Ограничения на въззивния съд при установяване на фактите по делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

София, 16.04.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1714 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК .

Образувано е по съвместна касационна жалба на двама от ответниците - „Адванс Пропърти България“ ЕООД, [населено място], и „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], представлявани от управителя С. Ц., срещу решение № 160/20.03.2025г. по възз.т.д.№ 291/2024г. на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на решение № 260032/20.02.2024г. по т.д.№ 861/2019г. на СГС, по предявените от „Новерго Пропъртис“ ООД, щата Невада, САЩ, против „Адванс Пропърти България“ ЕООД, [населено място], „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], и „Снет“ ЕООД, [населено място] искър, искове, с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, се признава за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани на 19.02.2018г.по партидата на „Адванс Пропърти България“ ЕООД относно нов едноличен собственик на капитала и на 15.06.2018г. - на още един управител, както и обстоятелствата, вписани на 11.01.2019г. по партидата на „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], на нови едноличен собственик на капитала и управител.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Според касаторите ищецът не e оспорил автентичността на пълномощното с апостил от 24.09.2013г., с което е упълномощил Б.И., а е оспорил единствено неговите материално-правни последици, както и твърдял, че същото е невалидно след 31.07.2016г. Релевирали са, че във въззивната жалба ищецът е заявил три групи основания за порочност на първоинстанционното ршение, като първата се основава на незаявени до този момент в процеса факти, втората, че по делото не са представени оригиналите на документи, които ищецът е поискал да бъдат приобщени, а третата, че не са разгледани фактите в тяхната съвкупност, преценката им е неправилна и решението е немотивирано. Според касаторите въззивният съд е описал невярно твърденията във въззивната жалба и неправилно е приел в нея да е поддържано, че ищецът не е упълномощавал Б. И. да прехвърля дялове, пълномощникът е действал извън представителната си власт и липсва валидно решение на ОС за продажба на дяловете, каквото според ответниците не заявено нито с ИМ, нито с ДИМ, а - едва с въззивната жалба. По същество оспорват извода на въззивния състав относно датата на вписването (15.03.2019г.) на Н. Х. като управителeн член на ищеца в Търговския регистър на щата Невада, САЩ, като поддържат, че не съответства както на приложените към ОИМ документи, така и на направеното от ищеца признание в ОСЗ пред първата инстанция на 18.10.2022г. Изразяват несъгласие и с извода за отпадане на представителната власт на Б.И., учредена с пълномощното с апостил от 2013г. По изложените съображения искането е за обезсилване на решението и за връщане на делото със задължителни указания, евентуално - за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „Новерго Пропъртис“, щата Невада, САЩ, представлявано от управителя Н. Х., чрез адв.В. Д. от САК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „Снет“ ЕООД, [населено място] искър.

С определение № 3475/09.12.2025 по т.д.№ 1714/2025г. обжалването е допуснато на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения въпрос относно правомощията на въззивната инстанция .

В откритото съдебно заседание касаторите, чрез адв.А. И., поддържат касационната жалба, ответникът по касация, чрез адв. В. Д., оспорва касационнната жалба и поддържа отговора, а ответникът „Снет“ ЕООД, [населено място] искър не се представлява.

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, приема следното:

Производството по делото, т.д.№ 861/2019г. на Софийски градски съд, е образувано по предявените от „Новерго Пропъртис“ ООД, чуждестранно ЮЛ, регистрирано в щата Невада, САЩ, представлявано от управителя Н. Х., против „Адванс Пропърти България“ ЕООД и „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], искове, с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани по партидите на ответниците в ТРРЮЛНЦ през 2018г. и 2019г. на нов едноличен собственик на капитала и управител. С определение от 07.09.2021г. като ответник по делото е конституирано „Снет“ ООД, [населено място] искър, което е дружеството, вписано по партидите на първите двама ответници като нов едноличен собственик на капитала.

Исковите претенции са основани на следните твърдения:

Ищцовото дружество - чуждестранна компания, регистрирана в щата Невада, САЩ, е едноличен собственик на капитала на първите двама ответници „Адванс Пропърти България“ ЕООД и „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД. На 31.07.2016г. тогавашният едноличен собственик и управител на ищеца - Ж.-К. Ги Ж. Н. е прехвърлил всичките си дружествени дялове на Н. Х. и е подал оставка като управител и, считано от 31.07.2016г., Н. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на ищеца.

По отношение на вписванията по партидата на „Адванс Пропърти България“ ЕООД е твърдяно, че са заявени въз основа на неистински документи(договор за прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 12.12.2017г., с който ищецът, чрез адв.Б. И., упълномощен с пълномощно, заверено с апостил № [ЕГН] на 24.09.2013г. в Дъблин-Ирландия от Министерство на външните; протокол от 12.12.2017г.за вземане от ищеца, представляван от пълномощник Б., на решението за продажба на всички негови дялове от капитала на „Адванс Пропърти България“ ЕООД и протокол от 29.05.2018г. на едноличния собственик на капитала на „Адванс пропърти България“ ЕОOД за избор на нов управител - С. Ц., който да представлява дружеството наред с другите двама управители). По отношение на договора от 12.12.2017г. ищецът е въвел доводи, че не е породил вещно-правен ефект, тъй като пълномощното от 2013г. не е подписано от тогавашният едноличен собственик и управител на ищеца Ж.-К. Ги Ж. Н., евентуално - подписът му е пренесен с техническо средство върху пълномощното; тъй като пълномощното е без дата и няма нотариална заверка, необходима за действителността на договор за прехвърляне на вещни права, както и за отпадане на представителната власт на пълномощника, предвид смяната на едноличния собственик и управител на ищеца. По отношение на протокола от 12.12.2017г. ищецът е твърдял, че такова общо събрание не е провеждано, а Б. И. не е бил пълномощник на ищеца, поради което материализираното в протокола решение е липсващо/невзето. Ищецът е твърдял, че не са издавани представените във връзка с вписванията удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация на ищеца от дата 12.10.2017г. и „Първоначален списък на управляващите или съдружниците“ от дата 29.08.2017г. Относно протокола на едноличния собственик на капитала от 29.05.2018г. е релевирал, че едноличният собственик на ответника - ищецът не е вземал обективираното в него решение.

По отношение на вписванията по партидата на „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД е поддържано, че са заявени въз основа на стари документи, които не отразяват обективната действителност, конкретно актуалното състояние на ищеца - издадени преди повече от 5 години и не отчитащи, че ищецът има друг едноличен собственик, считано от 31.07.2016г.(договор за прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 18.06.2018г., с който ищецът, чрез адв.Б. И., упълномощен с пълномощно с рег. № на апостил № [ЕГН] от 24.09.2013г.в Дъблин-Ирландия, прехвърля всичките си 331979 дружествени дяла на „Снет“ ЕООД за сумата 1000лв.; протокол от 16.04.2018г. за вземане на решението на ищеца, представляван от Б. И., за продажба на дяловете от капитала на „София Кепитъл партнърс“ ООД и протокол от 29.05.2018г.на едноличния собственик на капитала на „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД за избор на нов управител - Ст.Ц.). По отношение на договора от 18.06.2018г. ищецът е поддържал, че не е породил вещно - правен ефект, тъй като не е сключен от пълномощник на собственика, какъвто към 18.06.2018г. е Н. Х., а не - Ж.-К. Ги Ж. Н.. По отношение на протокола от общо събрание, проведено на 16.04.2018г., е твърдял, че не е проведено с участието на ищеца или на негов пълномощник, протоколът е с невярно съдържание и не отразява обективните данни – ищцовото дружество не е имало пълномощник Б. И., едноличният собственик и управител не е упълномощавал Б.И., а Ж.-К. Ги Ж. Н. не е бил собственик и не е могъл да делегира правомощия на Б.И., поради което материализираното в протокола решение е нищожно, тъй като е липсващо/невзето. Също така ищецът е твърдял, че представеното във връзка с вписванията удостоверение за съществуването му със статут на актуална регистрация, издадено на 26.09.2013г. от Търговския регистър на щата Невада, САЩ, е старо и неактуално, като то е важало за съответната година, а представеният „Първоначален списък на управляващите или съдружниците“, издаден на 03.09.2013г., е важал само за периода авг.2013г.-авг.2014г. По отношение на протокола на едноличния собственик на капитала на „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД от 29.05.2018г. е поддържал, че това обстоятелство не съществува, тъй като едноличен собственик на „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД е ищецът, който не е вземал такова решение.

С подадените в срок отговори на исковата молба ответниците са оспорили исковете. Поддържали са, че Б.И. е надлежен пълномощник на ищеца, пълномощното му не е оттеглено към момента на оспорените от ищеца сделки, евентуална промяна на представителството/собствеността на ищеца не обуславя недействителност на извършените от пълномощника действия, както и, че са неотносими към предмета на спора твърденията и доводите във връзка с пълномощното от 2013г., тъй като то не е представяно в регистърното производство.

С ДИМ ищецът е доразвил твърденията си във връзка с подадените отговори, като е застъпил становище, че смяната на собствеността и управлението на ищцовото дружество от 31.07.2016г. е основание за прекратяване на представителната власт на пълномощника, че пълномощното е издадено от Ж.-К. Ги Ж. Н. в качеството му на физическо лице, а не - като управител на ищцовото дружество, както и е въвел твърдения относно ползването на пълномощното от адв.Б.И. при злоупотреба с професионалното му положение. С ДИМ е представен договорът за покупко-продажба на дялово участие от 31.07.2016г., с който Ж.-К. Ги Ж. Н. продава на Н. Х. дяловото си участие в ищцовото дружество срещу насрещна престация от 1 евро.

С подадения съвместен допълнителен отговор на ДИМ първите двама ответници са оспорили договора от 31.07.2016г. относно авторството на подписа на Ж.-К. Ги Ж. Н. и относно посочената в него дата.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че доводите на ищеца за нищожност на двете разпоредителни сделки от 12.12.2017г. и от 18.06.2018г. са основани на твърдения, че пълномощникът му е действал без представителна власт при сключването им, тъй като упълномощителят Ж.-К. Ги Ж. Н., считано от 31.07.2016г., не е едноличен собственик на капитала и управител на ищеца, продавайки дяловете си на Н. Х.. По спорните въпроси чия собственост са дяловете от капитала на ищеца към момента на двете сделки /12.12.2017г. и 18.06.2018г./ и във връзка с направеното от ответниците оспорване на датата на представения от ищеца договор за продажба на дялове от дата 31.07.2016г., предхождаща датите на оспорените от ищеца разпоредителни сделки, първата инстанция е изложила принципни съображения, че договорът е частен диспозитивен документ и посочената в него дата не обвързва съда и третите за договора лица, които не са правоприемници на страните по договора, а за преценката на датата на сключването му следва да се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Въз основа на заключението на съдебно-юридическата експертиза/СЮЕ по делото е установено, че според законодателството на щата Невада, САЩ, промяната в собствеността на дяловете и на управителя на дружества с ограничена отговорност подлежи на вписване при Държавния секретар на щата, който поддържа Щатски бизнес портал- официален регистър, функциониращ като независим официален източник на информация относно обстоятелствата и актовете, които касаят дружествата с ограничена отговорност. Също така въз основа на заключението на вещото лице от СЮЛ по делото е прието за установено, че по силата на законодателството на щата Невада, САЩ, дружествата с ограничена отговорност ежегодно подават до Държавния секретар по формуляр годишен списък с информация, в т.ч. относно имената на управителите или управителните членове, като надлежно подаденият годишен списък представлява своеобразен лиценз за извършване на дейност през следващата година и деклариране на отразената в него информация, а Държавния секретар на щата Невада, САЩ, издава удостоверение за съществуване на дружеството, съдържащо информация относно вписванията във водените при него публичните книги, което представлява официален удостоверителен документ и не е ограничен нормативно във времето. Въз основа на извършената от вещото лице справка по партидата на ищеца в официалния сайт на Щатския бизнес портал на щата Невада, САЩ, първата инстанция е установила, че в Щатския бизнес портал няма данни за договора за продажба на дружествени дялове от 31.07.2016г., но Н. Х. е вписан като управляващ член на ищеца, считано от 15 март 2019г. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото е прието, че договорът за продажба на дружествени дялове, носещ дата 31.07.2016г., за третите добросъвестни лица е сключен най-рано на 15.03.2019г., респективно оспорените от ищеца доказателства Удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация и Първоначален списък на управляващите или съдружниците не са неистински документи и отразяват вярно актуалното състояние на ищеца към момента на представянето им в ТР във връзка с вписването на оспорените от ищеца две разпоредителни сделки. По отношение на спорния въпрос относно наличието и обема на представителната власт на пълномощника на ищеца за сключване на разпоредителните сделки от 12.12.2017г. или 18.06.2019г., първоинстанционният съд е изтъкнал, че представителната власт на Б.И. е учредена с издаденото от Ж. К. Ги Ж. Н. пълномощно с апостил от 24.09.2013г. Приел е, че пълномощното е автентично, тъй като оспорването на автентичността му не е поддържано след първото по делото заседание и не е доказано, при учредяването на представителната власт на Б.И. Ж. К. Ги Ж. Н. не е действал като физическо лице, а - в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на ищеца, а обемът на така учредената представителна власт за ищеца включва и разпореждане с притежаваните от ищеца дялове от капитала на регистрирани в България дъщерни дружества. Изтъкнал е, че пълномощното не е ограничено със срок и няма данни да е оттеглено към момента на разпоредителните сделки от 12.12.2017г. или 18.06.2019г., поради което е приел, че извършените от пълномощника действия обвързват представлявания (ищеца). Ето защо и предвид приетото, че договорът за продажба на дружествени дялове от 31.07.2016г. има достоверна дата за третите лица не по-рано от 15.03.2019г., първата инстанция е приела, че към датата на сключване на двете разпоредителни сделки от 2017г. и 2018г. управителят и едноличният собственик на капитала на ищеца не са били променени. За пълнота на изложението и условно приемайки, че договорът за продажба на дружествени дялове е сключен на посочената в него дата - 31.07.2016г., първата инстанция е изтъкнала, че представителната власт на пълномощника не се влияе от смяната на управителя или едноличния собственик на капитала. С тези съображения е направен краен извод, че с извършените от ищеца, надлежно представляван от адв.Б.И., разпоредителни сделки от 12.12.2017г. и от 18.06.2018г., е транслирана собствеността върху дяловете от капитала на двете ответни дружества към третия ответник „Снет“ ЕООД, [населено място] искър, което, в качеството си на едноличен собственик на капитала на двете дружества, е могло да вземе решенията за вписване на новите управители.

Сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е променил изцяло резултата по спора. Въз основа на възприетата от него различна фактическа обстановка относно момента на вписването на Н. Х. като управляващ член по партидата на ищцовото дружество в Централния регистър на щата Невада, САЩ, а именно от 01.08.2016г., вместо от 15 март 2019г., както е приела първата инстанция, съставът на апелативния съд е намерил, че е недоказано оспорването от ответниците на посочената в договора за прехвърляне на дружествените дялове на ищеца дата (31.07.2016г.). Приемайки, че към момента на разпоредителните сделки от 12.12.2017г. и 16.04.2018г. управител на ищеца е бил Н. Х., а не Ж. К. Ги Ж. Н., е счел, че тези сделки са сключени от пълномощник без представителна власт и, че не са взети решенията за продажба на дружествените дялове на ищеца и за избор на управители.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

В мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение (чл. 269, изр. 1 ГПК), но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата; Изключения от това правило са случаите, в които намери, че е необходимо приложение на императивна материалноправна норма, когато следи служебно за интересите на някоя от страните, интересите на децата, упражняване на родителски права, издръжка, лични отношения и ползване на семейно жилище; Произтичащите от чл. 269, изр. 2 ГПК ограничения в обсега на въззивната дейност се отнасят и до установяването на фактическата страна на спора.

В мотивите към т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че, доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на този отговор, даденото от въззивния съд разрешение по въпроса, обусловил допускането на обжалване, е неправилно. Независимо, че във въззивната жалба на ищеца не е оспорена фактическата констатация относно вписването на Н. Х. като управителен член на ищцовото дружество в Централния регистър на щата Невада, САЩ, на 15.03.2019г., но и ищецът изрично признава, че, след като Н.Х. заплаща на 15.03.2019г.всички дължими глоби към Централния регистър, в него са отразени всички вписвания по партидата на ищеца, в какъвто смисъл е и изричното признание на процесуалния представител на ищеца, обективирано в протокола от ОСЗ на 18.10.2022г., въззивният съд е възприел друг, различен момент от приетия от първоинстанционния съд на вписването на Н. Х. като управляващ член по партидата на ищцовото дружество в Централния регистър на щата Невада, САЩ. С това е допуснато от въззивния съд нарушение на чл.269 ГПК, което налага касиране на въззивното решение.

Необходимостта да се обсъдят и да се изложат мотиви по оплакванията във въззивната жалба на ищеца и поддържаното в съвместния отговор на въззивната жалба, във връзка с релевираните от ищеца доводи и защитните възражения на ответниците по тях, които е следвало, но не са били разгледани от въззивния съд, налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Произнасянето за първи път от касационния съд по тях би отнело възможността за инстанционен контрол по отношение на въведените в предмета на спора въпроси, поради което те следва да получат своя отговор от въззивната инстанция при повторното въззивно разглеждане на делото.

При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да обсъди оплакванията във въззивната жалба на ищеца във връзка с релевираните в първоинстанционното производство негови доводи относно автентичността на пълномощното и обема на представителната власт на Б. И. за сключване на двете разпоредителни сделки от 12.12.2017г. и 16.04.2018г., както и да се произнесе и за отговорността за разноски, вкл. за тези, направени в настоящото производство.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 160/20.03.2025г. по възз.т.д.№ 291/2024г. на Софийски апелативен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: