Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 176

Гр . София, 14.07. 202 6г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2546 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. №2546/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 723/29.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, в частта му, с която предявеният от Д. Б. С. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при пътно - транспортно произшествие, настъпило на 04.07.2022 г., е отхвърлен над разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди от ищеца, като не е съобразил заключенията на изслушаните експертизи и показанията на свидетелите. Изтъква, че оздравителният процес е бил съпроводен от три тежки оперативни интервенции в период от над година и един месец след инцидента, като че и към момента не е напълно възстановен и изпитва болки. Счита, че не е отчетено установеното от съдебно - психологичната експертиза състояние на травматичен стрес, както и че присъденото обезщетение не е съобразено със социално - икономическите условия към момента на увреждането. По подробно изложените доводи касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска му в пълния предявен размер. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител – адв. В., като пледира присъждане на допълнително обезщетение. Заявява изрично, че не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А. С., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 19.09.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител.
Третото лице – помагач Л. К. Х. не е подал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед наличието на одобрено споразумение по НОХД № 20231520200401 по описа на PC - Кюстендил, е установен безспорно механизмът на настъпване на процесното ПТП на 04.07.2022г., а именно: в [населено място], на ул. „Цар Освободител“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, управлявайки мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ 650“, с peг. № КН 7337 А и нарушавайки правилата за движение – чл.5, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“, третото лице - помагач Л. К. Х. е реализирал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека З. С. С. и я блъснал, а вследствие на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и блъснал и движещия се по него пешеходец – касатора Д. Б. С..
Въззивният съд е приел, че съгласно медицинската документация и експертиза от удара пострадалият е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито /счупване на лявата подбедрица - двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни болки и невъзможност за стъпване на левия долен крайник. САС е изтъкнал, че на 08.07.2022г. на ищеца е била извършена операция, при която е направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Въззивният съд е отчел, че Д. С. е опериран повторно на 05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света А.“ АД - [населено място]. САС е изложил, че съгласно обясненията на вещото лице, при пострадалия не се е получило срастване между двете кости, което е наложило допълнителна трета операция през месец август 2023г., при която е бил изваден поставеният при предходната операция остеосинтезен материал и е бил заменен с нов. САС е изложил, че според експерта, независимо от използваните модерни материали, не се е получило пълно срастване и е възможно наличното хронично заболяване /диабет/ на ищеца да е довело до по - продължително лечение и забавяне на възстановяването на фрактурата. Кредитирайки заключението на вещото лице ендокринолог, САС е приел, че ищецът страда от захарен диабет, тип 2 - диабетна полиневропатия, както и от диабетна ангиопатия на долни крайници, което заболяване е с дългогодишна давност - от 2009 г. и хронични усложнения от преди процесния инцидент, но е налице добър контрол на гликемичните нива до ПТП, няма допълнително появили се усложнения на диабета. Според заключението на експертизата повишаването на кръвната захар след инцидента е в резултат на силния стрес, а завишаването на дозата инсулин във възстановителния период се обяснява с намалената двигателна активност. От заключението на съдебно - психологичната експертиза, въззивният съд е направил извод, че при ищеца е имало реакция на силен стрес, продължително разстройство в адаптацията, промяна в жизнения стил в личен и социално значим план, което състояние е продължило 8 - 9 месеца и се е характеризирало с повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня и др. От свидетелските показания на съпругата на ищеца и на негов приятел – св. Д., апелативният съд е приел, че ищецът е изпитвал силни болки, не е могъл да се придвижва и обслужва сам първите 3 - 4 месеца след ПТП, ползвал е инвалидна количка, впоследствие патерици.
Въззивният съд е направил извод, че определеното от първоинстанционния обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на критериите за справедливост. Посочил е, че полученото от процесния инцидент телесно увреждане на въззивника е едно единствено, проведеното му оперативно лечение - трикратно, но второто и третото са били за отстраняване и подмяна на поставената първоначално остеосинтеза. Изтъкнал е, че за период от около три месеца ищецът е бил зависим, но не в пълен обем от чужда помощ в бита си. Отчел е по-продължителния период на възстановяване, в сравнение с обичайния за този вид травма, но е приел, че горното е в причинна връзка с предходно заболяване на ищеца, несвързано с инцидента, както и че няма трайно и невъзвратимо увреждане на засегнатия крайник и изпълняваните от него двигателни функции. САС е изложил, че получените от ищеца реакции вследствие на пътния инцидент не представляват психотонично разстройство, както и че за преодоляването им той не е потърсил специализирана психиатрична/психологическа помощ, не му е назначавана, нито провеждана терапия, което сочело на временния им характер. Въззивният съд е посочил, че съобразява практиката по сходни казуси, както и че определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено - икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – месец май 2022 г., както и на инфлационните процеси. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.
С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. № 2546/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и много други. Съгласно горните актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. и други/. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е частично основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. Апелативният съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е посочил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпените три оперативни интервенции, не са съобразени в достатъчна степен периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания, както и настъпилата негативна промяна в бита и личния живот на пострадалия за продължителен период от време и остатъчните негативни последици. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Макар да е посочил в съответствие с установеното от вещото лице, че ищецът е претърпял три операции, свързани с непълното срастване на двете кости, като медицинският експерт не е дал категорично заключение относно конкретните причини, довели до този резултат и до пролонгирания възстановителен процес, апелативният съд е заключил, че усложненията се дължат само на наличието на предхождащо заболяване на пострадалия - диабет тип 2. Наред с горното въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално - икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетението в размер от 50 000лв., който не съответства на икономическата конюнктура към момента на деликта – 04.07.2022г., на тежестта на уврежданията и дългия, неприключил окончателно, възстановителен процес при ищеца.
С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
При преценка на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази възрастта на пострадалия – 51 години към датата на ПТП, претърпените увреждания, продължителността на възстановителния процес, остатъчните увреждания и психическите му травми. В резултат на процесното произшествие ищецът е получил счупване на дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито счупване на лявата подбедрица - двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни болки и невъзможност за стъпване на левия долен крайник. Първоначално е бил гипсиран в болницата в Кюстендил, но впоследствие е опериран в болница в София, където е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, с поставен UTN 345 мм. и перкутанно застопоряващи винтове. За планова екстракция на остеосинтезното средство Д. С. е постъпил повторно на 05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света А.“ АД - [населено място], но е установено, че не се е получило срастване между двете кости, което е наложило допълнителна трета операция през месец август 2023г. При нея е бил изваден поставеният остеосинтезния материал и е бил заменен с друг. Следователно въпреки претърпените три операции, повече от година и половина след инцидента не е постигнат желаният оздравителен ефект, остеосинтезният материал е бил подменен, но не и отстранен. Според настоящия съдебен състав не е установена надлежно връзката между продължителния възстановителен период, който е над обичайния за такъв тип фрактури, с предхождащо общо заболяване на ищеца /диабет/, тъй като липсва такова категорично заключение на вещото лице. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Л. е заявил, че срастването е физиологичен процес и е индивидуално, като протича при всеки по различен начин, при едни пациенти се получава по-ранно срастване, при други - по-късно, а при други не се получава срастване, както е станало и при ищеца, което е особеност на организма. Експертът ендокринолог доктор Р. при изслушването на заключението й в съдебно заседание на 18.09.2024г. е заявила, че действително има усложнения при ищеца и зарастването на костта е било забавено, но е категорична, че това не е във връзка със захарния диабет, тъй като повишените стойности към момента на травмата нямат отношение към зарастването, а във възстановителния период ищецът е имал относително нормални и приемливи граници на кръвната захар. Независимо от причините, обективен факт е, че болките и страданията на ищеца са продължили много дълго време, били са с интензивен характер през първите няколко месеца, когато е бил зависим от чужда помощ, не е могъл да се придвижва самостоятелно и без помощни средства, а предвид това, че остеосинтензният материал все още не е окончателно изваден, предстои и последваща, четвърта по ред операция, която безспорно ще е допълнително травмираща. Установено е по делото от събраните гласни доказателства /свидетелските показания/ и подкрепящите ги медицински заключения, че ищецът е ползвал инвалидна количка за 3 - 4 месеца, а впоследствие патерици за седем-осем месеца, бил е зависим от чужда помощ в началото на възстановителния процес, променил се е психически от преживения стрес. Според свидетелските показания е настъпила промяна в емоционалното му състояние, станал затворен, не искал да излиза и общува, боял се от шум от мотори, вече не можел да помага в общия семеен бизнес. От заключението на съдебно- психологичната експертиза, са установени при ищеца описаните психични промени, като и към момента на прегледа все още са налице епизодични проблеми, свързани с посттравматичното стресово разстройство, последвало острия стрес след ПТП. Социалният живот на ищеца е ограничен и променен за дълъг период от време след настъпване на събитието. При пострадалия е налице и остатъчен двигателен дефицит, както сочи при изслушването си в съдебно заседание вещото лице, а именно: промяна в походката, без изгледи за скорошно пълно възстановяване, а с експертно решение на ТЕЛК № 0003 от з.№ 002/14.01.2023г. му е призната 72 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: счупване на част на подбедрицата. При отчитане на всички обстоятелства, установени по делото и с оглед липсата на категорично заключение на вещото лице, обвързващо продължителния възстановителен процес при ищеца с придружаващото му заболяване /диабет тип 2/, и при съобразяване на социално - икономическите условия в страната към момента на ПТП, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата от 80 000 лв. За разликата до търсения размер от 140 000 лв. претенцията се явява неоснователна с оглед установените травми при ищеца, както и при съобразяване на икономическата конюнктура към момента на увреждането.
Предвид горните съображения съдът намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение, предявеният от Д. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 50 000 лв. до размер от 80 000 лв., т.е. на ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 15 338,76 евро / с левова равностойност 30 000 лв./, а следва да бъде оставено в сила в останалата обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател Д. С. биха се следвали частично направените в настоящото производство разноски, но процесуалният му представител е заявил изрично, че не претендира такива.
С оглед резултата по делото въззивният акт и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени и в частта относно разноските за първоинстанционното и въззивното производство съответно на изхода на спора, съобразно уважения размер на исковата претенция от ВКС. Обжалваемият интерес е 90 000лв., с оглед уважената претенция и присъдени допълнително 30 000 лв., следва присъдените на ответника разноски да се намалят с 1/3, което за първата инстанция води до отмяна на присъждането на сумата 177,48 лв. като част от общо присъдените разноски в размер на 532,44 лв., а за втората инстанция – за сумата от 33,33 лв. – част от присъдените 100лв. Следва да се съобрази, че пред въззивния съд упълномощеният процесуален представител на ищеца също е заявил изрично, че не претендира разноски, поради което не му се следват и с оглед произнасянето на ВКС. Първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на адв. Р. М. в размер от 5 304 лв., като не е провеждано производство по чл. 248 ГПК и с оглед присъждането на допълнително обезщетение се следва присъждане съобразно изхода на спора и на допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 627,13 евро / 3182,40 лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковата претенция, възлизаща на сумата от 1227,10 евро / с левова равностойност 2 400 лв./, тъй като следва да се присъди и допълнителна държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 723/29.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на ОС Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Б. С. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от 04.07.2022г., за разликата над присъдените 50 000 лв. до сумата от 80 000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за първоинстанционното производство за сумата от 177,48 лв. /част от общо присъдените 532,44 лв./ и за въззивното производство за сумата от 33,33 лв. / част от присъдените 100лв./, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Д. Б. С., ЕГН 7108262889, с адрес – [населено място], ул. „Свети Иван Рилски“ №2, ет.2, ап.2, на основание чл. 432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 15 338,76 евро / с левова равностойност 30 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 04.07.2022г., ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 723/29.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на ОС Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Б. С. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от 04.07.2022г., за разликата над присъдените 80 000 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на адвокат Р. М., САК, като процесуален представител на Д. Б. С., с адрес - [населено място], ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, сумата от 1 627,13 евро – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Върховния касационен съд, с адрес – [населено място], бул.“Витоша“ №2, Съдебна палата, сумата от 1227,10 евро / с левова равностойност 2400 лв./, представляваща допълнително дължима държавна такса за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника - Л. К. Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.