Наказателна отговорност за неверни свидетелски показания пред нотариус

Текстът на акта

Ключови фрази

Лъжесвидетелстване * съкратено съдебно следствие-чл.371, т.1 НПК * орган на власт * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 372

Гр. София, 31 юли 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 404/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимите С. Н., Й. И. и М. Т. чрез упълномощените им защитници, адвокатите Ю. Й., Н. Н. и Д. Д. срещу нова въззивна присъда № 12/13.02.2025 г. на Окръжен съд- гр. Варна , постановена по в.н.о.х.д. № 143/25 г.

В касационните жалби на тримата подсъдими са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите, поради несъставомерност на деянието. Към депозираните от тримата подсъдими касационни жалби са постъпили допълнения в срока по чл. 351, ал.4 от НПК, в които се излагат мотиви в подкрепа на наведените касационни основания и направеното искане за тяхното оправдаване.

Касационната жалба на подсъдимия Т. се аргументира, в постъпилото към нея допълнение, с доводи за превратна интерпретация на гласните доказателствени средства, изходящи от подсъдимите и свидетелките А. и И., което е довело до неправилно установени факти от значение за авторството на деянието. Сочи се, че показанията на свидетелите, вписани в протокола за обстоятелствена проверка са били изготвени предварително като проект от адв. И. и в тях е отразена гледната й точка по казуса, а не фактическите изявления на подсъдимите, свързани с владението на процесния недвижим имот. Отделно се посочва, че починалият собственик на имота е заявил воля, значителен период преди настъпването на неговата смърт, подсъдимият Т. „да вземе“ имота и това е от значение за субективната съставомерност на деянието, която според защитата липсва. По изложените съображения се поддържа искането за оправдаване на подсъдимия Т..

В допълнението/ наименувано мотиви/ към касационната жалба на подсъдимия И. се сочи, че в протокола за обстоятелствена проверка са отразени правни квалификации за владението на имота, които не биха могли да бъдат формулирани по този начин от подзащитния му, поради липса на правна грамотност, което според защитата сочи на опороченост на нотариалното производство. Позовава се на показанията на свидетелката И., че лично е изготвила съдържанието им, което счита, че е в противоречие с приетите по делото факти, че подзащитният му устно е потвърдил пред нотариус невярното обстоятелство за владението на имота. Последното твърдение е следвало да бъде направено като извод от нотариуса след като изслуша устните разяснения на свидетелите. Грешното правно тълкуване от подзащитния му и даването на оценка на факти от обективната действителност не може да се квалифицира като затаяване на истина или потвърждаване на неистина, поради което намира, че същият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение за лъжесвидетелстване.

В допълнението/ наименувано мотиви/ към касационната жалба на подсъдимата Н. се твърди неправилна доказателствена оценка на показанията на свидетелките А. и И. и на обясненията на тримата подсъдими, които неправилно са били оценени като защитна теза. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че свидетелките са обяснили на подсъдимите термина „владение“ за нуждите на нотариалното производство. Както и се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че свидетелката И. след разпита на подсъдимите е узнала за липсата на основания за провеждане на нотариално производство, а свидетелката А. не е извършила непосредствен личен разпит на подсъдимите, което се установява от използваните идентични изрази в протокола за обстоятелствена проверка и показанията на свидетелката И., че е съставила проекта на протоколите за разпит предварително. В същият смисъл са и депозираните от подсъдимите обяснения, като в дадените от подзащитната му не се съдържат неистини, а използваните правни термини са били вписани от свидетелката И., след като е изслушала разказа на подсъдимата, без да й разясни целта на производството и смисъла на института на владението. Намира, че за нуждите на нотариалното производство е следвало да бъде проведен непосредствен устен разпит на подсъдимите от нотариуса по обстоятелствената проверка, който да прецени основанията за придобиването на имота по давност, което не е било извършено. В заключение счита, че не може да се търси отговорност на подсъдимите за използваният от тях термин „владение на имота повече от десет години“ при липсата на разяснения за смисъла на понятието от адв. И., с оглед на което са налице основания за оправдаване на подзащитната му.

Пред касационната инстанция подсъдимите С. Н., Й. И. и М. Т. и упълномощените им защитници, редовно уведомени за съдебното заседание не се явяват.

От защитниците на подсъдимите И. и Н. са постъпили писмени молби, с които молят ВКС да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно и на подзащитните им отсъствие, като се отмени присъдата на въззивния съд и подсъдимите бъдат оправдани.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбите на тримата подсъдими са допустими, но неоснователни, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. В рамките на приетите факти счита, че материалният закон е правилно приложен; подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, като са действали при условията на пряк умисъл, с оглед знанието им, че подсъдимият Т. не е владял имота повече от 10 години. Посочва, че въззивният съд е отговорил на възражението за незнанието на подсъдимите за юридическия смисъл на термина „владение“, като неоснователно е твърдението в жалбите, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите, а обясненията на подсъдимите са приети за защитна версия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на тримата подсъдими основания и като съобрази доводите на прокурора от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото е второ по ред след отмяна с въззивно решение № 304/11.12.2023 г. на Окръжен съд- гр. Варна , постановено по в.н.о.х.д. № 1258/23 г. на първата оправдателна присъда на Районен съд-гр. Провадия, № 12/11.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 338/22 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради отстраними съществени процесуални нарушения.

При новото разглеждане на делото е постановена нова оправдателна присъда на РС- гр. Провадия , № 23/27.09.2024 г. по н.о.х.д. № 475/23 г., с която тримата подсъдими са оправдани по предявените им обвинения за подбудителство и извършителство на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

С въззивна присъда № 12/13.02.2025 г. на Окръжен съд- гр. Варна , постановена по в.н.о.х.д. № 143/25 г.,/въззивното производство е образувано по протест на прокурора/ присъдата на районния съд е била отменена и вместо нея е била постановена нова присъда, с която подсъдимите са били признати за виновни по предявените им обвинения и са им наложени наказания, на всеки един от тях, от по 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски за всеки един от тях.

Настоящото касационно производство е образувано по касационните жалби на подсъдимите И., Т. и Н. срещу новата въззивна осъдителна присъда на окръжния съд.

Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.2 от НПК, поради което са допустими като разгледани по същество се намериха за неоснователни, всяка една от тях.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Посочените в жалбите на тримата подсъдими доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК са аналогични по съдържание, което позволява общото им обсъждане и отговор за тяхната основателност.

В основата на това оплакване е поставена неправилната оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелките А., нотариус в производството по издаване на констативния нотариален акт и И., адвокат на подсъдимия Т. във връзка с извършването на обстоятелствената проверка, които според защитата са получили необективен прочит от въззивната инстанция, като неоснователно са кредитирани свидетелските показания и са игнорирани обясненията на подсъдимите, които съдът неправилно е оценил като тяхна защитна версия. В конкретика, в жалбите на подсъдимите И. и Н. се оспорва авторството на изявленията им, отразени в протокола за обстоятелствена проверка в частта относно владението на процесния имот, като се твърди, че формулировката на отговорите е направена от свидетелката И., която е изготвила проект на разпитите и го е изпратила на нотариус А.. Както и че последната свидетелка не е извършила личен разпит на подсъдимите в качеството им на свидетели по обстоятелствената проверка, а е използвала проекта на адв. И., което се установява от гласните доказателствени средства по делото.

Възражението е неоснователно.

По естеството си оспорването на приетите от въззивния съд факти с доводи за тяхната неправилност е оплакване за необоснованост, което не е касационно основание и не се включва в пределите на касационната проверка, която има за предмет юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението, а не и самите факти по същество. В този контекст отговор от ВКС следва да бъде даден относно това налице ли е законосъобразен прочит и обективна процесуална оценка на релевантните за обвинението доказателства и средствата за тяхното установяване.

Въззивният съд е приел нова фактическа обстановка в постановената въззивна присъда, до която е достигнал след самостоятелен пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като направените въз основа на същия анализ фактически изводи сочат на обективен прочит на правно значимите за обвинението доказателства. В мотивите към новата присъда се съдържа подробен анализ на показанията на свидетелките А. и И. и на обясненията на подсъдимите за изявленията на последните в хода на нотариалното производство. Правилно е посочено, че цитираните гласни доказателствени средства са еднопосочни в частта до изслушването на двамата подсъдими пред нотариус А.. В останалата част за изявленията на подсъдимите пред нотариуса по въпроса за това владял ли е подсъдимият Т. процесния недвижим имот и за какъв период от време се констатират противоречия в гласните доказателствени източници, като от въззивния съд обясненията на подсъдимите са кредитирани частично. Окръжният съд е дал кредит на доверие на показанията на свидетелките А. и И. за личен непосредствен разпит на подсъдимите в хода на охранителното производство, като е отхвърлил обясненията на последните, че показанията им са били написани предварително от свидетелката И., без да им бъде разяснено значението на използваните от нея правни термини в частта относно владението на недвижимия имот. Посочената доказателствена оценка почива на вярна интерпретация на показанията на свидетелките И. и А., както и на обясненията на подсъдимите Н. и И..

В компетентността на решаващите съдебни състави е да обезпечат изводите си по фактите на обвинението с определени свидетелски показания, на които са дали кредит на доверие и да отхвърлят други гласни доказателствени средства/показания на други свидетели или обяснения на подсъдимите/. При всички случаи съдът е задължен да изложи мотиви в подкрепа на направената доказателствена оценка, което задължение въззивният съд е спазил стриктно, като не се констатира оценъчната му дейност да е в разрез с изискванията на процесуалния закон.

Правилно е отчетено в постановената въззивна присъда, че свидетелката И. депозира еднопосочни показания по въпроса за съдържанието на оспорените изрази, които са отразени в протокола за обстоятелствена проверка, като потвърждава, че използваната формулировка представлява обобщение на разговора й с подсъдимите преди да представи на нотариус А. проекта на разпитите им, който е изготвен на базата на техните отговори за владението на имота. В същите показания се съдържат данни, че подсъдимите Н. и И. след проведен разпит пред нотариус А. лично са заявили тези обстоятелства по начина, по който е направен записа в протокола за обстоятелствена проверка и са го подписали след като написаното им е било прочетено от нотариуса със съответните разяснения. Въззивният съд е приел, че адв. И. действително е изготвила проект на показанията на подсъдимите Н. и И. / както и на изходящите от свидетеля К./ като свидетели по обстоятелствената проверка и го е предоставила на нотариус А., но последната първоначално е разпитала подсъдимите за собствените им възприятия относно имота, след което е съставила протокола за обстоятелствена проверка, като включително е използвала съдържанието на проекта, след което е прочела протокола от проведените разпити и е поставила въпроси на подсъдимите за верността на записа. Двамата подсъдими са потвърдили това, което им е било прочетено, включително в частта, че подсъдимият Т. е владял имота повече от 10 години след като им е било разяснено какво се има предвид под владение. Съгласно фактите от въззивната присъда на подсъдимите Н. и И. при явяването им пред нотариус А. първоначално е бил извършен личен разпит чрез задавани въпроси от нотариуса, за да се увери, че разбират техния смисъл, след което е бил изготвен и прочетен текста на протокола за обстоятелствена проверка и едва след това те са се подписали под протокола в уверение на неговата вярност, като са потвърдили, че разбират смисъла на въпросите и поддържат записаните отговори. Възприетите от контролирания съд фактически изводи по въпроса за отговорите на Н. и И. в хода на обстоятелствената проверка са изцяло в унисон с обясненията на двамата подсъдими. Подсъдимата Н. е заявила при разпита си пред съда: „това което беше написано го изчетоха, ние казахме съгласието си и толкова.“ В същия разпит подсъдимата е потвърдила, че знае какво е „давностно владение“, обяснила го е със свои думи: „да я стопанисваш, да я пазиш и да я поддържаш тази къща“ и е заявила, че това е било за 10 години, включително преди Ш. да почине. В обясненията на подсъдимия И. също ясно е посочено, че знае смисъла на думата владение, като е заявил, че „под владение разбира, че някой ползва нещо“. Както и че от нотариус А. му е бил прочетен протоколът с разпита, задавани са му били „бегли въпроси от нотариуса“ и след това той се е разписал върху протокола, тъй като е бил съгласен със съдържанието му.

Заявеното от двамата подсъдими, че в протокола от разпитите са се съдържали и правни термини, /алинеи и др./ с които те не са били запознати не се отнася до съобщените от тях факти, на базата на които е извършена правната преценка на нотариуса за наличието на давностно владение, и които не са част от инкриминираната им дейност.

Подсъдимият Т. от своя страна в обясненията си пред съда е заявил, че процесният имот, който е бил в непосредствена близост до собствената му постройка се е рушал, тъй като наследниците на починалия Ш. не са полагали грижи за имота и той е искал да го продаде, затова му е било необходимо да се снабди с документ за собственост. В тази връзка след проведена консултация с адв. И., която му е разяснила как може да се придобие имот по реда на обстоятелствена проверка и необходимостта от трима свидетели, които да потвърдят, че той е ползвал имота повече от десет години, Т. е разговарял с двамата подсъдими и свидетеля К.. В проведените разговори е поискал от тях да се явят като свидетели пред нотариус и да заявят, че той е ползвал недвижимия имот на починали Ш. повече от десет години и че наследниците му нямат претенции към имота. От материалите по делото е установено, че тези факти обективно не съответстват на действителното положение, а именно че Ш. е починал през 2016 г., четири години преди разпита на подсъдимите пред нотариус и че до смъртта му недвижимият имот е бил ползван лично от него, а подсъдимият Т. и съпругата му са полагали грижи върху самия Ш., който през 2015 г. е бил диагностициран с тежко онкологично заболяване. Както и че месец преди да почине в имота при Ш. е живяла неговата сестра, която се е грижела за него до неговата смърт.

Възражението от жалбата на подсъдимия Т. за неправилна интерпретация на доказателствата по делото в частта за полагани от същия подсъдим и съпругата му грижи върху починалия собственик на имота, предмет на обстоятелствена проверка е ирелевантно за съставомерността на деянието. Елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК са само тези неистински факти и обстоятелства, които деецът е потвърдил или затаил истината за тях пред надлежен орган на власт, които са от значение за правилното решение, което следва да бъде взето от съответния орган, респективно са част от предмета на доказване по делото /в настоящият казус за нотариалното дело/. С други думи, за да е осъществен фактическият състав на деянието е необходимо наличие на причинна връзка между неистинските факти и обстоятелства и решението на надлежния орган на власт, защото по този начин с действията си по лъжесвидетелстване деецът е попречил на „правилното и обективно правораздаване“/ТР № 48/76 на ОСНК на ВС/.

В този контекст периодът на полагане на лични грижи за починалия Ш. от страна на подсъдимия Т. не е елемент от владението на имота и неговата продължителност, което е правно значимия факт за придобиването му по реда на обстоятелствената проверка, респективно дейците не могат да носят наказателна отговорност за други неистински факти, които са съобщили и които нямат връзка с предмета на нотариалното дело.

Без значение за субективната страна на деянието е и обстоятелството, че адв. И. е изготвила проект на показанията на свидетелите по обстоятелствената проверка и го е предоставила на нотариуса по делото преди техния разпит. От една страна проектът е бил изготвен след проведен разговор с тримата подсъдими и от друга, което е съществено за доказаността на обвинението, след поставяне на въпроси по съдържанието му от нотариуса към подсъдимите Н. и И., то е било включено в протокола за обстоятелствена проверка, който нотариусът е съставил и след прочитането му подсъдимите саморъчно са се подписали в уверение на верността му.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че изразът „М. владее имота като свой собствен, стопанисва го и не зная някой да спори за имота“ съдържа правни, а не фактически изявления, поради което тези думи не са на подсъдимия И.. Изразът съдържа ясни факти за това, че Т. стопанисва процесния имот повече от 10 години и на И. не му е известно някой да спори за имота, които факти имат правно значение за съставянето на нотариалния акт за собственост по делото. В проведените разпити по нотариалното производство подсъдимите Н. и И. лично са свидетелствали, че владението на недвижимия имот от подсъдимия Т. е продължило за период от десет години, като са обяснили това със свои думи. Периодът на владението е свързан от свидетелите със заболяването на Ш./ което е житейски факт, а не правна категория/, за което е установено, че датира от 2015 г., а не от преди 12-13 години, както e посочено в разпитите в подкрепа на обстоятелството за продължителността на владението.

Както правилно е посочил въззивният съд в присъдата, подсъдимите са потвърдили неистина пред нотариуса по сделката за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка относно фактическите обстоятелства, свързани с времевата продължителност на владението, в смисъл на ползване, стопанисване и обработване от страна на подсъдимия Т. на процесния недвижим имот и полаганите от него грижи за същия имот, а не са свидетелствали за това, че владението е било придобито по давност като правна категория.

Цитираните неистински факти, които подсъдимите са заявили пред нотариус А. са били от съществено значение за правилното решаване на въпроса установил ли е подсъдимият Т. давностно владение върху имота на починалия Ш., за да се издаде констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, поради което дейците носят наказателна отговорност при потвърждаване на тяхната неистинност пред органа на нотариалното производство. Съгласно задължителната съдебна практика на ОСГК на ВКС, обективирана в ТР № 11/2012 г. нотариусът в производството по чл.587, ал.2 от ГПК упражнява властнически функции, поради което депозираните показания от свидетелите в същото производство са пред надлежен орган на власт и за депозирането им дейците носят наказателна отговорност.

По отношение на подсъдимия Т. обективната и субективна съставомерност на деянието правилно е изведена от действията му по склоняване на останалите двама подсъдими да се явят като свидетели по обстоятелствената проверка и заявят пред нотариус А., че Т. стопанисва имота за срок от 10 години с цел той да стане негов собственик и да го продаде на трето лице, без в действителност подсъдимият да е ползвал процесният недвижим имот за срок с такава продължителност, което те са знаели, тъй като са живеели в съседство с починалия Ш. през този период и имат преки и непосредствени впечатления от това кой е живял в него и го е стопанисвал. В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия И., че се е съгласил да направи услуга на подсъдимия Т. с цел той да стане собственик на имота, за да го продаде. При тези данни фактическите изводи на въззивния съд са формирани при правилна интерпретация на гласните доказателствени средства и обективната им оценка. Обясненията на подсъдимите са анализирани внимателно както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалите доказателства, събрани от разпитите на свидетелите, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК - за здравословното състояние на починалия собственик на имота и кога за пръв път се е наложило да провежда лечение; за това, че до смъртта си през 2016 г. е живял в имота е заплащал разходите по поддръжката му; както и че отношенията между него и подсъдимия Т. и неговата съпруга са били много добри съседски взаимоотношения, като са си помагали взаимно, но са имали отделни домакинства. На базата на извършения анализ аргументирано в частта за ползването на имота от страна на Т. за период от десет години обясненията им са отхвърлени като необективни и правилно са оценени като тяхна защитна версия.

С оглед изложеното, оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна доказателствена оценка на гласните доказателствени средства по делото, от които са изведени правно значимите факти за доказаността на обвинението, залегнали във въззивната присъда е неоснователно.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

В рамките на установените от въззивния съд факти материалният закон е приложен правилно и наказателната отговорност на тримата подсъдими законосъобразно е ангажирана в рамките на предявените им обвинения.

Престъплението по чл.290, ал.1 от НК във формата на изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина“ се осъществява чрез действие и от обективна страна се състои във възпроизвеждане при личен разпит на лице в качеството на свидетел на неговите лични възприятия за фактите и обстоятелствата, предмет на разпита не по начина, по който ги е възприел, а по друг различен начин. За да е осъществено изпълнителното деяние "потвърждаване на неистина" е необходимо свидетелят да свидетелства, че е възприел нещо, без в действителност това да е станало, или да възпроизведе факти, не по начина по който ги е възприел /като ги изопачи или видоизмени/ и същите факти да са от значение за правилното решаване на делото.

В настоящият казус подсъдимите Н. и И., склонени от подсъдимия Т., са свидетелствали, че последният подсъдим е ползвал недвижимия имот на починалия Ш. за период от десет години, като го е стопанисвал и е полагал грижи за имота, с което са изопачили възприетите от тях факти за продължителността на ползването на процесния имот и тези факти са били от решаващо значение за издаването на констативния нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка.

Деянието е извършено при пряк умисъл и от тримата подсъдими, които са съзнавали, че със свидетелстването си пред нотариуса за извършените от подсъдимия Т. действия спрямо недвижимия имот съобщават неистински факти, които са от значение за придобиването на имота от подсъдимия Т..

Наказателната отговорност на тримата подсъдими не е ангажирана във връзка с правните им познания по въпроса за придобиване на давностно владение върху недвижим имот, а за това, че пред нотариус в производство по чл. 587, ал.2 от ГПК са изопачили собствените си възприятия за фактите и обстоятелствата, които са получили в действителност по въпросите от значение за собствеността на процесния недвижим имот и придобиването й от подсъдимия Т.. В качеството си на свидетели по това охранително производство подсъдимите са били предупредени за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК и са имали задължението да възпроизведат възприятията си по задаваните им въпроси от значение за изхода на нотариалното дело обективно и така както са били възприети от тях в действителност, а не да ги изопачават и да съобщават неистински факти, каквото подсъдимите са направили в хода на разпитите. Двамата подсъдими, които са били склонени от подсъдимия Т. да участват в нотариалното производство като свидетели по обстоятелствена проверка, са потвърдили пред нотариуса, извършващ проверката неистина относно фактите, че подсъдимият Т. е ползвал и стопанисвал имота, предмет на обстоятелствената проверка за период от десет години, при положение, че това не е било отразено в съзнанието им по този начин, с което са осъществили фактическия състав на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, съответно подсъдимия Т. като подбудител, а подсъдимите Н. и И. като извършители.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна, претенцията от касационните жалби за оправдаване на подсъдимите, поради несъставомерност на деянието е неоснователна и не може да бъде удовлетворена.

В касационните жалби на подсъдимите не се съдържа оплакване за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което и справедливостта на наложените на тримата подсъдими наказания не е предмет на касационната проверка по настоящото производство.

По изложените съображения касационните жалби на тримата подсъдими са неоснователни и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12/13.02.2025 г. на Окръжен съд- гр. Варна, постановена по в.н.о.х.д. № 143/25 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: