Придобиване на наследствен имот по давност след неформална делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 615

гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3467 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М., чрез адвокат Г. К., срещу решение № 435 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 20225300503295/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260442 от 13.08.2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 260467 от 12.10.2022 г. и допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 260819 от 08.11.2022 г., по гр. д. № 2904/2019 г., в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, с адрес на поземления имот: [населено място], общ. М., [улица], номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, която да се извърши между: Н. Д. М., Т. Д. М., К. И. М., В. Н. М., Е. Н. М., при делбени квоти, както следва: 6/48 ид. ч. за Н. Д. М., 6/48 ид. ч. за Т. Д. М., 22/48 ид. ч. за К. И. М., 7/48 ид. ч. за В. Н. М. и 7/48 ид. ч. за Е. Н. М..

С определение № 2031 от 24.04.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на оплакванията по въззивната жалба, доводите и възраженията на страните, и да изложи мотиви по съществото на спора, за проверка дали по него въззивното решение не противоречи на приетото в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60299/18.08.2022 г. по гр. д. № 236/2021 г. на ВКС, IV г. о.

Жалбоподателите считат въззивното решение за неправилно, тъй като Окръжен съд – Пловдив е оставил без внимание твърдението им, както и събраните в това отношение доказателства, че процесният имот е бил придобит чрез владение, започнало при разделяне на дворното място, съставляващо парцел *-*, от общия наследодател Н. М. на двамата му синове В. и Д.. Сочат, че въззивният съд неправилно е приел и че между страните липсва спор относно квотите им в съсобствеността. Излагат подробни съображения в подкрепа на възражението си за придобивна давност.

В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК Н. Д. М. оспорва касационната жалба, като поддържа направените от въззивния съд изводи за неоснователност на направеното възражение за придобивна давност.

Т. Д. М., съгласно подадения от него отговор, счита жалбата за неоснователна.

Н. Д. М. е починал на 12.09.2024 г., като по делото пред ВКС, въз основа на удостоверение за наследници изх. № 10-13-713/1/17.09.2024 г., са конституирани неговите законни наследници: М. Х. М. (съпруга), Х. Н. М. (син) и Е. Н. М. (дъщеря). Същите оспорват касационната жалба.

Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице задължителна практика на ВКС - ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, включително визираното от жалбоподателите решение № 60299/18.08.2022 г. по гр. д. № 236/2021 г. на ВКС, IV г. о., съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В случая във въззивната жалба, подадена от К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М., жалбоподателите са изложили оплаквания, че Районен съд – Пловдив не е обсъдил твърденията им и събраните в тази насока доказателства за извършена приживе делба от страна на Н. В. М., въз основа на която В. М. е започнал да владее (а не да държи) предоставения му имот. Окръжен съд – Пловдив не е взел под внимание тези доводи, а е приел, че по делото е безспорно обстоятелството, че общият наследодател е предоставил ползването на площта от бившия парцел *, пл. № *, кв. * по отменения регулационен план на [населено място] на синовете си В. М. и Д. М., като В. е ползвал северната част от имота, а Д. - южната част. Освен това въззивният съд е счел, че между страните не се спори и относно обема права на собственост на всеки един от съделителите, игнорирайки напълно изложените във въззивната жалба съображения (в случай, че не бъде уважено възражението за придобиване по давност) в обратен смисъл. По този начин същият е процедирал в нарушение на цитираната по-горе съдебна практика.

По основателността на касационната жалба:

Пред първоинстанционния съд е предявен от Н. Д. М. срещу З. В. Б., К. И. М., В. Н. М., Е. Н. М., П. Н. М. и Т. Д. М. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, както и на построените в него три сгради.

К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М. са оспорили иска за делба, като са направили възражение за придобиване на имота по наследство и давностно владение. Твърдят, че от 1981 г. наследодателят им В. Н. М. завладял целия недвижим имот и сградите в него и владението му продължило до неговата смърт през 1999 г., след което синът му Н. В. М. продължил да владее имотите; след смъртта на Н. М. през 2016 г. съпругата му К. и двете деца В. и Е. продължили да осъществяват владение, вкл. и към подаване на исковата молба.

Видно от нотариален акт № 194/23.04.1970 г., том VІ, дело № 2351/1970 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по завещание и нотариален акт № 12/23.01.1970 г., том ІІ, дело № 320/1970 г. за собственост на недвижим имот по давност, Н. В. М. се легитимира като собственик на празно дворно място, състоящо се от 3240 кв.м, представляващо парцел *, пл. № * в кв. * по регулационния план на [населено място], Пловдивски окръг.

Н. В. М. е починал на 05.07.1979 г., като е оставил за законни наследници съпругата си З. Т. М. и децата си Й. Н. Н., П. Н. М., В. Н. М. и Д. Н. М..

