Справедливост на наказанието за кражба на пари от банкомати чрез взрив

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * справедливост на наказание * възстановяване на щета * самопризнание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 12 февруари 2024год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1074/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подс. И. Н. Я. срещу решение № 223 от 15.06.23г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 424/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че наказанието е несправедливо. Изтъкват се съображения за неотчетено от съда на оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина още от досъдебната фаза на процеса. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбоподателят да бъде признат за невинен. В две допълнения към касационната жалба се заявява наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, като изрично се посочва, че не се оспорва осъществяването „…от обективна и субективна страна на престъпленията“, за които жалбоподателят е осъден. Изтъкнатите доводи и в двете допълнения са подкрепа единствено на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Иска се изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Я. , редовно уведомен, не се явява. Не се явява и упълномощения му защитник.

Представителят на ВКП пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:

С присъда № 260161 от 13.12.21 по нохд № 841/21г. на Софийски градски подсъдимият И. Я. е признат за виновен и осъден, както следва:

-за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр.1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК , като е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години при първоначален "строг" режим;

- за престъпление по чл. 333 вр. чл. 330, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години при първоначален строг режим;

-за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1(една) година при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

С първоинстанционната присъда на осн. чл. 23 от НК на подс. Я. е определено общо най-тежко наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 02.03.2018 г. до 02.11.2018 година и са му възложени разноските по водене на делото.

По въззивен протест и жалба е образувано внохд № 424/22, по което е постановено атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. С него първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е допустима - подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок.

При извършената касационна проверка, ВКС намери жалбата за неоснователна.

Преди всичко следва да се уточни, че формално заявеното наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК („ когато е нарушен законът“ и „когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила“) следва да се остави без разглеждане. Известно е, че осъществявянето на касационната проверка е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал. 1 НПК, при упражняване правото им на жалба и/или протест, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. В настоящия случай ВКС е сезиран с жалба срещу решение, като в нея най-общо е заявено наличието единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Следователно, в срока за атакуване на присъдата, жалбоподателят е изразил недоволството си единствено по справедливостта на наложеното наказание, като се е съгласил с приетата от съда фактическа обстановка и приложимото право. Впрочем, това му съгласие ясно е откроено като позиция и във второто допълнение към касационната жалба (вх. № 23562 от 23.10.23г.). Освен това, всички наведени доводи, в подкрепа на заявената „неправилност“ на въззивното решение се отнасят единствено до справедливостта на наложеното наказание. Посочено дотук ясно указва, че предмет на касационна проверка е справедливостта на наложеното от първия и утвърдено от въззивния съд наказание – по вид и размер, а не неговата процесуална и материална законосъобразност.

По същество доводите за несправедливост на наложеното наказание са лишени от основание. По вид и размер то е съответно на извършените от него престъпления, на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК.

В рамките на правилно установената в диференцирана процедура по гл. 27 от НПК фактология и при квалифицираната от съдилищата престъпна деятелност на подсъдимия по три престъпни състава – 1) кражба при опасен рецидив и в големи размири, при съучастие, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на МПС и техническо средство ( чл.196, ал.1, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал.1, б.“б“ от НК); 2) по чл. 333 във връзка с чл. 330, ал. 3 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и 3) по чл. 216, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК наказанието от 2 ( две ) години не е завишено.

Изяснено е по делото, че подсъдимият е лице с изявена престъпна биография, а част от деянията, за които е признат за виновен са извършени при опасен рецидив. Установено е, че в кратък период от време (около 5 месеца) подсъдимият е извършил усложнена престъпна дейност с престъпни прояви, както в идеална съвкупност, така и при продължавано престъпление. В съучастие с различни лица, е отнел намиращите се в две АТМ устройства парични средства, като е използвал, различни методи (включително и чрез взрив), за да получи достъп до тях. Като резултат – отнел е чуждо имущество – пари на обща стойност 70 770 лева, действията му на практика са довели до унищожаването на двата банкомата и са причинени значителни вреди на сградите и помещенията, намиращи се в близост до унищожените банкомати.

Преди всичко следва да се посочи, че съгласно доктрината и константната съдебна практика (ТР 51/89г.,ОСНК; ППлВС 13/73г. и др.) справедливо е това наказание, което е съразмерно/съответно на извършеното престъпление. Наред с това, необходимо условие за справедливост на наказанието е определянето на конкретното съотношение между генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК. В настоящия случай, контролираният съд е утвърдил заключението на първия съд за приложението на чл. 58а, ал.1 от НК, съответно за налагането на наказание за трите престъпления в предвидения законов минимум за първите две от тях при условията на чл. 54, ал.1 от НК, които след редуцирането им с 1/3 са както следва: за престъплението по чл. 196, ал.1 във връзка с чл.195, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл. 29, ал.1 от НК – 2 (две) години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 333, вр. чл. 330, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – 2 (две) години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – 1 (една) година лишаване от свобода. Като единствено смекчаващо обстоятелство правилно е отчетено обстоятелството за частичното възстановяване на щетите от първите две престъпления, при това значението му сериозно е надценено предвид факта, че възстановяването не се дължи на поведението на касатора. Извън това не се констатират основания за допълнително намаляване размера на наказанията, тъй като посочените в касационната жалба като останали неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства не се установяват по делото. Самопризнанието на дееца не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият е задържан непосредствено след деянието от 02.03.2018г. и то след преследване от полицейските органи и по никакъв начин не е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител. На досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, т.е. отсъства и соченото в жалбата съдействие за разкриване на обективната истина в производството. Неоснователен и доводът за неотчетена млада възраст на касатора. Към момента на деянието подсъдимият е бил на 33 –годишна възраст, която не се отличава с особени характеристики, изискващи по - снизходително отношение. По делото отсъстват характеристични данни, както и такива, отнасящи се за здравословното състояние на касатора, поради което съображенията, че същите не са отчетени, няма как да бъдат обсъдени.

С оглед всичко изложено дотук, ВКС счита, че не са налице основания за приложението на чл. 58, ал. 4 от НК, поради наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да обусловят налагането на по-ниско наказание за всяко от трите престъпления, за които е признат за виновен и осъден подс. Я.. Затова определеното му общо наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода не е завишено и не е явно несправедливо.

В заключение, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

При така посоченото и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 15.06.23г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 424/2022г. по описа на същия съд.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: