Отмяна на оправдателна присъда за унищожаване на вещи поради противоречиви мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Унищожаване и повреждане * малозначителност на деянието * правомощия на касационната инстанция * непредпазливост * евентуален умисъл * форми на изпълнителното деяние * съществени процесуални нарушения * нарушение при формулиране на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е

№243

Гр. София, 03 юли 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 157/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч срещу въззивна присъда № 16/07.12.2022 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, постановена по в.н.о.х.д. № 368/2022 г.

В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на новата оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се сочи, че мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви и непоследователни. Твърди се, че от една страна е прието, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението, като съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите очевидци на инцидента, както и на обясненията на подсъдимия И., не ги е обсъдил, и не е анализирал противоречията между тях и показанията на свидетеля П. Ц., като е кредитирал последните безусловно, независимо от липсата на други подкрепящи ги доказателства.

От друга страна съдът е приел, че не е налице субективната страна на деянието, поради липса на пряк умисъл. Едновременно с това е квалифицирал извършеното деяние като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като е приел, че формално осъществява признаците на състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което изключва първата теза за недоказаност на обвинението.

Поради наличните противоречия в мотивите към въззивната присъда, които са взаимно противоречиви и взаимоизключващи се и с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по подробните съображения, изложени в него. Застъпва становището, че при постановяването на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствата, което е довело и до нарушение на материалния закон. Намира предявеното обвинение за достатъчно ясно и пълно и счита, че противоречия са налице само в мотивите на окръжния съд, в които при недоказано обвинение се коментира приложението на чл.9, ал.2 от НК. Моли за отмяна на новата присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Пред касационната инстанция подсъдимият И. се представлява от упълномощения защитник, адв. М., който оспорва касационния протест, като го намира за недопустим, поради несъответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, което не може да се санира с допълнение по реда на чл.351, ал.4 от НПК. В този смисъл счита, че указанията на съдията от въззивния съд за неговото допълване в 7-дневен срок не са съобразени с процесуалния закон, който дава възможност за допълване само на редовен протест. Отделно сочи, че и в представеното писмено допълнение не са посочени касационни онования, а е наведено оплакване за необоснованост, което не се включва в пределите на касационната проверка. Счита, че за пръв път прокурорът от ВКП навежда редовни основания за касационна проверка по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК в съдебно заседание пред ВКС.

По съществото на протеста изразява становище за неговата неоснователност, като оценява доказателствената дейност на въззивния съд за законосъобразна, а мотивите към въззивната присъда определя като последователни и надграждащи. Счита, че вътрешното убеждение на съда е правилно формирано при спазване на изискванията на процесуалния закон. По изложените съображения намира, че не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като прави искане за оставяне на протеста на прокурора без разглеждане, алтернативно – за оставянето му без уважение и за оставяне в сила присъдата на окръжния съд.

Подсъдимият И. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди присъдата на окръжния съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 17/17.12.2021 г. на Районен съд – гр. Луковит, постановена по н.о.х.д. № 300/20 г. подсъдимият П. Н. И. е признат за виновен в това, че на 09.05.2020 г., около 02.30 часа, в [населено място] унищожил стъкло на задна лява врата и малко стъкло над заден ляв калник, на обща стойност 160.00 лв. на чужда движима вещ – лек автомобил марка Рено, модел /модел/ с рег. номер /рег. №/, собственост на С. К. К., унищожил части /подробно описани в присъдата/ на обща стойност 630,80 лв. на чужда движима вещ, лек автомобил /марка/ с рег. номер /рег. №/, собственост на И. К. К. или общо щети на стойност 790,80 лв., поради което и на осн. чл.216, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С нова въззивна присъда № 16/07.12.2022 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, постановена по в.н.о.х.д. № 368/2022 г. присъдата на Районен съд – Луковит е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият И. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.216, ал.1 от НК. Разноските по делото са оставени в тежест на държавата.

Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустим.

Защитата на подсъдимия оспорва допустимостта на касационния протест пред ВКС, като в правомощията на касационната инстанция е да извърши собствена проверка за неговата допустимост и редовност и относно „годността му да постави начало на касационен контрол върху атакувания акт“ /ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/, независимо от извършената проверка от съдията от въззивния съд по чл. 351, ал.5 от НПК, в случаите когато не е налице връщане на протеста, доколкото само при връщане на процесуалния документ е предвиден специален ред за обжалване пред ВКС.

По отношение възражението на защитата на подсъдимия относно недопустимост на протеста на прокурора, поради несъответствие със законовите изисквания на чл. 351, ал.1 от НПК относно неговото съдържание е необходимо да се отчете, че въззивният съд е спазил процедурата по чл. 351, ал.5 от НПК, като след депозиране на нередовен касационен протест е дал 7-мо дневен срок на прокурора, считано от постановяване на мотивите към присъдата, за привеждането му в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С нарочно разпореждане № 380/13.12.2022 г. съдията от въззивния съд е посочил необходимостта от привеждане на протеста в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и е указал на страната, че при неотстраняването им в срок/считано от получаване на мотивите към присъдата/ протестът ще бъде върнат обратно на неговия подател. Видно от материалите по делото, предоставеният 7-мо дневен срок е бил спазен от прокурора, изготвил протеста, /уведомлението за изготвените мотиви е получено от ОП-Ловеч на 01.02.2023 г. и допълнението към протеста е постъпило в ОС – Ловеч на 03.02.2023 г./ като в постъпилото допълнение се съдържат необходимите реквизити към касационния протест, за които съдът е дал указание да се допълнят – а именно, текстово е посочено касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което е аргументирано подробно, както и е изрично формулирано направеното в тази връзка искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, с което касационният протест е приведен в съответствие с текста на чл. 351, ал.1 от НПК. Процедурата по чл. 351, ал.5 от НПК е предвидена по отношение на иницииращия процесуален документ, който се преценява относно неговата редовност, считано от датата на изтичане на 7-мо дневния срок, с който са дадени указанията за привеждането му съобразно изискванията на НПК. Процесуалната възможност по чл. 351, ал.4 от НПК действително се отнася само до редовен протест, но срокът започва да тече след приключване на процедурата по чл.351, ал.5 от НПК, която предвижда, че при неизпълнение на указанията относно редовността на протеста, той ще бъде върнат. По настоящото дело прокурора от окръжна прокуратура е спазил указанията на съда и е депозирал редовен протест в указания му 7-мо дневен срок, поради което касационният протест срещу въззивната присъда е допустим и следва да бъде разгледан относно неговата основателност.

Разгледан по същество, касационният протест се прецени и за основателен.

Основателни са възраженията от протеста за това, че мотивите към въззивната присъда са противоречиви относно тяхното съдържание, като съдържат взаимоизключващи изводи за недоказаност на обвинението и за малозначителност на извършеното деяние, доколкото последният извод е допустим само при доказано обвинение и при наличие на съответните допълнителни предпоставки по чл.9, ал.2 от НК.

От друга страна направената от окръжния съд оценка на гласните доказателствени средства не е съобразена с действителното им съдържание и смисъл, както и не почива на обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Фактическите изводи от въззивната присъда са основани на изолирани доказателствени източници, които не намират необходимата по закон доказателствена подкрепа, която е заменена от недопустими предположения, направени от страна на съда.

Окръжният съд е отменил присъдата на първата инстанция, като е направил собствен прочит на доказателствата по делото и въз основа на него е приел, че гласните доказателствени средства на свидетелите на инцидента и обясненията на подсъдимия И. за извършените от него действия по увреждане на процесните автомобили не са обективно пресъздадени и вместо това се е доверил на показанията на свидетеля П. Ц., които е оценил като единствения достоверен източник на доказателства за обстоятелствата от значение за обвинението. Мотивирал е оценката си с незаинтересоваността на същия свидетел от изхода на делото, без да коментира обстоятелството, че този свидетел е присъствал само част от инцидента и не го възприел изцяло, като е напуснал мястото на произшествието, докато последният е продължавал. В принципен план подобен подход /за приемане на обективност на изолиран доказателствен източник/ е възможен в случаите когато останалите доказателства и доказателствени средства, макар и еднопосочни са дискредитирани напълно, поради което не могат да послужат за надеждна доказателствена основа и се изключват като източник на достоверни факти. При всички случаи изводите за оценка на доказателствата следва да почиват на обективен всестранен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и да са придружени от съответна аргументация, съобразена с изискванията на процесуалния закон и действителното съдържание на доказателствените източници, за да може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвинението факти и неговата правилност.

Въззивният съд е допуснал нарушение на тези основни принципи, което е довело до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, което по естеството си представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съответния съд.

При новото разглеждане на делото следва да се направи обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност, като оценката на доказателствата да е при спазване изискванията на чл.13, чл.14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК и приетите от съда факти да се ползват с надлежна доказателствена обезпеченост, която не може да се заменя от предположения, направени от решаващия съд и основани изолирано на житейска или формална логика.

ВКС не може да изземва правомощията на инстанциите по същество, в които се включва оценката на доказателствата и доказателствените средства и да подменя вътрешното им убеждение по правнозначимите за обвинението факти, поради което касационната проверка не може да дава оценка за достоверност на отделните доказателствени източници, но разполага с правомощия да преценява юридическата правилност на начина неговото формиране, което в случая не е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Въззивният съд е посочил като основание за оправдаване на подсъдимия липсата на субективен елемент от състава на престъплението, под формата на пряк умисъл, което е оценил като „четвърта материалноправна предпоставка за постановяване на оправдателна присъда.“ В теоретичен план разсъжденията на съда за субективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а именно, че извършването му е допустимо само при пряк умисъл /непредпазливостта е предвидена като привилегирован състав по ал.6 на чл.216 от НК, а не е изключена, както е приел съдът в мотивите / са неправилни, доколкото в съдебната практика и доктрината е възприето по-разширително тълкуване на приложимата форма на умисъл. В обхвата на тази разпоредба се включват и деяния, които са извършени при евентуален умисъл, когато деецът съзнава, че въздейства неправомерно върху чуждата вещ като я прави частично или напълно негодна да се ползва по предназначение, но не цели пряко тези общественоопасни последици, а те са допълнителен резултат от действията му, с които той се съгласява / в този смисъл са следните решения: Р. № 80/2018 г. по н.д. 267/2018 г. на ІІІ н. о, Р. № 467/2008 г. по н. д. № 476/2008 г. на ІІІ н.о., Р. № 426/2009 г. по н. д. № 441/2009 г. на ІІІ н. о., Р. № 199/2011 г. по н. д. № 1115/2009 г. на ІІ н. о./. Тези теоретични постановки следва да се съобразят при новото разглеждане на делото и да се съотнесат към установените факти при тяхната правна оценка.

На последно място, основание за оправдаване на подсъдимия въззивният съд е намерил в това, че се касае за „малозначителност на случая“, като е обсъждал последиците от извършване на престъплението по чл.216, ал.1 от НК / стойност на причинените вреди по превозните средства, възстановяване на щетите от извършване на деянието, вид и тежест на повредите по превозните средства/ и е приел, че същото е с незначителна обществена опасност, поради което са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК за постановяване на оправдателна присъда. Този правен извод е в пълно противоречие с първия извод на въззивния съд за недоказаност на престъплението, като преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК изисква на първо място деянието да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, в това число и да е установено неговото авторство, като е недопустимо да се прилага в случаите на недоказаност на деянието. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК декриминализира деянията, които формално осъществяват признаците на дадено престъпление в два случая - когато същите не са обществено опасни, т.е. елемента „обществена опасност“ при тях изобщо липсва или когато обществената им опасност е явно незначителна и с извършването им не могат да бъдат засегнати защитените от нормата обществени отношения, поради което при направения от съда извод за недоказаност на инкриминираното деяние, приложението й е напълно изключено.

Посочените противоречия в мотивите към въззивната присъда препятстват възможността да се установи действителната воля на съда по фактите на обвинението и тяхната правна оценка, както и да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по същите факти, което по естеството си представлява съществен процесуален порок на контролирания съдебен акт.

С оглед изложените съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което има за последица отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото освен отстраняването на допуснатите процесуални нарушения следва да се прецени и правилността на формулировката на обвинението, за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, което има във фактическия си състав две форми на изпълнително деяние - „унищожаване“ и „повреждане“ на чужда движима вещ, като първата форма е неприложима спрямо отделни части на вещ, която има самостоятелно предназначение в нейната цялост.

По изложените съображения протестът на прокурора е основателен и следва да се уважи, като се отмени въззивната присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

С оглед горното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда въззивна присъда № 16/07.12.2022 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, постановена по в.н.о.х.д. № 368/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: