Определяне на дължимата сума при софтуерно манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4910 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Е. и Д. П. срещу решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 4813 от 11.11.2019 г. по гр. дело № 7722/2019 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от касаторите срещу „Енерго – про продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника, всеки един, по сумата 2 703. 79 лв., или общо сумата 5 407. 58 лв. по фактура № 0279763782 от 14.05.2019 г., съставляваща начислена сума по корекционна процедура за периода: 30.03.2017 г. – 29.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с клиентски № 1100086886 и абонатен № 0100805237, като вместо отмененото решение е постановено ново решение, с което същият иск е отхвърлен изцяло като неоснователен и е реализирана отговорността на ищците за съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторите - ищци поддържат в касационната си жалба, че въззивното решение е недопустимо в частта му, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв., в която част исковото производство е прекратено поради частичен отказ от иска с решение № 50198 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4564/2021 г. на ВКС, Трето г.о., при което е осъществено произнасяне по съществото на спора въпреки десезирането на съда и наличието на влязъл в сила съдебен акт, постановен по същото, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Твърдят, че в другата му част атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 183 ЗЗД) и при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК) – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд не е обсъдил и не е съобразил при извеждане на фактическата страна по спора приетото от него заключение на техническата експертиза, с което се установява, че фактурираното процесно количество електрическа енергия е преминало през СТИ за период от 882 дни, от датата на монтирането му на обекта, а количеството потребена енергия за процесния едногодишен период е значително по-малко, конкретно посочена като число от съдебния експерт. Молят въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо в частта му, с която е налице произнасяне по частта от иска, по която има надлежен отказ, и отменено като неправилно в другата му част. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Енерго – про продажби“ АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция.

С определение № 4506 от 10.10.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства, вкл. съдебни експертизи, и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

Досежно въззивното решение в частта му, спрямо която е извършен надлежен отказ от иска, по който има произнасяне с окончателно решение на ВКС, ползващо се със сила на пресъдено нещо, касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК

По съществото на касационната жалба :

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск на наследодателя на касаторите срещу “Енерго – Про Продажби” АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 407. 58 лв., представляваща корекция за доставена електроенергия за периода 30.03.2017 г. – 29.03.2018 г., поради това, че е неясен начинът за определяне на периода от година назад, за който се претендира неплатената цена и поради това, че електроенергията не е реално потребена. В хода на процеса е починал първоначалният ищец Б. П., заместен от двамата си наследници по закон – касаторите, на основание чл. 227 ГПК, при равни права. Обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение е постановено след постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 50198 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4564/2021 г. на ВКС, Трето г.о., с което по направен частичен отказ от иска е обезсилено на основание чл. 233 ГПК предходно въззивно решение по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв. и е прекратено в тази част исковото производство, а в останалата част същото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на техническа експертиза за изясняване на фактическата страна по спора. Ето защо е осъществена хипотезата, в която, в атакуваното решение се съдържа произнасяне по част от предявения иск, в която е направен надлежен отказ от същия за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв., по който е налице произнасяне с окончателен съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, при което положение в тази част обжалваният съдебен акт е недопустим и като такъв на основание чл. 293, ал. 4 ГПК следва да бъде обезсилен, а исковото производство в тази част следва да бъде прекратено.

Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, регламентирано от ЗE, по което ищците в качеството си на клиенти дължат заплащане на ответника - продавач на цената на реално потребената в обекта енергия. По спорния въпрос дали за ищците е възникнало задължение за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода: 30.03.2017 г. –29.03.2018 г., е счел, че от писмените доказателства по делото и от заключението на комплексната техническа експертиза, прието от втория въззивен съд в изпълнение на указанията на ВКС по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, е установено, че на 27.10.2015 г. в процесния обект е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, т.е. бил е нов, следователно е бил с нулеви показания по всички тарифи; СТИ метрологично точно измерва цялата преминала през него електрическа енергия, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3; че е извършено неправомерно софтуерно въздействие – резултат от човешка намеса, причинило натрупване на показания в регистър 1.8.3., осъществено чрез препрограмиране на процесния електромер на 30.10.2015 г. в 19. 11 ч.; че ответникът не разполага с програма за обслужване на процесното СТИ, която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, и че отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3. е преминало действително през процесното СТИ, като е възможно да се достави/потреби през процесния период. Като е намерил за установено обстоятелството, че отчетеното количество електрическа енергия в скрития регистър на процесния електромер е реално потребено в процесния обект за процесния период е заключил, че ищците носят отговорност да заплатят цената му, при което предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен, за целия му предявен размер от 5 407. 58 лв..

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав, намира, че горепосочените изводи на въззивния съд за договорния характер на процесното правоотношение по продажба на електрическа енергия за битови нужди и за реалното потребяване от наследодателя на ищците на процесната електроенергия, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ поради неправомерно софтуерно въздействие, останала неотчетена и неплатена, са правилни. Те съответстват на трайната практика на ВКС (решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 50271 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на ВКС, IV ГО), според която правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия имат договорен характер и възникват по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия. Затова при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД.

Въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск за сумата 4 997. 58 лв., за която не е извършен отказ от иска, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в контекста на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване.

В нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, второинстанционният съд не е обсъдил доводът на ищците – въззиваеми, че фактурираното процесно количество електрическа енергия е преминало през СТИ за период по-дълъг от едногодишния исков период, а предмет на предявения иск е количеството и цената на потребената енергия единствено през исковия период: 30.03.2017 г. – 29.03.2018 г.. В мотивите на обжалвания акт липсва обсъждане и обосноваване защо не е кредитирано последното прието заключение на техническата експертиза на вещото лице С. Д., в изпълнение на указанията на ВКС по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, досежно обстоятелството, че преминалото през СТИ на процесния обект количество електрическа енергия е за целия период от монтажа му до датата на проверката, като за процесния едногодишен период е по-малко и е изчислено в размер на 12 649 kWh. Напротив изведен е фактически извод, че цялото фактурирано количество от 30 566 kWh е потребено през процесния период, който не съответства на конкретния доказателствен материал по делото. Според константната практика на ВКС, обективирана в решение № 50271 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60191/22.12.2021 г. по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др., съдът дължи да определи размера на неотчетеното, но реално потребено, количество електрическа енергия, преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК. Вещото лице от неоспореното и прието от второинстанционния съд заключение на техническата експертиза - С. Д. е направило категоричен извод, че натрупаното в невизуализирания регистър Т3 количество електроенергия е натрупано за 882 дн, т.е. от 30.10.2015 г. до 29.03.2018г., като за процесния период от една година (30.03.2017 г. – 29.03.2018 г.) потреблението е 12 649 kWh.. В о.с.з., в което е прието експертното заключение, инж. Д. е заявил, че количеството от 12 649 kWh попада в три периода на различни цени, определени от КЕВР, като стойността му възлиза на сумата 2 237. 83 лв. с ДДС. Това е стойността на реално потребената електрическа енергия на процесния обект за процесния едногодишен период, която е дължимата от ищците цена, останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ. За тази сума предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд, тъй като процесното вземане съществува и е изискуемо, поради което в тази част атакуваното въззивно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В останалата му част за разликата над сумата 2 237. 83 лв. до сумата 4 997. 58 лв., ответникът няма вземане към наследодателя на ищците, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за процесния едногодишен период, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Като го е отхвърлил като неоснователен, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от съда съществено нарушение на процесуалния закон не налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, в отменената част, следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му досежно присъдените в полза на ответника съдебно – деловодни разноски за сумата 3 189. 90 лв. за първата и втората съдебни инстанции и за предходното производство пред ВКС с оглед частичното уважаване на иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. При съобразяване с направеното от насрещната страна своевременно възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар пред първата и втората съдебни инстанции, направените от ответника разноски възлизат на сумата 6 254. 71 лв., намалена пропорционално с уважената част от предявения иск, при което на ответника са дължими на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 3 064. 81 лв ., в която част въззивното решение подлежи на потвърждаване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и пропорционално на уважената от настоящия съд част от предявения отрицателен установителен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците, сумата 708. 90 лв. , съставляваща съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции и пред предходното гледане на делото пред ВКС.

С оглед изхода на спора пред настоящата касационна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 348.88 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС по настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответника сумата 987. 84 лв. , съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция по настоящото дело, при съобразяване със своевременно направеното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съобразно развилото се в двете му фази настоящо касационно производство и фактическата и правна сложност на делото е неоснователно.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищците в качеството им на наследници на Б. Д. П.: Д. Б. П. и Е. Б. П. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 4 997.58 лв. до предявения размер от 5 407.58 лв. по фактура № 0279763782/14.05.2019 г., представляваща начислена сума за електрическа енергия по корекционна процедура за периода: 30.03.2017 г. - 29.03.2018 г. за обект в [населено място], с клиентски номер 1100086886 и абонатен номер 0100805237, като ПРЕКРАТЯВА исковото производство в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО, в частта му , в която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 2 237. 83 лв. до сумата 4 997. 58 лв., представляваща потребена, но неплатена електроенергия за периода: 30.03.2017 г. - 29.03.2018 г., както и в частта му , с която са присъдени в полза на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на сумата 3 189. 90 лв. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищците Д. Б. П. и Е. Б. П., като наследници по закон при равни права на починалия в хода на процеса Б. Д. П., и ответника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, че Д. Б. П. и Е. Б. П. не дължат на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, сумата 2 759. 75 лв. (разликата между сумата 2 237. 83 лв. и сумата 4 997. 58 лв.), представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 30.03.2017 г. - 29.03.2018 г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с клиентски № 1100086886 и абонатен № 0100805237, която е остойностена във фактура № 0279763782 от 14.05.2019 г..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО в останалата му част.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД да заплати на Д. Б. П. и Е. Б. П., на всеки един, сумата 1 057. 78 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, включително по настоящото касационно дело.

ОСЪЖДА Д. Б. П. и Е. Б. П. да заплатят общо на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата 987. 84 лв., или всеки поотделно по 493. 92 лв., – съдебно – деловодни разноски, сторени в настоящото касационно производство.

Решението в частта му, имаща характер на определение, касаеща частичното обезсилване на атакуваното решение и частичното прекратяване на делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част настоящото решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: