Собственост по приращение при строеж върху държавен имот без право на строеж

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 197

Гр. София, 04.04.2025г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Атанас Кеманов гражданско дело №169 от 2023година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК .

С решение №14 от 14.01.2025г. по настоящето дело е отменено въззивното решение №153/26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№525/2021г. на Апелативен съд – гр.Бургас и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.Приети са следните писмени доказателства : н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., н.а.№121, н.д.№257/2002г. на нотариус М.Б. и н.а.№58, н.д.№431/2003г. на нотариус М.Б..

Въз основа на събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира следното:

Предявен е иск от НСА“Васил Левски“ - гр. София] и Държавата, представлявана от МРРБ срещу К. И. А., [ЕГН], за приемане на установено в отношенията между страните, че държавата е собственик по приращение на следния недвижим имот : апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м–ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда №1, построена в ***, с площ 82.32кв.м., състоящ се от : две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти : на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и 24.235/2400кв.м.ид.ч. от ПИ ***, стар идентификатор : ***, кв.***, парцел ***, целия с площ от 2 400кв.м., както и за осъждане на ответника да предаде на държавата, чрез НСА“Васил Левски“ владението върху описания имот.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна :

С решение от 12.02.1999г., постановено по гр.д.№196/1998г., Несебърският районен съд е отменил отказа на ПК за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Р. върху лозе от 2.8дка в м-ст „А.“, имот пл.№***по плана на крайбрежието от 1956г., на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.Въз основа на това решение, със заповед №72/31.10.2000г. на кмета на Община – Несебър, е одобрено попълването на КП с възстановения имот, който е нанесен като имот пл.№***, в кв.***, от 2.8дка.
Със заповед №90/22.04.2002г. на кмета на Община – Несебър е одобрен ПУП, съгласно който за имот пл.№***са отредени 6бр. урегулирани поземлени имоти с обща площ 2,8 дка: УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ *** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., в кв. ***. В същия квартал *** са образувани и 5 бр. УПИ общинска собственост: УПИ ***., ***., ***., *** и ***.
С договор за покупко-продажба от 25.04.2002г., обективиран по н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., А. С. Р. и С. С. Ч./наследници на С. Р./ са продали на „Спектър“ООД следните недвижими имоти : УПИ *** с площ 400 кв.м. ; УПИ *** с площ 400 кв.м.
С к.н.а. №121, н.д.№257/2002г. на нотариус М.Б., издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК, молителят „Спектър“ООД е бил признат за собственик на УПИ ***/бивш общински имот/, в кв.*** по плана на м-ст „А.“.
От заключенията по допуснатите по делото СТЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се установява, че през 2003 г. и 2004г. са одобрени частични изменения на ПУП, както следва:
а/със заповед от 30.07.2003г. УПИ*** с площ 500кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м. са обединени в общ новообразуван УПИ *** с площ 1000 кв.м. ;
б/със заповед № 557/6.11.2003г. УПИ *** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 400 кв.м. и УПИ ***-общински от 600 кв.м. се обединяват в УПИ *** с площ 1400 кв.м. ;
в/със заповед № 247 от 30.04.2004г. е одобрено обединяване на УПИ ***и УПИ *** в общ УПИ ***, с площ от 2400 кв.м./извън този имот остават реституираните УПИ *** с площ 500 кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м./.
По одобрената със заповед от 2.10.2003г. кадастрална карта първоначално образуваните 6 бр. УПИ в кв. 1/със заповед № 90/22.04.2002 г. на кмета на Община – Несебър/ са нанесени като поземлени имоти както следва: УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***, УПИ*** с площ 400 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 400 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***, УПИ ***-общ от 600 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***и УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***.
С договор за покупко-продажба от 09.04.2004г., обективиран по н.а.№58, н.д.№431/2004г. на нотариус М.Б., Х. М. В. и И. Й. В./придобили от реституентите/ са продали на „Спектър“ООД следния недвижим имот : УПИ *** с площ от 1 000кв.м., находящ се в кв.*** по плана на м-ст „А.“.
През 2006г. ПИ ***, ПИ ***, ***, ***и ***/последният общински/ са обединени в един поземлен имот с идентификатор ***, съответстващ на УПИ ***, с площ от 2400 кв.м. по изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30. 04. 2004 г.Извън този имот остават реституираните поземлени имоти ***и ***.
С решение № 214 от 15. 01. 2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на Бургаския окръжен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение от 31. 07. 2009 г. на ВКС, е отменено решение № 101 от 25.05.2005г. по гр.д.№332/2004 г. на Несебърския районен съд и е уважен предявения от НСА „В. Левски“ срещу „Спектър“ ООД, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху недвижим имот, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., нанесен като поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място].
Не е спорно по делото, че въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрени проекти „Спектър“ООД е предприел действия по застрояване на спорния с НСА“Васил Левски“ имот.Построена е жилищна сграда, която е въведена в експлоатация с удостоверение №36/ 15.04.2005г./построяването на сградата е била осъществено в хода на гр.д.№332/2004г. на НРС/.
Въз основа на искова молба от 21.12.2005г., пред Несебърския районен съд е било образувано гр.д.№753/2005г., което е било с предмет иск по реда на чл.97, ал.1 от ГПК-отм., предявен от НСА“Васил Левски“ срещу Община Несебър и 23 физически лица, две от които са били А. С. Р. и С. С. Ч..Спорът за собственост с последните двама е бил за имоти ***, ***и ***като от заключението по допуснатата пред въззивния съд при новото разглеждане на делото СТЕ се установява ,че имот ***не е част от УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“.С решение от 08.04.2005г. НРС е отхвърлил предявения иск. Първоинстанционното решение е било потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд по гр.д.№912/2007г., което не е било допуснато до касационно обжалване с определение от 22.07.2009г. по гр.д.№100/2009г. на ВКС.
С договор за покупко-продажба от 14.03.2005г., сключен след образуването на гр.д.№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд „Спектър“ ООД е продал на А. Х. А. следния недвижим имот : апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда № ***, построена в ПИ ***, с площ 82.32кв.м.
С договор за покупко-продажба от 09.06.2010г. А. Х. А. и съпругата му О. А. са продали придобития от тях имот на „Милион 2010“ЕООД, който от своя страна го е продал на ответника К. И. А. с договор за покупко-продажба от 09.05.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка касационната инстанция приема следното от правна страна :
Предмет на делото е иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който държавата претендира, че е придобила правото на собственост върху спорния имот по приращение, тъй като в притежаван от нея поземлен имот/придобит въз основа на валидно проведено отчуждително мероприятие/ е построена сграда от лице, което не е притежавало надлежно учредено право на строеж.Ответникът е частен правоприемник на това лице и е придобил по продажба правото на собственост върху самостоятелен обект в тази сграда, което обосновава пасивната му легитимация по предявения иск.
По делото се установява, че между държавата/участвала чрез процесуалния си субституент НСА/ и реституентите/техен частен правоприемник са били проведени две искови производства, които са приключили с влезли в законна сила решения.Предмет на гр.д.№332/2004г. на Несебърския районен съд е бил УПИ ***, в кв.***по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., целия с площ от 2 400кв.м., а по гр.д.№753/2005г. на Несебърския районен съд само част от този имот : ***/УПИ *** с площ от 500 кв.м. по плана от 2002г./ и ***/ УПИ *** с площ 500 кв.м. по плана от 2002г./.И по двете дела НСА е претендирала, че държавата е собственик на спорните имоти въз основа на проведено отчуждително мероприятие – Учебна водна спортна база Н., м-ст „А.“.
По гр.д.№332/2004г. ответник е бил „Спектър“ООД, дружество придобило правото на собственост върху УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., по продажба и приватизация от реституентите А. С. Р. и С. С. Ч. и Община Несебър.Към момента на образуване на делото дружеството не е предприело действия по разпореждане с придобития имот.Това производство е приключило с влязло в законна сила решение, с което е признато правото на собственост на държавата върху спорния имот, представляващ част от Учебна водна спортна база Н., м-ст „А.“ на твърдяното придобивно основание – отчуждаване.
Производството по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд е било образувано по искова молба от 21.12.2005г.Ответници по иска за собственост, предмет на който са били имоти ***и ***, са били реституентите А. С. Р. и С. С. Ч., които към този момент са се разпоредили с правото си на собственост върху УПИ *** с площ 500кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м./със заповед на кмета на Община Несебър от 30.07.2003г. тези имоти са обединени в общ новообразуван УПИ *** с площ 1000 кв.м./. През 2003г. имотът е бил продаден на Х. В. и И. В., които на 09.04.2004г. са го прехвърлили на „Спектър“ООД.
Съгласно чл.298, ал.2 от ГПК силата на пресъдено нещо важи не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници. Разпростирането на силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството тя вече е настъпила.Само в тази хипотеза правоприемникът ще бъде обвързан от правните последици на приключилия исков процес.Ако спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, и то е било водено срещу праводателя, няма основание правоприемникът да бъде обвързан от силата на присъдено нещо, обвързваща праводателя.Към момента на образуване на делото само той е разполагал с легитимация да проведе защита на прехвърленото му право.

Според т.10 от ППВС№2/1977г. под „същите страни“ по смисъла на чл. 231, б. „г“ ГПК /чл.303, ал.1, т.4 от ГПК от 2007г./ следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 15, ал. 1 от ГПК /чл.26, ал.1/, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл. 220, ал. 1 от ГПК /чл.297 и чл.298, ал.2 от ГПК/ има сила на пресъдено нещо.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че страните по гр.д.№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд са обвързани от силата на пресъдено нещо, че държавата е собственик на УПИ ***, в кв.***по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г.Ответникът по настоящото производство, който е частен правоприемник на „Спектър“ООД не може да се позове на формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд, с което правото на собственост на държавата по отношение на част от УПИ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ е било отречено, тъй като спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, а то е било водено срещу праводателя, а не срещу правоприемникът.От горното следва, че не е налице пълен обективен и субективен идентитет на посочените две дела, които са разрешени от съда по противоположен начин.
Разпоредбата на чл.92 от ЗС предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго.В случая една от страните претендира права, възникнали от реституция по реда на ЗСПЗЗ , а другата страна се позовава на пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и черпи права от чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ .В тази хипотеза съдът трябва предварително да разреши възникналия спор и след като установи кой е действителният собственик на земята – държавата или възстановените собственици, да приложи презумпцията на чл. 92 ЗС .
Според чл. 17, ал.2 от ГПК гражданският съд може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, съответно косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е бил упражнен пряк съдебен контрол/арг. чл.302 от ГПК и чл.177, ал. 1, изр. 2 от АПК /.В ТР№5/14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС, мотиви, е прието, че след влизане в сила на чл.177, ал. 1, изр.2 от АПК ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, според която косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването, постановени в производство по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС . Това разрешение се отнася за държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез своите органи.То намира приложение и по отношение на субектите, които черпят права от държавата, тъй като те не могат да имат повече права от своя праводател.
В процесния случай праводателите на праводателите на ответника /реституентите/ са провели производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ като с решение от 12.02.1999г., постановено по гр.д.№196/1998г., Несебърският районен съд е отменил отказа на ПК и е възстановил правото на собственост на наследниците на С. Р. върху лозе от 2.8дка в м-ст „А.“, имот пл.№***по плана на крайбрежието от 1956г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ , общинската служба по земеделие се произнася с решение относно възстановяване правото на собственост, включително и в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ .Когато с решение административният орган откаже възстановяването на собствеността, решението подлежи на обжалване по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ .Това производство е съдебно-административно и в него съдът решава спора по същество, според изричната разпоредба на закона, но относно наличието на предпоставките за реституция.Решението на съда в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила процедурата по възстановяване правото на собственост.Дори с него да е разрешен спора по същество относно правото на възстановяване на собствеността и да е индивидуализиран бившия имот по някакъв план, с това не приключва процедурата по възстановяване на собствеността.За това е необходимо да се издаде от общината удостоверение по чл. 13, ал. 4 , 5 и скица по ал. 6 ППЗСПЗЗ , след което съответната ОСЗ да се произнесе с окончателно решение по чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ .
В случая след приключване на производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е издадена заповед №72/31.10.2000г. на кмета на Община – Несебър, с която е одобрено попълването на КП с възстановения имот. Липсват доказателства за приключила реституционна процедура с издаването от страна на Община Несебър на удостоверение по чл. 13, ал. 4 , 5 и скица по ал. 6 ППЗСПЗЗ , чиято основна функция е да осигурят надеждна и достоверна информация относно актуалното състояние на имотите, подлежащи на реституция - местоположение, граници, предназначение, застроена и незастроена част, ограниченията на собствеността, които да бъдат съобразени от административния орган при постановяване на неговото решение по чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно възстановяване на собствеността.
Поради изложеното исковият съд, който е разглеждал спора по гр.д.№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд, е бил длъжен да се произнесе дали са налице пречки за възстановяване по смисъла на чл.10б, ал.1 от ГПК, тъй като това обстоятелство е с обуславящо относно активната материалноправна легитимация на държавата значение.Съдът е бил обвързан по задължителен начин само относно това, че в полза на ответниците са налице предпоставките за реституция.
Неоснователно е възражението на ответника по настоящото производство, че решението на съда по гр.д.№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд представлява намеса в „притежанията“ на реституентите, доколкото не ги признават за собственици на спорния имот, а уважават предявения срещу тях иск на държавата.Както по делото Кехая и други срещу Република България, така и по делото Ченгелян и други срещу Република България, реституционната процедура е била приключила.В първото дело след приключване на производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е постановено ново решение на местната поземлена комисия, с което заявената земеделска земя е била възстановена, а по второто дело предпоставките за реституция се изследвани в исковото производство, тъй като чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони предвижда, че отчуждаването се отменя, „ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало“.
Както бе посочено по-горе държавата и „Спектър“ООД са обвързани със силата на пресъдено нещо, че държавата е собственик на УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г.Строежът на сградата от това дружество е бил осъществен без надлежно учредено право на строеж, поради което на основание чл.92 от ЗС държавата е станала неин собственик по приращение.Ответникът е правоприемник на „Спектър“ООД, който е придобил по продажба правото на собственост върху самостоятелен обект в тази сграда, и също се явява обвързан от правните последици на водения от неговия праводател процес, тъй като правоприемството е настъпило след като силата на присъдено нещо е била формирана.Разпоредбата на чл.297 от ГПК предвижда, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.Това означава, че в настоящото производсто правото на собственост на държавата може да се оспорва само въз основа на факти, които са възникнали след приключване на устните състезания пред въззивния съд/Бургаския окръжен съд/, чието решение не е било допуснато до касационно обжалване.Такива възражения от страна на ответника не се правят, доколкото е основал правото си на собственост въз основа на договор за покупко - продажба.
Предвид установената активна материалноправна легитимация на държавата и безспорното обстоятелство, че ответникът владее процесния имот, следва, че предявеният с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че с решението следва да му бъде признато правото на задържане върху имота до заплащане от страна на собственика на сумата от 60 000евро, представляваща платена от него продажна цена за придобиването на имота.Вземането на владелеца за извършените от него подобрения е към лицето, което се е обогатило, а това е собственикът на вещта към момента на извършването им.В случая подобрител се явява дружеството „Спектър“ООД, което е разполагало с правото да претендира от държавата стойността на извършените в имота подобрения.По правило купувачът придобива имота в състоянието, в което е и стойността на подобренията се включва в цената, която е платил.От горното следва, че претенциите, които ответникът като купувач би имал поради това, че се явява съдебно отстранен по предявен срещу него петиторен иск, могат да бъдат предявени само срещу насрещната по продажбеното правоотношение страна.
В полза на касатора НСА“Васил Левски“ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се изразяват в заплатена държавна такса, възнаграждения на вещите лица и адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от общо 20 588.86лв. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като е съответно на високата фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на I г.о.

РЕШИ :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. А., [ЕГН], че Държавата, представлявана от МРРБ е собственик по приращение на следния недвижим имот : апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда № ***, построена в ПИ ***, с площ 82.32кв.м., състоящ се от : две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти : на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и 24.235/2400кв.м.ид.ч. от ПИ ***, стар идентификатор : ***, кв.***, парцел ***, целия с площ от 2 400кв.м.

ОСЪЖДА К. И. А., [ЕГН] да предаде на Държавата, представлявана от МРРБ, чрез НСА“Васил Левски“ владението върху апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда № ***, построена в ПИ ***, с площ 82.32кв.м., състоящ се от : две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти : на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и 24.235/2400кв.м.ид.ч. от ПИ ***, стар идентификатор : ***, кв.***, парцел ***, целия с площ от 2 400кв.м.

ОСЪЖДА К. И. А., [ЕГН] да заплати на НСА“Васил Левски“ сумата от 20 588.86/двадесет хиляди петстотин осемдесет и осем цяло и осемдесет и шест/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :