Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 13 Март 2020

Законосъобразност на дисциплинарно уволнение при отваряне на плик с оферта по ЗОП

Върховен касационен съд · 13 Март 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Служител в министерство е уволнен дисциплинарно, след като по непредпазливост отворил запечатан плик с оферта за обществена поръчка, което довело до прекратяване на процедурата. Първите две съдебни инстанции отменят уволнението като прекомерно тежко наказание. Върховният касационен съд отменя техните решения и приема уволнението за законно поради значителните настъпили вреди за обществения интерес и нарушаването на основно трудово задължение.

Какво приема съдът

При определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение се отчитат значимостта на задълженията с оглед настъпилите или възможни вреди, като нарушаването на основни трудови функции изисква по-висока грижа и се наказва по-строго.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

дисциплинарно уволнениеобществена поръчкаотваряне на плик с офертатежест на нарушениетовъзстановяване на работа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

София, 13.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 544/2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, град София, подадена от пълномощника му юрисконсулт В. Т., срещу решение № 6560 от 23.10.2018 г. по гр. дело № 9098/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 389254 от 18.04.2018 г. по гр. дело № 4142/2017 г. на Софийския районен съд. С него са уважени исковете на Д. Г. Д., [населено място], срещу Министерство на здравеопазването, град София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД 15-850/07.12.2016 г. на министъра на здравеопазването, и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "технически сътрудник" към Дирекция „Административно - информационно обслужване и човешки ресурси“ към Министерство на здравеопазването и за заплащане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, а именно за периода от 07.12.2016 г. до 07.06.2017 год. - общо в размер на сумата от 2998,80 лв.

Ответникът по касация Д. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата.

С определение № 507 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 544/2019 г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Министерството на здравеопазването, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение, по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В откритото съдебно заседание, проведено на 28.01.2020 г., процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответникът по касация излага съображения за неоснователност на касационната жалба и също претендира разноски за касационното производство. Представя и писмена защита.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява извършването на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение – при приемане на оферта във връзка с провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България“, обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“, подадена от участник - търговско дружество, ищецът е отворил плика на участника. Посочил е, че от длъжностната характеристика на ищеца е видно, че са му били възложени задължения по подготовка на документи и пратки за експедиране и приемане на първична обработка на входящата кореспонденция и по-конкретно в т. 5.4 - „приема и разпечатва пликовете с документи при получаването им, като извършва проверка за наличие на описаните приложения и ги предава“. За това нарушение на задължение по трудовото правоотношение ответникът е имал правото да ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца. Работодателят, при индивидуализация на противоправното дисциплинарно деяние и субекта на дисциплинарното нарушение по правилата на чл. 189, ал. 1 КТ, е приел, че най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ. Според въззивния съд така наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Посочил е, че действително като последица от нарушението извършено от ищеца са причинени вреди – прекратена е процедурата по обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България“, за обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Последното е наложило провеждането на нова обществена поръчка, но единствено за обособената позиция „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Въззивният съд е приел, че причинените вреди на ответника обаче не обосновават необходимостта от налагането на ищеца на най-тежкото дисциплинарно наказание. Отбелязал е, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено от ищеца непредпазливо, а не умишлено, при ежедневна работа с входяща и изходяща кореспонденция на ответника. Той е съобщил веднага след отварянето на плика, не е отрекъл нарушението в писмените си обяснения, както и в съдебното производство, което следва да бъде отчетено като добросъвестно поведение. Същевременно не са извършвани от ищеца предходни нарушения на трудовата дисциплина. Преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, за което е следвало да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Тази преценка обхваща съобразяване на обстоятелствата какво е извършено, при какви условия, поведението на нарушителя, личността му и вредните последици, които са настъпили. С оглед така приетата фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че исковете са доказани по основание и по размер.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение (в този смисъл са решение по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 4585/2017 г. на ВКС, III г.о., както и посочените от касатора решение по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 1417/2011 г. на Върховен касационен съд, III г.о.)

