Действителност на пълномощно, заверено от кмет извън сградата на кметството

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е № 50213
София, 29.11.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия О решарова гр. д. № 4157 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Л. П. срещу решение № 162 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 260159 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 2699/2020 г. на Районен съд – Русе, в частта, с която по искове, предявени от Д. П. К. и А. Г. Ц. срещу К. Л. П., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена нищожността на пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 15/27.02.2020 г. и нотариално удостоверяване на съдържание с рег. № 16/27.02.2020 г., том 1, акт 1 на кмета на [населено място], с упълномощител С. Х. М., бивш жител на [населено място], починал на 28.02.2020 г., поради липса на предписана от закона форма, както и е обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 55, том 1, рег. № 782, нот. дело № 49 от 27.02.2020 г. на нотариус с рег. № 218 на НК, с район на действие: РС-Русе, поради липса на представителна власт на пълномощник да сключи сделката. Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността на посоченото пълномощно поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се от съда да отмени въззивното решение и да отхвърли исковете.

Ответниците по касационната жалба – Д. П. К. и А. Г. Ц., в писмен отговор оспорват жалбата, като считат, че решението на въззивния съд е правилно.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 558 от 16.06.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: „Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно разпоредбата на чл. 573, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК или във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК, и какво е значението на понятието място на издаване, когато се касае за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ?“, за проверка дали противоречи на решение № 103 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, II г. о.

По поставения правен въпрос настоящият състав на съда намира следното:

В решение № 103 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, II г. о., е разгледан случай, в който въззивният съд е приел, че нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощно, извършено извън кантората на нотариуса, е нищожно на основание чл. 472 вр. с чл. 476, б. „а“ от ГПК (отм.), тъй като не е посочен точният адрес, където е извършено нотариалното действие – задължителен реквизит при изключението на чл. 469, ал. 3 ГПК (отм.) с оглед преценката дали нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса. Решаващият състав на ВКС е приел този извод за неправилен, като е посочил, че чл. 590, ал. 1 ГПК препраща към чл. 580 ГПК, т. 1 (идентични с чл. 472 и чл. 476, б. „а“ ГПК (отм.), която разпоредба изисква задължително да се отбелязват годината, месеца и деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на удостоверяването. Съставът на ВКС е пояснил, че часът на удостоверяването се отбелязва, когато това би могло да има значение за правното действие на акта, както е например при завещанията, а отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район. Когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност – и общината. Съставът на ВКС е приел, че посочването на населеното място, без точния адрес, в пълномощното е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в района на действие на нотариуса.

Настоящият състав на съда споделя тази практика. Фактът дали удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса (в случая извън сградата на кметството) е без значение за действителността на нотариалното удостоверяване на пълномощно, тъй като нарушението на чл. 573, ал. 2 ГПК не е предвидено в чл. 576 ГПК, който урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания. Тези основания са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. До нищожност на нотариалното удостоверяване би се стигнало само ако бъде нарушена местната компетентност на нотариуса (в случая кмета) – чл. 573, ал. 1 ГПК. Безспорно е, че местната компетентност се определя въз основа на населеното място или комбинация от населено място и община. Именно това е смисълът на израза „когато е необходимо“, употребен в чл. 580, т. 1 ГПК. Ако нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно е извършено извън кантората на нотариуса (в случая извън сградата на кметството), неотбелязването на този факт, както и точния адрес, където е извършено удостоверяването, не влияе по никакъв начин на действителността на нотариалното удостоверяване, респективно на пълномощното, щом е посочено населеното място (или и общината), където е извършено удостоверяването.

Като взе предвид дадения отговор на правния въпрос, по основателността на жалбата настоящият съд намира следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание С. Х. М. е упълномощил К. Л. П. да го представлява пред компетентен нотариус, за да продаде сама на себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД чрез покупко-продажба собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ масивна жилищна сграда със ЗП от 53 кв. м, заедно с 1/3 ид. ч. от УПИ, в който е построена сградата, масивна сграда-гараж, построена в същото дворно място, и масивна сграда – селскостопанска; да запази за упълномощителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота; да продаде имота на цена от 10 000 лв., която упълномощителят е заявил, че е получил в брой и че е действителното плащане по сделката. Подписът и съдържанието на това пълномощно са заверени от Н. К. в качеството му на кмет на кметство [населено място], [община], Област Русе. Същият е разпитан като свидетел по делото. Въз основа на показанията му, както и от съдържанието на самото пълномощно въззивният съд е приел, че заверката не е извършена в кметството, а в дома на упълномощителя С. М. в [населено място], като не е посочено мястото и конкретния обект. Според въззивния съд с това е нарушена забраната на чл. 573, ал. 2 ГПК нотариалните действия да се извършват в канцеларията на нотариуса, а само по изключение, при наличие на уважителни причини (съгласно чл. 537, ал. 3 ГПК) – вън от канцеларията му при извършване на други нотариални действия, каквото е в случая нотариалната заверка на подпис и съдържание на пълномощно.

Въззивният съд е приел, че в чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване, едно от които е нотариалното действие да бъде извършено извън района на действие на нотариуса (в случая кмета), както и че нормата е императивна и не може да се прилага разширително. Съдът обаче е приел, че нарушението на нормата на чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да се разглежда във връзка с наличие на нарушение на нормата на чл. 580, т. 1 ГПК относно задължителното съдържание на нотариалния акт – година, месец, ден, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването му. Посочил е, че съгласно чл. 590 ГПК за удостоверяване на дата, съдържание и подпис на частен документ приложим е именно чл. 580 ГПК, доколкото няма особени правила. Съдът е анализирал значението на понятието „място“ в разпоредбите на чл. 580 и чл. 573 ГПК. Приел е, че текстът на чл. 573, ал. 1 ГПК, доколкото е свързан с териториалната компетентност на нотариуса, има предвид населеното място, а в чл. 573, ал. 2 и ал. 2 ГПК, които са свързани с формата на нотариалното удостоверяване, се има предвид конкретният обект, в който е извършено нотариалното действие (в канцеларията на нотариуса, в учреждение, в жилищно или служебно помещение и др.). Според въззивния съд в случая е „необходимо“ съгласно чл. 580, т. 1 ГПК да се посочи мястото на извършване на заверката на пълномощното от кмета с оглед възможността последният да извършва заверки на друго място, различно от канцеларията си в кметството, само когато са налице „уважителни причини“ по смисъла на чл. 573, ал. 3 ГПК. Това обаче не е отразено в процесното пълномощно. Затова въззивният съд е счел, че е налице неизпълнение на задължението на нотариуса по чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК и тъй като не е спазена изискуемата от закона форма, нотариалното действие е нищожно на основание чл. 576 във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК. Следователно е налице нищожност поради липса на форма и на извършеното упълномощаване, а оттам и договорът за покупко-продажба на недвижим имот също е нищожен като сключен от представител без представителна власт, с оглед обстоятелството, че ищците като наследници на починалия упълномощител оспорват сделката.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Предвид дадения по-горе отговор на обуславящия правен въпрос обаче то се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. По настоящото дело няма спор, че удостоверяването на процесното пълномощно е извършено в дома на упълномощителя С. М. в [населено място]. Освен това, удостоверителният надпис, посочващ населеното място – [населено място], [община], Област Русе, на извършване на заверката на подпис и съдържание е поставен на процесното пълномощно чрез щемпел, съобразно възможността, предвидена в чл. 17 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съобразно разпоредбата на чл. 83 ЗННД, когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Следователно щом като кметът е извършил нотариалното удостоверяване, посочвайки изрично в текста на удостоверяването населеното място, на което е кмет, трите имена и адреса на упълномощителя от същото населено място, то е налице хипотезата на чл. 83 ЗННД. В населеното място, на което е кмет, няма нотариус поради което се налага той да извърши удостоверяването в същото населено място, което е в неговата териториална компетентност.

Предвид изложените аргументи настоящият съд счита, че процесното пълномощно е в предписаната от закона форма – писмена форма с едновременно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието. С пълномощното С. Х. М. предоставя права на К. Л. П. да се разпореди чрез покупко-продажба със собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ масивна жилищна сграда със ЗП от 53 кв. м, заедно с 1/3 ид. ч. от УПИ, в който е построена сградата, масивна сграда-гараж, построена в същото дворно място, и масивна сграда – селскостопанска; да запази за упълномощителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота; да продаде имота на цена от 10 000 лв., която упълномощителят е заявил, че е получил в брой и че е действителното плащане по сделката. Поради това покупко-продажбата, сключена на 27.02.2020г. от К. П. като пълномощник на С. М., не е сключена при липса на представителна власт. Като е потвърдил решението на първата инстанция, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено. Настоящият състав на съда следва да постанови друго решение, с което да отхвърли иска за нищожност на процесното пълномощно поради неспазване на предписаната от закона форма. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по другите евентуално съединени искове, които не са разгледани, както и по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, който не подлежи на отхвърляне с настоящото решение , тъй като зависи от изхода на делото по евентуално съединения иск за унищожаемост на пълномощното.

След връщане на делото, при съобразяване на трайната практика на ВКС, че съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия през по-леките /решение №199/12.07.2016год. на ВКС, по гр.дело №583/2016г., IV г.о. и решение №198/10.08.2015год. на ВКС по гр.дело №5252/2014г., IVг.о./, въззивният съд следва да се произнесе по следните евентуално съединени искове и в следната поредност: 1) за нищожност на процесната сделка на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави; 2) за унищожаемост на процесното пълномощно на основание чл. 31 ЗЗД поради неспособност на упълномощителя да разбира или да ръководи действията си; 3) за прогласяване на недействителността на процесната сделка за покупко-продажба на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на представителна власт.

Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС (чл. 294, ал. 2 ГПК).

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 162 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на Окръжен съд – Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. К., ЕГН [ЕГН] и А. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], срещу К. Л. П., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 15/27.02.2020г. и нотариално удостоверяване на съдържание с рег. № 16/27.02.2020 г., том 1, акт 1 на кмета на [населено място], с упълномощител С. Х. М., бивш жител на [населено място], починал на 28.02.2020 г., поради липса на предписана от закона форма.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Русе, който да съобрази дадените указания в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: