Доказване на невъзможност за поставяне на колан поради здравословно състояние

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 453

гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа гр.д. № 3648 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Г. Р., против въззивно решение № 54 от 18 април 2023 г., постановено по в.т.д. № 7/ 2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново (поправено с решение № 64 от 5 май 2023 г. по същото дело по отношение на годината на постановяване на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение), с което е потвърдено в обжалваната му част решение № Р-26 от 21 октомври 2022 г., постановено по т.д. № 48/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

С определение № 3291 от 27.06.2024 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта му, с която като се потвърждава решението на първоинстанционния съд, застрахователят е осъден да заплати на Г. К. Г. и Т. Н. Д. сумата от по 40000 лева за всеки от тях (разликата между сумата от 40000 лева до присъдения размер от 80000 лева за всеки от тях) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на тяхната майка Р. Д., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2020 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на обусловилия изхода на спора правен въпрос за начина, по който следва да бъде установено наличието на законовото изключение по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

По смисъла на посочената разпоредба е предвидено изключение от общото задължение за използване на обезопасителните колани от водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато физическото състояние на същите тези лица не позволява тяхното използване. Езиковото и логическото тълкуване на текста налага да се приеме, че се касае за такива случаи, в които употребата на обезопасителния колан сама по себе си представлява опасност за пътника или водача с оглед особеностите на здравословното му състояние. Визира се наличието на обективна, а не субективна пречка, която следва да почива на медицински критерий – дали в конкретния случай използването на обезопасителен колан от пострадалото лице е невъзможно и/или съответно неоправдано спрямо риска, който се крие за него вследствие особеностите на конкретното му здравословно и физическо състояние. Отговорът на този въпрос изисква наличието на специални знания в областта на науката и опитните правила, които излизат извън компетентността на съдебния състав, разглеждащ делото, поради което и същият е длъжен да процедира съобразно разпоредбата на чл. 195 ГПК и да изслуша експертно заключение (в този смисъл и решение № 314 на ВКС по гр . д. № 392/2011 г., II г.о.).

Предвид отговора на правния въпрос касационната жалба е основателна поради следните съображения:

Ищците претендират неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка, настъпила при пътнотранспортно произшествие – челен сблъсък между автомобил със специален режим на движение (линейка) и движещ се в насрещната посока лек автомобил. Установено е по делото, че починалата при инцидента Р. Д. е била пътник в линейката, както и че не е била поставила обезопасителния колан, с който превозното средство е било оборудвано. По заключение на вещото лице, изготвило медицинската експертиза в хода на първоинстанционното производство, непосредствената причина за смъртта е тежка закрито черепно-мозъчна травма, която не е характерна и не би следвало да бъде получена при поставен предпазен колан. Същата е резултат от падането на пострадалата върху пода на автомобила и в този смисъл при описания механизъм на реализиране на произшествието поставянето или не на предпазен колан e щяло да изиграе голяма роля за предотвратяване или минимизиране на тежестта на получените травми, предимно в областта на главата. С оглед разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и предвид обстоятелството, че с направеното възражение за съпричиняване от застрахователя се цели определяне на занижен размер на обезщетението, при доклада на съда е вменено на ответника да установи твърдяното съпричиняване, което предполага също противоправно поведение на пострадалото лице. Прието е, че законът допуска пътниците да бъдат освободени от задължението за поставяне на обезопасителен колан в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато физическото им състояние не позволява това. За да обоснове приложението на това изключение , съдът се е обосновал с показанията на св. П., водач на специализирания автомобил. Намерил е за доказани обстоятелствата за заболяването на загиналата Д. и конкретното нейно здравословно състояние към момента на пътуването, непосредствено след хемодиализа, като е приел, че по отношение на нея намира приложение нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, с оглед на което възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимото обезщетение е отхвърлено.

Ооплакванията на касатора за неправилност на постановеното от него решение поради необоснованост на констатацията за наличие на предпоставките за приложимост на изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП са основателни. Въззивният съд неправилно се е позовал на показанията на водача на специалния автомобил, за да обоснове преценката си по този въпрос, като в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 195 ГПК) същият е пренебрегнал оплакванията на ответника във въззивната му жалба за необходимостта от изслушване на вещо лице с познания в областта на медицината. Като е процедирал по този начин въззивният съдебен състав е постановил решението си в противоречие със задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, тъй като не е изпълнил задължението си да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест , изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата.

Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша медицинска експертиза, която да даде заключение дали в разглежданата хипотеза използването на обезопасителен колан от пострадалото лице е било невъзможно и/или съответно неоправдано спрямо риска, който се крие за него вследствие особеностите на конкретното му здравословно и физическо състояние.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 54 от 18 април 2023 г., постановено по в.т.д. № 7/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново (поправено с решение № 64 от 5 май 2023 г. по същото дело по отношение на годината на постановяване на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение).

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: