Отмяна на дисциплинарно наказание на помощник-нотариус за публикация във Фейсбук

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 50

гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Бисера Максимова
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2244 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 80 ЗННД.

Обжалвано е решение № 3/13.05.2024 г. по дисциплинарно дело № 3/2024 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара, с което за нарушения по чл. 34 ЗННД, вр. чл. 1, изр. 2, чл. 2, чл. 17 и чл. 18 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България (ЕКН), извършени с публикация в социалната мрежа Фейсбук (ФБ), на Н. С. Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус В. Т. А., рег. № 357 с район на действие Районен съд – Русе, е наложена глоба 4 000 лв.

Решението се обжалва от Н. Г. със следните доводи за незаконосъобразност: 1) отношенията на жалбоподателя с нотариуса, който е замествал, са уредени с трудов договор (чл. 40, ал. 5 ЗННД), а дисциплинарната отговорност за поведение, с което помощник-нотариус уронва престижа на професията, може да се ангажира само по КТ, а не по глава V ЗННД – аргумент от чл. 34 ЗННД и от това, че Етичният кодекс на нотариусите в Република България е част от Устава на НК, Уставът е приет от Общо събрание, в което участват само нотариуси, но не и помощник-нотариуси – чл. 57, т. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗННД; 2) в решението на Съвета на НК – органът, иницирал дисциплинарното производство, в поканата по чл. 77, ал. 2 ЗННД и в обжалваното решение нарушението, за което жалбоподателят е наказан, не е индивидуализирано, а това възпрепятства правото му на защита; 3) не са спазени сроковете по чл. 76 ЗННД; 4) с публикуваното във ФБ жалбоподателят е упражнил право свободно да изрази мнение и да го разпространи, което му признават нормативните актове от най-висока степен - чл. 39 и чл. 41 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС; и 5) глобата от 4 000 лв. е несъответна на нарушението и несъобразена с материалното състояние на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата Нотариалната камара я оспорва.

Настоящият състав намира жалбата за редовна и допустима, а по същество – основателна.

Дисциплинарното производство е образувано с решение по протокол № 3/29.03.2024 г. на Съвета на нотариусите за това, че жалбоподателят като помощник-нотариус по заместване при нотариус В. Т. А., рег. № 357 с район на действие Районен съд – Русе, е нарушил чл. 17 и чл. 18 от Етичния кодекс на нотариусите, публикувайки в социалната мрежа Фейсбук обидни квалификации, изрази и закани за колеги нотариуси, уронвайки по този начин престижа им пред обществото.

С писмо изх. № 307/01.04.2024 г. жалбоподателят е поканен да даде обяснения (чл. 77, ал. 2 ЗННД). В поканата нарушението е описано по същия начин като в решението по чл. 77, ал. 1, пр. 2 ЗННД.

В срока за обяснения жалбоподателят препраща към становище от 12.03.2024 г., в което признава, че е автор на публикации във ФБ за списъци с нотариуси, които банкови служители, лизингодатели и брокери на сделки с недвижими имоти в [населено място] представят на клиентите и изискват клиентите да изберат име в списъка. Заявява, че част от публикуваните твърдения може да докаже, а за установяването верността на останалите моли за съдействие НК.

Становището е отговор на писмо, с което административният секретар на НК е предоставил на жалбоподателя възможност да коментира публикациите и коментарите си в социалната мрежа ФБ преди публикуваното да се внесе в Съвета на НК за обсъждане за евентуално нарушение на Етичния кодекс.

В решението, което се обжалва пред Върховния касационен съд, съставът на ДК е приел, че предметът на дисциплинарното производство е надлежно очертан с решението по чл. 77, ал. 1 ЗННД и че пристъпва към обсъждане на приета по дисциплинарното дело разпечатка от публикация във ФБ. В нея жалбоподателят си бил позволил арогантен тон и стил с директни обиди като например: “Тези няколко „вървежни“ колеги в града са срам за професията. Те не са нотариуси, това са продавачи на крадени картофи на пазара!“ Публикацията продължавала със закани, обидни квалификации за практики и отношения на нотариуси с клиенти, банки, брокери и т.нат. С тези си действия помощник-нотариусът по заместване грубо бил погазил принципите на уважение към колеги и вместо да утвърждава и издига обществената значимост на гилдията, бил уронил авторитета и престижа на колегите си и на професията. Поведението му било некоректно и недопустимо и не допринасяло за утвърждаване на уважение у гражданите и обществото към гилдията, а напротив – настройвало ги против нотариалната дейност, която е обществено значима, призната и възложена от държавата. Дисциплинарният състав е заключил, че жалбоподателят е накърнил професионалната етика и е уронил престижа на професията и за нарушенията по чл. 34 ЗННД, вр. чл. 1, изр. 2, чл. 2, чл. 17 и 18 от Етичния кодекс на нотариусите, който е неразделна част от устава на НК, му е определил глоба 4 000 лв.

По делото пред Върховния касационен съд на хартиен носител има две публикации във ФБ, чието авторство жалбоподателят признава.

Едната публикация е била качена в социалната мрежа на неустановена дата. С нея като участник в групата „Не на списъците на нотариусите“ жалбоподателят потвърждава информация, изнесена от друг участник в групата, за съставени списъци на нотариуси в [населено място]. В тази публикация са изразите, цитирани в обжалваното решение от състава на ДК: „Тези няколко вървежни „колеги“ в града са срам за професията! Това не са нотариуси, това са продавачи на крадени картофи на пазара!“

Другата публикация е била качена в социалната мрежа на 07.02.2024 г. на страницата на личния профил на жалбоподателя. В нея той доразвива твърденията за списъци с нотариуси в [населено място], които представят на своите клиенти банкови служители, лизингодатели и брокери/посредници на сделки с недвижими имоти и изискват клиентите да изберат нотариус, включен в списъка. Обяснява съставените списъци не с професионализма на нотариусите, а с незаконни практики. Уведомява клиентите, че има и други нотариуси в [населено място], които стриктно спазват закона, и че имат право свободно да изберат нотариус, а не да се съгласяват със списъците.

И в двете публикации твърденията попадат в първите четири примера за нелоялна конкуренция в чл. 19 от Етичния кодекс на нотариусите. Твърденията за незаконните нотариални практики са смущаващи, някои – до степен, предизвикваща възмущение и гняв. Имена на нотариуси няма. Коментарите и използваните квалификации и сравнения надхвърлят добрия тон.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователен довода, че след като жалбоподателят е бил назначен по трудов договор като помощник-нотариус, за поведение, с което не спазва професионалната етика и уронва престижа на професията, неговата дисциплинарна отговорност може да се ангажира само по КТ. Само лицето, вписано като нотариус, е изричен адресат на чл. 34 ЗННД, който задължава нотариусите да спазват професионалната етика и да опазват престижа на професията, но чл. 34 ЗННД препраща към Устава на НК, неразделна част от който е Етичният кодекс на нотариусите. Така етичните правила, утвърдени с Устава, придобиват конкретно съдържание. Съгласно чл. 74 ЗННД, задължението да ги спазва е и за нотариуса, и за помощник-нотариуса. За виновното му неизпълнение помощник-нотариусът носи дисциплинарната отговорност по глава V ЗННД.

Дисциплинарната отговорност е санкционна. Всеки закон, който я предвижда - КТ, ЗАдв., ЗННД, ЗЧСИ и др., следва да се прилага и тълкува по начин, който гарантира правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира – арг. от чл. 56 КРБ. За да го упражни надлежно, то трябва да знае какъв е предметът на дисциплинарното производство, какво е конкретното нарушение, за което отговорността му се ангажира. Провеждането на общия принцип, които има конституционно основание и нормира всички национални закони, предвиждащи дисциплинарна отговорност, налага да се приеме, че в акта, с който органът по чл. 77, ал. 1 ЗННД образува дисциплинарното производството, той е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, индивидуализиращи нарушението - кога и какво е извършил нотариусът/помощник нотариусът, респ. кога и какво не е извършил, въпреки че е имал задължението да го извърши. Същото се отнася и за поканата по чл. 77, ал. 2 ЗННД. Обясненията се искат по повод на конкретно нарушение – за фактите, които го индивидуализират от обективна и субективна страна. Те не са обяснения по повод оценъчни съждения и правни квалификации на поведение, направени от органа на дисциплинарна власт. Същото се отнася и за решението по чл. 79 ЗННД. Мотивите на решението трябва да съдържат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага – аналогия с чл. 195, ал. 1 КТ, който се прилага поради сходството на случая. Само такива мотиви в решението по чл. 79 ЗННД дават възможност Върховният касационен съд да провери осъществени ли са релевантните факти и правилно ли е ангажирана дисциплинарната отговорност на нотариуса/на помощник нотариуса. Изводът се налага и от принципа за равнопоставеност на страните (чл. 9 ГПК) – производството по чл. 80 ЗННД се разглежда по реда на ГПК, и от необходимостта още с подаването на жалбата срещу решението по чл. 79 ЗННД нотариусът/помощник нотариусът да знае фактическите и правни основания за дисциплинарното наказание, за да може да защити правата си пред съда (чл. 56, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ).

Настоящият състав не намира тези законови изисквания за спазени. Решението по чл. 77, ал. 1, пр. 2 ЗННД препраща към публикации на жалбоподателя за колеги нотариуси във ФБ, но не съдържа конкретни твърдения за информацията, която жалбоподателят е изнесъл в социалната мрежа. В решението има оценъчни разсъждения и правни квалификации – че публикуваното било обидно и заканително към колеги нотариуси (обективното право не познава обида и закана към неиндивидуализирано физическо лице, включително длъжностно) и по този начин (неизяснено кога, как и с кое конкретно твърдение) жалбоподателят бил уронил престижа им пред обществото и бил нарушил чл. 17 и чл. 18 Етичния кодекс на нотариусите. Същото е съдържанието и на поканата за обяснения по чл. 77, ал. 2 ЗННД. Подобно е описанието на нарушенията, които в обжалваното решение съставът на ДК е приел за извършени от жалбоподателя, и за които му е определил наказанието глоба 4 000 лв. - сред най-тежките в чл. 75 ЗННД. Неяснотата за нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, се задълбочава. В решението по чл. 79 ЗННД жалбоподателят е наказан за „разпечатка от публикация във ФБ“, въпреки че публикациите са две, а изразите, цитирани в решението, са от коментара в групата „Не на списъците на нотариусите“. Този коментар е бил качен в социалната мрежа на неустановена по настоящото дело дата, т.е. за твърденията в тази публикация не могат да се проверят сроковете по чл. 76 ЗННД, а пропускането им погасява дисциплинарната власт.

Настоящият състав намира за основателен довода, че с двете публикации жалбоподателят е упражнил правото си свободно да изрази мнение и да разпространи известната му информация за списъци с нотариуси в [населено място], признато в чл. 39 и чл. 41 от Основния закон, а и в чл. 10 ЕКПЧОС. В тълкувателно решение № 7/04.04.1996 г. по конст.д. №1/1996 г., Обн., ДВ, бр. 55/ 28.06. 1996 г. Конституционният съд на Република България разясни, че в чл. 39 – 41 Конституцията урежда т.нар. „комуникационни права“, които утвърждават основните права на личността – на свободна изява на нейната същност и на достойнство като равнопоставен участник в социалната общност, а за обществото създават условия за неговото съществуване и развитие. Конституционният съд разясни, че свободата на словото има своите ограничения, произтичащи също от Основния закон. При прилагането им държавните органи, сред които са и органите на съдебната власт, са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение и да се разпространява информация. Изяснено е, че конституционните ограничения не означават, че не може да бъде осъществена публична критика, особено на публични фигури, държавни служители и държавни органи. Правото на свободно изразяване на мнение важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно демократично общество не би могло да се нарече такова. Настоящият състав намира, че това се отнася и за критиката към нотариусите, на които ЗННД възлага държавната власт по нотариалните удостоверявания. Твърденията за незаконни нотариални практики, дори да са смущаващи и критични, и да надхвърлят добрия тон, изискват да бъдат проверени от органите на НК. Преодоляването им с всички законови средства е средство за издигане на престижа на професията и защитава правата и интересите и на нотариусите, и на обществото (чл. 5 от Устава на НК). Същото произтича от чл. 10 ЕКПЧОС в смисъла, в който го прилага ЕСПЧ.

И Конституционният съд, и Европейският съд по правата на човека отчитат възможна колизия на прокламираните права – упражненото право на свобода на словото да засегне правото на добро име на гражданите, включително да урони престижа на професионална общност, каквато е тази на нотариусите. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите на други ценности, защитени също от Основния закон, а и от ЕКПЧОС. Въпросът за баланса се решава след конкретна преценка от държавния орган, пред който се поставя. В случая, неиндивидуализираното нарушение и в решението по чл. 77, ал. 1, пр. 2 ЗННД, и в решението по чл. 79 ЗННД, а именно за кои точно твърдения на жалбоподателя, в едната, в другата или и в двете публикации в социалната мрежа, е било образувано дисциплинарното производство и е била ангажирана неговата отговорност, поставят в невъзможност Върховният касационен съд да провери дали и коя разпространена информация чрез публикациите във ФБ е вярна, включително доколко е спазен балансът между осигуряване на конституционно гарантираните права на жалбоподателя по чл. 39 и чл. 41 КРБ, а и по чл. 10 ЕКПЧОС – от една страна, и от друга – основанията за тяхното ограничаване, на които се базират чл. 17 и 18 от Етичния кодекс на нотариусите.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3/13.05.2024 г. по дисциплинарно дело № 3/2024 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара, с което за нарушения по чл. 34 ЗННД, вр. чл. 1, изр. 2, чл. 2, чл. 17 и чл. 18 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България (ЕКН), извършени с публикация в социалната мрежа Фейсбук (ФБ), е наложена глоба 4 000 лв. на Н. С. Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус В. Т. А., рег. № 357 с район на действие Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.