Определяне на съпричиняване при блъснат на пешеходна пътека велосипедист

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * непозволено увреждане * намаляване на обезщетение поради съпричиняване * неимуществени вреди * застраховка "гражданска отговорност"

Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. София, 01.09.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2080 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Г. срещу решение №429 от 10.04.2024г. по гр. д. №2976/2023г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Решение №3915 от 14.07.2023г. по гр. д. №3173/2022г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявеният от кaсатора срещу ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 23.08.2019г. застрахователно събитие – ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че е приложена неправилно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд не е взел предвид релевантните факти и погрешно е направил извод за наличие на съпричиняване. Поддържа, че извършеното от него нарушение на разпоредбата на чл.81, т.5 от ЗДвП само по себе си не налага извода, че ако беше спазено правилото да се бута велосипеда по пешеходната пътека, нямаше да настъпи ПТП и причиняване на телесни увреди. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД счита, че не са налице предпоставките за отмяна на решението като неправилно и необосновано. Счита, че въззивният съд е обсъдил всички събрани в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност, изложил е собствени мотиви относно достигнатите от него правни изводи. Поддържа, че твърденията, обуславящи наличие на касационни основания, не отговарят на обективните и установени по делото факти и обстоятелства. Твърди, че в жалбата се прави опит, като се коментира единствено противоправното поведение на делинквента, да се изведе липса на принос от страна на касатора.

С определение №769 от 11.03.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос относно предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от състоялото се на 23.08.2019г. ПТП възлиза на 20 000 лв., като дължимото обезщетение е намалено с 50 % поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил вида на претърпените от пострадалия телесни увреждания – счупване на дясна ключица и изкълчване на дясната клавикуларна става, както и мозъчно сътресение, както и периода на възстановяване. Изрично е посочил, че съобразява настъпилото пълно възстановяване на пострадалия, както и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, както и икономическите условия в страната към м. август 2019г.

Съдът е приел, че приносът на пострадалия по чл.51, ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че е предприел пресичане на пътното платно, макар и на разрешено за това място – пешеходната пътека на кръстовището на [улица]и [улица], в [населено място], но без да слезе от велосипеда си, със сравнително бърза скорост, с което сам се е поставил в риск. Счел е за ирелевантни доводите на ищеца, че не е установено какви увреди би получил ако бе спазил разпоредбата на чл.81 т.5 от ЗДвП. С оглед на това е определил приноса на пострадалия за настъпването на процесното произшествие в размер на 50%.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД съществува константна практика на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т.7 на ППВС №17/18.11.1963г.

Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15 от 19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка на поведението на участниците в ПТП решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, както и задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По основателността на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 23.08.2019г. в [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от П. Е. П. и на велосипедиста К. М. Г., при което последният е пострадал. Предвид частичното влизане в сила на обжалваното първоинстанционно решение /в осъдителната му част за сумата от 10 000 лева/, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняването на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Счел е за безспорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

По въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от състоялото се на 23.08.2019г. ПТП възлиза на 20 000 лв., като дължимото обезщетение е намалено с 50 % поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил вида на претърпените от пострадалия телесни увреждания – мозъчно сътресение, контузия и охлузване на дясната челна и дясната скулна област на главата, счупване на дясната ключица и изкълчване на дясната клавикуларна става; търпените болки и страдания; периода на възстановяване, продължил два месеца. Същевременно съдът е съобразил и факта на пълното физическо възстановяване на пострадалото дете, а също и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, както и икономическите условия в страната към м.август 2019г. В касационната жалба не са изложени оплаквания относно приетия за справедлив размер на вредите.

Правилни и обосновани са фактическите изводи на решаващата въззивна инстанция относно наличието на принос на пострадалото дете за настъпването на вредите. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, въззивният съд е приел, че приносът на пострадалия по чл.51, ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че е предприел пресичане на пътното платно на кръстовището на [улица]и [улица], [населено място], на разрешено за това място – пешеходна пътека, но управлявайки велосипеда, вместо да слезе от велосипеда на пътното платно (нарушение на разпоредбата на чл.81 ал.1 т.3 от ЗДвП).

Основателен е обаче касационният довод за неправилно определяне на степента на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП в размер на 50%. За да достигне до извода, че пострадалото дете /навършило 12 години към датата на ПТП/ има принос за настъпване на ПТП, равен с този на застрахования при ответното дружество водач, въззивният съд не е съобразил данните от заключението на комплексната експертиза относно конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието и не е извършил необходимата съпоставка на поведението на водача на лекия автомобил и това на пострадалия велосипедист. Въззивният съд е приел поведението на велосипедиста, който е предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, управлявайки велосипеда, вместо да го бута, за еднакво значимо за неблагоприятните последици с поведението на водача на автомобила. Същевременно не е оценил в достатъчна степен обстоятелството, че избраната от водача скорост 42 км./ч. не е била съобразена с атмосферните условия – след залез слънце, с интензивността на движението в съответния час на деня и пътен участък – пешеходна пътека. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява примерно и неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере. При наличие на няколко неблагоприятни фактори на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение, в случая /полумрак и близост на пешеходна пътека/ скоростта на движение би следвало да е занижена в сравнение с максимално предвидената. Поради това се налага изводът, че от съществено значение за настъпването на ПТП и вредоносния резултат е поведението на водача на автомобила, който в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП се е движил със скорост 42 км/ч., в рамките на допустимата за населеното място, но несъобразена с конкретната пътна обстановка. Не е отчетена в достатъчна степен от въззивния съд и значимостта на обстоятелството, че според вещите лица водачът на автомобила, движейки се със скорост 42 км./ч. от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение при своевременното му възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране е имал възможност да спре преди мястото на удара. Това налага извод, че приносът на пострадалото дете за настъпването на произшествието е не 50%, а 20%, изразяващ в допуснато нарушение на чл.81 ал.1 т.5 от ЗДвП, а приносът на водача е 80%, изразяващ се в това, че при управление на автомобила е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С оглед така определения принос на пострадалия в размер на 20%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 16 000 лева. Поради това на основание чл.293, ал.1 от ГПК решението на апелативния съд следва да се отмени частично, като присъденото на касатора обезщетение от 10 000 лева следва да се завиши с още 6 000 лева, а в останалата част, с която искът му е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора К. М. Г., сумата от 929,66 лева, от които: допълнително разноски за държавна такса за първата инстанция и разноски за държавна такса за въззивното и касационното производство, общо в размер на 510 лева за трите инстанции, допълнително депозит за вещо лице в размер на 59,66 лева и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 360 лева съразмерно с обжалваемия интерес за всяка инстанция и с уважената част от иска. За производството пред първата инстанция и касационната инстанция не са представени доказателства за направени от касатора разноски за адвокатско възнаграждение.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1848 лева, с ДДС, съобразно изхода на производството.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №429 от 10.04.2024г. по гр. д. №2976/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено Решение №3915 от 14.07.2023г. по гр. д. №3173/2022г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявеният от К. М. Г. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лв. до размера от 16 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 23.08.2019г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД съдебни разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1291,73 лева, както и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД съдебни разноски за въззивното производство за разликата над 910 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на ищеца К. М. Г. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.11, допълнително 6 000 лева /шест хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2020г. до окончателното плащане, както и допълнително сумата 929,66 лева / деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №429 от 10.04.2024г. по гр. д. №2976/2023г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К. М. Г. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.11, да заплати на ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, сумата 1848 лева /хиляда осемстотин и четиридесет и осем лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.