Законосъобразност на присъда за разпространение и държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 454
гр. София, 29.10.2025
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №676/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.Д.Г. – защитник на подс.Г. В. Д., срещу Решение №100/12.06.2025 год. постановено по ВНОХД№150/2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, I наказателен състав.

Оплакванията в жалбата и допълнението към нея са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на решението в частта относно признаването на подсъдимия за виновен относно разпространението и държането на наркотично вещество, отмяна и връщане за ново разглеждане поради съществени процесуални нарушения или приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно „глоба“ по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 НК.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.Г., поддържа касационната жалба.

Подс.Д. редовно призован не се явява.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, а определеното наказание е справедливо.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №1/14.01.2025 г., Окръжен съд – Смолян, II наказателен състав по НОХД№99/2024 год. е признал подсъдимия Г. В. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 и пр.5, алт.1 вр. чл.26, ал.1 НК и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е наложил наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Съдът е приложил и разпоредбите на чл.59, ал.1 НК и чл.354а, ал.6 вр. чл.53, ал.2, б.“а“ НК.

С Решение №100/12.06.2025 год. по ВНОХД№150/2025 год., Апелативен съд – Пловдив, I наказателен състав е потвърдил първоинстанционната присъда.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната си жалба адв.Д.Г. навежда доводи за нарушение на материалния закон, тъй като според защитника е налице неправилно тълкуване на нормата на чл.354а, ал.1 НК – държане на наркотични вещества с цел разпространение и разпространение на такива. Налице са и възражения за липса на мотиви.

Гореизложеното оплакване е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.

От една страна, прави впечатление, че по-голямата част от доводите в касационната жалба са по обосноваността, което не е касационно основание водещо до правомощие за разглеждането му от ВКС. Въпреки това по отношение на имащите значение доводи следва да се отговори следното:

Твърди се, че апелативната инстанция е приела безкритично фактическата обстановка на първата инстанция. Същевременно се констатира, че същата тази фактология е била изградена само върху показанията на св.М.В., а от друга страна се цитират всички останали доказателства, които са анализирани от въззивната инстанция - писмени и гласни, подкрепящи приетата фактология. Не може да се разбере и какво има предвид адв.Г. като сочи, че доказателствата, върху които се базира обвинението, са единствено първични такива. Макар и този извод да е неоснователен и в разрез с установеното по делото не става ясно и още нещо, дали защитникът е на мнение, че едно обвинение, ако е подкрепено от първични доказателства не е достатъчно гарантирано и обезпечено или аргументът му е, че следва да са налице само вторични такива. Следва да се има предвид, че първичните доказателства са оригинални документи, предмети или информация. Те представляват първоизточник на информация и се считат за най-надеждния вид доказателство, тъй като не са минавали през интерпретация. При същите се наблюдава оригиналност и пряка връзка, тъй като това доказателство е непосредствено свързано с факта, който трябва да бъде доказан. Освен това се характеризират и с надеждност, тъй като тези доказателства се считат за по-сигурни от производните – вторични такива. Именно поради тази причина, буди недоумение въпросът, защо защитникът не дава вяра на такъв вид доказателства. Не е за пренебрегване и още нещо, по какъв начин, ако съдът се е позовал на такъв вид доказателства, според процесуалния представител, е налице нарушение на материалния закон. Последното, както е известно, ще е налице, когато съдът е допуснал грешка при неговото прилагане към установените по делото фактически обстоятелства като неправилно тълкуване и приложение на закона или на отделна норма, която е била игнорирана. Ще е налице нарушение на материалния закон и при неправилна правна квалификация на фактите, тоест съдът правилно е установил фактите, но неправилно е решил кои са правните последици. В процесния случай това не се наблюдава.

В касационната жалба се твърди и, че съдът е изградил своите констатации на показанията на св.В., които не били потвърдени от друг доказателствен източник. Последното нито е вярно, нито се вписва в някои от трите касационни основания визирани в НПК. В разрез с последната констатация прави впечатление, че самата защита в жалбата си изброява и други писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които подкрепят тези показания на св.В.(л.5 от същата), като това е много детайлно обосновано и описано в мотивите на апелативната инстанция, видно от л.4-8 от решението.

Налице е и друго възражение на касатора, че въззивната инстанция е приела безкритично отбелязаното от първата такава. Видно от обжалваното решение е точно обратното, че за разлика от окръжния съд въззивният, например, не приема посочените от него показанията на полицейските служители със съответната мотивировка за това. Апелативният съд отбелязва и в кои части има противоречие в показанията на св.В., което не е било констатирано от решаващия съд и също опровергава отбелязаното в жалбата за безкритичност. В този смисъл, ако се има предвид в жалбата (поради неяснота на същата за тези обстоятелства и разграничението между нарушение на материалния закон и съществено процесуално такова), че липсва анализ на наличните доказателства, което вече би представлявало съществено процесуално нарушение, това няма как да бъде споделено, тъй като е в противоречие с видното от мотивите на самото решение.

По отношение на възражението, че не става ясно от мотивите кои са оперативните действия, от които е станало известно, че наркотичното вещество намерено у св.В. е закупено от подсъдимия, също е без каквото й да е значение за изясняване на повдигнатото обвинение. Оперативните данни и съответните заявителски материали са без каквато й да е доказателствена стойност, а това по какъв начин се е стигнало до разкриването им е ирелевантно за съществото на делото. Що се отнася до другото възражение, че не можело да се разбере от мотивите от кого св.В. е закупил наркотичното вещество отново е неоснователно, тъй като цитираният свидетел изрично сочи в показанията си от кого го е придобил, а това че сведенията ги дава не веднага, а на по-късен етап от наказателното производство има своето обяснение, което е дадено от него. По отношение на възражението за това, че не е било анализирано какво точно е посочил в протокола за обиск и изземване този свидетел също е без значение, тъй като обстоятелството на закупуване на процесния наркотик е установено по реда предвиден за това в НПК още на досъдебното производство при разпита пред съдия.

По отношение на това, че съдът не е взел предвид противоречията визирани в показанията на свидетелите - полицейски служители е неоснователно, тъй като въззивната инстанция ги е изключила като е съобразила разпоредбата на чл.118 НПК.

Не е основателно и това, че не ставало ясно защо апелативната инстанция приема, че св.В. е закупил въпросното наркотично вещество от подсъдимия. Видно от л.7 на решението, съдът сочи, защо кредитира неговите показания и откъде прави този извод. В този смисъл не може да се говори за липса на мотиви.

По отношение на възраженията свързани с показанията на св.В. и дали същите са недостоверни, вътрешно противоречиви и в разрез с обясненията на подсъдимия са въпроси, които са обсъдени от въззивния съд и са получили надлежен отговор. Апелативната инстанция е изпълнила задължението си за анализ на същите и съпоставка с останалия доказателствен материал, достигайки до логични и законосъобразни изводи.

Не е вярно и това, че съдът е игнорирал въпросът с предадената раница от свидетеля на подсъдимия, тъй като и това обстоятелство е било засегнато в мотивите, което е видно от л.8 при анализа на показанията на св.В. и в този смисъл липсва необосновано игнориране.

Що се отнася до констатациите, че показанията на св.В. са дадени под принуда, то същите са напълно голословни и не са подкрепени с доказателства по делото, още повече че самият свидетел отрича такъв факт на въздействие.

Неоснователно е и възражението, че съдът не е обсъдил и това защо е налице разпространение и държане с цел разпространение на наркотично вещество. Съдът е анализирал всички доказателства и е достигнал от правна страна до извод за съставомерност. Всички останали възражения свързани с намереното в апартамента при претърсването и изземването, дали електронната везна е ползвана за лична употреба, дали са намерени дактилоскопни следи, какво е съдържанието от разпечатката на телефонните разговори е въпрос отново по обосноваността.

Що се отнася до това, дали наказанието е явно несправедливо и налице ли е чл.354а, ал.5 НК и условията на чл.93, т.9 НК, Апелативен съд - Пловдив е обсъдил и взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е съобразил целите предвидени в чл.36 НК като е отговорил на горецитираното искане защо не са налице предпоставките за приложение на по-благоприятния закон. Достатъчно е само да се посочи, че процесното наказание е определено при условията на чл.55, ал.3 НК на 6 месеца „лишаване от свобода“ без да се налага кумулативното такова - „глоба“. За да е налице явна несправедливост следва да бъде установено, че наказанието не съответства на обществената опасност на деянието, не отчита правилно и в пълна степен всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и не може да постигне целите визирани в НК. Основният критерий за явната несправедливост е, когато разликата между наложеното наказание и справедливото такова е съществена и очевидна. В случая това не се констатира, поради което това касационно основание не е налично и не следва и в тази част да се уважава жалбата на защитника и подсъдимия.

По отношение на искането за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, то същото следва да бъде оставено без уважение с оглед на обстоятелството, че въззивното решение е оставено в сила. След процесния инстанционен контрол и приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, разглеждането на мярката за неотклонение се явява безпредметно.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №100/12.06.2025 год. постановено по ВНОХД№150/2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, I наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.