Законност на изземването и доказване на държане на нелегален алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * неизпълнени указания на ВКС * касационно следствие * претърсване и изземване * протокол за претърсване и изземване * приобщаване на веществени доказателства * протокол за оглед на веществени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 13 февруари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП Росица Славова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 923/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция, която предвид разпоредбата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК разполага и с правомощията на въззивна такава.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия П. Р. срещу въззивно решение № 15 от 22.07.2024г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 3/2024г. по описа на същия съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като въззивният съд не дал отговор на всички направени пред него възражения и в мотивите си не направил собствен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Въззивният съд не изпълнил указанията на ВКС, дадени по нд 566/2022г. на І н.о. и не приобщил по предвидения в закона ред събраните от друг състав на ВоАС гласни доказателства, при което се лишил, в нарушение на указанията на ВКС, от годна доказателствена основа за вземане на своето решение. Съдът бил кредитирал като годни доказателствени източници дадените от подсъдимия лични обяснения в протоколите за следствени действия в нарушение на НПК. Обвинителният акт съдържал в себе си неясноти относно предмета на престъплението, които били игнорирани от решаващите съдилища, като в своето решение ВоАС включил в предмета на деянието бидон и три пластмасови туби, иззети от гаража на подсъдимия, а за същите в диспозитива на обвинителния акт нямало повдигнато обвинение. На вниманието на ВКС за пореден път се поставя оплакването за незаконосъобразното позоваване на веществени доказателства, събрани в нарушение на процедурата по НПК за тяхното изземване и съхранение, както и че протоколът за оглед на веществени доказателства не бил годно доказателствено средство, респективно това водело и до изключване на изготвените въз основа на тях експертни заключения от доказателствената съвкупност по делото. Съдът не отговорил на направеното възражение за негодност на протокола за претърсване и изземване-т.1, л. 4-6 ДП, извършено на 11.10.2019г. на паркинга на магазин /име на магазин/, което действие съвпадало по време с извършването и на митническа проверка на подсъдимия-т.2, л.39-42 ДП. Съдът не отговорил на възражението на защитата относно начина на изземване, опаковане и наличието на слепки върху тубите с течност. Липсвал отговор и на довода как са били взети представителни проби от иззетите веществени доказателсва.

Поради това се отправя упрек към дейността на апелативния съд, че в нарушение на чл. 13 от НПК не е направил пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствените източници и не е взел мерки за разкриване на обективната истина по делото. В резултат на пороците в аналитичната дейност на въззивния съд се претендира и допуснатото нарушение на материалния закон, без в тази насока да се излагат каквито и да било съображения. В заключение се претендира пълно оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият Р. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. П. В. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 6/07.07.2020 г., постановена по нохд № 30/2020г. по описа на Военен съд – С., подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, предл. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на 10 месеца „лишаване от свобода“, като не му наложил по-лекото, предвидено в закона наказание „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 515.30 литра дестилатен етилов алкохол, намиращи се на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – Варна.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отнел в полза на държавата вещи, собственост на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението, а именно лек автомобил и 43 броя пластмасови туби от минерална вода, с различна вместимост и един брой пластмасов бидон.

Съдът постановил веществените доказателства да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесъл и по разноските по делото.

По жалба от подсъдимия и неговия защитник, с нова въззивна присъда № 2а от 29.03.2021 г., постановена по внохд № 30/2020 г. по описа на Военно-апелативният съд, присъдата на първата инстанция е била отменена и вместо това подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Съдът се произнесъл по веществените доказателства по делото, като постановил да се върне отнетия от подсъдимия автомобил.

По протест на прокуратурата е било образувано кнд № 718/2021 г. по описа на ВКС, като е постановено решение № 60166 от 19.11.2021 г., с което е отменена въззивната присъда на Военно-апелативния съд и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание с дадени задължителни указания.

Във Военно-апелативния съд е било образувано внохд № 62/2021 г., като с решение № 7/07.04.2022 г. е била изменена присъдата на първата инстанция и наказанието лишаване от свобода е намалено от 10 месеца на 6 месеца, с изпитателен срок от три години. Присъдата е отменена в частта относно постановеното от първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на лек автомобил. В останалата част присъдата е била потвърдена.

По жалба от защитника на подсъдимия, с решение № 50126/02.01.2024 г. по кнд № 566/2022 г. по описа на ВКС, решението на въззивната инстанция е било отменено и делото е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане, за трети пореден път, отново с дадени задължителни указания.

С решението, предмет на проверка в настоящото производство, е била изменена присъдата на първата инстанция и наказанието лишаване от свобода е намалено от 10 месеца на 4 месеца. Присъдата е отменена в частта относно постановеното от първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на лек автомобил, собственост на подсъдимия Р.. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При третото по ред разглеждане на делото контролираната инстанция е игнорирала казаното от касационния съд в неговото решение № 50126/02.01.2024 г. по кнд № 566/2022 г. по описа на ВКС относно нарушенията на процесуалния закон, допуснати при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция. Дадените задължителни указания на касационната инстанция по отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са били подминати с лекота и не са били взети предвид от контролирания съд. Ясно е било посочено, че събраните гласни и писмени доказателства от друг въззивен състав не могат да се ползват, а следва да бъдат събрани повторно от новия съдебен състав или да бъдат инкорпорирани към доказателствената съвкупност по реда, предвиден в НПК. Вместо това, в съдебното заседание на 05.06.2024г. съдът е чел протоколно определение, с което е приел и приложил като писмено доказателство внохд № 30/2020г. по описа на самия ВоАС. По този начин явно е било прието, че се изпълняват указанията на касационната инстанция, вместо да се направи преценка на основателността на заявеното от защитата на подсъдимия в същото това съдебно заседание и да се пристъпи към приобщаване на относими към предмета на доказване свидетелски показания по реда, предвиден в НПК, касаещ изключенията от принципа за непосредственост, или при преценка, да се пристъпи към разпит на свидетели устно и непосредствено пред състава на въззивния съд. Също така, независимо, че вписаните в протоколите за следствени действия лични обяснения на подсъдимото лице изобщо не могат да бъдат оценявани и въз основа на тях не могат да се правят изводи за едни или други факти, те отново са били ползвани от състава на контролирания съд при постановяване на обжалваното решение. В него ВоАС се е позовал изцяло на всички доказателстени материали, събрани от първостепенния съд, без да му направи впечатление, че изводите си относно фактите Военен съд – Сливен е изградил и въз основа на тези лични обяснения от впоследствие подсъдимото лице, отразени в протоколите от същите тези следствени действия. Основателно се явява и направеното в касационната жалба възражение, че съдът не е извършил никакъв анализ на гласните доказателствени източници, а само формално е отговорил на направените пред него с въззивната жалба искания и доводи. Липсва и какъвто и да е отговор от ВоАС на изразеното в пренията виждане на защитата за допусната непълнота в обвинителния акт относно предмета на престъплението.

Изложеното до момента се налага не за да се обременява излишно решението с ненужно съдържание, а за да стане безпределно ясно, че съставът на касационния съд е изправен пред хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, даваща му правомощия в конкретния казус да процедира и като въззивна инстанция по фактите, а не само по правото.

За изясняване на всички обстоятелства по делото и попълване на доказателствената основа, ВКС намери за основателно искането на защитата на подсъдимия да бъдат разпитани свидетелите Р., С., С., П., Л. и В..

В резултат на анализа на събраните по делото доказателства при първоинстанционното му разглеждане и производствата по трите предходни въззивни дела, както и в резултат на проведеното съдебно следствие, настоящият касационен състав намери, че следва да приеме своя фактическа обстановка.

През месец октомври 2019 година подсъдимият Р. живеел под наем в жилище в [населено място], [улица], собственост на свидетеля С., като в имота имало три обособени самостоятелни жилища, две от които собственост на свидетеля С., а третото на брат му. В имота имало и гараж с прилежащо към него избено помещение. Собствениците на имота не живеели в него, а отдавали жилищните помещения под наем. Към инкриминираната дата подсъдимият ползвал под наем едното от жилищните помещения, собственост на свидетеля С., В жилищното помещение, собственост на брата на свидетеля С., живеел под наем свидетелят Д.. Двамата наематели – Р. и Д., ползвали гаража, като всеки ползвал част от него, а избеното помещение, което било отделено с врата, заключваща се с катинар, ползвал само подсъдимия. В жилището помещение, в гаража и избеното помещение Р. държал бутилки от минерална вода с вместимост от 10л. и 11л. и бидон с домашна ракия, както и бидони с материал за изваряване на ракия.

На 11.10.2019 година свидетелите Н. и Д. – старши инспектори от „Митническо разследване и разузнаване“ към Агенция „Митници“, получили сигнал, че подсъдимият продава ракия. В изпълнение на задълженията си по глава осма от ЗАДС за проверка на сигнала, същия ден свидетелят Д. се свързал по телефона с подсъдимия на личния му мобилен телефон, като му казал, че искат да купят ракия. Подсъдимият Р. предложил да се срещнат на паркинга на магазин /име на магазин/ в [населено място], където той да занесе ракията и ако купувачите я харесат, ще им я продаде на цена по 7 лева за литър. В хода на разговора помежду им подсъдимият уточнил, че разполага с голямо количество ракия – около 500 литра. Към 17.20 часа на същата дата двамата митнически служители отишли на уговореното място, като малко след тях с личния си автомобил марка /марка/ пристигнал и подсъдимият. Той отворил автомобила си и показал на двамата свидетели три пластмасови туби от минерална вода, пълни с течност, които впоследствие изнесъл от автомобила. Когато махнали капачките от тубите с течност, свидетелите установили мирис на етилов алкохол. След това те се представили на подсъдимия като митнически служители, а за направените констатации съставили протокол за извършена проверка № 537 от същата дата- т. 2,л. 39-42 ДП. Тъй като се установило, че подсъдимият Р. е военнослужещ, свидетелите уведомили служба „Военна полиция“ – Варна. Пристигналият на място военен разследващ полицай извършил претърсване и изземване на автомобила, при което били иззети трите туби с етилов алкохол, подробно описани и фотографирани в протокола за претърсване и изземване, с положени при изземването подписи от поемните лица.

Предвид заявеното от подсъдимия при разговора му с митническите служители, че разполага с голямо количество ракия, за времето от 19.10 часа до 20.25 часа на 11.10.2019 година, в ползваните от него жилище и избено помещение с гараж, на посочения по-горе адрес, било извършено претърсване и изземване, при което били намерени пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, пълни с течност с мирис на алкохол и пластмасови бидони, единият от които също съдържал течност с мирис на алкохол, всички те подробно описани в протокола за претърсване и изземване, към който бил изготвен и фотоалбум. Претърсването и изземването било извършено в присъствието на свидетеля С. и на подсъдимия Р., като всички описани в протокола за претърсване и изземване вещи били иззети с подписите на поемните лица. Достъпът до избеното помещение с гаража към него бил осигурен от подсъдимия, който отключил входните врати на двете помещения, като вратата на избеното помещение дори се заключвала с отделен катинар. Съдовете с течност били закарани на съхранение в сградата на Военна полиция – Варна с микробус, управляван от подсъдимия Р..

На 16.10.2019 година разследващ полицай от Военна полиция – Варна, в присъствието на поемни лица и с участието на двама експерт-криминалисти и на началник сектор „Оперативен контрол“ на Териториално отделение „Митническо разследване и разузнаване“ – Северно-морска-гр. Варна, извършил оглед на иззетите веществени доказателства, за което бил съставен и съответния протокол-т.2, л. 81-85 ДП. При огледа на иззетите от подсъдимия веществени доказателства както от автомобила, така и от помещенията в обитаваното от него жилище с гараж и избено помещение се установило, че всички обекти са опаковани в черни полиетиленови пликове, запечатани със слепки с подписите на поемните лица, с ненарушена цялост. Било определено количеството течност в пълните туби от минерална вода съобразно фабрично изработения по утвърден стандарт вместимост на съответния съд, а в съдовете, които не били пълни до посочения стандарт, било извършено замерване на количествата течност, чрез използване на оразмерен мерителен съд. Количеството течност в бидона било замерено посредством рулетка, с която били измерени височината на стълба течност и диаметъра на съда. Чрез използване на два алкомера, подробно описани в същия този протокол и притежаващи свидетелство за проверка, било замерено алкохолното съдържание на течността за всеки отделен съд, като били иззети общо шест проби, номерирани от 1 до 6, както следва:

Проба 1: При проверката течността във всяка една от трите туби, иззети на паркинга на магазин /име на магазин/, показала алкохолно съдържание около 45 градуса. Тези туби били обособени в една група, като от течността в тези туби били взети две проби в две пластмасови шишета от по 1 литър, обозначени с № I.1.1 и I.1.2.

Проба 2: При проверката течността във всяка една от четирите туби, иззети от преддверието на кухнята в жилището и обозначени в протокола за претърсване и изземване като обект № 1, показала алкохолно съдържание около 45 градуса. Тези туби били обособени във втора група, като от течността в тези туби били взети основна и контролна проба в две пластмасови шишета от по 1 литър, обозначени с № II.2.1 и II.2.2.

Проба 3: При проверката течността в бидона, иззет от гаража и означен като обект № 2 в протокола за претърсване и изземване, показала алкохолно съдържание около 52 градуса. От този бидон били взети основна и контролна проба в 2 пластмасови шишета от по 1 литър, обозначени съответно с № II.5.1 и II.5.2.

Проба 4: При проверката всички туби с вместимост от 11 литра, иззети от избеното помещение и обозначени в протокола за претърсване и изземване като обект № 4, течността в които показала алкохолно съдържание около 45 градуса, били обособени в отделна група и от нея били взети основна и контролна проби в две пластмасови шишета от по 1 литър, обозначени с № II.9.1 и II.9.2.

Проба 5: При проверката всички туби с вместимост от 10 литра, иззети от избеното помещение и също обозначени в протокола за претърсване и изземване под № 4, течността в които показала алкохолно съдържание около 45 градуса, били обособени в самостоятелна група и от нея били взети основна и контролна проби в две пластмасови шишета от по 1 литър, обозначени с № II.34.1 и II.34.2.

Проба 6: При проверката на тубите, иззети от гаража и избеното помещение, течността в които показала алкохолно съдържание около 20 градуса, била смесена и обособена в отделна група. От така смесената течност били взети основна и контролна проби, отбелязани с № III.1.1 и III.1.2.

Всички представителни и контролни проби били запечатани отново със слепки с подписите на поемните лица, присъствали по време на огледа на иззетите веществени доказателства.

Иззетите по този начин проби били предоставени за изследване от вещо лице по назначената физико-химическа експертиза, като от заключението на същата се установява, че иззетото количество течност представлява дестилатен етилов алкохол (дестилат от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство). Общото количество било измерено на 515.30 литра, а според определения процент на етилов алкохол във всяка една от пробите експертът заключил, че се касае за 214.338 литра чист етилов алкохол, за който се дължи акциз в размер на 2 357.72 лева, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС.

Назначената по делото съдебно-оценителна експертиза определила пазарната стойност на иззетата ракия в размер на 2 822.30 лева.

Съдът намира, че следва да се отнесе с кредит на доверие към заключенията на експертите по двете изготвени експертизи. Същите са изготвени с необходимите знания и опит в съответната област на науката, компетентността на вещите лица не е била поставяна под съмнение, а заключенията им са пълни, обективни и дават аргументиран отговор на поставените им въпроси. Заявеното с касационната жалба недоволство от експертните заключения произтича не от становищата, изложени в тях и направените експертни изводи, а като резултат от мнението на жалбоподателите, че иззетите по делото веществени доказателства не следва изобщо да бъдат кредитирани като такива.

Тук е мястото да се отбележи, че по въпроса за законосъобразността и допустимостта на иззетите веществени доказателства от дома на подсъдимия и избеното помещение с гараж, възраженията на защитата на подсъдимия са намерили своя отговор още с първото касационно решение, постановявано по делото, а именно Решение № 60166/19.11.2021г. по н.д. № 718/2021г. по описа на ВКС-ІІн.о. В кой точно момент иззетите от дома на подсъдимия пластмасови туби с течност и бидон с течност, всички те с мирис на алкохол, са били опаковани, респективно при необходимост и преопаковани, е без значение, стига по несъмнен начин от данните по делото, както е и в настоящия случай, да е установимо, че връзката между иззетите и изследваните обекти е лесно проследима. От приложената по внохд № 30/2020г. по описа на ВоАС справка от директора на РС “Военна полиция“ – Варна е видно не само, че подсъдимият е този, който е извозил с микробус от обитаваното от него жилище до сградата на полицията иззетите веществени доказателства, при това в присъствието на полицейския служител Х., но и че тези веществени доказателства са били разтоварени и пренесени в помещение на първия етаж в сградата на полицията, след което помещението е било заключено и запечатано от военния разследващ полицай. Веществените доказателства са се намирали под непрекъснатото наблюдение на оперативните дежурни на полицията до 16.10.2019г., когато помещението е било разпечатано от военния разследващ полицай, в присъствието на две поемни лица и трима технически помощници за извършването на оглед на същите и вземане на представителни проби за изследване, за което е бил съставен и съответния протокол. Съпоставката между този протокол и протоколите за претърсване е изземване, в които протоколи веществените доказателства са били описани точно, били са фотографирани, след което предадени на съхранение, а впоследствие огледани и изследвани, сочи на идентичност на изследваните с иззетите от подсъдимия обекти. В подкрепа на законосъобразното протичане на тези действия по разследването са и показанията на разпитаните пред касационната инстанция свидетели Л., П. и В., както и показанията на свидетелите П. и Л., приобщени по реда на чл. 281 от НПК и депозирани от тях по внохд № 30/2020г. по описа на ВоАС. В подкрепа на заявеното от тези свидетели са и депозираните от свидетелите Б., Н., Д., С., Г. и М. показания при първоинстанционното разглеждане на делото, в които същите дават подробности относно начина на провеждане на претърсванията и изземванията на веществените доказателства, като и от техните показания, подкрепящи заявеното от свидетелите П., Л. и В. е изводима липсата на каквато и да било възможност за манипулиране на доказателствата. При това положение за съда не възниква никакво съмнение относно идентичността на иззетите от подсъдимия и впоследствие изследвани веществени доказателства.

ВКС намира, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели Л., П. и В., както и показанията на свидетелите П. и Л., приобщени по реда на чл. 281 от НПК и депозирани от тях по внохд № 30/2020г. по описа на ВоАС. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото и показанията им се отличават с последователност в излаганите факти, разбира се, с отчитане и на времето, което е изминало от протичането на събитията, на които те са присъствали и съответно станали свидетели. Затова и показанията на Л. и П. от внохд № 30/2020г. бяха приобщени по реда на чл. 281 от НПК и съдът намира, че следва да даде им даде кредит на доверие в прочетената им част, тъй като спомените на свидетелите, напълно обяснимо, с времето са избледнели и някои подробности същите не успяха да възпроизведат при разпита им пред настоящия съдебен състав.

Също така следва да се кредитират и показанията на свидетеля С., дадени по внохд № 30/2020г. по описа на ВоАС, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, с изключение на частта им, в която свидетелят заявява, че не е видял някой от присъстващите да е носил ръкавици. В тази им част неговите показания се опровергават от показанията на свидетелите П., Л., Б. и В., а отделно от това, видно от заявеното пред съда от този свидетел, той през цялото време е стоял отвън на улицата, бил е без очила, а при пристигането си на адреса на дома си в [населено място], вече е било тъмно. В останалата им част неговите показания са депозирани добросъвестно и са в унисон с останалия събран доказателствен материал.

По идентичен начин стои въпросът и с показанията на свидетелката С., депозирани пред състава на съда по внохд № 30/2020г. по описа на ВоАС, също прочетени на основание чл. 281, ал. 3 от НПК. На тази свидетелка също не й е направило впечатление някой да носи ръкавици, но и тя като баща си е била през цялото време на улицата и признава, че не само е било вече тъмно, но и че е нямало осветление.

Показанията на свидетелката Р.- сестра на подсъдимия- не допринасят за изясняване на обективната истина по делото, тъй като, видно от същите, е занесла на брат си две стъклени дамаджани, всяка с вместимост по 30литра, пълни с домашна ракия, която била взела от баща си по повод предстоящото раждане на детето си, случило се на 12.12.2019г. и която ракия двамата с подсъдимия следвало да си разделят, като той прелее ракията в пластмасови съдове и върне стъклените дамаджани на баща им. Свидетелката не е присъствала на това преливане на ракията, твърди обаче, че я е занесла в края на бременността си, по нейни думи „може би“ ноември месец, което всъщност е след инкриминираната по делото дата.

Въззивният съд не е обсъдил правеното и пред него възражение, че некоректно са иззети представителни проби от иззетите веществени доказателства и че е било необходимо, според защитата на подсъдимия, проби от течността да бъдат иззети от всяка една от иззетите туби. Възражението е в пряка връзка с приобщаването на тези веществени доказателства и, както и възражението относно законосъобразността и допустимостта на същите, има за цел дискредитиране и изключване на експертните заключения по делото. На това възражение на защитата ще се припомни, че същото вече е получило своя отговор с Решение № 60166/19.11.2021г. по н.д. № 718/2021г. по описа на ВКС-ІІн.о. Като допълнително разяснение ВКС ще посочи, че при проследяване на извършените по делото следствени действия по изземването на веществените доказателства, подробното им описване, фотографиране, тяхното транспортиране, начин на съхранение, оглед и впоследствие изследване ясно се очертава начина, по който са били групирани иззетите туби с течност и бидона. Били са обособени шест групи от тях, с оглед както тяхното алкохолно съдържание, така и тяхната вместимост, след което при огледа на същите ясно е проследимо по какъв точно начин са били обособявани представителната и контролната проби от всяка една от тези шест групи вещи и впоследствие как точно тези проби са били изследвани. Затова и не е било необходимо проби да бъдат вземани от всяка една туба, след като впоследствие се е установило, че всички проби съдържат дестилатен етилов алкохол. При огледа на веществените доказателства – т. 1, л. 81-85 от ДП, същите са били намерени в заключеното и запечатано помещение на първия етаж в сградата на РС „Военна полиция“ – Варна, впрочем намираща се на територията на военноморското училище в града, всички веществени доказателства са били опаковани в пликове, запечатани със слепки с подписите на поемните лица, с ненарушена цялост. След тяхното разпечатване и вземането на представителните и контролни проби от всяка една от обособените шест групи обекти, всички проби отново са били запечатани със слепки с подписите на поемните лица и в този им вид са били предоставени на експерта Б.. Следователно липсва каквато и да е индиция за некоректно вземане на представителните проби от съдържанието на иззетите съдове, поради което и това възражение се намери за неоснователно.

На правеното и пред въззивната инстания възражение за негодност на протокола за претърсване и изземване- т. 1, л. 4-6 ДП, извършено на 11.10.2019г. на паркинга на магазин /име на магазин/, което действие съвпадало по време с извършването и на митническа проверка на подсъдимия- т. 2, л. 39-42 ДП, ВоАС не е отговорил, което вероятно е и причината същото да се поставя на вниманието на касационната инстанция. Тук е необходимо да се каже само, че протоколът за митническа проверка не представлява действие по разследването и същият не е предвиден в НПК като писмено доказателствено средство. Поради тази причина и няма пречка митническите служители да са извършвали действия, влизащи в тяхна компетентност по същото време, в което по реда на НПК се е извършвало претърсването и изземването на веществени доказателства от автомобила на подсъдимия Р.. Приложеният по делото писмен документ в принципен план е предназначен за обслужване целите на административно-наказателното производство, при констатирани нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове и той не обективира процесуално действие по разследването, поради което действително не съставлява писмено доказателствено средство. Поради това такъв писмен документ няма доказателствена стойност за отразените в него данни, свързани с вида и количеството на намерените количества дестилатен етилов алкохол, а също и за времето и мястото на намирането им. Както се посочва в Решение № 375 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1133/2015 г., III н. о., "фактите от значение за изясняване на визираните в Наказателния кодекс престъпления и за разкриване на техните извършители, се изследват чрез предвидените в съответния процесуален закон доказателствени средства (чл. 114 - чл. 135 от НПК) и способи за доказване (чл. 136 - чл. 177 от НПК)".

Може би по същите причини (липсата на отговор от ВоАС) касаторът настоява и за дефекти в обвинителния акт. Обвинителният акт съдържал в себе си неясноти относно предмета на престъплението, които били игнорирани от решаващите съдилища, като в своето решение ВоАС включил в предмета на деянието бидон и три пластмасови туби, иззети от гаража на подсъдимия, а за същите в диспозитива на обвинителния акт нямало повдигнато обвинение.

Доводите не могат да бъдат споделени, тъй като не почиват на данните по делото. Внимателния прочит на обвинителния инструмент показва, че съдът не се е произнесъл извън рамките на повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение. Обвинението по отношение на Р. е за държане с цел разпространение на 515,30 литра дестилатен етилов алкохол, осъществено от него в [населено място] на инкриминираната дата, без надлежно разрешително и в немаловажен случай. Престъплението по чл. 234, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е на формално извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху алкохола. "Държането с цел разпространение" като изпълнително деяние по чл. 234, ал. 2 от НК по своето съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ, като държането може да се осъществи независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на фактическата власт на дееца. В този смисъл е и ТР № 2 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСНК, съгласно което „ … деянието, извършено чрез "държане" на акцизната стока без бандерол, ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. Така например, акцизните стоки без бандерол могат да се държат в жилище, склад, в чанта, в превозно средство и т.н.. Затова, доколкото държането се осъществява чрез въздействие върху предмета на престъпление, превозното или преносното средство, в което е намерена акцизна стока без бандерол, следва да се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея.“ С оглед характеристиката на "държането" като форма на изпълнителното деяние, престъплението по чл. 234, ал. 2 НК е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт. Затова в конкретния казус е без значение къде точно подсъдимият Р. е държал с цел разпространение намерения дестилатен етилов алкохол.

В заключение-ВКС намери, че обвинението по чл. 234, ал. 2 от НК се доказва по безспорен и категоричен начин в резултат на посочената доказателствена съвкупност, която формира комплекс от несъмнени, категорични, последователни и кореспондиращи си доказателства относно извършването на това престъпление от подсъдимия Р. както от обективна, така и от субективна страна. Поради това, независимо от констатираните процесуални нарушения в дейността на въззивната инстанция, имайки предвид ограничението по чл. 354, ал. 5, изр. второ от НПК, настоящият съд намира за необходимо да се съгласи с крайния извод на второинстанционния съд относно авторството на деянието и виновността на подсъдимия Р..

Независимо от липсата на заявено оплакване в касационната жалба за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, предвид правомощията си и на въззивна инстанция, ВКС намери за необходимо да вземе отношение по вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление. При индивидуализацията на наказанието, което е наложено на подсъдимия Р., съставът на ВоАС е съобразил всички налични по делото смекчаващи неговата отговорност обстоятелства, отчетени правилно и от първата инстанция. Допълнително въззивният съд е преценил, че следва в полза на подсъдимия да се съобрази и прекомерността на срока на разглеждане на делото, както и че тази прекомерност не се дължи на негово виновно поведение. ВКС се съгласява с тези изводи и намира наложеното на подсъдимия Р. наказание от четири месеца лишаване от свобода за справедливо и адекватно на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 15 от 22.07.2024г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 3/2024г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: