Отказ за възобновяване на дело при съзнателно неявяване на задочно осъден

Текстът на акта

Ключови фрази

Блудство с лице, ненавършило 14 г. * Европейска заповед за арест * мярка за неотклонение * процесуално поведение на обвиняем

Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. София, 26.02.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ КОЛЕВА ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор Б.Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Дацов наказателно дело №40/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК.
Същото е образувано по искане на осъдения Й. Д. Е. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда № 8 от 01.12.2022 г. постановена по НОХД № 125/2022 г. на Районен съд - Бяла.
В искането(наименувано молба) и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и редовно упълномощения му защитник – адв.М.Д. се поддържа довод, че Е. не е знаел за съдебното производство, което е основание за възобновяване и отмяна на постановената осъдителна присъда. В искането се съдържат и констатации, които отговарят на предпоставките визирани в чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 8 от 01.12.2022 г. постановена по НОХД № 125/2022 г., Районен съд - Бяла е признал подсъдимия Й. Д. Е. за виновен в извършено престъпление по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при „строг“ режим.
Така цитираната присъда не е преминала през инстанционен контрол и е влязла в сила на 19.12.2022 година.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок на узнаване от задочно осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираното в чл. 5 т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл. 55 от НПК право на засегнатото лице да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушано от съда в процеса на вземане на решението му.
От друга страна, възможността задочно осъденият да поиска отмяна на постановената срещу него присъда зависи от неговата воля и не е свързано с пороци при постановяване на съдебния акт, тъй като смисълът на този институт е да се даде възможност на същия отново да участва този път лично в производството, но единствено и само когато това негово право е било нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Изключение е допустимо само в хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК, което в процесния случай не е налице.
Видно от доказателствата по делото е, че осъденият Е. сам се е поставил в невъзможност да участва лично в образуваното срещу него съдебно производство пред районния съд.
От доказателствената съвкупност се констатира, че осъденият е бил привлечен лично с постановление за привличане на обвиняем от 22.12.2021 година към наказателна отговорност за престъпление по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 НК. В тази връзка може да се каже, че същият е имал възможност да участва в наказателното производство в неговата досъдебна фаза. Не е без значение и друго обстоятелство, че той е бил предаден на съд за същото обвинение както по отношение на фактите и обстоятелствата, така и по отношение на правната квалификация.
При определяне на мярката му за неотклонение „подписка“, Е. е бил запознат със задълженията му, свързани с това да не нарушава същата и да не променя местоживеенето си без разрешение, като се явява при призоваване. Същевременно при разпита му пред органа на досъдебното производство е бил запознат с неговите права и е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Същият изрично е заявил, че не желае и защитник. Е. е посочил и адрес за призоваване – [населено място], обл.Р., [улица]. Този адрес е отбелязан и в обвинителния акт, а с разпореждането на съдията-докладчик за разпоредителното заседание е бил призован от там, но не е бил намерен, а по сведение на кмета на населеното място осъденото лице е било в чужбина.
В няколко поред съдебни заседания Е. не се явява като междувременно са изискани всички възможни справки за него и е продължило издирването му. Бил е обявен за местно и общодържавно такова. Междувременно видно от л.34 от съд.дело №125/22 год. е отбелязано от съдебен секретар В.В., че Е. на 04.07.22 год. се е обадил по телефона от Германия в съда с искане на информация за кога е насрочено делото като е бил уведомен, че такова ще се проведе на 14.09.2022 год. от 13, 30 часа. На въпросното открито съдебно заседание е прието, че осъденият е бил редовно призован, но не е даден ход при условията на чл.269, ал.3, т.2, т.4, б.“а“ НПК поради липса на защитник. Било е изпратено искане до АС на АК-Р. за определяне на служебен такъв.
За съдебното заседание на 19.10.2022 год. Е. е бил отново редовно призован чрез съпругата му Н. Е. поради което се дава ход на делото с участието на служебно назначен защитник – адв.Ц.. В следващите няколко заседания е продължило издирването на осъденото лице, а делото е приключило с влязла в сила присъда в присъствието на назначения служебен защитник.
Междувременно е издадена ЕЗА, а осъденият е бил задържан в Кралство Нидерландия на 06.06.2024 година, от която дата е приведено в изпълнение наказанието по процесната присъда.
Следва да се има предвид, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е възможност предоставена от НПК, разбира се, когато са налице предвидените предпоставки за това. Районен съд - Бяла е изпълнил процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на Е. да участва в процеса, но последното не се е реализирало поради процесуалното поведение на подсъдимия към онзи момент. Не е за пренебрегване обстоятелството, че досъдебното производство е проведено с негово участие, като за едно от съдебните заседания, същият е бил уведомен лично, а за друго чрез неговата съпруга. В този смисъл, Е. е знаел за това, че по отношение на него има образувано такова и за какво престъпление става дума, като е бил уведомен за определената му мярка за неотклонение и, че няма право да променя местоживеенето си без да информира съответните органи за това и да вземе тяхното разрешение. Е. не се е съобразил с това свое задължение, което от своя страна е попречило и на последния да участва във всички заседания в съдебната фаза, въпреки усилията, които е положил съдът за неговото призоваване и откриване. Сам се е лишил от възможността да участва в процеса, което от своя страна води до извода, че не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, което е довело до постановяване на присъда в негово отсъствие. Твърдението, че е бил извън страната, за да работи не оправдава поетото от него задължение да уведоми съответните органи за промяна на местопребиваването си още повече, че е бил уведомен от съдебния секретар за едно от заседанията на съда лично. По този начин същият е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение, като не сочи и наличието на някаква обективна причина, която да е възпрепятствала участието му в съдебното производство.
В искането си до ВКС Е. твърди и, че неправилно е осъден, отбелязвайки основанията за това. В тази връзка настоящото дело следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за преценка, дали са налице предпоставките за образуване на производство във връзка с разпоредбите на чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК.
По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Д. Е. за отмяна по реда на възобновяване на влязла в сила присъда № 8 от 01.12.2022 г. постановена по НОХД № 125/2022 г. на Районен съд - Бяла.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за преценка, дали са налице основания за образуване на производство по чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.