Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при разноски, давност и пропорционални такси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50284

гр.София, 18.04.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2594/2022 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител и е образувано по жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт И. Т., против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 10.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 20/2021 г.

Министърът на правосъдието счита, че решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) е неправилно – при неточно приложение на чл. 69 и чл. 68 ЗЧСИ, допуснато съществено нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както и необоснованост. Счита, че неправилно ДК е намерила, че за нарушения по т. 1, т. 2 и т. 3 от искането на министъра, дисциплинарната отговорност е погасена по давност, защото се касае за незаконни бездействия, които продължават, докато не бъдат извършени дължимите действия. По отношение на наложеното наказание за установено нарушение на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК счита, че наложеното наказание е несъответно ниско спрямо вида и тежестта на нарушението и другите обстоятелства, имащи отношение към определяне на наказанието. Обжалваното решение в частта, с което е отхвърлено искането на министъра за налагане на дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, е постановено в противоречие с цитираната разпоредба и е необосновано.

Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) И. М., с район на действие ОС – Бургас, чрез адв. С. К., отговаря, че жалбата е неоснователна. Счита, че за нарушенията, визирани в т. 1-3 от искането на министъра на правосъдието, дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Относно нарушението – несъбрани авансови такси за образуване на изпълнителното дело е посочено, че след изготвяне на покана за доброволно изпълнение няма как да се извърши авансово събиране на такси, така че, бездействието в случая си има точно определени времеви рамки на извършване и не продължава след изготвяне на покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Датата на нарушението по т. 2 от искането – издаване на постановления за приемане на разноски е очевидна – 29.11.2017 г. и не може да се приеме, че датата на нарушението е 28.06.2019 г., когато е постановено решението на ОС Бургас, с което постановленията за разноски са отменени. Нарушението по т. 3 от искането е също с конкретна дата на осъществяване – 18.12.2017 г., когато е изготвено ПДИ. В жалбата се поддържа, че наложеното наказание за установено нарушение, посочено в т. 4 от искането на министъра, не е „занижено“, а изводът, че не е допуснато нарушението по т. 5 от искането, е правилен. Допълнително ЧСИ е развило съображения, че относно това деяние е изтекла и погасителната давност да се търси дисциплинарна отговорност. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Камарата на Частните съдебни изпълнители (КЧСИ) изразява становище чрез юрисконсулт С. за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Дисциплинарното дело е образувано по твърдения за нарушения, допуснати от ЧСИ И. М. с рег. № .. и с район на действие ОС Бургас, по изпълнително дело № ..., по искане на Министъра на правосъдието, описани в пет точки.

По първите три, ДК в решението си приела, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност, защото е сезирана след изтичане на пределния тригодишен срок от извършване на нарушенията, а те са следните: т. 1 нарушение на чл. 80 ЗЧСИ , вр. чл. 29 от тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, вр. чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК – за това, че частният съдебен изпълнител не е събрал дължимите от взискателя авансови такси за образуване на изпълнителното дело и не е прекратил същото при неплащането им; т. 2 нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК – за това, че частният съдебен изпълнител е приел за събиране адвокатски хонорари в полза на взискателите с 13 бр. постановления за разноски от 29.11.2017 г., без да бъдат представени надлежни платежни документи, удостоверяващи извършено плащане на претендираните суми за адвокатско възнаграждение; т. 3 - нарушение на чл. 78 и чл. 79 ЗЧСИ за това, че ЧСИ не е издал сметки по чл. 78 и чл. 79 ЗЧСИ за посочените в поканите за доброволно изпълнение от 18.12.2017 г. такси и разноски, които сметки следва да бъдат връчени на задълженото лице, поради което посочените в поканите суми за такси и разноски не е ясно на какво основание се дължат.

Със Закона за извънредното положение, обн. ДВ бр. 28/20200 г., от 24.03.2020 г., до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44/2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънреденото положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон, т.е. от 21.05.2020 г. ДК е заключила, че давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., т.е в продължение на 69 дни.

Искането на министъра е от 29.03.2021 г.

Според ДК деянието по т. 1 – несъбиране на авансови такси е извършено в периода от образуване на изпълнителното дело – 27.11.2017 г. до изготвянето на поканите за доброволно изпълнение – 18.12.2017 г. От последната дата започва да тече давността и в случая, при съобразяване на Закона извънредното положение и Закона за здравето, е изтекла на 24.02.2021 г. Деянието по т. 2 – приет за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателите, без доказателства за плащане, е осъществено на 29.11.2017 г., когато са изготвени 13 постановления за приемане за събиране претендираните от взискателя адвокатски възнаграждения. Давността е изтекла на 06.02.2021 г. Деянието по т. 3 е твърдяно нарушение на чл. 78 и чл. 79 ЗЧСИ – неизготвяне на сметка за дължимите такси по изпълнението, като в ПДИ, връчена на 26.02.2018 г. е посочена сума от 56 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЧСИ с включен ДДС в размер на 417 лв., както и други суми в общ размер на 1300 лв. ЧСИ не е посочил на основание на кой текст се дължи посочената сума и кои точно такси са включени в тази обща сума. Според ДК, в случая давността е започнала да тече с изготвяне на поканите за доброволно изпълнение от 18.12.2017 г., поради което давността е изтекла на 24.02.2021 г. Установено е, че определените в ПДИ разноски са отменени от ОС Бургас с решение от 28.06.2019 г., като няма данни и след това да са съставени нужните сметки.

В т. 4 от искането на Министъра на правосъдието се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 436, ал. 2, ал. 3 ГПК – за това, че ЧСИ не е администрирал своевременно жалба от длъжниците по изпълнителното дело до ОС Бургас, постъпила на 03.05.2018 г. В решението на ДК от 10.05.2022 г. е прието, че действително ЧСИ е забавил администрирането на жалбата – дължимите държавни такси по нея са платени на 18.07.2018 г., а жалбата е изпратена за становище на взискателя едва на 20.10.2018 г., а в съда – на 27.03.2019 г., без да се установява обективна причина за това забавяне. Като приел, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение, ДК определила наказание глоба в размер на 1 500 лв.

По следващото твърдение за допуснато нарушение в искането на министъра (т. 5) - нарушение на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ поради неправилно изчислила дължима пропорционална такса, като към задължението по изпълнителния лист в размер на 2 800 лв. ЧСИ добавил и приетия за събиране адвокатски хонорар от 119,50 лв., като по този начин неправилно е завишил размера, върху който се изчислява пропорционалната такса във вреда на длъжниците, ДК намерила, че ЧСИ правилно е включил разноските на взискателя за адвокатски хонорар. Обосновал се с това, че те са част от вземането на взискателя и се включват при ДК при определяне на материалния интерес за изчисляване на пропорционалната такса. Разноските за адвокат, направени в изпълнителния процес не фигурират в изпълнителния лист, но имат същия правен статут като разноските, направено в съдебното производство, включени в изпълнителния лист.

Съставът на Върховни касационен съд намира следното:

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът им е определен в ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ и чл. 33 и 34 от Тарифата, таксите се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Таксите, а още и разноските се плащат от взискателя, с изключение на субсидиарните, и са за сметка на длъжника. Таксите са обикновени и пропорционални. От тях авансови са обикновените такси и пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата. За извършване от частния съдебен изпълнител на действие по индивидуално принудително изпълнение в неработното му време, в почивни или празнични дни, с изключение на действията по т. 20 – 24, се събира допълнителна такса, която също трябва да бъде внесена предварително от взискателя (в този смисъл е авансова). Като авансови такси се разглеждат и допълнителните разноски.

Взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимите авансови такси, както и да представи доказателства за това още с молбата си за образуване на изпълнителното дело, съответно с молбата за поисканото изпълнително действие. Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2 , във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК - в едноседмичен срок от уведомяването да представи документ за внасянето на дължимата авансова такса, която следва да е определена и посочена по размер в съобщението, респ. - към него да е приложена и сметката по чл. 79 от ЗЧСИ . Ако взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансова такса и в едноседмичния срок, ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК , като може да направи и по-малкото - да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие, като и в двата случая следва да изпрати съобщение на взискателя за възможността му по чл. 435, ал. 1 от ГПК да обжалва прекратяването, респ. - отказа. Съществува правна възможност таксата да бъде събрана направо от длъжника, а още и ЧСИ да поиска издаване на заповед за изпълнение в своя полза по чл. 410 ГПК. Следва да бъде изяснено, че несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, макар и да не опорочава извършването на съответното изпълнително действие, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ , като в зависимост от конкретните обстоятелства следва да се преценява дали то е и виновно извършено от ЧСИ.

Следователно, деянието – предварително несъбиране на авансово дължимите разноски, се осъществява за всяка дължима такса към датата преди предприемане на съответното изпълнително действие (арг. и от чл. 80 ЗЧСИ и чл. 33 ТТРЗЧСИ) и продължава до поискването й/събирането й направо от длъжника. За събирането на таксите по изпълнението се изготвя сметка, екземпляр от който се връчва на задълженото лице, т .е. тя предхожда събирането на сумите от частния съдебен изпълнител. В самата сметка се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски. Определянето, както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен изпълнител извършва в изпълнителния процес, така и на пропорционалната такса, е от значение още, както за неговата финансова отчетност, така и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Именно сметката е основанието да се предвиди възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Поканата за доброволно изпълнение е предписано от закона първо/подготвително действие на съдия-изпълнителя, преди да предприеме принудителни изпълнителни действия и се явява условие за тяхната процесуална законосъобразност. Използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Този акт следва да е ясен, с посочени конкретни суми и основания за плащане, както е изяснено и в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК. Той съставлява пряко изпълнително основание - вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Отразеното в него трябва да може да бъде установено – че всяка посочена сума е действително внесена, за какво и, че е действително дължима по изпълнителното производство, поради което именно за длъжника е възникнало задължение за възстановяването й. Произнасянето относно възложените му разноски в изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, от което също следва, че следва да му е ясно какви суми и на какво основание следва да възстанови на взискателя.

Решението на съда по чл. 437 ГПК, с което е отменено незаконно действие на съдия-изпълнителя, има за последица задължаването на последния да извърши валидно същото, съответно да се въздържи от неговото осъществяване. Решението е окончателно и, считано от обявяването му, съдия-изпълнителят е длъжен да изпълни дадените му задължителни указания.

В случая няма спор, че изпълнителното дело е образувано на 27.11.2017 г. по молба на взискателите В. Г., К. Р., Н. О., Г. О., Д. О., Д. С., К. Т., П. Т., И. П., К. П., Н. И., П. М. и Ж. П., всички представлявани от един адвокат – Н. Д. от АК – Бургас. Длъжници са В. С., Д. Д., Я. А., К. Т., А. А. и С. В.. Последните са осъдени да заплатят на всеки един от взискателите по 1200 лв. разноски, направени пред районен съд, и по 1200 лв. – разноски, направени пред ВКС. В молбата е направено и искане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване пълна справка за имуществото и наличните банкови сметки на длъжниците и предприемане на „всички процесуални действия за събиране на задълженията“. Взискателите не са внесли авансово такси

На 29. 11. 2017 г. ЧСИ е съставил постановления, с които приел разноски за всеки от тринадесетте взискателя в размер от по 600 лв., общо на стойност 7800 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

ЧСИ следва да изготви сметката по чл. 79 от ЗЧСИ за дължимите по вид и размер авансови такси при образуване на изпълнителното производство и да изпрати съобщение до взискателите по чл. 129, ал. 2 ГПК с указание да внесат така определените от него авансови такси.

На 18.12.2017 г. изпратил покана за доброволно изпълнение да длъжниците, в която посочил, че всеки от тях дължи сумата в размер на 2 800 лв. – неолихвяема сума, 56 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 с включен ДДС в размер на 417,60 лв. в полза на ЧСИ, както и „други суми“, дължими до този момент в общ размер на 1300 лв. (в това число държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр.). Поканите са връчени на 26.02.2018 г.

ЧСИ сам, с протокол от 20.03.2018 г., по възражение на длъжниците, е приел, че правната и фактическа сложност на делото е ниска и това е основание за редуциране на приетите с Постановление от 29.11.2017 г. разноски за адвокатско възнаграждение – от по 600 лв. за всеки от взискателите, респективно – дължимо в размер на 1300 лв. от всеки един от длъжниците, поради което разноските за адвокатско възнаграждение са намалени до размера на по 300 лв. за всеки един от взискателите или по 650 лв., дължими за всеки един от длъжниците. На последните са изпратени нови съобщения на 17.04.2018 г., в които е отразено, не само горната промяна, а също, че дължат и следните суми – 2800 лв. главница, 355,20 лв., дължими на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, 56 лв. за образуване на изпълнителното дело, връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ.

Преди изпращането на съобщенията, отново би следвало да се съставят сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ – за първи път, ако до тогава не са изготвени, съответно да се изготвят нови, коригиращи вече съставените. Въз основа на тях, след като до момента все още не е събрана авансовата такса, ЧСИ да предприеме действията по чл. 129, ал. 1 ГПК.

Повторно съставеният от ЧСИ акт за разноските от 17.04.2018 г. – във всичките му части, вкл. и относно таксите за образуване на изпълнителното производство, е обжалван и с решение, обявено на 28.06.2019 г. по гр.д. № 463/2019 г., състав на Бургаския окръжен съд е отменил определените в съобщения от 17.04.2018 г. разноски по изпълнителното дело (възнаграждение за адвокат, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и такса за образуване на изпълнителното производство, връчване на покани за доброволно изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ), като е върнал делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е., считано от 28.06.2019 г. за ЧСИ е възникнало задължение да изготви коректни сметки и да определи разноските по пера и размер в съответствие с дадените указания.

Бургаският окръжен съд по цитираното делото е приел, че с протокола от 20.03.2018 г. намалените разноски за адвокат остават прекомерно високи; относно посочените 56 лв. за всеки от длъжниците, общо в размер на 336 лв., липсва каквато и да е яснота какво включват; разноските по т. 26, б. „в“ от Тарифата включва дължимото възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство.

В случая, както поканата за доброволно изпълнение, така и последващият повторен акт за разноски на ЧСИ включва няколко изрично посочени като вид задължения, съставляващи разноски по изпълнението, между които и неконкретизираната сума, определена като общо дължима. Така съставената ПДИ по същество не съдържа постановление за разноски по см. чл. 435, ал. 2 ГПК, както Върховният касационен съд е имал повод да изясни и по други дела и дори приема, че в този случай за длъжника не започва да тече срок за обжалването му; на практика ЧСИ лишава длъжника от възможността да провери съответствието между посочените в ПДИ суми като разноски в изпълнението и действителното им извършване, както и от ефективно право на защита.

На 15.02.2021 г. изпълнителното производство е приключило поради погасяване на задължението – чл. 433, ал. 2 ГПК.

Правилно Дисциплинарната комисия е приела, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. М. е погасена по давност досежно твърдяното нарушение в пункт 2 от искането на министъра на правосъдието – приет за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателите без доказателства за плащане. Частният съдебен изпълнител е приел наличието на извършен разход за адвокат с изготвянето на постановленията на 29.11.2017 г. Последващите корекции на дължимите от длъжниците суми за възстановяване по този разход на взискателите, са единствено във връзка с това дали адвокатският хонорар е прекомерен. В решението по чл. 437 ГПК съдът е отменил като незаконно действието на съдия-изпълнителя, с което и след намаляване на дължимите суми за адвокатско възнаграждение, те пак са останали прекомерни, а не поради това, че няма доказателства да са заплатени. Следователно, давността започва да тече от 29.11.2017 г. – тогава ЧСИ е приел наличието на вземане в полза на взискателите и към него момент следва да се преценява имало ли е надлежни доказателства за действително осъществено плащане на адвокатско възнаграждение в приетия от ЧСИ размер. Дисциплинарната комисия точно е приложила Закона за извънредното положение и § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето и като краен резултат законосъобразно е заключила, че тригодишният срок по чл. 69, предл. 2 ЗСЧИ е изтекъл 06.02.2021 г., а това е преди подаване на искането от министъра на правосъдието по чл. 70 от ЗЧСИ.

Необосновани са обаче изводите в обжалваното решение относно погасената по давност отговорност на ЧСИ за твърдяните нарушения по т. 1 и по т. 3 от искането на министъра на правосъдието. ДК не е съобразила, че ЧСИ е на практика постановил повторно на 20.03.2018 г. постановление за разноските, вкл. авансово дължимите, което е изпратил до длъжниците на 17.04.2018 г. Именно повторно изпратеното постановление за разноските – по всички пера, е било и обжалвано пред Бургаския окръжен съд. Преди изпращането на съобщението следва да са съставени и съответните сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. От 17.04.2018 г. тригодишният срок по чл. 69, предл. 2 ЗЧСИ не е изтекъл към 29.03.2021 г. - датата на подаване на искането на министъра на правосъдието. Нещо повече, изготвените от ЧСИ съобщения до длъжниците относно разноските – и в поканата за доброволно изпълнение, и в новото съобщение от 17.04.2018 г., по съдържание са неясни като основание и като размер (прието и в решението на Бургаския окръжен съд). Тогава, не биха могли да се приемат за надлежно отправени покани до длъжниците. Следователно, не е възможно да се заключи дали действително е направено искане за заплащане на конкретни такси направо от длъжниците, съответно – за кои - да и за кои – не, и от там да се прецени започнала ли е да тече давността за реализиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ относно несъбиране и на кои от авансовите такси, дължими от взискателите за образуване на производството. Казаното се отнася и до неизготвянето на справки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ.

Неправилно е обжалваното решение и относно приложението на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (пункт 5 от искането на министъра). Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Авансовите такси според т. 4 от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ не се включват в размера на паричното вземане по см. на разпоредбата. Такова е само вземането , което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство. Според съображенията на ДК би следвало, че и върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ , върху която също се дължи такса и т. н.

При така установеното, решението на ДК следва да бъде потвърдено в частта, с която е приета за погасена по давност отговорността на ЧСИ по т. 2 от искането на министъра.

В частта по т. 1, т. 3 и т. 5 от искането на министъра решенето е неправилно и следва да бъде отменено.

По т. 4 съставът на ДК е приел за установено нарушение на чл. 436, ал. 2, ал. 3 ГПК от ЧСИ за това, че не е администрирал своевременно жалба от длъжниците по изпълнителното дело до ОС Бургас, и е наложил наказание. В тази част решението също следва да бъде отменено, за да бъде определено общо наказание с установеното от настоящия състав нарушение по т. 5 от искането и при евентуално установяване на допуснати дисциплинарни нарушения от ЧСИ по т. 1 и 3 от искането.

В случая общото наказание следва да се определи от ДК, която трябва да разгледа за първи път по същество искането в пункт 1 и 3 на министъра на правосъдието и да се произнесе има ли допуснато от ЧСИ нарушение.

Производството по чл. 70 и сл. ЗЧСИ е дисциплинарно, а не наказателно; законодателят не е предвидил възможност за кумулиране на отделно определени наказания за всяко от установените, повече от едно, нарушения от ЧСИ. При установени множество дисциплинарни нарушения от ДК, се определя едно наказание, като се преценява поотделно и в съвкупност тежестта на всяко нарушение, броят им, условията, при които са извършени, формата на вината, неблагоприятните последици, ако са настъпили такива, отношението на ЧСИ към извършеното от него и готовността да се поправи, данни за дисциплинарното му минало.

В заключение, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в частта, с която е прекратено производството по т. 2 от искането на министъра на правосъдието, като погасено по давност, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК по твърдение, че частният съдебен изпълнител е приел за събиране адвокатски хонорари в полза на взискателите с 13 бр. постановления за разноски от 29.11.2017 г., без да бъдат представени надлежни платежни документи, удостоверяващи извършено плащане на претендираните суми за адвокатско възнаграждение.

В останалата част решението следва да бъде отменено и върнато на ДК за произнасяне съгласно дадените указания, вкл. и относно дължимостта за разноските между страните в настоящото съдебно производство.

МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 10.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 20/2021 г. в частта, с която е прекратено производството по т. 2 от искането на министъра на правосъдието, като погасено по давност, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 10.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 20/2021 г. и ВРЪЩА преписката за ново разглеждане на Дисциплинарната комисия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: