Защита на кредитор срещу брачен договор и дарение от длъжника

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 640

гр.София, 29.10.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело № 5358 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. срещу въззивно решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 7272 от 28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 751/2016 год. по описа на Софийски градски съд, І-9 с-в, на основание чл. 135 ЗЗД са обявени за недействителни спрямо В. В. Г., както следва: 1/ брачен договор от год., сключен между К. В. Ц. и О. В. Т., вписан в служба по вписванията под № , том , рег. № , с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от недвижими имоти, придобити по време на брака: АПАРТАМЕНТ № , находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ , в кв. по плана на [населено място], м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: [улица], УПИ , ; УПИ , и УПИ и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № , с площ от кв.м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], при граници: мазе № , мазе № , коридор, пътека и подземен гараж № , заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място и 2/ договор за дарение от год., сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц. с нотариален акт № , т. ., рег. № , дело № 1927/2015 год. по описа на нотариус Д. Д., на / ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № , находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ , в кв. по плана на [населено място], м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: [улица], УПИ , ; УПИ , , и УПИ .

С определение № 836 от 21.02.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения?

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при извършване на верига от увреждащи сделки се касае за отделни искове поради разлика в петитума на претенциите и страните по тях. Предявеният по делото основен иск бил за обявяване недействителността на брачния договор от 22.12.2014 год. С уточняваща молба от 18.12.2022 год., подадена във въззивното производство, при повторно разглеждане на делото, ищецът бил разширил предмета на делото, като бил предявил нов иск по отношение на втората сделка – договора за дарение. Следователно с иск за обявяване недействителността на втората разпоредителна следка първоинстанционният съд не бил сезиран – видно от решение № 68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2019/2021 год., ІV г. о., с което е обезсилено първото въззивно решение. Разглеждането от въззивния съд на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с предмет дарението на 1/2 ид.ч. от процесния имот, било лишило ответниците от възможността да осъществят правото си на защита на една съдебна инстанция. Сезирането на съда с нов иск едва във въззивната инстанция не можело да се приеме за отстраняване на нередовност на исковата молба. В случая въззивният съд не се бил произнесъл по възражението на ответниците за недопустимостта на този иск /становище от 25.11.2022 год./. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не бил допуснал до разглеждане и не се произнесъл по направеното от ответниците възражение за погасителна давност по отношение на втората разпоредителна сделка. Дарението било извършено на 07.12.2015 год., от която дата започвал да тече давностният срок, а уточняваща молба на ищеца, с която била предявена претенцията, била подадена на 18.10.2022 год. Неправилни били изводите на въззивния съд, че възражението за личен принос на ответницата О. Т. е преклудирано, както и че не следва да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства във връзка с това обстоятелство. Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 – 6 от Закона за закрила на детето.

Ответникът по касационната жалба В. В. Г. счита, че въззивното решение е допустимо и правилно. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал сочените от касаторите процесуални нарушения. Детето Т. Ц. е било представлявано от адвокат в процеса. Сочи, че при поредица от прехвърляния на имущество кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки, като правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД му дава защита и спрямо последващите приобретатели.

Необходимият другар на касаторите К. В. Ц. не изразява становище.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Според задължителните разяснения, дадени в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, приетото в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2013 год., ОСГТК и формираната трайно непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 264 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК /цитирано от касаторите/, решение № 228 от 01.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1060/2014 год., І г. о., ГК, решение № 77 от 17.03.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2040/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 260 от 12.01.2017 год. на ВКС по гр. дело № 1511/2016 год., ІV г. о, ГК, решение № 104 от 26.11.2020 год. по т. дело № 2441/2019 год., ІІ т. о., решение № 86 от 06.07.2020 год. на ВКС по т. дело № 761/2019 год., ІІ т. о., ТК, решение № 243 от 15.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 481/2020 год., ІV г. о., ГК и др., която се споделя от настоящия съдебен състав, дейността на въззивната инстанция при действащия ГПК е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение я продължава. Тя има за предмет разрешаването на самия материалноправен спор, като контролът над първоинстанционния съдебен акт е страничен, а не пряк резултат от дейността на въззивния съд, която е решаваща. Поради това въззивният съд, давайки собствено разрешение по спорния предмет на делото въз основа на извършената самостоятелна преценка на събрания пред него и в първоинстанционното производство относим и допустим доказателствен материал, е длъжен да даде и самостоятелен отговор на всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, дори и когато сподели мотивите на първоинстанционното решение. След изведените собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, задължение на въззивната инстанция е да направи също и констатация за частичното им или пълно съвпадение с тези на първоинстанционния съд и в съответствие с последната да се произнесе по основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания и противостоящи им защитни тези. Извършването на тези последователни процесуални действия, насочени към постановяването на въззивното решение са гаранция както за спазване на принципа на състезателност в гражданския процес, така и за реалното осъществяване на правото на защита на страните в процеса. Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички своевременни възражения и доводи при разглеждане на спора по същество е съществено процесуално нарушение.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. С оглед така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/, въззивното решение се явява правилно като краен резултат.

Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане /парично или непарично/, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането. Последиците от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приоретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора-ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.

Според разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 год., ОСГТК, кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършено последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател, т.е. искът може да бъде уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска. Поради това, когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го придобили безвъзмездно, искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен.

В случая правилно въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на първия ответник К. В. Ц. с парични вземания, възникнали по договор за поръчка, сключен през 2010 год.; че със сключения между длъжника и ответницата О. В. Такова брачен договор и със сключения между последната и ответника Т. К. Ц. договор за дарение е извършено безвъзмездно разпореждане с процесните имоти, както и че тези сделки увреждат кредитора, тъй като намаляват възможността му да се удовлетвори от длъжниковото имущество.

Правилно е прието от въззивния съд, че с оглед безвъзмездността на атакуваните сделки е без значение обстоятелството дали приобретателят по всяка от тях е знаел за увреждането.

При разпореждане с несеквестируемо имущество /каквото се твърди да е процесното/, длъжникът сам се е лишил от привилегията на несеквестируемостта, поради което в този случай интересът на кредитора следва да се постави пред интереса на длъжника. Несеквестируемостта е предназначена да защитава само длъжника и не може да бъде използвана от трети лица, дори и те да имат интерес от защитата на определени активи. Интересът на детето – приобретател по втората от процесните сделки /§ 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето/, не може да преодолее признатите от закона субективни права на кредитора на длъжника – прехвърлител по тази сделка.

В последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 292 от 14.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1220/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 311 от 16.04.2010 год. на ВКС по гр. дело № 308/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 7 от 26.01.2012 год. на ВКС по гр. дело № 456/2011 год., III г. о., ГК, решение № 38 от 24.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1348/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 12 от 11.03.2014 год. на ВКС по гр. дело № 3547/2013 год., III г. о., ГК, се приема, че правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на сключване на увреждащата сделка.

Основателно е оплакването на касаторите, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е разгледал възражението им за погасителна давност на иска, който има за предмет последващата разпоредителна сделка /договора за дарение/.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, ненаведените от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражения се преклудират. В срока по чл. 131 ГПК се преклудират всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения. Тези възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК /респ. чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК/. В срока по чл. 131 ГПК следва да бъде въведено и възражението за погасителна давност. Заявяването му след преклузията не следва да бъде зачетено от съда /чл. 64, ал. 1 ГПК/, а събирането на доказателства по възражението и съобразяването им при постановяване на съдебното решение съставлява съществено съдопроизводствено нарушение.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверка за редовност на исковата молба незабавно след постъпването й, а според чл. 131, ал. 1 ГПК, след констатация за редовност на исковата молба, съдът изпраща препис от същата на ответника с указания за отговор в едномесечен срок. Съдът може да констатира нередовност на исковата молба и в по-късен момент в хода на производството по делото, при което оставя исковата молба без движение с указание за отстраняване на нередовностите /чл. 129, ал. 4 ГПК/. В този случай нов срок за отговор се предоставя на ответника в зависимост от вида на констатирания порок на исковата молба. Когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 и чл. 128 ГПК, след отстраняване на недостатъка, съдът не определя на ответника нов срок за отговор, тъй като допуснатите нередовности нямат отношение към защитата на ответника по съществото на иска. Нов срок за отговор съдът определя само в случаите, когато нередовността е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, а становището, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и направените във връзка с първоначално заявените с исковата молба обстоятелства /решение № 305 от 02.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1449/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 153 от 12.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1317/2013 год., ІІ г. о., ГК, решение № 138 от 01.03.2017 год. на ВКС по гр. дело № 4303/2016 год., ІІ г. о., ГК/.

В случая производството по делото е образувано по искова молба на В. В. Головатюк, с която срещу К. В. Ц. и О. В. Т. е предявен иск за прогласяване недействителността на брачен договор от год., вписан в служба по вписванията под № , том , рег. № , с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от процесните недвижими имоти, придобити по време на брака. Препис от исковата молба е връчен на О. В. Т. на 27.06.2016 год., като на 27.07.2016 год. същата е депозирала писмен отговор, с който единствено е оспорила увреждащия характер на брачния договор, като е посочила, че той е сключен, за да бъдат защитени интересите на малолетните деца на ответниците предвид предстоящия им развод. В първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 28.06.2018 год., ответницата е релевирала възражение за трансформация на лично имущество, обосновано с твърденията, че имотите са придобити с нейни лични средства и със средства на родителите й.

С молба от 14.07.2016 год. ищецът е поискал да се конституира нов ответник във връзка с обстоятелството, че след образуване на делото е установил, че ответницата О. В. Т. е дарила на сина си Т. К. Ц. процесния апартамент, като е представил искова молба. С определение от 03.11.2016 год. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД д предмет договора за дарение от 07.12.2015 год., сключено между О. В. Т. и Т. К. Ц..

С решение № 68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2019/2021 год., ІV г. о., ГК, е прието, че в исковата молба срещу новия ответник Т. К. Ц. не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът срещу този ответник, нито в какво се състои искането по отношение на него, като при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – пренебрегване на процедурата по чл. 129 ГПК, е приета за разглеждане искова молба, страдаща от посочените недостатъци, а въззивният съд също не е обезпечил разглеждането на спора въз основа на редовна искова молба в нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК. Поради това първоначалното въззивно решение по спора е обезсилено и делото е върнато Софийски апелативен съд за ново разглеждане от стадия на нередовна искова молба.

В изпълнение на дадените от ВКС указания въззивният съд /при повторното разглеждане на делото/, е дал възможност на ищеца да изложи фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си срещу Т. Ц. и да формулира надлежно искане към съда по отношение на този ответник. Уточнения в тази насока ищецът е направил с молба от 18.10.2022 год., а на 20.10.2022 год. въззивният съд е разпоредил преписи от същата да се връчат на насрещните страни, на които е указал да подадат писмен отговор в едномесечен срок. Преписи от уточняваща молба са връчени на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. на 25.10.2022 год., които на 25.11.2022 год. са подали отговор, в който са релевирали възражение за погасителна давност по отношение на предявената срещу тях претенция. Следователно това възражение е било своевременно заявено и е следвало да бъде разгледано от въззивния съд /но с определение № 100 от 13.01.2023 год. същото е било оставено без разглеждане/.

Същевременно така допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не се е отразило върху постановения краен резултат по спора, доколкото възражението за погасителна давност на претенцията, която има за предмет процесния договор за дарение /последващата сделка/, се явява неоснователно. Договорът за дарение между ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. е сключен на 07.12.2015 год., а претенцията за обявяване на недействителността му по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предявена на 14.07.2016 год., т.е. преди изтичане на давността. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, всеки иск прекъсва давността независимо от това дали по време на предявяването му са били налице всички необходими за предявяването му процесуални предпоставки. Засегнатият от някакъв процесуален недостатък иск прекъсва давността също така, както и редовно предявения иск, като прекъсването на давността настъпва в момента на подаване на исковата молба, даже същата да е нередовна – чл. 129, ал. 5 ГПК. Поправянето прави исковата молба редовна от деня на нейното подаване, а не от деня на отстраняване на нередовността, поради което обстоятелството, че ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба на 18.10.2022 год. е ирелевантно /решение № 92 от 19.07.2021 год. на ВКС по гр. дело № 2412/2020 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 50011 от 17.03.2025 год. на ВКС по гр. дело № 376/2022 год., ІІ т. о., ТК/.

Неоснователно е оплакването на касаторите, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е счел за преклудирано възражението за трансформация на лични средства, тъй като същото /макар и разгледано по същество и счетено за неоснователно/ е било несвоевременно заявено от ответницата О. Т. – след изтичане на срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касаторите, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уведомил дирекция „Социално подпомагане“.

В нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е предвидено, че по всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Становището или докладът отразяват събраните при проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение при преценката на решаващия орган за интересите на децата. Вземането на становище на дирекция „Социално подпомагане“ в административни и съдебни процедури е гаранция за защитата на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата, осигурявайки всестранност и пълнота на събраните данни от значение за преценката за интересите на децата. Изричното предвиждане в закона на начините на изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца /решение № 332 от 19.05.2014 год. на ВКС по гр. дело № 3697/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 257 от 1.07.2015 год. на ВКС по гр. дело № 711/2015 год., IV г. о., ГК/.

В този смисъл горепосочената разпоредба се прилага неограничено към всички относими съдебни производства, отнасящи се до детето, които според Общ коментар 12 на Конвенцията за правата на детето включват например раздяла на родителите, упражняване на родителски права, полагане на грижи и осиновяване, деца правонарушители, деца жертви на физическо или психологическо насилие, сексуално малтретиране или други престъпления, здравеопазване, социално осигуряване, непридружавани деца, търсещи закрила деца или деца бежанци и жертви на въоръжен конфликт или на други извънредни ситуации, като обезпечава събирането на доказателства, които са източници на сведения за най-добрия интерес на детето, установени в хода на социално проучване.

Предметът на настоящото производство не се отнася до лични права на непълнолетния ответник Т. К. Ц., поради което не се налага извършването на оценка и определяне на най-добрия му интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Имуществените права на посочения ответник са защитени, тъй като той и неговата майка – ответницата О. Т., с която имат общи интереси, са представлявани в процеса от адвокат. В този смисъл не са нарушени процесуални права на непълнолетното дете, гарантиращи правилността на съдебния акт.

Следователно за ищеца /кредитора/ е възникнало потестативното право да обяви за недействителни процесните сделки, с които длъжникът го уврежда и то е надлежно упражнено.

В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основания за касационно обжалване и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: