Определяне на дължима сума при коригирана сметка за електроенергия

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 144 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С., чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 1165/05.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 443/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 261106/09.11.2020 г. по гр. д. № 3971/2020 г. на Варненския районен съд и вместо това е прието за установено, че касаторът дължи на „Енерго-Про-Продажби“ АД сумата 5716,20 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/ 14.06.2019 г. за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г., както и сумата 311,22 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за които на основание чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 297/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 855/2020 г. на Варненския районен съд.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата – „Енерго-Про-Продажби“ АД, чрез адв.Николай Банков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 1975/05.07.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими към изхода на спора доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

По този въпрос в практиката на ВКС (вж. - решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г., ІІІ г. о., решение № 60293/20.12.2021 г. по гр. д. № 652/ 2021 г., ІІІ г. о., решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г., IV г. о., решение № 60227/16.11.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г., III г. о., решение № 222/27.03.2018 г. по гр. д. № 505/2017 г., ІІ т. о., решение № 50034/11.04.2023 г. по гр.д. № 1257/2022 г., III г. о. и др.) се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Доводите и възраженията на страните, които имат значение за решението по делото, следва да бъдат преценени, при съобразяване на правилото, че всяка страна носи тежестта за доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът формира вътрешното си убеждение по релевантните факти не произволно, а след преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – веществени, писмени, гласни, експертни заключения. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но независимо дали го възприема или не, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за частично основателна, поради следните съображения:

С решение № 33/16.02.2022 г. по гр. д. № 1829/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 204/01.02.2021 г., постановено по гр. д. № 51/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане с указания за приложимия материален закон - чл.183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето след отмяната на ПИКЕЕ - 2013 г. с решения на ВАС) и за назначаване на допълнителна комплексна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото е прието за установено, че ответникът е потребител на електроенергия, като на 11.06.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) в обекта на абоната, за което е съставен констативен протокол № 110451/11.06.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от двама свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП № 1046/05.06.2019 г.), че в невизуализираните на дисплея регистри се съдържат показания за потребена ел.енергия, както следва: в 1.8.3 - 019013,516 kWh; в 1.8.4 – 012023,865 kWh. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; при проверка на точността не се отчита грешка над максимално допустимата; СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия; не съответства на техническите характеристики.

С издадената фактура № [ЕГН]/ 14.06.2019 г. ищецът е начислил за заплащане допълнително 31 036 kWh ел.енергия на стойност 5 716,20 лв. за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г. Не е спорно, че електромерът е монтиран в обекта на ответника като нов, с вписани нулеви показания на тарифите за дневна и нощна зона (видно от КП № 11161723/05.05.2016 г.). Според основното и допълнително заключение на назначената комплексна СТЕ с участието на вещи лица – електроинженер и софтуерен специалист, наличието на показания в скрит регистър - 1.8.3 (Т3) и 1.8.4. (Т4) се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ, но не е възможно да се определи началната дата, от която е започнало натрупването в Т3 и Т4. Допълнително начислената за плащане ел. енергия в размер на 31036 kWh технологично не е възможно да бъде доставена за период от една година. При допустима мощност от 12 kW потреблението в обекта може да достигне до 24528 kWh за 365 дни. Като се вземе предвид редовно отчетената ел.енергия за периода по фактурата – 628,63 kWh и допълнително определената за доплащане енергия - 31036 kWh, се получава общо 31664,63 kWh за период от 365 дни, което количество не е в рамките на допустимото и не може да бъде доставено за едногодишен период. Вещите лица са посочили още, че ако се съобразяват цените за технологични разходи, действали за целия период от датата на монтажа на СТИ - 05.05.2016 г. до датата на техническата проверка - 11.06.2018 г., стойността на количеството ел.енергия в ТЗ и Т4 би възлязла на сумата 5 108,51 лева.

При тези данни, въззивният съд е приел, че в разглеждания период за отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия е приложима общата регламентация на договора за продажба по чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД и неотмените норми от действалите ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Констатираното в скритите регистри количество енергия от 31036 kWh е реално доставено и потребено в процесния обект, като дружеството е формирало задължението по процесната фактура, прилагайки неотменената разпоредба на чл. 50 ПИКЕЕ (отм.). Предвид това, ответникът дължи цялата сума по издадената фактура - 5 716,20 лв. с ДДС, както и лихва за забава в размер на 311,22 лв. за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Правилно в случая въззивният съд е приел, че ищецът е доказал основанието на вземането си за цена на доставена, но незаплатена електроенергия в обекта на ответника. Неправилно обаче, с оглед отговора на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е прието, че ищецът е доказал вземането си в претендирания размер за релевантния за спора период от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г. В тази връзка, единственото основателно оплакване в касационната жалба е, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, в т.ч. без мотиви е отхвърлил изводите в експертните заключения на комплексната експертиза, че допълнително начислената за заплащане ел.енергия от 31036 kWh е технически невъзможно да се достави и потреби за процесния едногодишен период. В случая е безспорно, че основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за продажба е получаването на съответното количество електроенергия, като в практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато предмет на спор е възможността ел.енергията, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за съответния едногодишен период, съдът следва да определи размера и стойността й, вкл. и по реда на чл. 162 ГПК.

Претенцията на ищеца по основния иск за вземането за цена на доставена и незаплатена от ответника ел.енергия има за предмет посочения във фактурата период от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г. От основното и допълнителното заключение на комплексната експертиза, които няма причина да не бъдат кредитирани като обективни и компетентно изготвени, безспорно се установява, че отчетената в невизуализираните регистри енергия е реално доставена в обекта, но е технически невъзможно това да е станало за едногодишния период, предмет на иска. Следователно, установеното неправомерно софтуерно вмешателство е извършено преди началната дата на периода, за който се претендира вземането по фактурата. В тази връзка, при съобразяване на констативната част по т. 3 от заключението (л.15 – л.16 от въззивното дело), че максимално възможното потребление в обекта на ответника за 365 дни може да е 24528 kWh, настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК, че количеството неотчетена ел.енергия за процесния период 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г. е в размер на 23899 kWh (след приспадане на редовния отчет от 628.63 kWh), чиято стойност възлиза на сумата 3 985,89 лева (изчислена съобразно цените по фактурата).

При така приетото по главния иск за вземането, акцесорният иск за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху главницата за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г. е основателен и доказан до размера на сумата 217 лв. (изчислена с онлайн калкулатор - www.calculator.bg) и е неоснователен за разликата до предявения размер от 311,22 лв.

С оглед на изложеното, предявените положителни установителни искове се явяват частично неоснователни за разликите, съответно: над сумата 3 985,89 лв. до предявения размер от 5 716,20 лв. - за главницата; и над сумата 217 лв. до размера на 311,22 лв. - по акцесорния иск за лихва за забава за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г. В тези части обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което претенциите за посочените разлики да бъдат отхвърлени, а в останалата част по исковете – решението следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на делото, на ищеца и ответника се дължат разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете за всички инстанции. Ищецът е направил разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 5 562,37 лв., от които му се следва заплащане на разноски в размер на 3 878,61 лв. Ответникът е направил общо разноски в размер на 1 969,32 лв., от които му се следва заплащане на сумата 596,12 лв. По компенсация, ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски за производството в размер на сумата 3 282,49 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1165 от 05.10.2022 г. по възз. гр. д. № 443/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частите , с които е прието за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът З. Г. С., с ЕГН – [ЕГН], дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], разликите, както следва: над сумата от 3 985,89 лв. до размера на сумата 5 716,20 лв. - главница, представляваща цена на потребена ел. енергия за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г.; и над сумата от 217 лв. до размера на 311,22 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 297/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 855/2020 г. на Варненския районен съд; както и в частта за разноските.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу З. Г. С., с ЕГН – [ЕГН], искове за установяване съществуването на вземания по издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 297/27.01.2020 г. по ч.гр.д. № 855/2020 г. на Варненския районен съд, за разликите както следва : над сумата от 3 985,89 лв. до размера на сумата 5 716,20 лв. - главница, представляваща цена на потребена ел. енергия за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица]; и над сумата от 217 лв. до размера на 311,22 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1165/05.10.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 443/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в останалата му обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът З. Г. С. дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място] сумата 3 985,89 лв. – главница, със законната лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното й плащане; и сумата 217 лв. - лихва за забава за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за които суми на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 297/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 855/ 2020 г. на РС – Варна.

ОСЪЖДА З. Г. С., с ЕГН – [ЕГН], по компенсация и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 3 282,49 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.