С нотариален акт № 66/29.09.1981 г., том 12, дело № 3739/1981 г. З. Т. М. е прехвърлила на сина си В. Н. М., срещу задължение за гледане и издръжка, 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, представляващ парцел *-* от кв. *, както и 1/2 ид. ч. от построената в него масивна едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, застроена на 76 кв.м. Същата е починала на 11.12.1982 г.

В. Н. М. е починал на 27.11.1999 г., като негови законни наследници са: Е. И. М. (съпруга), починала на 20.09.2012 г., и децата му З. В. Б., починала на 18.07.2020 г. и Н. В. М., починал на 29.08.2016 г.

След смъртта си Н. В. М. е оставил за наследници съпругата си К. И. М. и децата си В. Н. М. и Е. Н. М..

Н. Д. М. и Т. Д. М. са законни наследници (деца) на Д. Н. М., починал на 17.10.1993 г.

П. Н. М. е починал на 08.05.2021 г., като негови наследници по закон са: Р. Т. М., Д. П. М. и Д. П. М.. От последните е депозирано писмено становище по делото вх. № 292555/09.12.2021 г., съгласно което те нямат претенции за делбения имот – знаят, че Н. В. М. определил мястото и къщата да бъдат на В., като още приживе очертал частта от двора, и тази граница продължава да съществува. В., от своя страна, ги оставил на сина си Н.. Между четирите деца на Н. В. М. – П., В., Д. и Й., в нито един момент нямало спор, че този имот е на В..

Съгласно удостоверение от 08.02.1996 г. на Районен съд – Пловдив, с определение № 33/16.02.1996 г. по гр. преписка вх. № 901/1996 г. в особената книга на съда е вписан отказ на Й. Н. Н. от наследството на родителите й Н. В. М., починал на 05.07.1979 г. и З. Т. М., починала на 11.12.1982 г.

Представена е скица № *-26.11.2018 г. на СГКК – [населено място] за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1664 кв.м, с адрес: [населено място], [улица], с номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

От заключенията на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че от парцел *-* от кв. *, с площ от 3267 кв.м, по отменения кадастрално-регулационен план, са образувани парцели *-* и *-* по действащия регулационен план от 1985 г., с площи, съответно, от 1741 кв. и 1601 кв.м. По кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, УПИ *-* от кв. 51 представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1664 кв.м, а УПИ *-* – поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1601 кв.м. Между ПИ с идентификатор *** по КК и УПИ *-* от кв. * има разлика в южната граница, с площ от 77 кв.м (тази част от УПИ *-* е заснета като част от ПИ с идентификатор ***); между ПИ с идентификатор *** и УПИ *-* от кв. * има разлика в южната граница, с площ от 75 кв.м (ирелевантна за настоящия спор).

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Г. се установява, че северният имот се ползвал от В. М., който със семейството си живеел в жилищната сграда, построена в него. След това къщата останала на сина му Н., който я поддържал и ремонтирал; сега в нея продължава да живее съпругата му К.. Сестрата на Н. – З., живяла в къщата до 1996 г. Д. М. и синовете му обработвали долния, южен имот, представляващ част от имот с кратък № *. Между двата имота има телена мрежа, но тя не стига до края.

Свидетелката П. Г. твърди, че К. М. живее в къщата, която преди това била на свекъра й В., а после на съпруга й Н.. Бащата на В. и Д. – К., бил разделил имота си с бразда. По-голямата част дал сина си В., при който да живее и да бъде гледан. След смъртта на В. къщата и дворът останали за сина му Н.. Той стопанисвал, подобрявал, ремонтирал.

Свидетелят Р. Н., син на Й. М., заявява, че помни дядо си Н.. Н. разделил имота си на [улица]с бразда и южния дал на сина си Д., а северния, с къщата – на сина си В.. Браздата минавала покрай гаража, находящ се в сегашния имот с кратък идентификатор *. В. до края на живота си живял в къщата в северния имот; дъщеря му З. се омъжила и напуснала, а в имота останал синът му Н. със семейството си, на когото В. оставил мястото и къщата. Дядото Н. М. дал имоти и на другите си деца.

За заявената приживе от Н. В. М. воля, зачетена от наследниците му, парцел *, пл. № * в кв. * по регулационния план на [населено място] да се раздели на две след смъртта му и остане в собственост на двамата му синове Д. и В., както и че след смъртта на баща си В. започнал да владее северната част от имота, а Д. – южната, е налице признание от страна на Т. Д. М. и Н. Д. М., направено по гр. д. № 14020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив (отговор на искова молба, изходящ от Т. М., свидетелски показания на Н. Д. М. в с. з. от 20.02.2019 г.). Освен това, според твърденията на Т. М. именно в изпълнение волята на съпруга си, както и за да обезпечи старините си, З. М. извършила прехвърлителната сделка за 1/2 ид. ч. от имота в полза на В. Н. М.. Предмет на гр. д. № 14020/2018 г. на Районен съд – Пловдив е ревандикационна претенция на З. В. Б., К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М. срещу Т. Д. М. за идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] и построени в него сгради. Представено е решение по в. гр. д. № 1346/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив (без отбелязване дали е влязло в сила), съгласно което претенцията е уважена частично, като са признати права на собственост на ищците на основание наследствено правоприемство на общо 7/15 ид. ч.; не е уважено възражението на Т. М. за изтекла в негова полза придобивна давност, като е прието, че същият, респ. родителите му не са ползвали целия процесен имот № ***, а само реална част от него, с площ от около 1 дка, предоставена от общия наследодател на страните, и е налице пречка по чл. 59 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиването на тази част по давност.

Настоящият съд кредитира изцяло заключенията на съдебно-техническата експертиза, като компетентни, обективни и неоспорени от страните. Същият възприема като обективни, убедителни и непротиворечиви и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на така изложеното, съдът прави следните изводи:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се заключи, че още приживе общият наследодател на страните Н. В. М. е поделил притежаваните от него имоти, като, конкретно, е разделил с бразда бившия парцел *, пл. № * на две неравни части и северната част (по-голямата), заедно с къщата е определил за сина си В. Н. М., а южната – за сина си Д. Н. М.. В този смисъл са показанията на свидетелите Г., Г. и Н., становището на наследниците на П. Н. М. пред първоинстанционния делбен съд, както и заявеното пред съдебния състав, разглеждащ гр. д. № 14020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, от Н. Д. М. и Т. Д. М., имащо характер на признание на неизгодни за тях факти по отношение на настоящия спор. По силата на така извършената неформална подялба, непосредствено след смъртта на баща си В. М. е започнал да стопанисва определения му имот (земя и сгради) като свой, т.е. да го владее, като братята и сестра му са знаели за волята на баща си, зачитали са я и не са се противопоставяли. След обособяването на УПИ *-* и УПИ *-* с регулационния план от 1985 г., владение от страна на В. М. е било осъществявано върху целия УПИ *-*. След смъртта на В. М. (27.11.1999 г.), владението е продължено от Н. М., до неговата смърт на 29.08.2016 г., а след това – от наследниците на последния – К., В. и Е. М.. След одобряване на кадастралната карта, във владения от тях имот се включва изцяло имот с идентификатор ***. Установеното владение, далеч надхвърлящо по време изискуемия се по чл. 79, ал. 1 ЗС срок, е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Налице е хипотеза, при която предвид волята на Н. В. М. за извършена приживна неформална делба на бившия парцел *-*, уважена и изпълнена от неговите наследници по закон, упражняването на фактическата власт от сина му В. М. върху северната част от имота е започнало като владение, а не като държане. Ето защо в случая не е било необходимо В. М. да демонстрира пред останалите съсобственици завладяването от негова страна на притежаваните от тях части. В този смисъл е и приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Тъй като нито В. М., нито впоследствие синът му Н. М. се е позовал на придобивната давност, няма пречка наследниците на последния да направят това, след като се намират във владение на поземления имот и построените в него сгради. Както е прието в т. 3 на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

По изложените съображения настоящият съд намира, че възражението на К. М., В. М. и Е. М. за придобиване на процесния поземлен имот по давност и наследство се явява основателно. Тъй като останалите страни по делото не притежават право на собственост от същия, искът за делбата му се явява неоснователен.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение следва да отмени въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно такова, и да постанови друго, с което да отхвърли иска за делба по отношение на поземлен имот с идентификатор ***.

С оглед крайния изход на спора, М. Х. М., Х. Н. М., Е. Н. М. и Т. Д. М. (който също счита решението за допускане делба на поземления имот за правилно) следва да заплатят на К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М. допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 720.66 лв., разноски за въззивното производство в размер на 640 лв., както и разноски за производството пред ВКС в размер на 1290 лв. - общо 2650.66 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 435 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 20225300503295/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 260442 от 13.08.2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 260467 от 12.10.2022 г., по гр. д. № 2904/2019 г. в частта за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, с адрес на поземления имот: [населено място], общ. М., [улица], номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, която да се извърши между: Н. Д. М., Т. Д. М., К. И. М., В. Н. М., Е. Н. М., при делбени квоти, както следва: 6/48 ид. ч. за Н. Д. М., 6/48 ид. ч. за Т. Д. М., 22/48 ид. ч. за К. И. М., 7/48 ид. ч. за В. Н. М. и 7/48 ид. ч. за Е. Н. М., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Х. М., Х. Н. М. и Е. Н. М., тримата – законни наследници на починалия в хода на производството първоначален ищец Н. Д. М., срещу К. И. М., В. Н. М., Е. Н. М. и Т. Д. М. за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, с адрес на поземления имот: [населено място], общ. М., [улица], номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА М. Х. М., Х. Н. М., Е. Н. М. и Т. Д. М. да заплатят на К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М. разноски по делото в размер на 2650.66 лв. (две хиляди шестотин и петдесет лева и 66 ст.).

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

С решението си по гр.д.№3467/2023г., на ВКС, ІІг.о., мнозинството на съдебния състав приема, че възражението на К. М., В. М. и Е. М. за придобиване на процесния имот по давност и наследство е основателно, а искът за делба на имота е неоснователен.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1,т. 1 ГПК по въпроса : Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на оплакванията по въззивната жалба, доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по съществото на правния спор. По реда на чл.290 ГПК настоящият състав се позовава на задължителната практика на ВКС, според която въззивният съд разглежда по същество правния спор и непосредствената цел на въззивното производство е е повторното му разрешаване в рамките, очертани във въззивната жалба.Дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на доказателствения материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Мнозинството от съдебния състав приема наличие в случая на хипотеза, при която предвид волята на Н. В.М. за извършена приживна неформална делба на бившия парцел *- *, уважена и изпълнена от неговите наследници по закон, упражняването на фактическата власт от сина му В. М. върху северната част от имота е започнала като владение, а не като държане. Затова не е било необходимо той да демонстрира пред останалите съсобственици завладяването от негова страна на притежаваните от тях идеални части от имота /ТР№1/2012г., ОСГК/. Нито В. М., нито впоследствие синът му Н. М. са се позовали на придобивна давност, но това са направили наследниците на последния в настоящия процес и са доказали своите твърдения.

Считам, че по делото не е доказано възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност по отношение на процесния имот.Не може да се направи категоричен извод, че е налице приживна делба, извършена от общия наследодател Н. М., починал през 1979г. и оставил за наследници по закон съпруга и четирима низходящи, с която да се са съобразили страните по спора. По делото е установено, че процесното дворно място е обособено от парцел * – *. Волята на общия наследодател е парцел * – * да бъде поделен между двамата му сина: В. и Д., като е посочил браздата, която ще раздели имота. За В. е определена северната част с къщата, а за Д. – южната. Впоследствие с регулационния план от 1985г. от парцела са обособени два УПИ, като северният – *-* е идентичен с делбения, а южният – УПИ *-* е предмет на приключил между страните спор по чл.108 ЗС с влязло в сила решение по гр.д.№ 14020/2018г. на РС-Пловдив. Фактическата власт върху северния имот е упражнявана от В. М., а върху южния – от Д. М.. Основателно може да се предположи, че регулационната промяна е направена с цел да се разделят имотите между двамата братя. При положение че те /както и останалите сънаследници/ са зачитали взаимно воля на наследодателя за подялба на имотите, то следва да зачетат взаимно и осъществяваното от всеки от тях владение. Без значение е дали регулационната линия съвпада или не с посочената от баща им „бразда“. Няма данни приживе двамата братя да са имали спорове помежду си. Посоченото гражданско дело обаче е инициирано от настоящите касатори /наследници на В./, които са въвели спор с наследниците на Д. М. за южния имот с твърдение, че е съсобствен и са оспорвали правата им в собствеността. Тези техни твърдения също следва да бъдат преценявани в настоящото производство, наравно с изразената позиция по същото дело от Т. М. и Н. Др.М., възприета от мнозинството от съдебния състав като признание на неизгодни факти, относими към настоящия спор. Спорът е приключил, като са признати права и на наследниците на В. в южния имот. Оттук следва извод, че настоящите ответници по иска не са считали установената фактическа власт върху имотите от наследниците на Н. В. М., вкл. от синовете му В. и Д., като владение, съгласно изразена воля за „приживна делба“. Ето защо следва да се приеме, че така установената от праводателите фактическа власт в отношенията между правопрпиемниците /двете колена наследници/ на В. и Д. М., също е продължила като държане и при разпределено ползване. В тази връзка трябва да се отчете и фактът, че нито В. М., нито синът му Н. са се позовали на придобивна давност, а това са направили настоящите ответници едва след завеждане на иска срещу тях и то след като са оспорили вече правата на другото коляно наследници по инициираното от тях и приключило дело. С оглед изложеното, не може да се счита, че наследниците на В. М. са придобили по давност идеалните части на наследниците на Д. М. в съсобствеността, тъй като не са демонстрирали промяна в намерението за своене. При това положение е налице съсобственост между страните, до какъвто краен извод е достигнал и въззивният съд.

съдия Здравка Първанова