Доказване на потребена електроенергия в невизуализиран регистър и давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

[населено място] , 07.07. 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело № 2615 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Б., чрез процесуален представител адв.В. В., срещу решение от 12.03.2021, постановено по в.гр.д.№54/2021г. на Русенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 19.11.2020г. по гр.д.№1857/2020г. на Ресенски районен съд, е отхвърлен предявения от Х. Б. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 123 от 18.02.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 по поставения от касатора въпрос: “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“, за проверка дал и въззивното решение е съответствие с практиката на Върховния касационенн съд, напр. решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; с решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; с решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; с решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о., според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв.Е. К., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Х. Б. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата в размер на 6133,72 лв. с вкл.ДДС, представляваща цена на електроенергия по фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за периода 15.02.2017г.- 21.02.2020 г. за обект, находящ се в [населено място].

Въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 35/2019 г./ за начисляване на доставената в обекта на Х. Д. електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно и че този извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. абонатът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил в решението си направеното в исковата молба при условията на евентуалност, в случай, че бъде приета дължимост и изискуемост на процесното вземане, възражение за изтекла погасителна давност, поради което е процедирал в противоречие с горепосочената практика на ВКС. Процесното вземане е периодично вземане и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. Ето защо процесното вземане за периода от 15. 02. 2017г. до 22. 05. 2017г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 22. 05. 2020г. Стойността на начисленото количество електроенергия за частта от исковия период, която не е погасена по давност, се установява със заключението на електротехническата експертиза по делото, в което са дадени по подпериоди начисленото количество електроенергия и цена, при които данни съдът и сам би могъл да извърши сборуването им, вкл. при непълен подпериод по заключението – въз основа на изчислена дневна цена за него.

Установено е, че Х. Д. е потребител на електрическа енергия за битови нужди като ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение София“ АД, находящ се [населено място]; че от протокол № 7083503 се установява, че на 14.02.2017 г. на обекта е монтирано СТИ с фабр. № 11140211666896762; че на 21.02.2020г. служители на „Елекроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, за което е съставен констатативен протокол № 5800409. При проверката са установени показанията на СТИ, вкл. и в невиуализираните регистри; СТИ е демонтирано и изпратено за проверка на Български институт по метрология, където е изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 032462.659 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съотвества на техническите характеристики. Въз основа на констативния протокол и заключението на БИМ на основание чл. 55 ПИККЕ, „Елекроразпределение Север“ АД е извършило корекция на сметките на абоната, като е издало фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за периода 15.02.2017г.- 21.02.2020 г. на стойност 6 113,72 лв. с вкл.ДДС. За извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия, абоната е бил надлежно уведомен. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният електромер е статичен, еднофазен, двутарифен, преминал метрологична проверка, като са активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2. Електромерът е бил в срока на метрологична годност към датата на проверката и демонтажа му. За регистър 1.8.3 е посочено, че не е активен и не се визуализира. Налице е неотчетена ел. енергия от 032462.659 кВтч, регистрирана в него, като няма данни за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Вещото лице дава заключение, че количеството ел. енергия – отчетеното и определеното в справка за корекция е преминало през процесното СТИ и може да бъде доставено на абоната в съответствие с пропусквателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Няма данни за наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок и компроментиране на пломбажа на електромера. След като през процесното СТИ е преминала енергия, която не е визуализирана, съответно неотчетена, то не съответства на техническите характеристики, т. е. била е нарушена функционалността му. Вещото лице е посочило, че извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. Въззивният съд е приел, че посочените факти са установени с приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на св. К. - служител на жалбоподателя, участвал в процесната проверка и св.К.- служител на БИМ, извършил извънсъдебната експертиза.

Правилно въззивният съд е приел, че правоотношенията между електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които могат да бъдат сключвани при регулирани цени, при свободно договорени цени или по цени, определени от КЕВР - глава IХ, раздел VI и VII от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 15 от Правила за търговия с електрическа енергия; че поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; че условията и редът за снабдяването с електрическа енергия и правилата за нейното измерване се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени по законовата делегация на чл. 83 ЗЕ; че редът и сроковете за заплащането на цената за доставената електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4 ЗЕ; че по правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото потребление. Правилно въззивният съд е приел, че по силата на законовата делегация са приети и Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., регламентиращи условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване- чл.1, ал.1, т.6 ПИКЕЕ. Правилно въззивният съд е приел, че по делото е установено, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел. енергия в имота на ищеца е осъществена съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕ/, реда и начина /чл. 48-49 ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/; че съгласно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49; че цитираната правна норма сочи, че субективното право на жалбоподателя възниква при наличие на горепосочените предпоставки. Правилно и обосновано е прието от въззивния съд, че в настоящия случай служителителите на жалбоподателя са извършили проверка, за която са съставили констативен протокол; че протоколът отговаря на изискванията за форма, визирани в чл.49 от ПИКЕЕ. За редовността на протокола е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. Правилно въззивниат съд е приел, че в разглеждания случай проверката е извършена с участието на съставителите и в присъствието на един свидетел, който е положил подпис върху документа за верността на вписаните в него обстоятелства; че в протокола са отразени показанията на регистрите, СТИ е демонтирано и поставено в индивидуална опаковка, запечатата и пломбирана; че в констативния протокол изрично е удостоверен факта на измерена в невизуализирания регистър електроенергия, което е потвърдено и с извършената метрологична проверка. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че наличието на измерана ел. енергия в невизуализиран регистър, удостоверено в протокола и метрологичната проверка, дават основание да се приеме, че в полза на въззивника – ответник по иска, е възникнало субективното право, регламетирано в чл.55 ПИКЕЕ. Правилно въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри, без оглед субективното отношение на ползвателя; че в тази хипотеза правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставената електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл. 55/, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за "задължения към обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Правилно въззивният съд е приел, че с оглед действащите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая "Елекроразпределение Север" АД; че остойностяването на потребената електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно извършено по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ; че невъзможността да се установи началния момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, което обстоятелство е съобразено от „Елекроразпределение Север“ АД. Съобразена е и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която е дадено заключение, че количеството ел. енергия – отчетеното и определеното в справка за корекция е преминало през процесното СТИ.

По отношение на доводите на касатора, че няма законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период е формиран отговор, основан на § 2 ПЗР на ПИКЕЕ/2019 г., в практиката на ВКС се приема /решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, че: С § 2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше § 2 ПЗР ПИККЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици.

По процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 21.02.2020 г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2019г./, приложими към него са чл.49 и чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Според последния, констативният протокол се подписва от представител на електроразпределителното дружество и от потребителя или негов представител, а ако потребителят или негов представител отсъства – протоколът се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на мрежата. Процесният констативен протокол е съставен съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., като е подписан от свидетел И. Вълкив С., като в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради софтуерното прочитане на преминала в скрития регистър неотчетена енергия и изпращането му за метрологична проверка на БИМ – [населено място].

Следва да бъде посочено, че извод за съществуването на вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В случая, въззивният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил събраните по делото доказателства пооделно и в тяхната свъкупност и не е дал отговор на доводите в исковата молба, поддържани от него и в отговора на въззивната жалба, че по делото не е установено, че констатираното неотчетено количество електроенергия е не натрупано преди монтирането на средството за търговско измерване в обекта на ищеца. Видно от заключението на вещото лице доц инж. К., изпълнило задачата на съдебно-техническата експертиза по делото, електоромерът е произведен през 2016г. Монтиран е при абоната Д. на 14.02.2017г. При монтажа процесният електромер е бил с нулеви показания за дневната и нощна тарифни зони. В протокола за монтажа не са документирани показанията на невизуализираните регистри на електромера. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, проведено с участието на процесуалните представители на страните, че в протокола при монтирането на електромера през 2017г в обекта на ищеца „сумарният регистър не е даден, а следва да го има /няма пречка да бъде отразен в протокола за монтаж/“ и „при това положение тази разлика между сумарния и сбора от дневна и нощна, която е установена при проверката, не се знае кога е преминала, тя може да е била още при първоначалното монтиране на електромера, да е имало показания по този скрит регистър и съответно при сумарния“. Според вещото лице „достъпът до електромера се осъществява на три нива“ и че „третото ниво на достъп с третата парола, с която разполага производителя чрез нея може да се „бръкне“ по-добре в паметта на електромера и евентуално чрез нея може да се проследи доколкото е възможно кога е била първата интервенция върху електромера и второ точно къде, кога и как е запазено“.

За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ, възможно ли е да не се дължи на човешко поведение; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1.8.1 и 1.8.2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа 1.8.3 за периода от монтирането на електромера в обекта на ищеца - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. В зависимост от отговорите, вещото лице - електроинженер следва да провери и остойностяването по оспорваната фактура, като вземе предвид приложимите решения на КЕВР относно регулираните цени на ел. енергията за периода. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Русе, който ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от въззивно решение от 12.03.2021, постановено по в.гр.д.№54/2021г. на Русенски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: