Определяне на обезщетение и съпричиняване при блъснат на платното пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

София, 28.03.2025 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2010 по описа за 2024 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. И. П. срещу решение № 126 от 07.06.2024г. по в.гр.д.№ 109/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 112/2023г. на Окръжен съд Габрово за отхвърляне на иска с правно основание чл.432 КЗ, предявен срещу „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД за разликата над 36 000лв. до 80 000лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата като пешеходка при пътно произшествие от 20.09.2022г.

Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281 ГПК. Изложени са съображения за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради несъобразяване на вида и характера на причинените на ищцата множество увреждания - травма на главата, контузия на мозъка, количествено нарушение на съзнанието от по- лека степен, контузия на гръдния кош, на меките тъкани на дясната лицева половина и фрактура на дясната скула, които са причинили болнично лечение, домашно медикаментозно лечение с ограничение на физическата активност. Въведен е и довод за настъпили усложнения от претърпяната мозъчна контузия, за които се твърди, че ищцата е освидетелствана с решение на ТЕЛК от 25.10.2023г. Оспорва се и правилността на извода за намаляване на дължимото обезщетение за вредите от деликта и приетия размер на съпричиняване от 40 % като формирани в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, които категорично да установят допуснати от пешеходката нарушения на правилата за движение по чл.113 и чл.114 ЗДвП. Искането е за отмяна на въззивния акт в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер от 80 000лв. със законните последици.

В писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касаторката поддържа жалбата и заявените с нея искания. Ответното дружество не изпраща представител.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Въззивната инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените на ищцата увреждания от пътното произшествие е 60 000лв., съпричиняването от нейна страна за настъпването му е в степен на 40% и дължимото застрахователно плащане е 36 000лв.

От фактическа страна съставът на Апелативния съд е приел за установено, че 71 годишната ищца е пострадала като пешеходец при ПТП на 20.09.2022 г. в [населено място], когато при пресичане на улица [улица]на кръстовището с [улица]и [улица], е била блъсната от управлявания от Х. Н. В. мотоциклет марка „Хонда“, гражданската отговорност по отношение на който е застрахована при ответното застрахователно дружество. Мотоциклетистът В. е осъществил ляв завой на кръстовището от [улица]по [улица]в посока [населено място], а по същото време пешеходката е предприела пресичане на [улица], идвайки от [улица]. Движила се е от дясната страна на [улица], където няма тротоар/банкет и за пресичане на [улица]в този участък няма обозначена с пътен знак и/или маркировка пешеходна пътека. Тротоар има от лявата страна на [улица]и там, на кръстовището с [улица], има обозначена пешеходна пътека тип „зебра“. Мотоциклетистът потеглил от спряло положение, изчаквайки преминаването на автомобили по [улица]. Скоростта, която достигнал до мястото на удара била около 20 км/ч. Траекториите на пешеходката и мотоциклетиста се пресекли по средата на дясна лента в посока [населено място], където се осъществил сблъсъкът между тях. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза въззивният състав е приел, че и двамата участници са имали видимост един спрямо друг, която за определен момент е възможно да е била ограничена от преминаващи автомобили, но всеки един е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП. Причината за осъществяването му според експерта се дължи на ненавременно възприемане на пешеходката от водача на мотоциклета, за когото опасността е възникнала на разстояние 15,6 м. от мястото на удара, поради което е могъл да предприеме спиране или заобикаляне, както и на това, че пешеходката, за която опасността е възникнала, когато се е намирала на 1,8 м. от мястото на удара, не е спряла, за да пропусне мотоциклета, а е пресякла коридора на движението му. Обсъдено е и заключението на допълнителната авто-техническа експертиза и приложения снимков материал, видно от които, при подхода на [улица]към [улица]от дясната страна няма тротоар, нито банкет - има затревена площ. От лявата страна на [улица]има тротоар, който продължава по [улица]и достига до пешеходната пътека на тази улица. На места този тротоар е обрасъл с растителност, върху него има монтиран електрически стълб и бетонова конструкция, но според експерта, те не препятстват преминаването по тротоара, а дори той да не се ползва, за пешеходците е по-безопасно да се движат по пътното платно, покрай тротоара, с лице към идващите срещу тях автомобили, вместо от другата страна на платното, с гръб към автомобилите, както е сторила пострадалата ищца.

Въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза съставът на апелативния съд е приел за установено, че в резултат на пътното произшествие на ищцата е причинена черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка (без загуба на съзнание), изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясната слепоочно-челна област на главния мозък и в лявата челна област на главния мозък и повърхностно разположен травматичен хематом в мозъчното вещество, която е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота за срока на хоспитализация от 12 дни в хирургично отделение; получила е и кръвонасядане в тилната област, контузия на гръдния кош с болка при натиск, оток на меките тъкани на дясната лицева половина, фрактура на дясната скула. Имала е оплаквания от главоболие и световъртеж. Възстановителният период от острия стадий на такава черепно-мозъчна травма е около 2 месеца, през които не е могла да става от леглото, нуждаела се от чужда помощ за елементарното си обслужване, търпяла е сериозни ограничения в личния си живот. При прегледа вещото лице е установило леки отклонения в неврологичния й статус и е поставило диагноза „церебрастенен синдром“ - посттравматична болестна слабост на мозъка, включваща комплекс от субективни оплаквания - главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, лесна уморяемост, паметови смущения, концентрационна слабост. Експертът е установил, че получената от ищцата контузия на мозъка не е довела до увреждане кръвоносни съдове, а ищцата се намира в добро за възрастта й общо здравословно състояние.

При тези данни съставът на апелативния съд е приел, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 60 000 лв. Изложени са мотивите, че този размер според съда е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. При преценката си за размера на обезщетението съставът на апелативния съд е посочил, че съобразява икономическата конюнктура в страната към релевантната дата, лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, размера на минималната работна заплата през 2022 г. (710 лв.) и средната работна заплата в страната през третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ (около 1800 лв.), както и съдебната практика при казуси със сходни травматични увреждания, проведено лечение и възстановителен период.

По въведеното в предмета на спора възражение за допуснато съпричиняване от пострадалата, в обжалваното решение е прието, че процесното пътно произшествие се дължи на поведението на двамата участници, като сблъсъкът е бил предотвратим от всеки един от тях: за мотоциклетиста е било възможно да възприеме пешеходката като опасност още преди тя да стъпи на пътното платно на [улица], на което тя не е излязла внезапно; пешеходката от своя страна също е имала възможност да възприеме мотоциклетиста и да съобрази своето поведение с тази опасност. Мотивирано е, че пострадалата е нарушила изискването на чл.113, ал.1 ЗДвП при пресичане на платното за движение да премине по пешеходна пътека. За неоснователна е приета тезата на ищцата, че е пресичала правомерно на пешеходна пътека - по продължението на тротоара. Аргументирано е, че съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, но в случая мястото на пресичане на ищцата не представлява продължение на тротоар, защото на [улица], откъдето тя е идвала, няма десен тротоар, който мислено да се свърже с левия тротоар на [улица]като същевременно в района на кръстовището е налична обозначена и маркирана пешеходна пътека. Констатирано е, че ищцата не е предприела пресичане по нея, а изначално е вървяла по [улица]и то при несъобразяване на разпоредбата на чл.108 ЗДвП - движила се е от дясната страна, където няма тротоар и по посоката на движението на пътните превозни средства, а не по левия тротоар. Даден е отговор, че дори да се приемат твърденията на ищцата, че растителността около левия тротоар е препятствала придвижването по него, при спазване на законовите изисквания, тя е била длъжна да се движи по пътното платно, непосредствено до тротоара, срещу идващите автомобили, за да може да ги възприеме; че достигайки кръстовището, тя е нарушила и забраната на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, защото преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващия се мотоциклет, а е имала възможност да го възприеме като опасност и съответно да изчака преминаването му. С тези мотиви е обоснован краен извод, че при съпоставяне на допуснатите от делинквента нарушения на ЗДвП, довели до настъпването на ПТП, с тези на пострадалата пешеходка, причинили увреждането на здравето й, приносът на последната следва да бъде преценен на 40 %, какъвто е и определеният от първоинстанционния съд обем на съпричиняване, при съобразяване на обстоятелството, че пешеходците са по- уязвимите участници в движението.

С определение № 3419 от 16.12.2024г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и за задълженията на съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увреденото лице при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед установената задължителна съдебна практика, изразена в т. ІІ на ППВС № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и формираната последваща практика на касационната инстанция по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК.

Допуснато е и касационно обжалване по материалноправния въпрос за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - т.7 от ППВС № 17/1963г. и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.

По първия правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е установена задължителна съдебна практика с т. ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, въз основа на която по реда на чл.290 ГПК е развита последователна практика на ВКС. С нея трайно е възприето, че в основата на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД са редица обективни обстоятелства, които в хипотезите на телесни увреждания са свързани с вида и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на болките, психическите и физическите последици, степента на възстановяване и др. Всички относими към обема на вредите обстоятелства, в това число степента на общото икономическо развитие в страната към момента на увреждането от значение за обществено възприетата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда, като размерът на паричното обезщетение се определи въз основа на техния анализ и съвкупна оценка. Когато съдът само е изброил съответните факти, но не е подложил същите на конкретен анализ или не е формирал оценъчен извод за тяхното значение, респективно неправилно е оценил същите, е налице нарушение на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По втория въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е установена последователна практика на ВКС, основана на постановките на т.7 на ППВС № 17/18.11.1963г., съгласно която, съпричиняване е налице при пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, без да е необходима вина на увреденото лице. Приносът може да се изразява в действие или бездействие, но поведението му всякога трябва да е противоправно и да води до настъпването на резултата, като го обуславя, т. е. когато с поведението си пострадалият обективно е способствал за настъпване на увреждането или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Това поведение може да представлява конкретно нарушение, но може да се изразява и в поемането на риска от настъпване на вредоносните последици или в необоснованото му игнориране. Във всички случаи е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва да съобрази както броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и пострадалия, така и значението на всяко нарушение за настъпване на увреждането, респ. обема на последиците от него. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.

С оглед така установената последователна практика по поставените въпроси въззивното решение се явява частично неправилно.

Съставът на апелативния съд формално е изброил фактите и обстоятелствата от значение за определянето на справедлив размер на обезщетението без да ги подложи на анализ и оценка поотделно и в тяхната съвкупност, а зад мотива, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, не стоят конкретни за спора правни аргументи и съображения. Не е преценена адекватно тежестта на причинените в резултат на деликта увреждания - черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка (без загуба на съзнание) - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясната слепоочно-челна област на главния мозък и в лявата челна област на главния мозък и повърхностно разположен травматичен хематом в мозъчното вещество, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота за срока на хоспитализация от 12 дни в хирургично отделение, причинените кръвонасядания и контузия на гръден кош, както и продължителния възстановителен период от около 2 месеца, с постелен режим и сериозни затруднения при обслужване и ограничения в битов план. Извън оценката на въззивната инстанция е останала и констатираната от вещото лице-медик остатъчна последица „церебрастенен синдром“ - посттравматична болестна слабост на мозъка, включваща комплекс от субективни оплаквания главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, лесна уморяемост, паметови смущения, концентрационна слабост. При преценката на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 80 000лв. Не следва да бъде обсъждано твърдението, наведено в касационната жалба, че ищцата е освидетелствана с решение на ТЕЛК от 25.10.2023г .

От заключението на приетите основно и допълнително заключение на автотехническите експертизи се установява, че правилният и безопасен начин на пресичане на [улица]в посока [улица]от пешеходката, идваща откъм [улица], е ползването на пешеходната пътека, достъпът до която е по левия тротоар на [улица]. Той продължава по [улица]и достига до пешеходната пътека. Вещите лица не установяват препятстване на възможността за ползване на левия тротоар поради надвиснала растителност и поради изградения на тротоара електрически стълб. Същевременно неоснователно е твърдението на ищцата, че е пресичала правомерно (по продължението на тротоара, респ. банкета, т.е. на пешеходна пътека). Правилен е изводът на въззивния съд, че съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, но в случая мястото на пресичане на ищцата не представлява продължение на тротоар, защото на [улица], откъдето тя е идвала, няма десен тротоар, няма и десен банкет, който мислено да се свърже с левия тротоар на [улица]като същевременно в района на кръстовището е налична обозначена и маркирана пешеходна пътека. Неоснователен е доводът, поддържан в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, че от дясната страна има банкет - такова обстоятелство не е установено по делото. Въззивната инстанция е отрекла пешеходката да е навлязла внезапно на пътното платно, поради което касационното оплакване по отношение неправилно приложение на разпоредбата на чл.114 ЗДвП не съответства на мотивите към обжалваното решение.

Неправилно обаче в обжалваното решение е вменено в нарушение, допуснато от пешеходката, и движението й по дясната страна на [улица]и по посоката на движение на пътните превозни средства - несъобразяване на разпоредбата на чл.108 ЗДвП. Движението по тази страна на [улица]не е в причинна връзка с настъпването на пътното произшествие, защото мястото на удара е на ул. „Орловска, след като пешеходката е напуснала [улица]. Нарушението на ищцата, което е в причинна връзка с вредоносния резултат се изразява в игнорирането на задължението й по чл.113,ал., т.1 ЗДвП, тъй като е навлязла в пътното платно на неразрешено място и без да се съобрази с приближаващия се мотоциклетист, когото е имала възможност да възприеме своевременно и да изчака преминаването му.

При извършване на необходимата съпоставка на поведението на водача на мотоциклета и на пешеходката и на допуснатите от тях нарушения на предписаното от закона поведение като участници в движението, в приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД настоящият състав приема, че степента на допринасяне от пострадалата е 30%. Дължимата от водача на мотоциклета завишена грижа към уязвимия участник в движението - чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП и чл.116,ал.1 ЗДвП, който е могъл да възприеме пешеходката като опасност преди тя да стъпи на пътното платно на [улица], предпоставя неговата значително по-голяма отговорност и принос за реализирането на пътното произшествие.

Искът е основателен за сумата 56 000лв., което обуславя отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата от 56 000лв. до присъдените 36 000лв. и уважаването му за още 20 000лв. със законната лихва от 27.12.2022г. Решението в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000лв. следва да бъде оставено в сила.

Разноските на страните за трите инстанции следва да бъдат преизчислени съобразно изхода на спора пред ВКС като бъде отменено въззивното решение в частта за разноските, както и въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за разноските

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски. Пълномощникът на Р. П. претендира възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА за всяка от трите инстанции. С оглед крайния резултат на спора, за първа инстанция възнаграждението следва да бъде определено в размер на 5 130лв., за въззивната - 2 500лв., включващи и възнаграждението за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна и 2 000лв. за осъщественото пред ВКС процесуално представителство. На основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат В. О. общо сумата 9 630лв. за защита пред трите инстанции.

На ответника следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в общ размер за трите инстанции 703.50лв. (3/10 на база: заплатените разноски за събиране на доказателства пред първата инстанция - 1 325лв.; държавна такса за въззивното производство - 120лв. и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в общ размер 900лв.). В негова тежест е - чл.78,ал.6 ГПК заплащането на допълнителна държавна такса съобразно уважената част на иска от настоящата инстанция - 1 630 лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 126 от 07.06.2024г. по в.гр.д.№ 109/2024г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен от Р. И. П. срещу „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД за разликата над 36 000лв. до 56 000лв., в частта за разноските по чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 ГПК, присъдени от въззивната инстанция и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по отношение на същите разноски, вместо което постановява:

Осъжда „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД да заплати на Р. И. П. допълнително сумата 20 000 лв.(двадесет хиляди лева) като обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 20.09.2022г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 27.12.2022г.

Оставя в сила решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над 56 000лв. до претендираните 80 000лв.

Осъжда „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ да заплати по сметката на ВКС на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса 1630 лв.

Осъжда „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокат В. О. от САК сумата 9 630лв. адвокатско възнаграждение.

Осъжда Р. И. П. да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ сумата 703.50лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: