Обезсилване на съдебно решение по насрещен иск при нередовна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. София, 13.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 848/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С определение № 3796 от 30.07.2024 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 155 от 04.11.2022 г. по в.гр.д. № 183/2022 г. на AС- Велико Търново, само в частта по произнасянето по предявения насрещен иск от община Свищов срещу „Еди 91“ ЕООД за сумата 65 419,77 лв. В останалата обжалвана от касатора община Свищов част - тази, с която е уважен главния иск, предявен от „Еди 91“ ЕООД срещу община Свищов, за сумата 71 420 лв. стойност на подобрения, касационното обжалване на възвивното решение не е допуснато с горепосоченото определение, и произнасянето по главния иск не е предмет на касационна проверка.

Касаторът община Свищов твърди, че въззивното решение в частта по насрещния иск на общината срещу „ЕДИ - 91“ ЕООД е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Конкретно счита за неправилен извода на въззивния съд, че след като процесните обекти не са въведени в експлоатация, то се препятства отдаването им под наем и така е налице пречка за община Свищов да реализира обезщетение за ползите, от които е лишена. Счита, че след като ответникът държи чуждата вещ без основание, то за него се поражда извъндоговорното задължение да обезщети собственика за ползите, от които го е лишил, без значение дали вещта е реално ползвана и дали са получени от нея приходи, и ответникът носи отговорност в качеството му на строител за това, че построеното от него е незаконен строеж, което е пречка за въвеждане в експлоатация на процесните самостоятелни обекти.

Насрещната страна в производството „ЕДИ - 91“ ЕООД в срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е представил писмен отговор.

С определението по чл.288 ГПК касационното обжалване на въззивно решение в частта му, с която се е произнесъл по предявения насрещен иск, е допуснато за преценка допустимостта му поради съмнение за постановяване по нередовна насрещна искова молба.

В проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд по чл.290 ГПК, процесуалният представител на касатора община Свищов излага доводи, че въззивният съд е дал неправилна правна квалификация на насрещния иск като такъв по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗДД, вместо по чл.73, ал.1 ЗС, че община Свищов е предявила иск като невладеещ собственик срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите от които е лишена за времето, в което е водено производство за ревандикация на обектите от страна на общината, че строителството на процесните обекти не е било предмет на договорните отношения между страните.

При извършената от настоящия състав проверката за допустимост на въззивния акт в частта по произнасянето по насрещния иск, се установи следното:

Община Свищов е предявила срещу първоначалния ищец по делото „ЕДИ - 91“ ЕООД насрещен иск за вземане за сумата 65 419,77 лв. (при първоначален размер на иска преди увеличението 42 000 лв.), представляваща сбор от средно месечен наем за 7-те имота, описани в насрещната искова молба (същите са и предмет на главния иск за подобрения от „ЕДИ - 91“ ЕООД срещу община Свищов като собственик на тези обекти, чието право на собственост е признато с влязло в сила съдебно решение), за периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г. (датата на депозиране на насрещната искова молба). Изложени са твърдения в насрещната искова молба и в отговора по исковата молба по главния иск за подобрения- също съдържащ изложение на обстоятелства и по насрещния иск, че община Свищов, макар и собственик по приращение, е била лишена от възможността да ползва и отдава под наем процесните 7 обекта, поради това, че те са незаконен строеж и не са въведени в експлоатация по причина на ответника като строител на сградата, в която се намират те, тъй като тези 7 обекта са изградени от ответника по насрещния иск в отклонение от учреденото му право на строеж и от одобрения архитектурен проект. Първоинстанционният съд както с доклада по чл.146 ГПК, така и с решението си, е квалифицирал насрещният иск като такъв по чл.73, ал.1 ГПК- иск срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за пропуснатата полза, от която е лишен ищецът. Искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, който, макар да е приел за установено, че ответникът по него е бил недобросъвестен владелец на 7-те обекта и невъвеждането им в експлоатация да препятства ищеца да ги отдава под наем, то доколкото изграждането и въвеждането на сградата, в която се намират тези обекти, е предмет на договорни отношения между страните и липсват доказателства за обстоятелствата, станали пречка за въвеждане на сградата в експлоатация или такива за възможността само процесните 7 обекта да бъдат въведени в експлоатация, то искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С въззивната си жалба община Свищов обосновава вземането си за обезщетение по насрещия иск освен с това, че на собственика винаги се дължи от лицето, което държи чуждата вещ без основание, обезщетение за ползата, от която е лишен в размер на наемната цена за процесните имоти, на извъндоговорно основание, от значение за което обезщетение е дали вещта е била реално ползвана и получени ли са приходи от нея според съдебната практика по приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД, също и с неправомерното поведение на ответника по изграждане на процесните 7 обекта като незаконен строеж и невъвеждането им в експлоатация по причина на ответника като строител.

Въззивният съд е приел, че насрещната претенция на общината се основава на твърденията, че пропусната полза от реализирането на граждански добиви от отдаването на процесните офиси под наем, е настъпила като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на строителя да довърши сградата и да я въведе в експлоатация, което задължение за „Еди – 91“ ЕООД произтичало от сключения между страните договор за учредяване право на строеж, при което наведените твърдения сочат претенция да е на договорно основание, т.е. по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД, и така дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.73, ал.1 ЗС е неправилна, което обаче не се е отразило на допустимостта на решението му, защото съдът е разгледал и се е произнесъл по конкретно заявената искова претенция. Предвид установеното по делото, че сградата, предмет на договора, е изградена само в груб строеж, не е довършена и не е въведена в експлоатация, е заключено, че ползването й е изрично забранено съгласно чл.178, ал.1 ЗУТ. Тъй като процесните офиси, макар и да се намират в сградата, предмет на договора за строеж, са били построени извън обема на учреденото право на строеж, то по отношение на тях между страните изобщо липсва договорна връзка, която да урежда изграждането им и да предвижда срок за това и срок за въвеждането им в експлоатация. Същевременно е прието, че въвеждането на цялата сграда в експлоатация изисква активно поведение и на общината като собственик на обекти, за които липсва възлагане на СМР по довършването им, а от 2008 г. никакви СМР не са реализирани, поради което насрещният иск е счетен за неоснователен и първоинстанционното решение по него е потвърдено.

При така установените факти, касационният съд намира, че въззивното решение по насрещния иск е постановено при нередовна насрещна искова молба, което е довело и до разминаване на дадената от двете съдебни инстанции правна квалификация на предявения насрещен иск. Ищецът община Свищов и пред първата, и пред въззивната инстанция, е изложил разнопосочни твърдения, от които извежда вземането си за обезщетение : от една страна, че ответникът като строител се е отклонил от договора и от одобрения архитектурен проект, и е изградил като незаконен строеж процесните 7 обекта, което е попречило на въвеждането им в експлоатация и ползването им, а от друга, че ищецът е придобил процесните 7 обекта по приращение и като техен собственик е лишен от възможността да ги ползва и да ги отдава под наем, които твърдения не позволяват на съда еднозначно да направи преценка дали обезщетението в размер на средния пазарен наем за нереализирана, пропусната полза от вещта, се търси от общината като собственик на вещ спрямо друго лице, което държи/ползва чуждата вещ без основание за посочения период, или обезщетението се търси от общината за възмездяване на пропуснати ползи от неизпълнен договор за строителство. В първия случай източникът на облигационното вземане е общият правен принцип на неоснователното обогатяване, тъй като между ползвателя и собственика няма договорно отношение, за да се претендира обезщетение на това основание, като подвеждането на иска под квалификацията на общия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД или този на чл.73, ал.1 ЗС зависи от това, дали ищецът като собственик твърди, че ответникът ползва имотите като държател, или като недобросъвестен владелец. Във втория случай източникът на облигационното вземане е договора между страните и по-конкретно задължението за обезщетяване на вреда от неизпълнение на договора, при което искът би попадал под квалификацията на чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД, като се изисква съответно и излагане на твърдения какво е било задължението на ответника и в какво се изразява неизпълнението, породило вреда за ищеца. Предпоставките за произтичане на отговорността в двата случая - на извъндоговорно или на договорно основание, са различни, различни са и подлежащите на доказване факти. Дължимата преценка за наличието на тази нередовност не е била направена от въззивния съд в случая, което налага касационната инстанция да обезсили постановеното недопустимо въззивно решение и да върне делото на въззивния съд за отстраняване на тази нередовност съобразно горните мотиви, в който смисъл е и т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази хипотеза касационната инстанция не може да се произнася по правилността на въззивното решение.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността на насрещната искова молба, като посочи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящето решение, и да конкретизира петитума на иска си съответно на изложените обстоятелства.
Разноските за настоящето касационно производство се определят от въззивния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 155/04.11.2022 г. по в.гр.д. № 183/2022 г. на AС-Велико Търново, в частта, в която е потвърдено първоинстанционно решение № 105/ 04.08.2021 г. по гр.д. № 8/2019 г. на ОС-Велико Търново в частта за отхвърляне на предявения насрещен иск от община Свищов срещу „Еди 91“ ЕООД за сумата 65 419,77 лв. със законната лихва от подаване на исковата молба в съда.
ВРЪЩА делото на АС-Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: