Намаляване на наказание за грабеж в условията на опасен рецидив и блудство

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 534

гр. София, 31 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 642 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство e по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия О. Х., чрез защитника адв. С. И., против въззивна присъда № 2/02.05.2024 г., постановена по внохд № 85/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата е заявено наличието на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В допълнението към нея е посочено, че мотивите към атакуваната присъда не разкриват белези на анализ, тъй като отсъства аргументирана позиция, която да отхвърля обстойно наведените от защитата възражения. Според защитника свидетелските показания са ценени с различна тежест, като тези на пострадалите са възприети за достоверни, въпреки опита им да прикрият своята интимност, за сметка на свидетелите, подкрепящи защитната теза, които били обект на упражнено полицейско насилие при първоначално заявеното от тях в хода на досъдебното производство. Неправилното приложение на закона е резултат от неправилно формираното вътрешно убеждение на съда, като останало неясно кои фактически действия изпълват състава на двете престъпления в извършването, на които подсъдимият е признат за виновен. По делото не били налице категорични данни, които да разкриват засягане половата неприкосновеност на св.О., като при внимателното проследяване показанията на двамата пострадали можело да се достигне най-много до извод за осъществено престъпление по чл.214 от НК, а не за реализиран грабеж. Твърди се, че за постигане целта на индивидуалната превенция не е наложително за поправянето си Х. да търпи определения от апелативния съд размер на наказанието лишаване от свобода, което би могло да се постигне с приложението на чл.55 от НК по отношение на всяко едно от престъпленията. При условията на алтернативност защитникът претендира да се отмени въззивната присъда, като се оправдае подсъдимия или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали размера на наложеното наказание или делото да се върне за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона.

В съдебното заседание подсъдимият О. Х. и защитникът адв. И. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 59/16.10.2023 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 756/2023 г., подсъдимият О. В. Х. е признат за виновен в това, че на 25.02.2023 г. в с. Каменар, обл.Варна :

- при условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ -

сумата от 15 лв. от владението на М. О., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това заплаха - че ще я изнасили и ще пребият на място нея и И. С., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен да е използвал сила при осъществяване на деянието и да е направил опит за отнемане на чужди движими вещи от владението на И. С..

- е извършил действие с цел да възбуди полово желание без

съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст М. О., като е употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.1 от НК и при условията на 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, като е зачетено времето, през което Х. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 639,40 лв.

По протест на прокурор от ОП - Варна и жалба на защитника е образувано внохд № 85/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание :

- чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, относно обвинението по чл.199, ал.1, т.4 от НК и по отношение на определеното общо най-тежко наказание, като вместо това е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.02.2023 г. в с. Каменар, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи - сумата от 15 лв. от владението на М. О. и е направил опит да отнеме движими вещи от владението на И. С., който е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплаха - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

- чл.337, ал.2, т.1 от НПК присъдата е изменена като е увеличен размера на наложеното наказание за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК и определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко от четири години и шест месеца на шест години лишаване от свобода.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав намира, че без основание е оплакването в жалбата за липса на мотиви към въззивната присъда, изразяващо се в неизпълнение задължението на съда да даде отговор на направените от страна на защитата възражения. Макар да е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, апелативният съд е направил собствен анализ на доказателствата по делото, като по този начин напълно е проследим процеса на формиране на вътрешното му убеждение. На възраженията на защитата срещу кредитирането на доказателствените източници съдът е дал аргументиран отговор защо възприема с доверие показанията на двамата пострадали, които са съпоставени с останалите гласни доказателствени средства, а опитът им да не разкриват данни за своята интимност е оценен като напълно логичен и разбираем. Не е останала извън вниманието на въззивния съд и информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите С. А. и М. С., като с основание е даден приоритет на заявеното от тях на досъдебното производство, а не в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Установените вътрешни противоречия в показанията на св.А., че подсъдимият бил викал „нямате ли 20 - 30 лв. за хотел“ вместо „дай 20 лева, иначе ще я изнасиля“ са преодолени чрез логичното им съпоставяне с последвалите действия, изразяващи се във вземането на „изсипаните“ в ръцете на Х. монети на стойност от 15 лв., предхождани от констатацията, че св.С. не разполага, с каквито и да било парични средства. Аналитично защитена като несъстоятелна е и тезата на св.С. относно причината за настъпилата промяна в показанията му, обусловена от твърдения за упражнено спрямо него насилие от страна на районния инспектор - св.В. П.. По делото, освен заявеното от С., че е бил „пребит от бой“, отсъстват каквито и да било други данни за упражнена спрямо него физическа принуда от страна на посочения полицейски служител, а още по-малко свидетелят да е задържан, да е търсил или да е ползвал медицинска помощ във връзка с твърденията му за нанесен побой. Същевременно още на досъдебното производство той е декларирал, че изпитва страх от личността на подсъдимия, особено след като жената на Х. го е посетила, когато разбрала, че го викат в полицията. В този смисъл, с основание предходните инстанции са оценили като недостоверни показанията на двамата свидетели, дадени на по-късен етап от наказателното производство, т.е. не намират опора оплакванията в жалбата за неоснователно дискредитиране на оправдателните доказателства, които да са се отразили на правилността на съдебния акт. В изложените мотиви към въззивната присъда ясно е обективирана цялостната задълбочена преценка на контролирания съд по отношение аналитичния прочит на доказателствата, поради което не може да се приеме, че мотивите са постановени в разрез с процесуалните изисквания на чл.13 , чл.14 , чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК и да се удовлетвори претенцията на защитата за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

При отсъствието на процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд се налага извода, че възприетата фактическа обстановка в атакувания съдебния акт не може да бъде подложена на съмнение. В този смисъл, претенцията за недоказаност на обвиненията е без основание и не обосновава отмяната на въззивната присъда. Правилно е прието, че поведението на подсъдимия е съставомерно по чл.199, ал.1 , т.4 от НК. Упражнената в случая психическа принуда, изразяваща се в отправената от подсъдимия към пострадалите заплаха, че ще извика 10 човека, които ще ги пребият и ще изнасили момичето, е била насочена директно към двамата за прекъсване фактическата власт върху търсените от момчето 20 лева. След установената липса на каквито и да било пари в курсанта - първокурсник, непосредственото въздействие на реализираното заплашване е послужило като средство, като начин за отнемане на единствените, намиращи се на мястото - в портмонето на младата жена, монети на стойност от 15 лв. Тъй като отнемането е осъществено непосредствено в този момент, без принудата и настъпването на вредата да са темпорално отдалечени и касационният състав счита, че е налице грабеж, а не изнудване по чл.214, ал.3, пр.2 от НК, както се претендира в жалбата, което престъпление между другото е по-тежко наказуемо, тъй като съобразно предходните осъждания на подсъдимия, деянието би следвало да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК. Реализираната от подсъдимия принуда не е дала желания от него резултат единствено поради липсата на пари у св.С., т.е. правилно е прието, че осъществената от подсъдимия спрямо младежа умишлена престъпна дейност е приключила в стадия на опита, който е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини.

Верен е и изводът на предходните инстанции за ангажиране на наказателната отговорност на Х. по отношение на обвинението по чл.150, ал.1 от НК. Касационният състав намира за неоснователни възраженията на защитника в жалбата, че въпросът дали, как и какво е докоснал подсъдимият по тялото на пострадалата е останал неизяснен, поради което не се установявало да е засегната половата неприкосновеност на свидетелката. Към горепосочените вербални заплахи, обуславящи осъществената принуда, следва да се посочи и непосредствено отправената такава да разтвори краката си, която при възприетата фактология по делото относно обстановката, в която се е намирала пострадалата - след като подсъдимият отворил вратата на намиращата се кола в близост край пътя, извън населеното място, разсъблечена - само по долно бельо, прикривайки с ръце гърдите си, след което той два пъти я хванал между бедрата, за половия орган, против нейната воля, като опипвал половия си член, касационният състав не намира основание за отмяна присъдата или за нейното изменение чрез приложението на друга правна квалификация на извършеното деяние. В този смисъл извършените от подсъдимия действия правилно са възприети като такива, осъществени с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 - години пострадала. Ето защо правните изводи на въззивния съд са резултат от правилното приложение на материалния закон и вярната интерпретация на съдебната практика относно съставомерността на деянията по чл.150 от НК и по чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 от НК

В касационната жалба претенцията за наличието на явна несправедливост на наказанието е обоснована от защитника с неправилния, според него, отказ на апелативния съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Действително наложеното на подсъдимия наказание за всяко едно от двете престъпления е индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК , като детайлно са посочени и са съобразени установените по делото обстоятелства относно степента на обществена опасност на деянието и дееца и останалите определящи отговорността обстоятелства. И настоящият състав намира, че няма основание за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК , защото не се установяват обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи, още повече, че визираните правила се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание, каквото изискване не е налице в настоящия казус. Същевременно според касационния състав в недостатъчна степен са оценени ниската стойност на предмета на грабежа, а и самият не висок интензитет на упражнената принуда, при това в по-леката й форма на осъществяване, а именно - чрез заплашване. Макар това да не обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите престъпления от този вид, налага определянето на наказания за всяко едно от извършените престъпления в минималния, предвиден в закона размер. Тъй като това разбиране на настоящия състав е в съответствие с наложеното наказание по отношение на престъплението по чл.150, ал.1 от НК се налага да се коригира единствено наказанието лишаване от свобода по отношение на грабежа - в размер на пет години, както и определеното общо най-тежко такова при условията на чл.23, ал.1 от НК, в който смисъл следва да се измени въззивната присъда. Така намаленото наказание не води до промяна на определения първоначален строг режим на неговото изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 2/02.05.2024 г., постановена по внохд № 85/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия О. В. Х. наказание за престъплението по чл.199, ал.1 т.4 вр. с чл.198, ал.1 от НК и наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от шест на пет години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ в сила присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: