Справедливост на наказанията за умишлен палеж и закани за убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

Гр. София, 17 май 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 190 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Ц. М. А. срещу решение № 204 от 10.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 383/23 по описа на Апелативен съд - Пловдив. Заявено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК относно наложените отделни наказания за всяко от деянията, както и за общото най-тежко такова. Поддържа се, че те са явно несправедливи, тъй като не съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които били формално оценени. Неглижирано било направеното самопризнание, а от друга страна неправилно е прието, че подсъдимият е склонен към агресия и насилие, както и че злоупотребява с алкохол и психоактивни вещества. Съдебното му минало не се е отразило на квалификацията по настоящите престъпления, както е счел съдът, поради което въз основа на него без основание, според защитника, е направена констатация за завишена обществена опасност. Акцентира се и на това, че въззивният съд неправилно е приел искането на жалбоподателя като такова за налагане на минимални тригодишни наказания, което би позволило отлагане на изтърпяването им с подходящ изпитателен срок, вследствие на което погрешно е приел за правилно определен размерът на наказанията от окръжния съд. Поради това се прави искане за изменение на решението с намаляване размера на наложените отделни наказания и на общото най-тежко.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му се явяват и поддържат жалбата с искането в нея за изменение на постановеното въззивно решение, поради явно несправедливо отмерване на наказанията. В подкрепа на това се сочат изложените вече доводи, като се акцентира на формално извършения анализ на значимите за отговорността обстоятелства с оглед неправилно приетото искане към въззивния съд за приложение разпоредбата на чл.55 НК, каквото в действителност не е било направено.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение. Въззивният съд правилно бил разчел доводите в жалбата, които са идентични с касационните такива и е обърнал нужното внимание именно на обстоятелствата, влияещи на размера на наказанията предвид липсата на алтернативно предвиден вид. Основателно от смекчаващите обстоятелства било изключено съжаление и разкаяние на подсъдимия, каквито не били налице, а липсата на поправителен ефект от предходните осъждания е изводима от факта, че само шест месеца след изтърпяване на последното поредно ефективно наказание, са извършени множеството престъпления по настоящото производство. Поради това се налага изолирането му от обществото за срока, който законосъобразно е определил апелативният съд.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 63 от 01.08.2023 г., постановена по нохд № 1158/2023 г. на ОС- Пловдив, подсъдимият Ц. М. А. е признат за виновен в това, че на 24 и 25.09.2022 г. в гр. Пловдив при продължавано престъпление е запалил имущество на значителна обща стойност от 27 559.25 лв. - четири леки автомобила /л. а. “Ш. Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Т. З., на стойност 3067.14 лв.; л.а „Д. Д.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на К. В., на стойност 12 391.20 лв.; л. а „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „*****“ ЕООД, на стойност 6638.41 лв. и л.а. „Ш. А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. В., на стойност 5462.50 лв./, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти – партерни помещения на жилищна сграда на бул. „Цар Борис 3-ти Обединител“ № 143 и са причинени значителни вреди в общ размер на 12 778.98 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият Ц. М. А. е признат за виновен и за две престъпления по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, от фактическа страна изразяващи се в това, че на 17.09.2022 г. в гр. Пловдив е отправил закани за убийство спрямо С. Б. Г. и спрямо К. В. К., които биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, поради което за всяко от тях му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.

Подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 17.09.2022 г. в гр. Пловдив се е заканил на С. Б. Г. и на К. В. К. да извърши престъпление по чл.330 от НК – да осъществи палеж на ресторант „П.“ на бул. Б. № 178, собственост на Р. Г. и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, поради което и на основание чл.320а, вр. чл.330, вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК е наложено общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, а на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 07.10.2022 г. до влизане на присъдата в сила.

По жалба от защитника на подсъдимия с искане за намаляване на наложените наказания е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Пловдив, като с решение от 10.11.2023 г. по внохд № 383/2023 г. присъдата е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Преценена по същество, същата е неоснователна.

Проследеният процесуален развой на делото сочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката му за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства. Признанието е относимо за фактически описаните му действия от 24.09. до 25.09.2022 г. по запалване чрез заливане със запалителна течност – бензин А 95 и възпламеняване чрез запалка на четири леки автомобила на значителна стойност /общо за 27 559.25 лв., като са причинени значителни вреди в общ размер на 12 778.98 лв. /стойност, представляваща повече от 14 минимални работни заплати за страната към инкриминирания период/, намиращи се в гр. Пловдив на паркинг на бул. „Цар Борис 3-ти Обединител“ № 141 и № 143, един от които – „Ш. Ф.“, се намирал в непосредствена близост до жилищна сграда, поради което е имало опасност пожарът да се разпространи и обхване помещение на партерен етаж от сградата. Признати са и обстоятелствата, свързани с отправянето на закани за убийство спрямо две лица – С. Г. и К. К. на 17.09.2022 г. около 22.30 ч. в гр. Пловдив в ресторант „П.“, находящ се на бул. „Б.“ № 178, свеждащи се до това, че ще ги залее с киселина, че ще изкорми Г. и ще го наръга в корема, както и че ще запали заведението, което било дървено и всичко щяло да изгори за пет минути, което предизвикало основателен страх у свидетелите за осъществяване на всяка от заканите. При липсата на спор относно надлежното извеждане по посочения процесуален ред на тези обстоятелства с преценката въз основа на тях за реализирани от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпления по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр. ал.1 и по чл.320а, вр. чл.330 от НК, законосъобразно въззивният съд се е произнесъл по основния довод във въззивната жалба за справедливостта на отмерените с присъдата наказания „лишаване от свобода“ за всяко от тях и общото такова с начина на изтърпяването му, като се е съгласил с приложения за това ред по чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и с постановеното ефективно изпълнение при строг режим съобразно чл.57 , ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС. В тази връзка в дейността си въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, в чийто рамки и при съобразяване наказуемостта за посочените престъпления е индивидуализирана отговорността на подсъдимия.

Оспорените по тежест отделни наказания „лишаване от свобода“ с налагане на най-тежкото от тях за срок от шест години като обща санкция са определени при отчитане на реда за протичане на производството по делото по чл.371, т.2 НПК и преценката за неприложимост на чл.55 от НК. Размерът на всяко наказание - по чл.330, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 НК - за девет години, по чл.144, ал.3, вр. ал.1 – за по четири години и за чл.320а, вр. чл.330 НК – за една година и шест месеца, приет за съответен на комплекса от обстоятелства, значими за отмерването му, е определен над съответния среден законов размер, след което е редуциран на основание чл.58а, ал.1 НК с една трета. Апелативният съд е утвърдил като справедливи наказанията, а в отговор на направените идентични на настоящите оплаквания във въззивната жалба е приел за правилно становището на първата инстанция относно преимущественото наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. За такива е посочил обремененото съдебно минало на лицето, непозволяващо извод за произведен поправителен ефект от предходни осъждания за различни престъпления, включващи и такива от процесния вид, и изтърпяване на ефективно наказание само шест месеца преди инкриминирания период; конкретната тежест и обществената опасност на всяко от деянията, едно от които реализирано в кратък времеви интервал в условията на продължавано престъпление, както и лошите характеристични данни на подсъдимия, свързани с проявената агресия и констатираната злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Изразено е съгласие с извода за завишена степен на обществена опасност на отделните деяния, засягащи личността и имуществото на различни лица. Единствено трудовата заетост на А. е била оценена като смекчаващ отговорността фактор, като е отказано допълнителното отчитане на направеното самопризнание извън гарантираната привилегия по чл.58а НК при редуциране на наказанието. Отречено е и наличието на разкаяние и съжаление за стореното, при което в крайна сметка е прието, че отсъстват многобройни обстоятелства с такава оценка или някое от тях да е с изключителен характер, което да налага приложението на чл.55 НК. Въз основа на тези решаващи мотиви въззивната инстанция е отказала да смекчи наказанията на подс. А..

Така извършеният от съдилищата анализ при обсъждането на значимите за отговорността обстоятелства е верен и задълбочен, при което не са останали без нужното внимание всички сочени от защитата факти, които са оценени вярно според действителната им тежест при решаване на въпросите за отмерване на справедливата санкция за извършеното. Изложените в тази насока в пълнота съображения се споделят от касационната инстанция. На първо място отказът да се отчете допълнително направеното признание е мотивиран с утвърдения в съдебната практика критерий за значимостта му основно при избрания ред за провеждане на съдебното производство, след като няма съществен принос за разкриването на престъплението. Последното в процесния случай е постигнато само в резултат от действията на разследващите органи в досъдебното производство и поради това изявлението на подсъдимия пред съда не може да се цени и в желаната от защитника му насока. Липсва в сериозна и подлежаща на отчитане степен демонстрирано от подсъдимия съжаление и разкаяние за извършеното. Такова негово изявление е обективирано единствено в първото съдебно заседание пред окръжния съд и е направено във връзка със стореното признание на фактите от обвинителния акт, което позволява извод по-скоро за формалното му заявяване с очакването провеждане на следствие по облекчен ред и следващо от това намаляване на наказанието.

От друга страна съдебното минало на А. правилно е оценено като обременено с поставен акцент върху наложените наказания за разнообразни по същността си престъпления, сред които и такива от процесния вид, а защитният довод, че същите не оказват влияние върху правната квалификация на настоящите деяния по никакъв начин не може да се приеме в полза на исканото смекчаване на наказанията, тъй като подчертаването на този факт от страна на съда е сторено единствено с оглед съобразяването на забраната по чл.56 НК за едновременното отчитане на едни и същи обстоятелства като относими за квалификацията на деянието и за индивидуализиране на отговорността. Именно липсата на значимост на обсъдените наказания за дадената правна оценка на настоящите деяния позволява вземането им предвид при решаване на въпросите за тяхното справедливо санкциониране. Прецизността изисква единствено да се уточни, че броят на осъжданията не е равен на броя водени наказателни производства спрямо лицето /девет на брой/, както формално са приели съдилищата, тъй като за част от деянията по отделните постановени присъди е наложено или би могло да се наложи общо наказание /по нохд № 174/97 г. и по нохд № 256/95 г., за които са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, както и по нохд № 1005/03, нохд № 1431/04 и по нохд № 209/04, за които дори е било определено общо наказание/, в който случай е безспорно, че се касае за едно осъждане, независимо от броя на отделните присъди.

На следващо място отчетените у подсъдимия склонност към агресия, както и алкохолната зависимост и злоупотреба с психоактивни вещества почива съответно на констатацията за предходните му осъждания за престъпления срещу личността и на експертното становище по делото за налична при него алкохолна злоупотреба с поведение, носещо белезите на повлияност и свързано с настъпилата емоционално волева промяна. Личността му е описаната като недооценъчна по отношение на поведението му и омаловажаване на стореното, което в съвкупност с конкретната му инкриминирана деятелност го очертава в посочения негативен план. Поради това така обсъжданите обстоятелства са вярно оценени и не налагат разграничаване от преценката за индивидуализиране отговорността при превес на отегчаващите отговорността фактори. Именно така са приети за справедливи наказанията лишаване от свобода от по четири години лишаване от свобода, наложени за двете престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и това за една година и шест месеца по чл.320а, вр. чл.330 от НК Отмерването им е над съответния среден законов размер и в достатъчна степен отчита единствената положителна характеристика на лицето, свързана с декларираната от него трудова ангажираност. При извършеното редуциране на наказанията съобразно правилото на чл.58а, ал.1 от НК в наложения окончателен размер на по две години и осем месеца – за всяко от престъпленията по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и на една година – по чл.320а, вр. чл.330 НК, е отчетена гарантираната привилегия на подсъдимия от самопризнанието му и оказаното по този начин съдействие за разкриване на истината.

В най-голяма степен от значение за отговорността на жалбоподателя е наказанието лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което е отмерено за срок от девет години и впоследствие редуцирано на шест години, а то е и подлежащата на изтърпяване като обща най-тежка санкция. Законовите рамки на предвиденото наказание са от три до дванадесет години, при което налагането му в размер на девет години се явява малко над средния такъв и не може да се счете за несъответен на коректно обсъдените характеристики на деянието и дееца. Посегателството е с отделни деяния, обединени от общи обективни и субективни белези, като е реализирано в кратък времеви интервал и несъмнено това го очертава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпления с идентична правна квалификация. Отделно от това вярно е направен и изводът за трайно формирана престъпна нагласа у А. и упоритост за реализирането на такова общоопасно престъпление при констатацията за осъждането му с ефективно наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години в по-ранен период, сочещо трудно постижимото му поправяне. В тази връзка и с оглед необходимостта да се предпази обществото се налага изолирането му за достатъчен времеви период, през който би се упражнявало в по-голяма степен възпитателно въздействие спрямо него

Предвид изложените съображения ВКС счете, че не е налице заявеното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и липсват предпоставките за исканото упражняване на правомощието му за намаляване на наказаниетио, като постановеното въззивно решение следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204/10.11.2023 г. по внохд № 383/2023 г. по описа на АС- Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.