Задължителен личен разпит на лицето при производство за поставяне под запрещение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 779

гр. София, 23.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1027 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по жалба на ответника Х. С. Ш., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Н. срещу решение № 228/05.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 489/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 165/12.07.2024 г. по гр. дело № 118/2023 г. на Габровския окръжен съд, жалбоподателят Х. Ш. е поставен под пълно запрещение, на основание чл. 5 от ЗЛС.

В касационната жалба се навеждат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. От страна на касатора се поддържа, че в нарушение на чл. 337, ал. 1 от ГПК въззивният съд е отказал да разпита същия, като се изтъква, че с въззивната жалба изрично е заявено такова искане, по съображения, че поради уважен отвод на съдията в първата инстанция, изслушването на съдебно-психиатричната и психологична експертиза (СППЕ) е протекло без участието на ответника и последващият първоинстанционен съдия не е придобил лични впечатления от него. Поддържа се и че втората инстанция незаконосъобразно е счела, че не е длъжна да изслуша ответника, поради което въззивният съдебен състав също не е придобил лични впечатления от него. Наведени са и подробни съображения, че не са налице кумулативните критерии по чл. 5 от ЗЛС за поставяне на касатора под запрещение. Изложеното в касационната жалба се поддържа в писмено становище от 06.11.2025 г., подадено също чрез адв. Н..

Насрещната страна – ищцата К. Ж. Ш. не е подала отговор на касационната жалба, като не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, в което не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът, участващ по делото съгласно чл. 336, ал. 2 от ГПК, в откритото съдебно заседание предлага на съда да приеме по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, че въззивният съд, като съд по съществото на спора, следва да проведе личен разпит на лицето, чието запрещение се иска, в случаите, когато такъв не е проведен от съдията, постановил първоинстанционното решение. В тази връзка прокурорът изтъква, че принципът за непосредственост е важен момент от производството за поставяне под запрещение, както и че непосредственият личен контакт с ответника е необходим, за да може въззивният съд да направи задълбочена преценка и анализ в своите собствени мотиви относно умствените способности на ответника и, според степента на страданието, съответно слабоумието, да определи какво да бъде запрещението – пълно или ограничено. С оглед така предлагания отговор и предвид обстоятелствата по делото, сочени и в касационната жалба, прокурорът предлага на съда и да отмени въззивното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за изслушване на ответника и съответно за преценка на здравословното му състояние.

С постановеното по делото определение № 3338/25.06.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: в случаите, когато личният разпит на ответника по чл. 337, ал. 1 от ГПК не е проведен от съдията, който е постановил първоинстанционното решение по иска за поставяне под запрещение, следва ли въззивният съд да проведе този разпит на ответника.

Настоящият състав на ВКС намира, че отговорът на този въпрос е положителен по следните съображения:

Принципът за непосредственост (чл. 11 от ГПК) намира специфично и изключително важно проявление в особеното исково производство за поставяне под запрещение. Разпоредбата на чл. 337, ал. 1 от ГПК императивно установява процесуално правомощие (едновременно право и задължение) за съда, който трябва да разпита лично лицето, чието запрещение се иска (ответника), като ако се налага то се довежда принудително, а когато се намира в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът също е длъжен да проведе личния разпит на място и да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. Необходимостта и важността на това непосредствено впечатление у съда са закрепени от законодателя и в разпоредбите на чл. 337, ал. 2 и чл. 338, ал. 1 от ГПК, съгласно които, едва след извършването на личния разпит на ответника, съдът преценява дали да му назначи временен попечител, предприема събирането и на други доказателства, включително разпит на негови близки и изслушване на вещи лица, и се произнася по иска (молбата) за поставяне под запрещение. В препоръка № R(99)4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно принципите за правна защита на недееспособните пълнолетни лица, като такъв принцип също изрично е закрепено правото на индивидуално изслушване, като този принцип № 13 гласи: „Съответното лице следва да има право да бъде изслушано лично в рамките на всяка процедура, която може да окаже въздействие върху неговата правна дееспособност“. В мотивите към т. 3 от ППВС № 5/13.02.1980 г. е разяснено, че смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди, искат запрещение на душевно здраво лице. Това изискване за личен разпит следва да се спазва, защото като отговорен държавен орган съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника. В същия смисъл е и решение № 113/29.10.1988 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че ответникът по иска за поставяне под запрещение трябва да бъде разпитан задължително от целия съдебен състав, който постановява решението по делото. Ако това изискване не бъде спазено, нарушава се едно съществено процесуално право на ответника, което представлява проявна форма на правото му на защита. Когато решението е постановено от съдебен състав, който не е разпитал лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, по същество е нарушено правото на това лице за участие в делото.

От така цитираната практика на ВС, която не е загубила актуалност при сега действащата нормативна уредба на производството за поставяне под запрещение, следва, че провеждането на личния разпит на ответника е изключително важна гаранция за упражняване правото му на защита и на участие в това особено исково производство, в което се решава въпросът относно неговата дееспособност. Това е така, защото придобитите от личния разпит по чл. 337, ал. 1 от ГПК, непосредствени впечатления за психическото състояние на ответника имат съществено значение, при съвкупната им преценка с експертното заключение и останалите доказателства по делото, за формирането на вътрешното убеждение на съда и на крайния му извод относно наличието или липсата на двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 5 от ЗЛС (медицинския и юридическия критерии) за поставянето на ответника под запрещение и неговия вид – пълно или ограничено, респ. – за отхвърлянето на иска (в този смисъл са и останалите разяснения, дадени в мотивите към т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ППВС № 5/13.02.1980 г., както и решение № 604/21.10.2025 г. по гр. д. № 4300/2024 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС). Следователно, за да се извърши такава пълна, всестранна и обективна преценка, не е достатъчно първоинстанционният съд само да е провел разпита на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК и да го е отразил в съдебния протокол, а е необходимо именно съдията, който е провел този личен разпит, да постанови и съдебното решение по иска за запрещение. Когато първоинстанционното решение е постановено от съдия, който не е разпитал лично ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, независимо от причината за това, се допуска съществено процесуално нарушение, тъй като по същество се игнорира тази изключително важна гаранция за упражняване правото на защита на ответника и съществено се нарушава правото му на участие в особеното исково производство, в което се решава въпросът относно неговата дееспособност. Поради това, и тъй като в това производство съдът служебно следи за интересите на ответника, то и без да е направено изрично оплакване с въззивната жалба, апелативният съд следва по свой почин да отстрани това съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като сам проведе личен разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК във въззивното производство – в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС установи, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо.

Предвид възприетия положителен отговор на поставения по делото процесуалноправен въпрос, съдът намира касационната жалба за основателна.

В откритото съдебно заседание на 18.10.2023 г. първоинстанционният съд е провел личен разпит на касатора-ответник по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Видно от отразеното в съдебния протокол, ответникът е дал адекватни отговори на поставените му от съда въпроси, т.е. – при разпита не са установени данни ответникът да не може да ръководи и да преценява значението на постъпките и действията си. До такова заключение е достигнал и съдът в същото заседание, поради което е оставил без уважение особеното искане, направено с исковата молба, за назначаване на временен попечител на ответника. С определение № 323/08.05.2024 г. обаче, по искане както на ответника, така и на ищцата, съдията-докладчик, който е провел личния разпит по чл. 337, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК се е отвел от разглеждането на делото. След определянето на принципа на случайния подбор на новия съдия-докладчик, същият е разгледал делото в откритото съдебно заседание на 19.06.2024 г., в което касаторът-ответник не се е явил, в което е изслушана и е прието заключението на СППЕ, на ответника е назначен временен попечител и делото е обявено за решаване. Новият съдия-докладчик е постановил и първоинстанционното решение по делото, без да е придобил непосредствени впечатления за състоянието на ответника, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, предвид изложените по-горе съображения при отговора на поставения въпрос.

Позовавайки се на горните обстоятелства, с въззивната си жалба касаторът-ответник, чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. е направил искане въззивният съд да извърши нов личен разпит по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, с цел да придобие непосредствено впечатление от него. В откритото съдебно заседание на 05.11.2024 г. въззивният съд е оставил без уважение това искане, по съображения, че ответникът е изслушан пред първата инстанция и е участвал лично в производството по чл. 5 от ЗЛС, както и че законът не предвижда задължително изслушване на лицето във въззивната инстанция по тези производства. Тези съображения на апелативния съд са в противоречие с възприетото от касационната инстанция разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос. Също в противоречие с отговора на въпроса, като е постановил обжалваното въззивно решение, с което ответникът е поставен под пълно запрещение, без да го е изслушал по реда чл. 337, ал. 1 от ГПК, какъвто надлежен личен разпит не е проведен и пред първата инстанция, въззивният съд на свой ред е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е възпрепятствал упражняването на правото на защита и на участие в производството на ответника-касатор.

По така изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да проведе личен разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, от който да придобие непосредствени впечатления относно неговото състояние, при преценката на което – ако намери за необходимо, да допусне и събере и нови доказателства, включително и служебно (т. 1 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). При постановяването на новото въззивно решение апелативният съд следва да извърши пълна, всестранна и обективна преценка относно наличието или липсата на материалноправните предпоставки по чл. 5 от ЗЛС, съобразявайки при осъществяването й и разясненията, дадени от касационната инстанция по повод поставения по делото процесуалноправен въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 228/05.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 489/2024 г. на Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: