Корекция на сметка за ток при неправомерно присъединяване и събиране на доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София, 26.01.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 3754 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Б., срещу решение № 731 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 931/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1024 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 15982/2018 г. на Варненски районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че В. О. М. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер на 11 698,24 лв., начислена по фактура с № [ЕГН] от дата 31.08.2018 г., като корекция на сметка за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г., а не за реално доставена и потребена електрическа енергия, за обект на потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], находящ се в [населено място],[жк], [улица], въз основа на изготвена справка за корекция на сметки от 29.08.2018г., на основание чл.48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, а единствено е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не били допуснати доказателства, събирането на които е било поискано във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК – за снабдяване със съдебно удостоверение от V РПУ към ОДМВР – гр.Варна, от което да е видно кои са били полицейските служители, присъствали на проверката на „Електроразпределение Север“ АД, при която е било установено процесното неправомерно присъединяване, служещо за начисляване на оспорваната сума, а след това и за допускане до разпит на един свидетел – присъствал полицейски служител. Според ответника тези доказателствени искания били отхвърлени от първоинстанционния съд при нарушаване на чл. 159, ал. 1 ГПК. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд не се бил произнесъл по искането във въззивната жалба, направено по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Изложени са и съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон.

Ответницата по касационната жалба В. О. М., [населено място], оспорва жалбата.

С определение № 514 от 02.06.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период (в настоящия случай от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г.) и са били отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г.о. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

Настоящият състав на ВКС, III г.о., споделя даденото разрешение на въпроса, а въззивното решение е постановено в противоречие с него. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, без да изложи допълнителни съображения по въпроса.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Във въззивната жалба е формулирано оплакване, че районният съд не е допуснал събирането на доказателства, поискани своевременно от ответника, като на основание чл. 266, ал. 3 ГПК въззивникът е направил искане тези доказателства да бъдат събрани пред въззивната инстанция. Липсва произнасяне по това искане. Доколкото сочените от въззивника доказателства – снабдяване със съдебно удостоверение от V РПУ към ОДМВР – гр.Варна, от което да е видно кои са били полицейските служители, присъствали на проверката на „Електроразпределение Север“ АД, при която е било установено процесното неправомерно присъединяване, служещо за начисляване на оспорваната сума, а след това и за допускане до разпит на един свидетел – присъствал полицейски служител – са допустими и относими към предмета на доказване, а неприобщаването им към делото е поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, въззивният съд е следвало да пристъпи към събирането им по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение. Въззивното решение трябва да се отмени, а делото да се върне на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, с оглед необходимостта да бъдат събрани посочените доказателства.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските, направени от страните в касационното производство, ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 731 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 931/2019 г. на Варненскиs окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.