04.2023 г. внезапна технологична повреда на съоръжения в завода за производство на торове в [населено място], в който той извършва търговска дейност и в който приема природния газ, доставян от ответника по процесния договор. Тази повреда се изразява в пропукване в корпуса на вентил по тръбната линия за конвертирала газова смес между първи и втори реформинг – позиция 110 в отделение „Сяроочистка, реформинг и конверсия“ в цех „Амоняк“, както и в пробив на тръбния сноп на апарат „Подгревател за вода високо налягане“ – позиция 603 в отделение „Синтез“ в цех „Амоняк“. За да определи характеристиките на тази повреда и да прецени дали тя представлява непреодолима сила съгласно уговореното в чл. 14.1. от договора, настоящият съдебен състав съобразява изводите, направени в заключението на изготвената в производството съдебна инженеро-химическа експертиза, които са направени от вещото лице в рамките на притежаваните от него специални знания в областта на протичащите в завода химични и технологични процеси, след анализ на всички относими документи, след извършена проверка на място на производствените инсталации и са мотивирани. В заключението е посочено, че получените на 16.04.2023 г. повреди в съоръженията в завода на „Неохим“ АД са от такова естество, че при ненавременно предприети действия по спиране на работата в цех „Амоняк“ и по спиране на подаването на природен газ, би се стигнало до възникване на обемен взрив с разрушителен ефект и човешки, екологични и материални щети. Следователно тази внезапна технологична повреда в съоръженията в завода на ищеца следва да се квалифицира като производствена авария по смисъла на чл. 14.1. от процесния договор, която страните са се съгласили, че представлява събитие, което има извънреден характер.

Производствената авария е настъпила след сключване на процесния договор, поради което отговаря и на уговореното изискване за квалифицирането й като непреодолима сила, което е свързано с времето на настъпване на събитието.

За да направи извод дали тази авария притежава и една от характеристиките, които са алтернативно посочени в клаузата на чл. 14.1. от договора, както и в закона – непредвидимост или непредотвратимост, съдът съобразява, че в практиката на ВКС по прилагане на чл. 306, ал. 2 ТЗ, се приема, че преценката за тяхното наличие се прави с оглед на дължимата грижа, която длъжникът на едно задължение по търговска сделка трябва да положи, за да предвиди настъпването на събитието, съответно за да го избегне и да предотврати настъпването на последиците от него. В този смисъл е произнасянето в Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о. Тази дължима грижа е грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ. Следователно непредвидима съгласно чл. 14.1. от договора ще бъде тази производствена авария, чието настъпване не би могло да се допусне от ищеца към момента на сключване на договора при полагане на дължимата грижа на добрия търговец за това. Аварията ще се определи като непредотвратима, когато ищецът не би могъл да избегне нейното възникване и последиците от нея, въпреки полагането на дължимата грижа за това на добрия търговец. Именно когато едно събитие е непредвидимо и непредотвратимо за един търговец при полагане на дължимата грижа, то ще бъде такова, което е извън неговия контрол, на която характеристика на непреодолимата сила акцентира въззивният съд в обжалваното решение. Само ако съществува конкретно действие, което длъжникът може да предприеме, за да предвиди или предотврати настъпването на определено събитие, и той не го е сторил, то това събитие е под негов контрол. Когато обаче съобразно равнището на развитие на науката и техниката към определен момент не съществува действие, което един търговец да може да предприеме, за да предвиди и предотврати конкретно събитие, то тогава неговото настъпване няма да зависи от поведението му и ще е извън неговия контрол.

Съдът намира за установено от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената инженеро-химическа експертиза, че за периода на експлоатация на инсталациите в цех „Амоняк“ в своя завод ищецът е предприел редица действия за тяхното поддържане и за предотвратяване възникването на внезапни технологични повреди по тях. Експертът е посочил, че в завода са извършвани всички превантивни действия, които се изискват съгласно приложимите нормативните актове, а именно съгласно Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /Наредбата/. От експертното заключение и представените по делото писмени доказателства е видно, че това са действията по извършване от самия ползвател на съоръженията под налягане, т.е. от ищеца, на периодични проверки по чл. 201 от Наредбата на настройката на предпазните клапани, които обезопасяват съоръженията, както и на ежегодни проверки по чл. 215 от Наредбата на монтираните съдове под налягане в достъпните места на вътрешните и външните повърхности, работещи под налягане, за дефекти, намаляващи тяхната якост - по заварените съединения, вътрешните покрития и основния метал, за наличие на повреди, причинени от корозия или ерозия, пукнатини, подутини, вдлъбнатини и други недопустими отклонения от геометричните размери на елементите и проверка за изправността на устройствата за безопасност и изолацията. Осигурено е и извършването на посочените в чл. 265 от Наредбата действия по осъществяване от органите за технически надзор на периодични технически прегледи на съоръженията под налягане, които се правят на всеки 4 и 8 години и които са били съпътствани от безразрушителен контрол за измерване на дебелината на съдовете под налягане и проследяване на заваръчните шевове съгласно изводите на вещото лице. Установява се, че обект на всички тези проверки са били и авариралите на 16.04.2023 г. съоръжения. Вещото лице е заключило още, че по инициатива на ищеца в завода му са провеждани и допълнителни проверки и оценки на състоянието на съоръженията в цех „Амоняк“ от негови служители и от външни изпълнители, на които това е възложено с договор, включително ежегодно са се извършвали безразрушителен контрол и обследване в акредитирана лаборатория на тръбопроводите в цеха, сред които са били и тези, по които са се появили пропуски при процесната авария. Тези мерки са определени от вещото лице като необходимите такива, които са възможни и практикувани от търговци, извършващи специфичната дейност по производство на амоняк, за да бъдат поддържани съоръженията в изправност и да не бъде допускано възникването на повреди по тях. По делото не са представени доказателства, че е имало и други възможни превантивни мерки, които са могли да бъдат предприети от ищеца в завода му, за да бъдат предвидени и предотвратени настъпилите на 16.04.2023 г. повреди по производствената инсталация в цех „Амоняк“. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е положил дължимата грижа, за да поддържа в изправно състояние съоръженията в завода си в [населено място] и да предотвратява появата на повреди по тях.

В заключението на инженеро-химическата експертиза вещото лице е направило извод, че когато са взети всички превантивни мерки за ограничаване и изключване настъпването на производствени аварии в инсталациите за производство на амоняк, като тази, изградена в завода на ищеца, осъществяването на такива аварии не може да се предвиди нито по време – кога да се очаква, нито по място – в кое точно съоръжение ще се случи. След като ищецът е предприел всички мерки, които са необходими и възможни съобразно равнището на развитие на науката и техниката към 16.04.2023 г., за да не се допуска възникването на внезапни технологични повреди по инсталациите в завода, и не съществува метод, по който при извършване на тези действия да може да бъде прогнозирано точно кога и в коя част от производствената инсталация ще се появи конкретна технологична повреда, то трябва да се приеме, че настъпилата на тази дата производствена авария в съоръженията в цех „Амоняк“ следва да се квалифицира като непредвидимо събитие.

Това, че ищецът е предприел всички необходими и възможни действия за поддръжка на съоръженията в завода си за производство на торове в изправно експлоатационно състояние и за превенция появата на технологични повреди по тях, означава, че настъпването на процесната авария не би могло да се избегне при полагане на грижата на добрия търговец за това. Съдът намира, че ищецът е положил и дължимата грижа, за да преодолее последиците от аварията на съоръженията. В тази насока са изводите на вещото лице, което в заключението на изготвената експертиза е посочило, че единственото възможно действие, за да се предотвратят тежки последици от аварията, е преустановяване работата на цех „Амоняк“ и преустановяване приемането на природен газ в целия завод, което е направено от ищеца, както и извършване на ремонт на повредените съоръжения, което действие също е предприето от него. Вещото лице отбелязва още, че с оглед мащаба на аварията и необходимостта от провеждане на пневматични изпитания за плътност на линиите и апаратите в отделение „Синтез“ на цех „Амоняк“ преди възобновяване на тяхната работа, не е имало възможност ремонтът на повредените елементи от инсталацията да се извърши за по-кратък срок от времето, за което ищецът го е приключил. Следователно въпреки че е положил дължимата грижа, ищецът не е могъл да избегне последиците от аварията, изразяващи се в преустановяване на работата на цеха, в който са повредените съоръжения, и в преустановяване приемането на природен газ в завода, за времето от настъпване на аварията до приключване на ремонта. След като възникването на аварията и нейните последици за посочения период не са могли да бъдат избегнати от ищеца, въпреки взетите от него мерки, отговарящи на дължимата грижа за това, то тази авария представлява и непреодолимо събитие.

По делото се доказва, че е налице и причинна връзка между производствената авария от 16.04.2023 г. и неизпълнението от ответника на неговото договорно задължение да приеме уговореното в договора количество природен газ, доставено от ответника, за периода от нейното настъпване до нейното отстраняване. Това следва от извода на вещото лице, направен в заключението на изготвената експертиза, че при възникналата авария не е било възможно работата на цех „Амоняк“ да продължи, като с оглед на това, че в този цех се използва 90 % от постъпилото в завода количество природен газ и на технологичната обвързаност между процесите, които се извършват в инсталациите в този цех и тези, които протичат след това в останалите цехове в завода, не е било възможно след възникване на аварията до нейното отстраняване да бъде приемано изобщо някакво количество природен газ в целия завод.

С оглед всичко изложено следва да се заключи, че настъпилата на 16.04.2023 г. внезапна технологична повреда в съоръженията в цех „Амоняк“ в завода за производство на торове на „Неохим“ АД отговаря на всички характеристики, които страните по договора за доставка на природен газ са уговорили, че трябва да притежава едно събитие, за да се квалифицира като непреодолима сила в отношенията им по изпълнение на задълженията, възникнали по тази сделка. Ето защо то има за последица освобождаване на това дружество от отговорността му за неизпълнение на задължението за приемане на уговореното в договора количество природен газ за времето, през което е продължила непреодолимата сила, което е от 16.04.2023 г. до 15.06.2023 г. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплати на ответника неустойка по чл. 7.5. от договора за допуснатото от него неизпълнение на посоченото задължение за месеците април и май 2023 г., която неустойка е форма на договорната отговорност за неизпълнение.

Както беше посочено, в касационното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че по делото е установено, че ищецът не е приел цялото уговорено в договора количество природен газ през месеците април и май 2023 г., за което е заплатил авансово цена, както и че заплатената цена за неприето количество газ за месец април 2023 г. е в размер на 19 076 535, 62 лв., а тази за неприето количество газ за месец май 2023 г. е в размер на 35 260 642, 17 лв. Доказването на тези факти в процеса налага изводът, че по силата на постигнатите уговорки с чл. 12.16.6., 12.16.7. и 12.16.8. от процесния договор за ответника е възникнало задължение да възстанови на ищеца тези суми, които са в общ размер от 54 337 177, 79 лв. Искът за осъждане на ответника да изпълни реално това задължение е висящ пред касационния съд само за част от неговия размер – за сумата от 15 744 659, 15 лв. Не се установява тази част от задължението да е погасена по силата на извършено от „Булгаргаз“ ЕАД извънсъдебно прихващане, нито тя може да се погаси чрез съдебно прихващане по направеното възражение за това в процеса, защото за ответното дружество не е възникнало насрещното парично вземане към ищеца, с което прихваща, което е това за получаване на неустойка, дължима съгласно чл. 7.5. от договора за неизпълнение от ищеца на задължението му за приемане на уговореното количество газ през месеците април и май 2023 г. Това означава, че искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за възстановяване на авансово платената цена в размер на 15 744 659, 15 лв. е основателен и решението на въззивния съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение той е отхвърлен, е неправилно и трябва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което „Булгаргаз“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „Неохим“ АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 15 744 659, 15 лв., представляваща дължим остатък от авансово платена от „Неохим“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД цена за количество природен газ, което не е реално доставено през месец май 2023 г., която подлежи на връщане съгласно договора за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г.

В производството е предявен и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизпълнената част от задължението за връщане на авансово платената цена за месец май 2023 г. Този иск е изцяло уважен от първоинстанционния съд, който е приел, че ответникът е изпаднал в забава изпълнението на главното задължение, както и че началната дата на забавата е 28.07.2023 г. Срещу тези изводи на първоинстанционния съд ответното дружество не е направило оплаквания в подадената от него въззивна жалба, с оглед на което въззивният съд е приел също, че считано от 28.07.2023 г. ответникът е в забава изпълнението на задължението за връщане на платената цена за неприето количество газ до размера, до който е счел, че то е възникнало. Въззивното решение в частта, с която акцесорният иск е частично уважен, не е обжалвана от „Булгаргаз“ ЕАД, който е имал интерес да направи това. Ето защо настоящият съдебен състав също не може да преразглежда тези изводи и следва да приеме, че ответникът е в забава изпълнението на задължението за връщане на авансово платената цена за природен газ в размер на 15 744 659, 15 лв., както и че началният момент на забавата е 28.07.2023 г. С оглед на това в негова тежест е възникнало и задължение да заплати на ищеца обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неговият размер, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница от 15 744 659, 15 лв. и за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г., възлиза на сумата от 476 258, 44 лв. Това означава, че решението на въззивния съд в частта, с която акцесорният иск до този размер е отхвърлен, също е неправилно и трябва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което този иск да бъде уважен.

По присъждане на направените разноски:

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за това, в полза на касатора, който има качеството на ищец по предявените искове, следва да се присъдят разноски, направени от него в производството пред трите съдебни инстанции.

По въпроса за размера на направените от тази страна разноски в първоинстанционното производство е налице произнасяне от Софийски градски съд в решението по делото, както и по реда на чл. 248 ГПК с оглед направено искане за неговото изменение, като актът, постановен по това искане, не е обжалван. По въпроса за размера на разноските, които са направени от ищеца във въззивното производство, също е налице произнасяне от въззивния съд в постановеното от него решение, в което е разгледано и направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца на упълномощения адвокат, като е счетено, че размерът му отговаря на правната и фактическа сложност на делото. От ответника не е поискано изменение на това решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК. След като тези произнасяния по разноските не са оспорени пред по-горна инстанция от страната, имаща интерес да направи това, касационният съд не може да ги преразглежда, а следва само да присъди в полза на ищеца допълнителна част от разноските за защита в първоинстанционното и във въззивното производство, която е съразмерна на уважената в касационното производство част от предявените искове. Тази част възлиза на сумата от 844 741, 68 лв. – разноски в производството пред първа инстанция и на сумата от 185 060, 61 лв. – разноски за защита пред втората съдебна инстанция.

От „Неохим“ АД се доказаха направени разходи за водене на делото пред касационния съд в общ размер от 578 848, 35 лв., от които 324 448, 35 лв. – платени държавни такси и 254 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. С оглед заявеното от ответника по касация в отговора на касационната жалба възражение за прекомерност на разноските за заплатено от касатора адвокатско възнаграждение, съдът следва да посочи, че размерът на това възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото, която се определя при съобразяване на високия материален интерес на спора пред касационния съд от 16 220 917, 59 лв., на специфичния предмет на договорните правоотношения между страните, от които е породено спорното право, на спецификата на разглежданите въпроси във връзка с въведеното от ищеца в процеса възражение за непреодолима сила, на големия обем доказателства, както и на извършените от адвоката правни действия по защита.

Следователно общият размер на разноските за трите инстанции, които следва да се присъдят в полза на „Неохим“ АД, е 1 608 650, 64 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в.т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 06.08.2024 г., постановено по т.д. № 1942/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, са отхвърлени предявените от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 438 629, 78 лв. до пълния предявен размер от 16 183 288, 93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № [ЕГН]/ 08.06.2023 г. към фактура № [ЕГН]/ 04.05.2023 г. и авансово платена цена на количество природен газ за доставка през м. май 2023 г., подлежаща на връщане от ответника на основание чл. 12.16.8. от договор № 7-231/ 18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, прихваната с насрещни вземания на ответника за неустойки по чл. 7.5 от същия договор в общ размер от 15 744 659, 15 лв., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 169 620, 85 лв. до пълния предявен размер от 645 879, 29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642, 17 лв., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г., както и в частта, с която „Неохим“ АД е осъдено да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 824 178, 39 лв., представляваща съдебни разноски за производството пред СГС и САС, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Булгаргаз” ЕАД , с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на „Неохим“ АД , с ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 15 744 659, 15 лв. /петнадесет милиона седемстотин четиридесет и четири хиляди шестстотин петдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ , представляваща неизпълнена част от задължението за връщане на авансово платена от „Неохим“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД цена за количество природен газ, което е уговорено да се достави, но не е прието през месец май 2023 г., възникнало по договор за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г. между „Неохим“ АД и „Булгаргаз“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от 18.10.2023 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 476 258, 44 лв. /четиристотин седемдесет и шест хиляди двеста петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ , представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 15 744 659, 15 лв., начислено за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г.

ОСЪЖДА „Булгаргаз” ЕАД да заплати на „Неохим“ АД сума в размер на 1 608 650, 64 лв. /един милион шестстотин и осем хиляди шестстотин и петдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ , представляваща сбор от разноските, направени в първоинстанционното, въззивното и касационното производство, съразмерно на уважената от касационния съд част от предявените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.