Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025
Валидност на продажба на наследство от последващи наследници и съдебна делба
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищец предявява иск за съдебна делба на земеделски и горски имоти въз основа на сключени договори за продажба на наследство. Въззивният съд приема, че само преките наследници на общия наследодател могат да продават наследствени права, а не техните последващи наследници. Върховният касационен съд постановява, че последващите наследници също могат валидно да продадат правата си от по-общия наследодател, обезсилва решенията на предходните съдилища и връща делото заради неконституиран задължителен съделител.
Какво приема съдът
Наследник по право на трансмисия или по право на заместване може валидно да прехвърли по реда на чл. 212 ЗЗД наследството на по-общ наследодател, доколкото има качеството на негов наследник и не се е отказал от него, като в съдебната делба задължително трябва да участват всички съсобственици.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съдебна делбапродажба на наследствонаследствена трансмисияновооткрито наследствопоследващ съпруг
Текстът на акта
Ключови фрази 1 Р Е Ш Е Н И Е № 758 София, 17.12.2025 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3776 /2024 година Производството е по чл. 290 ГПК По касационна жалба, подадена от Г. Г. Г., ЕГН-[ЕГН] е допуснато касационно обжалване на решение № 115 от 16.04.2024 г. по гр.д.№ 62/2024 г. на Окръжен съд-Монтана, с която е обезсилено решение № 311/27.09.2023г., постановено по гр.дело № 1627/2022г. на Районен съд-Лом в частта му, с която е допусната делба по отношение индивидуализираните в решението имоти и са определени правата на страните, и делото е върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на РС от етапа конституиране на всички съсобственици като задължителни необходими другари, а в останалата част решението на РС е потвърдено. В касационната жалба се навеждат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Нищожност се твърди, защото съдът е уважил недопустимо искане на част от ответниците, за каквото те нямат правен интерес, касаторът да не участва в делбата. Ако съдът не приеме нищожност на това основание се твърди недопустимост на решението на същото основание. Неправилност се твърди, защото съдът, в нарушение на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД е анализирал неправилно договорите за продажба на наследство, като не е обсъдил доказателствата за валидността им, не е съобразена наследствената трансмисия, на основание на която прехвърлителите са придобили права от общия наследодател, чието наследство е обособено от това на преките наследодатели и затова са го прехвърлили като предмет на договорите по чл. 212 ЗЗД.. Направено е оплакване и за процесуални нарушения, защото са дадени неясни указания относно това кой следва да се конституира и крайният резултат е несъвместим с практиката на ВКС. Ответниците по касация М. Д. Д.-С., Я. Д. С. и С. Д. Д. оспорват касационната жалба, като счита основният извод на въззивната инстанция за правилен. Според пълномощникът им, продажбата на наследство на общ наследодател е възможно само ако е продадено и наследството на прекия наследодател, защото противното означава да се продаде част от наследство, а това е недопустимо. Останалите ответници не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Искът за делба е предявен от Г. Г. Г., който се позовава на договори по чл. 212 ЗЗД като купувач на наследство. Безспорно е установено, че имотите по отношение на които се иска делба, с изключение на имота по т.9 от исковата молба с идентификатор ***- нива в м. Долните ливади, са възстановени на наследниците на П. Г. С., починал 1958г. по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. С решение № О3Д/11.09.1997г. с план за земеразделяне са възстановени седем земеделски имота от т.2 до т.8 по и.м.: с идентификатори ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива и ***- нива. С решение № О3/11.09.1997г. на наследниците на П. С. в стари реални граници е възстановено лозе от 2.723 дка в м. Л. с идентификатор ***по КККР на [населено място]. С решение № О3Д/20.07.2001г. са възстановени последните три имота - гори и земи от горския фонд с идентификатори ***; ***и ***. Общият наследодател П. Г. С. е починал на 22.07.1958 г. и е оставил като наследници по закон трима низходящи – деца: Т. П. Г., Н. П. Г. и Ф. П. И.. Синът Т. П. Г. е починал 1923г. - преди наследодателя си и по право на заместване е наследен от син Б. Т. П. и дъщеря С. Т. В.. Б. Т. е починал 1988г. и негови наследници, след смъртта и на съпругата му А. С. П. през 1993 г. е дъщеря му Л. Б. Г., която е починала 2008г. и е наследена от своя син В. Е. Г.. С договор, оформен с н.а. № 10.т.ІV от 20.02.2014 г. В. Е. Г. е прехвърлил 1/6 ид. ч., която е притежавал по наследство от П. С. на съсобственика Д. Д. Д. от седемте земеделски имота от т.2 до т.8 от исковата молба- имоти с идентификатори ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива и ***- нива. Останал е съсобственик на останалите непрехвърлени възстановени имоти. Дъщерята на Т. П. - С. Т. В. е починала 1998г. и неин законен наследник е дъщеря й М. Д. Ц., починала 2002г. и наследена от своите низходящи син Д. Д. Д. и Д. Д. Д.. Д. е починал 2016г. и е наследен от съпруга М. Д. Д., дъщеря М. Д. Д.- С. и син Д. Д. Д.. Освен наследствената му част, те са наследили и купената от В. Е. 1/6 ид.ч. от описаните седем имота. М. е починала 2017г. и наследена от дъщеря си М. Д. Д.-С., страна по делото. Нейният брат Д. е починал 2017г. без да остави низходящи, поради което и негов наследник е сестра му М.. Д. Д. Д. е починал 2020г. и наследен от низходящи Я. Д. С. и С. Д. Д., страни по делото. Те наследяват освен неговата идеална част по наследство и купената от него с договор, оформен с нот. акт№ 106,т.1 от 01.02.2016г. от О. П. Н. 1/9 идеална част от същите седем земеделски имота. Синът на П. С. - Н. П. Г. е починал 12.10.1959г. и оставил наследници дъщери С. Н. Н. и С. Н. П.. Дъщерята С. Н. Н. е починала на 23.07.1995г., без деца и е наследена от съпруг Я. А. Н., починал на 30.03.1999 г. и от сестра си С. Н. П., починала на 20.02.1997 г. /погрешно посочено във въззивното решение, че е починалата преди сестра си през 1977г./. Наследници на С. Н. П. са: О. П. Н. и Ц. П. Н., последната починала 30.05.2020г., наследена от син Я. Н. С., дъщеря М. Н. С. и син О. Н. С., страни по делото. При определяне на квотите следва да се съобрази, че О. се е разпоредила с договор за продажба с 1/9 ид.ч. от изброените по-горе седем имота, но не се е разпоредила с останалите. Съпругът на С. - Я. А. Н. е починал на 30.03.1999г. – след постановяване на първите две реституционни решения от 1997 г. за земеделските имоти и не е последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН, съгласно приетото в мотивите по т.1 ТР 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК за тези земеделски имоти, поради което този текст е неприложим по отношение наследяването на тези имоти. Съгласно т.1 от това тълкувателно решение, ч л. 9а ЗН намира приложение при следните кумулативни предпоставки: 1 . Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4 . Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Последното условие обаче е налице за възстановените с решение № О3Д/20.07.2001г. три имота по и.м. - гори и земи от горския фонд с идентификатори ***; ***и ***. По отношение на тези имоти Я. А. Н., починал на 30.03.1999г. – преди реституцията им се явява последващ съпруг и неговите наследници не наследяват това „новооткрито наследство“. По отношение на възстановените с решение № О3Д/11.09.1997г. с план за земеразделяне на наследници на П. С. седем земеделски имота от т.2 до т.8 по и.м.: с идентификатори ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива; ***-нива и ***- нива и възстановеното с решение № О3/11.09.1997г. на наследници на П. С. в стари реални граници лозе от 2.723 дка в м. Л. с идентификатор ***по КККР на [населено място], преживелият съпруг на С. – Я., починал на 30.03.1999 г. се явява наследник. Той наследява дял от придобитата по наследство идеална част от съпругата му от възстановените преди това през 1997 г. процесни земеделски имоти по правилата на чл. 9, ал.2 ЗН заедно сестра й С. Н. П., починала на 20.02.1997 г. но има значение продължителността на брака му с С., предвид нормата на чл. 9, ал.2 ЗН, за което няма данни по делото. Негови наследници са братята и сестрите му. Сестрата на Я. - С. А. П. е наследена от Е. Б. Б., починала 2017г., и оставила за наследници син И. К. Б., дъщеря Т. Б. Н., починала на 05.04.2014 г., наследена от дъщеря Н. П. Н.. С договор от 13.07.2022г. /след предявяване на иска за делба/, Н. П. Н. продава на Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н.. Легитимирана да участва в производството, но само относно възстановените през 1997 г. земеделски земи е прехвърлителката Н. П. Н., защото прехвърлянето е в хода на процеса, но не е конституирана като съделител. Тя не наследява имотите, възстановени 2001 г. С договор от 15.06.2022 г. /преди предявяване на иска за деба/ И. К. Б. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. Г. С. и от Я. А. Н.. По отношение на възстановените през 1997 г. земеделски имоти договора е породил действие – прехвърлителят се явява наследник на двамата и легитимиран да участва в делбата е купувача. Прехвърлителят обаче не е наследник на П. С. по отношение на възстановените през 2001 г. имоти. Те са новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, на което той не се легитимира като наследник, съгласно чл. 9а ЗН и договора по чл. 212 ЗН не е произвел транслативно действие. Г. Г. не черпи права от този договор. Сестрата на Я. - Р. А. Г. е починала на -4.04.1997г. /преди него/ и е наследена от А. Г. Т., починала на 02.07.2011г., чийто наследници са Ц. И. Т., /съпруг/ и деца И. Ц. И. и Р. Ц. М., страни по делото. В хода на производството, с договор от 05.04.2023 г. Ц. И. Т., И. Ц. И. и Р. И. М. продават на Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н.. И в този случай легитимирани да участват в делбата са прехвърлителите, защото прехвърлянето е в хода на производството за делба, но само за възстановените земеделски имоти през 1997 г. Те не са наследници на възстановените 2001 г. горски имоти и имоти от горския фонд, защото наследодателят им Я. А. Н. е починал преди възстановяването им и не ги наследява на осн. чл. 9а ЗН. Братът на Я. - П. А. Н. е починал 1984г. без да остави низходящи наследници и е наследен от останалите братя и сестри, респективно от низходящите им. Сестра на Я. - М. А. И., починала 2009г. е наследена от своята дъщеря К. Г. А. и от низходящите на починалия син Й. Г. А., наследен от децата си М. Й. Г.-М. и А. Й. Г. - страни по делото. С договор от 17.06.2022 г. К. Г. А. продава Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н.. По отношение на възстановените през 1997 г. земеделски имоти, легитимиран да участва е купувачът на двете наследства, тъй като договорът е сключен преди предявяване на иска за делба. По отношение на възстановените през 2001 г. горски имоти, прехвърлителите не се явяват наследници и не са могли да прехвърлят наследствени права на ищеца Г. Г.. Братът на Я. А. Н. - П. А. Н. е починал 1975г., преди Я. и без деца. Братът на Я. - Н. А. Н. е починал 2010г. и е наследен от син Д. Н. А. - страна по делото, който наследява от дяла на Я. от възстановените на наследници на П. С. земеделски земи през 1997 г. Не наследява на осн. чл. 9а ЗН дял от възстановените през 2001 г. гори. Третият наследник на общия наследодател П. С. –дъщеря му Ф. П. И. е починала 24.07.1973г. и е оставила наследници син Т. П. И. и дъщеря Ц. П. И.. Синът Т. е починал 2008г. и наследен от дъщеря В. Т. И. и син В. Т. И., починал 2018г. е наследен от син И. В. И.. Ц. П. И. е починала 2018г. с единствен наследник Р. Г. М. - страна по делото. С договор от 10.06.2022 г. В. Т. И. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. Г. С.. С Договор от 20.06.2022 г. И. В. И. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. С.. Договорите са сключени преди предявяване на иска за делба. Въззивната инстанция е приела, че с приложените договори за продажба на наследство, ищецът Г. Г. Г. не е придобил права върху процесните имоти и не се легитимира като съсобственик на същите, наред с наследниците на общия наследодателя П. С., страни по делото, тъй като негови продавачи не са преките наследници на П. С., призовани към наследяване към датата на смъртта на наследодателя - 1958г., когато е открито наследството. Според въззивния съд, валидно разпореждане с наследството на П. С. могат да извършат само преките му наследници Б. Т. П. и дъщеря С. Т. В., заместили починалия преди П. С. негов син Т. П. Г., както и Н. П. Г. и Ф. П. И.. За този извод се е позовал на приетото в т.2 от ТР № 1 от 04.11.1998г. по тълк. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС и приетото в него, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. В резултат на това е заключил, че продавачите по приложените договори за продажба на наследство са се разпоредили с права, каквито не притежават, поради което и ищецът Г. Г. Г. като купувач не е придобил права върху процесните имоти, не се легитимира като съсобственик и не следва да участва в делбата. Приел е, че съсобственици са продалите наследството си, включително и преди предявяване на иска и те трябва да участват по делото. Като съсобственици са посочени В. Е. Г., М. Д. Д.-С., Я. Д. С., С. Д. Д., Ц. И. Т., И. Ц. И., Р. Ц. М., М. Й. Г.-М., А. Й. Г., Д. Н. А., О. П. Н., Я. Н. С., М. Н. С., О. Н. С., Р. Г. М., както и продалите наследството И. К. Б., Н. П. Н., К. Г. А., В. Т. И. и И. В. И., които не са конституирани като страни в производството. Затова е обезсилил решението на РС в частта, с които е допусната делба по отношение индивидуализираните в решението имоти и са определени правата на лицата, приети за съсобственици, и е върнал делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа конституиране на всички съсобственици като задължителни необходими другари. Решението е потвърдено в частите, с които искът за делба е отхвърлен по отношение ответниците С. П. И., И. Б. И., С. А. С., К. А. С., Г. И. Б. и В. Г. Е. Относно извършените разпореждания в нотариална форма с договорите от 20.02.2014 г., с който В. Е. Г. е прехвърлил на Д. Д. Д. 1/6 идеална част от седем от процесните земеделски имоти и от 01.02.2016г., с който О. П. Н. е прехвърлила на Д. Д. Д. своята 1/9 идеална част от същите земеделски имота, съдът е приел, че преобретателите са съсобственици и чл. 76 ЗН не се прилага, поради което оспорването на тези сделки е неоснователно. Този извод кореспондира на приетото н ТР № 1/2004 г. на ОСГС на ВКС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Поради това решението не е нищожно Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно е позоваването и на недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на недопустимо оспорване от въззивниците. Решението на РС е обжалвано от М. Н. С., Я. Н. С., О. Н. С., Я. Д. С., С. Д. Д. и М. Д. Д.-С. с твърдения за недопустимост на решението и на иска, защото ищецът Г. Г. не е активно легитимиран да иска делба, тъй като не е съсобственик. Възраженията на възивниците са се отнасяли до това кои са съсобствениците и до квотите им. Това са допустими възражения в делбеното производство. Въззивният съд правилно е отговорил на този довод с това, че при иск за делба наличието или липсата на съсобственост е въпрос по същество, а не на допустимост на иска. Аргумент в подкрепа на този извод следва от нормата на чл. 344 ГПК относно въпросите, по които съдът се произнася с решението по допускане на делбата. Тъй като всички съсобственици са необходими задължителни другари в делбеното производство, съдът и служебно следи за участието им. Затова оплакването, че е разгледан довод, който въззивниците не са имали правен интерес да направят и това води до недопустимост на решението, е неоснователен. Другите доводи са били за това, че наследниците на Я. А. Н. не наследяват П. С., поради което не са могли да продадат оставено от него наследство. Това възражение е частично основателно. Въззивният съд е посочил, че Я. не е последващ съпруг, защото е починал след реституцията на имотите, т.е. наследник е на съпругата си С. Н. Н. и братята и сестрите му, респективно техните дела придобиват неговия наследствен дял. Този извод е правилен само за възстановените с двете решения през 1997 г. земеделски земи и по отношение на тях кореспондира на правилото на чл. 9а ЗН и на приетото в т.1 ТР 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК. Изводът е неправилен по отношение на възстановените през 2001 г. - след смъртта на Я. А. Н. горски имоти Те се явяват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, по отношение на което той се явява последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН. Затова неговите наследници не наследяват горските имоти, възстановени на наследници на П. С. и те не са могли да ти прехвърлят, като част от наследството му. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на формулирания в мотивите на въззивното решение извод за това, че договорите за продажба на наследство не са породили действие, защото като продавачи по тях участват наследници, които се легитимират като такива по пътя на наследствената трансмисия а не са преки наследници, а според въззивния съд само преките наследници на общия наследодател П. С., починал 1958 г., призовани към наследяване към момента на смъртта му, са могли да продадат оставеното от него новооткрито наследство, включващо възстановени земи и гори през 1997 г. За да е действителен и да породи вещно транслативно действие, договорът за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, като съвкупност от права и задължения, следва да бъде сключен след откриване на наследството от призован към наследяване наследник, който е приел наследството. Тъй като приемане може да се извърши и с конкулдентни действия, то самото сключване на договор за продажба на наследство съставлява действие по приемане на наследството. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, отмяната на срока по чл. 50 ЗН за приемане на наследство се отнася и за наследства, открити до 27.07.1987 г. ако не е направено възражение до 27.07.1992 г., когато влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството. Реституираните земеделски земи и гори на собственик, починал преди реституцията им се считат „новооткрито наследство“, съгласно чл. 91а ЗН, /т.5 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК/, т.е. за тях са неотносими възражения за неприемане в срок на наследство. Когато наследникът е починал след наследодателят си, но преди да изрази воля за приемане на наследство, прекият наследник може да изрази воля за приемане на наследството и на по-общия наследодател – налице е наследствена трансмисия. /чл. 57 ЗН/ Ако наследникът е приел изрично или с конкулдентни действия наследството на своя наследодател и след това е починал, неговите наследници наследяват неговото наследство по общите правила и могат да се разпореждат с него. Ако наследникът се е отказал изрично или не е заявил, че приема наследството на своя наследодател в определения срок по чл. 51 ЗН, неговите наследници губят правото да приемат и наследството на по-общия наследодател. Ако наследник се откаже от наследството на прекия си наследодател, той не може да приемат наследството на общия наследодател, починал преди него, защото няма качеството на негов наследник. Ако обаче е приел наследството на прекия си наследодател, той може да се откаже от наследството на по-общия си наследодател, защото има качеството на наследник. /чл. 57 ЗН/ Това не е частичен отказ или частично приемане, защото всяко от двете наследства е обособено. Следователно когато няма изричен отказ от наследство или приравнено на него по правни последици неприемане на наследството в срока по чл. 51 ЗН, прекият призован наследник може продаде както наследството /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/ оставеното от прекия му наследодател, така и наследството, оставено от по-общ наследодател, защото има качеството и на негов наследник. Прехвърлителят на наследство отговаря само за качеството си на наследник на наследството, което прехвърля, като няма значение дали е пряк наследник или е наследник на по-общ наследодател, чийто наследник също се явява. Разпоредбата на чл. 212 ЗЗД не предвижда подобно разграничение и не ограничава възможността да се прехвърли наследството на по-общ наследодател, чийто наследник се явява също прехвърлителя. Това, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя /т.2 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК/ не означава, че само преките наследници на общия наследодател могат да продават наследство. В настоящия случай касаторът-ищец Г. Г. е купил съответната част от наследството на П. Г. С., починал на 22.07.1958 г. от наследниците му В. Т. И. - с договор от 10.06.2022 г. и от И. В. И. - с договор от 20.06.2022 г. Прехвърлителите са наследници съответно на Т. П. И., починал 2008 г., а втория и на В. Т. И., починал 2018г., а преките наследодатели са наследници на дъщерята на общия наследодател Ф. П. И. е починала 24.07.1973г. С факта на продажба на наследството на по-общия наследодател П. С., те са изразили воля за приемане на наследството му, за което няма срок и могат да се разпореждат с частта си от него. Тъй като договорите за наследство са сключени преди предявяване на иска за делба, купувачът на наследство е легитимиран на участва в делбата. В случая няма доказателства и дори твърдения за направени откази от наследство. С договор от 15.06.2022 г. И. К. Б. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. Г. С. и от Я. А. Н.. Прехвърлителят се легитимира като наследник на Е. Б. Б., починала 2017г., която наследява по право на заместване майка си С. А., починала 1995 г. дела й от наследството на Я. А. Н., което включва и дела му от наследството, което е получил от П. С.. Този договор е сключен преди предявяване на иска за делба и в делбеното производство следва да участва купувачът на наследство, но само за възстановените земеделски земи с решенията от 1997 г. За горите, възстановени през 2001 г., прехвърлителите по договорите за продажба на наследство не се легитимират като наследници на П. С. и купувачът не черпи права от тях. Договорът от 13.07.2022г., с който Н. П. Н. продава на Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н. е сключен след предявяване на иска за делба, поради което легитимирана да участва е прехвърлителката, която следва да бъде конституирана в производството. Тя обаче се легитимира като наследник само на земеделските земи, възстановени 1997 г. и не е наследник на възстановените гори 2001 г., тъй като е наследник на Я. Н., който не наследява на основание чл. 9а ЗН. Договорът от 17.06.2022 г., с който К. Г. А. продава Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н. наследство е сключен преди предявяване на иска за делба, в производството следва да участва купувачът на наследствата по отношение на възстановените земеделски земи през 1997 г.. Прехвърлителката се легитимира като наследник на тези наследства, тъй като е наследник на М. А. И., починала 2009г., която е сестрата и наследник на Я.. Тъй като той не е наследник на възстановените гори през 2001 г. на основание чл. 9а ЗН, договорът от 17.06.2022 г по чл. 212 ЗЗД не е произвел действие и не легитимира Г. Г.. Предвид изложеното, поради посочените неправилни изводи на възивния съд и поради неучастието в производството за съдебна делба на необходими задължителни другари – Н. П. Н. следва да се обезсили изцяло както въззивното, така и първоинстанционното решение, съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се съберат доказателства и за това кога е сключен гражданския брак между С. Н. Н. и Я. А. Н.. На основание чл. 294, ал.2 ГПК и поради това, че не се произнася по същество, настоящата инстанция не се произнася по разноските пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 115 от 16.04.2024 г. по гр.д.№ 62/2024 г. на Окръжен съд-Монтана и решение № 311/27.09.2023г., постановено по гр.дело № 1627/2022г. на Районен съд-Лом ВРЪЩА делото на Районен съд-Лом за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.