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира жалбата на Министерството на здравеопазването за основателна, поради следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че ищецът е извършил процесното нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – при приемане на оферта във връзка с провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България“, за обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“, подадена от участник търговско дружество, служителят е отворил плика на участника. По въпроса как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение обаче въззивният съд не е съобразил разрешението по поставения въпрос, възприето от посочената по-горе практика на ВКС. Съобразено е, че ищецът е извършил нарушението непредпазливо, а не умишлено. Служителят е съобщил веднага за допуснатото нарушение и не е отрекъл извършването му, както и че противоправното му поведение не разкрива трайност, системност. Посочил е, че като последица от нарушението, извършено от ищеца, са причинени вреди на работодателя – прекратена е процедурата по обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“ в рамките на обществената поръчка по реда на ЗОП с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България“. В противоречие с практиката на ВКС обаче въззивният съд е приел, че причинените вреди не обосновават необходимостта от налагането на ищеца на най-тежкото дисциплинарно наказание и същото се явява несъразмерно тежко.Съгласно изложеното по-горе разрешение по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, при определяне на тежестта на нарушението следва да се вземе предвид не само характера на извършваната дейност, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение, но и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В случая такива са били не само възможни, но и настъпили. Допуснатото от ищеца нарушение е довело до засягане на правата на участник в обществената поръчка, което от своя страна е опорочило процедурата до степен, налагаща прекратяването ѝ по отношение на обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на „Сифилис“ /ТПХА/ в рамките на обществена поръчка по ЗОП с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България“, за обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Доколкото провежданата обществена поръчка по обособена позиция 14 е била за консумативи за диагностика на заболяване, опасно за живота и здравето на населението, и с оглед допуснатото от ищеца нарушение същата е била прекратена и се е наложило провеждането на нова такава, следва да се приеме, че настъпилите за работодателя неблагоприятни последици вследствие нарушението са значителни по характер. Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е съобразил, че отлагането на обществената поръчка е довело до забавяне на доставка на материалите – тестове за диагностика на сифилис, в резултат на което е възможно да настъпят неблагоприятни последици за живота и здравето на мнозина. Въззивният съд е посочил, че с оглед характера на трудовата функция, която изпълнява, ищецът работи ежедневно с входяща и изходяща кореспонденция, което следва да се цени като обстоятелство, обуславящо по-нисък интензитет на тежестта на допуснатото нарушение. Тези изводи не могат да се споделят, тъй като съгласно изложеното по-горе разрешение, при определяне на тежестта на нарушението следва да се вземе предвид и характера на извършваната дейност. Както ищецът сам твърди в исковата молба, обработването на входяща кореспонденция, адресирана до работодателя, е част от основните му трудови задължения. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства – представената от ищеца длъжностна характеристика. Степента на дължимата грижа е по-висока при изпълнение на задълженията, представляващи част от основната трудова функция на длъжността. Следователно при определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ тези нарушения следва да се ценят като по-тежки в сравнение с нарушенията на задължения, които не са част от основната функция на съответната длъжност.

С оглед изложените съображения следва да се приеме, че в случая работодателят е съобразил тежестта на нарушението при налагане на дисциплинарното наказание, в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, и не е налице незаконност на уволнението на това основание.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Д. Г. Д. – отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото ВКС следва да се произнесе по искането на ответника да му се присъдят разноските за производството пред всички инстанции. Съгласно списъка по чл. 80 ГПК, представен в откритото съдебно заседание от 28.01.2020 г., поискано е присъждане на сумата от 160 лв., представляваща внесена държавна такса за разглеждане на въззивна жалба от Софийски градски съд, сумата от 30 лв., представляваща държавна такса за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване на решението на СГС, сумата от 139,98 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на касационната жалба след допуснато касационно обжалване, както и юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. Дължимите от ищеца разноски за юрисконсултското възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство на ответника са в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Общо дължимите разноски са в размер на 629.98 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 6560 от 23.10.2018 г. по гр. дело № 9098/2018 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Д. Г. Д., [населено място], срещу Министерство на здравеопазването, град София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД 15-850/07.12.2016 год. на министъра на здравеопазването, и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "технически сътрудник" към Дирекция „Административно - информационно обслужване и човешки ресурси“ към Министерство на здравеопазването и за заплащане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, а именно за периода от 07.12.2016 г. до 07.06.2017 год. - общо в размер на сумата от 2998,80 лв.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., [населено място], да заплати на Министерството на здравеопазването, град София, 629.98 лв. – деловодни разноски за производството пред трите съдебни инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.