Упражняване на родителски права и разширен режим на лични отношения

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50079 А

София, 24.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 2778 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50144/14.03.2023г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІІІ ти въззивен брачен състав от 04.04.2022г. по гр. дело № 8989/2020г. в частта относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения с децата за проверка съответствието на дадените по тези въпроси разрешения с практиката на ВКС за обстоятелствата, които следва да се преценят в тази връзка при съблюдаване най- добрия интерес на децата.

Касаторът Г. И. Т. иска родителските права да бъдат възложени нему за упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ, максимално широк режим на лични отношения с децата, а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права, режимът да бъде идентичен с определения от първата инстанция. Аргументира искането си с твърдения за необоснованост на извода на въззивния съд, че майката е по – подходящият родител, който да упражнява родителските права и с оплаквания, че режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с формалната логика и с интереса на децата.

Ответната страна по жалбата –- ищцата С. Г. Б., чрез адв. И., я оспорва, без да сочи конкретни възражения срещу оплакванията за неправилност на въззивното решение.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която :

1/ Чрез решението по 127, ал.2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г ., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето . За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

2/ Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК , към който препраща чл.127, ал.2 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.

С оглед така изложеното, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията на касатора срещу избора на майката като родител, който да упражнява родителските права и за основателни тези досежно определения му режим на лични отношения с децата. Съображенията на касационната инстанция, предвид установеното от доказателствата по делото, становищата на страните и изразените от децата желания, са следните:

И двамата родители разполагат с необходимите морални качества, материални възможности и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си – И., на 13г. понастоящем и П. – на 9г. понастоящем. С оглед пола и възрастта на децата, и двамата родители са еднакво пригодни да ги отглеждат и възпитават. И двамата родители изразяват готовност да им се възложи упражняването на родителските права, а желанието и на двете деца е да прекарват по равно време при родителите си, към които са еднакво емоционално привързани. Всеки от родителите полага лични усилия, съобразно възпитателските си похвати (които са различни), за изграждане личността на всяко от децата. Разликата в подходите на всеки от родителите не е обусловена от различно отношение към децата – и майката, и бащата обичат децата си и всеотдайно се грижат за тяхното добруване. Социалното обкръжение на никой от родителите не крие риск за възпитателната среда на децата. Вината за разрива в отношенията между страните е без правно значение за упражняването на родителските права. Ето защо, доколкото няма данни по делото санкционираното с издадената по реда на ЗННД заповед поведение на ответника спрямо ищцата да е дало негативно отражение върху правилното отглеждане и възпитание на децата, същата, сама по себе си, остава неотносима.

Правилно въззивният съд е определил майката за родителя, който да упражнява родителските права, изхождайки от безспорно установеното от доказателствата по делото неумение на бащата да води диалог в името на децата и да зачита и съхранява авторитета на майката пред тях. Това неумение компрометира личностните качества и възпитателските способности на бащата. От особена важност за отглеждането и възпитанието на детето е родителите да приемат, признаят и демонстрират пред него осъзнаване на ролята на другия родител, при безпристрастна оценка на собствените си качества. Явно е от данните по делото и от процесуалните изяви на страните, че никоя от тях не оценява положително поведението на другия родител и не проявява критичност към собствените си постъпки. За разлика от ответника обаче, ищцата не въвлича децата във взаимоотношенията с другия родител. Противно на оплакванията по касационната жалба, по делото не е установена проява на манипулативно поведение на ищцата спрямо голямото дете – И.. Факт е, че в хода на процеса то отказва да посещава и вижда баща си, а майката не го насърчава да спазва определения режим на лични контакти ( така в.л. З. – С. при изслушването й в с.з. на 07.03.2022г.), но причината за отказа на И. не стои в поведението на майката. Този извод се налага категорично от заключението на СПЕ и от отговорите на експерта по реда на чл. 200, ал.2 ГПК, според които възможните причини за проявеното в хода на процеса нежелание на И. да спазва режима на лични контакти с баща са: свободното, гневно и многократно изразяваното от последния пред него негативно отношение към майката; по – строгия възпитателен подход на бащата; периода на юношество, в който е навлязъл И. по време на процеса, което изисква нови форми на поведение и стратегии, с които бащата би могъл да постигне ефективно общуване. Във всички случаи обаче, дефицитът на възпитателски качества на майката е изключен, а твърденията за вредно и опасно за децата нейно поведение – напълно произволни. Предвид цитираното от ответника в касационната жалба заключение на психолога д-р З. – С., че детето И. отчаяно се нуждае и очаква да бъде подкрепен и от двамата си родители, затворен и депресиран е, живее изолирано и е едно тъжно, нещастливо дете, съдът намира за уместно да отбележи, че съдебното решение не може да замести родителското сътрудничество при отглеждането на децата, така щото те да могат да черпят достатъчно подкрепа, обич и помощ и от двамата си родители.

Основателни са оплакванията на касатора по отношение на определения му от въззивния съд режим на лични контакти с децата. Същият е чувствително ограничен в сравнение с определения от първата инстанция в противоречие с интереса на децата, който в обжалваното решение е сведен до такъв от провеждане на активен учебен процес. Въззивният съд е игнорирал естествената и засвидетелствана от децата потребност да общуват и с двамата си родители и не е отчел установеният от доказателствата по делото конфликт на лоялност при детето И..

Всяка от страните разполага с нужния родителски капацитет. Децата обичат и са еднакво емоционално привързани към двамата си родители. Тази привързаност следва да бъде съхранена и стимулирана, което, заедно с пола и възрастта на децата, изискват пълноценно участие на баща им в живота им. Не съществуват обстоятелства застрашаващи здравословно, физически или емоционално децата, които да налагат ограничаване на това участие. Следва да се отбележи, че такова не е желано и от самата ищца – изтъкнатите пред въззивния съд доводи срещу режима на лични контакти на бащата с децата са, че е неподходящ за учебния процес и неудобен за изпълнение. За да няма сътресения в училищните и извънучилищни занимания на децата, в какъвто смисъл е било оплакването на ищцата срещу определения от първата инстанция режим, подходящ би бил режим, при който не се разделя работната седмица. При съобразяване и факта, че родителите живеят в непосредствена близост, както един до друг, така и до училището на децата, подходящ е следният режим за времето, извън официалните и личните празници, и ученическите ваканции: от 19 ч. на петъчния ден на всяка четна седмица до 19 ч. на петъчния ден на следващата я нечетна седмица ( с преспиване). Съдът държи да отбележи, че изпълнението на този режим в интерес на децата изисква да не се пренебрегват инициираните от другия родител техни извънучилищни занимания (спортни дейности, частни уроци, кръжоци и др. подобни), като се оказва нужното съдействие за осъществяването им и се контролира подготовката за тях. Така определеният режим максимално се доближава до желанието на децата (изявлението на детето И. в с.з. на 31.05.2021г. и на детето П. при събеседване с в.л. д-р З.-С.); до изразеното от майката при събеседването с в.л. д-р З.-С. ( лист 7 от заключението на СПЕ от 23.02.2022г.); до изявлението на бащата по реда на чл. 59, ал.6 СК в с.з. на 31.05.2022г. и до препоръката на вещото лице З.-С. в т.6 от заключението на СПЕ от 23.02.2022г. Последната отчита обстоятелството, че повишената възможност за общуване на детето И. с баща му би спомогнала за преодоляване на установения, макар и не е силно изразен, „конфликт на лоялност“ към ответника и за избягване риска от проява на синдрома на родителско отчуждение спрямо бащата, какъвто понастоящем не се установява при никое от децата.

В касационната жалба не се съдържат оплаквания срещу режима на лични отношения в частта му досежно лятната ваканция ( от 01.06. до 15.09), другите ученически ваканции, Великденските, Коледните и Новогодишните празници, както и личните празници на бащата, а касационната инстанция приема, че в тази част същият е съобразен с интереса на децата. За рождените дни на децата бащата следва да има възможност да ги вижда и взема за 2 часа, от 16,00 до 18,00 часа, когато съответните дати не са учебни дни.

Съдът определя начина, по който режимът следва да бъде изпълняван, при липса на различна постигната между страните уговорка, а именно: бащата следва да взема и връща децата от/в дома на майката.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийски градски съд, ІІІ ти въззивен брачен състав от 04.04.2022г. по гр. дело № 8989/2020г. в частта, с която, потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, е предоставено, на основание чл. 127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на децата И. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] на майката С. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и е постановено децата да живеят при майката.

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, ІІІ ти въззивен брачен състав от 04.04.2022г. по гр. дело № 8989/2020г. в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, на основание чл. 127, ал.2 СК, е определен режим на лични отношения между децата И. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], и техния баща Г. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата И. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] с техния баща Г. И. Т. с ЕГН [ЕГН], както следва:

от 19 ч. на петъчния ден на всяка четна седмица до 19 ч. на петъчния ден на следващата я нечетна седмица ( с преспиване);

два пъти по 14 дни през лятото (01.06.-15.09.), по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката;

всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18 ч. на 23 декември до 18 ч. на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за времето от 18 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари;

всяка четна година на Великденските празници – от 18 ч. на Разпети петък до 18 часа на Великден;

първите три дни от пролетната училищна ваканция и първите три дни от зимната училищна ваканция;

на рождения ден на бащата – 18 януари и нощта след него, като бащата връща децата до 10,00 ч. на следващия ден, а когато 18 и 19 януари са учебни дни, бащата взема децата след приключване на училище и ги води на училище на следващата сутрин;

за рождените дни на децата, когато са неучебни дни – за 2 часа, от 16,00ч. до 18,00ч. ( освен ако родителите не постигнат съгласие за друг ден, време и часови пояс).

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и да ги връща в този дом.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: