Определяне на незаконно придобито имущество при преминал паричен оборот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 524

София, 16.09.2025 г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Иванка Палашева, като изслуша докладваното от съдия Орешарова гр.дело №3895 за 2023 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К., чрез адв. З., назначен особен представител против решение № 10050 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. №1661/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 24 от 19.07.2019 г. по гр.д. № 373/2016 г. на Окръжен съд Видин, с което са уважени предявените искове, като са отнети в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от К. М. К.: недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.В., кв.“Н.П.“, който е идентичен с УПИ ***, кв. ***, ул.“И. „***, с площ от 5 051 кв.м. и посочени съседи, сумата от 11 120 лв., представляваща пазарната стойност за придобиване на биологични единици, сумата от 15 289,57лв.-представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева № *** в „У.К.Б.“ АД, сумата от 8 300лв., получена от трети лица по банкова сметка в лева с № *** в „У.К.Б.“ АД, сумата от 18 670лв., получена от касови вноски от К. М. К. по посочена сметка № *** в ОББ АД и сумата в размер на 12 022,41лв., касови вноски от К. М. К. по банкова сметка с № *** в „Р.“ ЕАД.
Не е предмет на касационното производство и е влязло в законна сила въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете, като от М. Г. А. на основание чл.62, т.2, вр. с чл.63, ал.2, т.5, вр. с чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ е отнет в полза на държавата поземлен имот №***, с идентификационен № *** с административен адрес гр.В., ул.“Ч.“***, целия с площ от 216 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификационен № ***, със застроена площ от 84 кв.м и посочени съседи, както и от М. Л. М. на основание чл.72, вр. с чл.63, ал.2, т.1 и вр. с чл.62 ЗОПДНПИ са отнети парични суми: в размер на 48 185,83лв., пазарната стойност, получена при продажбата на л.а. марка *** с рег.№ДК №***, сумата в размер на 8 800лв., представляваща пазарната стойност, получена при продажбата на лек автомобил марка ***, с рег.№ДК №***, както и на основание чл.62, ал.2, т.1, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ, сумата от 7 625,64лв., представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 271 224,59лв., представляваща касови вноски от проверяваното лице и преводи от трети лица по картова сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 56 215лв., представляваща касови вноски и преводи от трети лица от банкова сметка в лева с посочен номер в „У.К.Б.“ АД, сумата в размер на 17 248,86лв., представляваща касови вноски по банкова сметка в лева с посочен номер в „У.К.Б.“АД и сумата в размер на 31 960,25лв., представляваща касови вноски по спестовен влог в евро с посочен № в „Б.П.Б.“ АД. От особения представител на М. Г. А. не е постъпила касационна жалба, а касационната жалба, подадена от М. Л. М. е върната поради неотстраняване на нередовности по нея с влязло в сила определение на съда.
В касационната жалба на К. М. К. се съдържат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност и необоснованост на въззивното решение, след като не са обсъдени възраженията на ответника, че са взети в предвид и като имущество на проверяваното лице сумите, преминали по сметките и неналични, но на база на същите, като част от имуществото с оглед на заключението на вещото лице неправилно е определено значителното несъответствие. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за отнемане на посочения недвижим имот и парични суми. В открито съдебно заседание касаторът, чрез адв. З., поддържа касационната жалба и иска отмяна на въззивното решение.
В писмен отговор ответника по касационната жалба Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – София оспорва касационната жалба. Смята, че следва да се потвърди въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове.
С определение №4117 от 18.09.2024 г. настоящият състав на Върховен касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №10050 от 11.05.2022 г. на Апелативен съд –София, постановено по в.гр.д. №1661/2020 г., в частта, с която е потвърдено решение №24 от 19.07.2019 г. по гр.дело №373/2016 г. на Окръжен съд Видин, с което са уважени предявените искове, като са отнети в полза на държавата на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ от К. М. К.- посочен недвижим имот и парични суми. Касационното обжалване е допуснато по обобщените от настоящия състав въпроси: Представляват ли „имущество“ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, за проверка в съответствие ли е с постановеното в Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС и посочените решения в изложението.
Отговор на поставените въпроси е даден с ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4 от 2021г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за всички съдилища в страната. В т.1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателното решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При така приетото и съобразно мотивите на тълкувателното решение незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че постъпилите суми по банковите сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на тези суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки. В тази връзка в тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежават проверяваното и свързаните с него лица в края на проверявания период и не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяването на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или унищожено/, унищожено или погинало. В случай, че в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. С оглед на изложеното, паричните средства, преминали по банковите сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Поради това водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл.изм.ДВ,бр.84/2023 г./., след като стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите, а така също и на преминалите и неналични парични средства по банковите сметки) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В случай на установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер /чл.107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
За да потвърди решението на първата инстанция за уважаване на предявените искове, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответниците К. М. К.в и М. Л. М. са били привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.18, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.26, ал.2, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, по досъдебно производство №1/2012 г. по описа на ОСлО в ОП гр.Видин, пр. пр.№02740/2010 г. по описа на РП Видин, които са сред посочените в чл. 22, ал.1, т.8 от ЗОПДНПИ /отм./. След получено в Комисията уведомление от Прокуратурата от 2014 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица М. Л. М. и К. М. К., които са били и във фактическо съжителство за периода от 08.12.2009 г. до 20.05.2014 г. С Решение от 28.07.2016г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество, като е привлечена като ответник и М. Г. А., спрямо която е насочен иск за отнемане на придобит от К. М. К. чрез покупко-продажба недвижим имот с адрес гр. В., ул. Ч. ***, с който същият се е разпоредил в полза на ответницата.
Въззивният съд е приел от съвкупната преценка на приетите доказателства, включително и на допуснатите и приети експертизи, включително и от съдебно-икономическата експертиза, че се установява, за проверявания период 20.05.2004 г. - 20.05.2014 г. ответниците да са придобили имущество общо от 1 213 207,03лв .. В имуществото на посочената стойност в икономическия анализ обаче са включени освен придобитите и налични недвижими имоти, но така също и парични средства, като погасителни вноски и такси по банкови кредити, касови вноски по банкови сметки, преводи от проверяваните лица на трети лица, така и преводи от трети лица по сметки на ответниците, средства от продажба на животни, от продажба на МПС, или преминали парични средства и за които не се твърди да са налични в края на проверявания период. Прието е от съдебно-икономическата експертиза, че получените доходи на лицата са общо от 656 272,99лв., а обичайните и извънредните разходи са от 95 066,15лв. или е установен нетен доход в размер на 561 206,84лв. и е направен извод, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество /в което са включени разходи и преминали парични сродства посочени по-горе/ от 652 000,19лв., което е значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, т.е. над 250 000 лв. Поради което е приел, че исковете са основателни и на отнемане подлежи посоченото имущество и за което не е доказано, че касае законно придобито имущество.
В обжалваната от касатора част въззивното решение при дадения отговор на правния въпрос е в отклонение от приетите в ТР № 4/18.05.2023 г., на ОСГК на ВКС, по т.д.№4/2021г. разяснения и касационната жалба по същество е основателна. Въззивното решение е валидно и допустимо, но в обжалваната част е неправилно. За да достигне до извода, че е налице значително несъответствие с оглед на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ между имущество и нетния доход в размер 652 000,19лв. по отношение на ответниците, въззивният съд неправилно е взел предвид като имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, както и в анализа при определяне на размера на несъответствието, съобразно §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, всички преминали парични средства по банковите сметки на ответниците, включително и преводи от трети лица, които са постъпили, както и отчуждено имущество и неналично в края на проверявания период и след като също така не е установено да са трансформирани в друго налично имущество.
Правилно въззивният съд е отчел, че за основателност на предявения иск от значение е да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица като се съпостави това в началото на проверявания период и в края му, но в конкретния случай тези обстоятелства не са изследвани и какво са притежавали проверяваното лице и лицето, с което е във фактическо съжителство в началото на проверявания период, съответно и в края му и съответно има ли увеличение на имуществото. В тази връзка неправилно е формиран основният извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /понастощем на § 1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр.. 84 / 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. /, което съгласно чл.107 от същия закон е основна предпоставка за формиране на извод по основателността на исковете на Комисията по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Както е разяснено в ТР №4/21 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС стойността на т.нар. “значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Съдът също така неправилно е квалифицирал исканията за отнемане на посоченото имущество от ответника по ЗОПДНПИ /отм./, както и е неправилен изводът на съда, че релевантния размер на несъответствието е 250 000 лв. С оглед на разпоредбата на § 5 ал.2 ПЗР ЗОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ се довършват по реда на този закон, т.е. по реда на ЗОНПИ. С оглед на което и правното основание на спорното право, претендирано от държавата, е следвало да бъде квалифицирано по този закон, както и съобразен релевантния размер на несъответствието от 150 000лв..
Допуснатите нарушения на материалния закон обосновават отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК.
След връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд, след като изясни и ясно посочи какво включва имуществото по смисъла на § 4 от ДР на ЗОНПИ на проверяваното лице и на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство- недвижими имоти, движими вещи, парични средства и др. и което приема да е придобито през проверявания период, но и налично в края му, следва да назначи нова комплексна технико-икономическа експертиза, с помощта на която да установи освен стойността на това налично имущество, но и нетния доход, след икономически анализ на доходите, приходите и източниците на финансиране и обичайните и извънредните разходи на лицата за проверявания период. Едва след което да направи съпоставка с наличното имущество в края на проверявания период и в тази връзка да се направи заключение за това налице ли е значително несъответствие, което е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.
При изложените съображения следва да се отмени обжалваното въззивно решение и в частта му относно присъдените в тежест на касатора-ответник по иска разноски и държавна такса за производството по делото.
Предвид изложените съображения, сторените разноски в производството следва да се присъдят след приключване на делото по същество.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10050 от 18.05.2022 г. по в.гр.д. №1661/2020 г. на Апелативен съд- София, в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 373/2016 г. на Окръжен съд Видин, с което са уважени предявените искове, като са отнети в полза на държавата на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ от К. М. К.: недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.В., кв.“Н.П.“, който е идентичен с УПИ ***, кв.***, ул.“И. „***, с площ от 5 051 кв.м . и посочени съседи, сумата от 11 120 лв., представляваща пазарната стойност за придобиване на биологични единици, сумата от 15 289,57лв.-представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева № *** в „У.К.Б.“ АД, сумата от 8 300лв., получена от трети лица по банкова сметка в лева с № *** в „У.К.Б.“ АД, сумата от 18 670лв., получена от касови вноски от К. М. К. по посочена сметка № *** в ОББ АД и сумата в размер на 12 022,41лв., касови вноски от К. М. К. по банкова сметка с № *** в „Р.“ЕАД, както и в частта, с която К. М. К. е осъден да заплати държавна такса и разноски по делото.
ВРЪЩА делото в отменената част на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________