Обезщетение от прокуратурата за неефективни действия при възпрепятстван контакт с дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

София 24.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на прокурор Димитров за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д. № 258 по описа за 2024г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 4691 от 17.10.2024г. по касационната жалба на Р. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 123 от 31.08.2023г. по в.гр.д. № 129/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 224 от 15.02.2023г. по гр.д.№ 1275/2022г. като е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отказ на ответника да защити правата му като съдейства за осъществяване на регламентирани контакти с детето му за периода 1.11.2016г.-23.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2022г.
Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт и уважаване на иска в пълен размер. Претендира направените разноски, за които представя списък.
Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановения акт за правилен, защото бездействие или неизпълнение на задълженията от страна на Прокуратурата няма. Всяка една подадена до нея жалба е била разгледана и по нея е налице своевременно произнасяне. По реда на инстанционния контрол не е установено неправилност или незаконосъобразност на постановените актове. Отделно счита и че не е налице установена от ищеца причинна връзка между действията на прокурорските органи и твърдените като причинени вреди.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос относно последиците при наличие на намеса в правото на неприкосновеност на личния живот /чрез засягане на правото на личен контакт между баща и дете, гарантирано от чл.8 ЕКЗПЧ/ и липса на ефективно правно средство за защита при подадени над петдесет жалби до органа, компетентен да образува наказателно производство по установения ред /Прокуратурата/ след постановявани откази, довели до краен резултат – признатото със съдебен акт право на личен контакт да остане нереализирано за период от повече от две години.
В случая спор по установените факти не е имало.
Р. П. П. има дете, родено на ... ... ...г. С майката на детето са живеели във фактическо съжителство до 2013г. С решение по гр.д.№ 6115/2014г. на БРС, родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00ч.в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото и денят, следващ всеки рожден ден на детето от 8.00ч.до 17.00ч.на следващия ден с преспиване.
С твърдение, че майката не изпълнява постановеното съдебно решение относно определения режим на лични контакти, като възпрепятства възможността му да се вижда с детето, Р. П., през периода от м.11.2016г. до 16.05.2019г. , многократно се е обръщал за помощ към Района прокуратура Бургас. Всеки път се е позовавал на нормата на чл.182, ал.2 НК /в действащата й към момента редакция/, предвиждаща наказателна отговорност за родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В тази връзка е подал множество молби и искания /над 50 на брой, като материалите по тях са събрани в шест тома приложения/, всички адресирани до Районна прокуратура Бургас, съдържащи горепосоченото идентичното твърдение за възпрепятстване от страна на майката на възможността му да се вижда с детето, както следва:
1. На 21.11.2016г. Р. П. е отправил до РП Бургас искане – прокурорът да „положи необходимите усилия и да упражни възложените му права“, за да бъде разрешен този казус, с който са нарушени както неговите права, така и на детето му. По жалбата е образувана преписка с вх.№ 12767/2016г . и е възложена проверка, за което е определен 30дневен срок. По проверката е изготвена докладва записка от 22.12.2016г. и са приложени съдебните решения. Към нея са приложени и материалите във връзка с подадена от Р. П. на 14.11.2016г. жалба за това, че директорът на училището и класният ръководител на детето ограничават възможността му да се вижда с детето. Във връзка с нея са приложени писмени обяснения от класния ръководител, отговор и доклад от директора на училището,Протокол № 1 от 19.09.2016г.от проведено заседание на Комисия за превенция на противообществените прояви на ученици и оказване на съдействие на органите в случай на деца, жертви на насилие и кризисни ситуации, Протокол от среща - разговори с родители от 17.09. и 20.09.2016г., Правилник за вътрешния ред в училището. Преписката е приключена с постановление от 12.01.2017г.за отказ за образуване на досъдебно производство поради „липса на данни за извършено престъпление“.

2. На 9.05.2017г. е било образувано Досъдебно производство 289/2017г. на 04 РПУ, пр.пр.№ 12678/2016г.на БРП срещу неизвестен извършител за това, че през месец декември 2016г. , в [населено място] не е изпълнил съдебно решение относно лични контакти с дете, престъпление по чл.182, ал.2 НК. Материалите по него са обединени в папка: ЗМ 289/2017г. и по нея са възлагани множество допълнителни проверки. В папката се съдържат - подадена на 5.12.2016г. от Р. П. в РП Бургас жалба срещу бившата му съпруга В. П. и срещу директора на Дирекция „Социално подпомагане“Бургас с искане за съдействие заради повтарящи се случаи на „целенасочено нарушаване на режима на срещи с детето“, във връзка с което е образувана преписка с вх.№ 12768/2016г. Приложени са и други подадени от него жалби с идентично съдържание от 21.11.2016г., жалба от 9.11.2016г.до Агенция “Закрила на детето“, няколко допълнения към жалби, които са входирани както следва: на 19.12.2016г., на 6.02.2017г., на 7.09.2017г., на 22.08.2017г., на 2.08.2017г., на 22.08.2017г. Вземания са сведения от различни лица. Приложени са решения, социални доклади, психологическа експертиза, Жалби, озаглавени „Допълнения към жалба“, които са няколко на брой и са входирани на: 18.09.2017г.1, Заявления от Р. П. до Началника на 4-то РПУ от 1.09.2017г., от 3.02.2017г., 3.07.2017г., от 7.08.2017г., от 12.08.2017г., от 22.08.2017г., от 23.08.2017г., от 29.08.2017г.,от 30.09.2017г., от 4.09.2017г., от 18.12.2017г., от 8.01.2018г. Има множество докладни записки и сведения от различни лица, Протоколи за полицейско предупреждение от 13.09.2017г., от 20.12.2017г., от 28.12.2017г., от 30.01.2018г., от 19.02.2018г. Протоколи от 1.07.2017г., от 15.07.2017г., от 1.08.2017г.на ЧСИ Н., жалби от Р. П. до РП Бургас от 11.10.2017г., от 30.11.2017г., от 14.12.2017г., от 28.12.2017г., 9.01.2018г., от 22.01.2018г., от 5.02.2018г.,от 30.04.2018г., от 27.06.2018г.,Сигнали от В. П. и декларации от нея. Били са образувани множество преписки, които са обединявани. Многократно е удължаван срока за разследване. Проведени са много на брой разпити на свидетели. Назначена е комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена на 16.03.2018г. Приложени са множество социални доклади и материали, изпратени от ЦОП Бургас и Дирекция „Социално подпомагане“. Приложени са общо 19 на брой копия от Постановления за отказ за образуване на наказателно производство въз основа на подадените от Р. П. жалби за извършено от В. П. деяние по чл.182, ал.2 НК – от 14.11.2016г., от 12.01.2017г., от 3.02.2017г., от 7.02.2017г., от 28.02.2017г., от 20.03.2017г., от 23.03.2017г., от 20.04.2017г., от 18.09.2017г., от 12.10.2017г., от 18.10.2017г., от 8.11.2017г., от 5.12.2017г., от 7.12.2017г., от 8.12.2017г., 13.12.2017г., от 11.01.2018г., от 26.03.2018г., от 13.04.2018г. Р. П. е правил искания за отвод на разследващия прокурор, които са били оставяни без уважение. Образуваното досъдебно производство е приключило с Постановление от 20.11.2018г.за прекратяване на наказателното производство. В мотивите на същото са обсъдени случаите – на 19.11.2016г., на 3.12.2016г,. на 17.12.2016г., на 3.02.2017г., на 4.02.2017г.,на 15.04.2017г., на 6.05.2017г., на 20.05.2017г., на 3.06.2017г., на 17.06.2017г., на 1.07.2017г., на 1.08.2017г., 1.08.-31.08.2017г., на 2.09.2017г., 16.09.2017г., 4.11.2017г. , 6.01.2018г. и 20.01.2018г., в които Р. П. е пристигал на адреса на майката, за да вземе детето - съгласно установения режим на лични отношения – и е получавал отказ /обикновено от детето/, търсил е съдействие от органите на полицията и въпреки това контактът не е бил осъществяван. Описани са и предприетите опити за ползване на социална услуга по програма на ЦОП Бургас. Крайният извод на компетентният орган е за липса на доказателства свидетелката П. да е „извършвала поведение, което може да се субсумира под нормата на чл.182, ал.2 НК“, т.е. липса на субективната страна на деянието. Прието е, че „причината за неизпълнение на режима на лични отношения стои извън обективните възможности на майката, тъй като е обусловено от нежеланието на детето“. По реда да инстанционния контрол постановлението на РП е потвърдено от ОП Бургас. Прекратяването е обжалвано от Р. П. пред РС Бургас, но жалбата му е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено.

3. На 3.10.2017г. е образувано второ Досъдебно производство пр.пр.№ 9229/2017г.на БРП, отново срещу неизвестен извършител, за това, че в периода от м. септември 2016г.до м.август 2017г. , в [населено място], като отказал да върне малолетното дете С. в дома на майка му, не е изпълнил съдебно решение относно лични контакти с дете, престъпление по чл.182, ал.2 НК. Приложени са жалби от Р. П. срещу В. П. до РП Бургас от 30.11.2017г., от 25.07.2017г., от 9.10.2017г., от 6.12.2017г., от 9.12.2017г. срещу С. Ч., от от 25.07.2017г., от 9.10.2017г.,Заявления от Р. П. до Началника на 4-то РПУ от 9.05.2017г., от 22.05.2017г., от 19.06.2017г., от 1.09.2017г., приложен е Протокол за предупреждение от 28.06.2017г. Материалите по двете образувани досъдебни производства са обединени на 21.03.2018г. Издадени са и множество постановления за обединяването им с междувременно образувани преписки. По всички тях се съдържат идентични документи. В материалите по делото, с наименованието ЗМ 289/2017г. /обхващащи осем тома/ се съдържат и подадени от Р. П. допълнение към жалба от 22.06.2017г., от 10.07.2017г., от 15.07.2017г., 8.08.2017г., от 1.09.2017г.

4. На 7.01.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас, че за това, че бившата му съпруга В. П. не му осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение. Образувана е преписка с вх.№ 780/2017г. Изготвена е докладна записка. Приложени са сведения от Р. П. и В. П., Протокол за предупреждение, съдебно решение от 15.12.2016г. по гр.д.№ 8004/2016г.на РС Бургас, постановено по реда на чл.4, ал.1, вр.чл.8, т.2 и чл.18,ал.1 от Закона на защита от домашно насилие /ЗЗДН/, издадената въз основа на него заповед за незабавна защита на С. Р. П. срещу осъществено срещу нея домашно насилие от Р. П., като последния е задължен да се въздържа от подобни действия и да приближава на по-малко от 50м.посещаваното от нея училище и социален доклад. Преписката е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 7.02.2017г. поради „липса на данни за извършено престъпление от общ характер и в частност по чл.182, ал.2 НК“.

5. На 16.01.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас, че за това, че бившата му съпруга В. П. не осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение. Извършена е проверка. Изготвена е докладна записка. Във тази връзка е образувана преписка с вх.№ 782/2017г. В нея се съдържат материали във връзка с идентичен отказ на г-жа П. от 3.12.2016г., във връзка с което са приложение сведения от две лица, Протокол за предупреждение и са приложени съдебните решения и социален доклад. В сведението г-жа П. е посочила, че детето не желае да се среща с баща си заради случай, при който той е отишъл в училище без предупреждение и е възникнал проблем пред другите деца. Преписката е приключила с постановление от 28.02.2017г. за отказ за образуване на досъдебно производство, поради недоказване „наличие на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК“.

6. На 21.01.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас за това, че В. П. не осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение. Извършена е проверка. Изготвена е докладна записка. Във тази връзка е образувана преписка с вх.№ 1606/2017г. Приложени са сведения от Р. П. и В. П., Протокол за предупреждение, издадената заповед за незабавна защита на С. Р. П.. Преписката е приключила с постановление от 23.03.2017г. за отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на„достатъчно данни“, „обосноваващи категоричен извод за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК“.

7. На 15.07.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас за това, че В. П. не осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение. Във тази връзка е образувана преписка с вх.№ 9349/2017г. Приложени са сведения от Р. П., В. П., от детето С., от свидетелка, Протокол за предупреждение, протокол от частен съдебен изпълнител Д. Н.. Преписката е приключила с постановление от 18.10.2017г. за отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за наличие на пряк умисъл за осъществяване на състава по чл.182, ал.2 НК.

8. На 25.07.2017г. Р. П. е подал в РП Бургас жалба за извършени неправомерни действия от психолог-консултантът, който е изготвил е изготвил становище за състоянието на детето, след проведена среща на 22.11.2016г. Образувана е преписка с вх.№ 6689/2017г . Изготвена е докладна записка, взето е сведение от лицето, приложени са решението от 15.12.2016г. по гр.д.№ 8004/2016г.на РС Бургас и издадената заповед. С постановление от 31.07.2017г. РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Това постановление е обжалвано и е потвърдено и от Окръжна и от Апелативна прокуратура Бургас,

9. На 21.09.2017г. Р. П. е подал в РП Бургас жалба срещу директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за злоупотреба със служебно положение и осъществен срещу него тормоз. Приложил е издадено задължително предписание от Дирекция „СП“Бургас за подписване с ЦОП Бургас за предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“. Образувана е преписка с вх.№ 8911/2017г. Изготвена е докладна записка, взети са сведения от директора на Дирекция“СП“ и социален работник. С Протокол за доброволно предаване са иззети 19броя листи – копия от жалби и отговори по тях, които са приложени. С постановление от 11.01.2018г. РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство срещу нея. Това постановление е обжалвано и е потвърдено и от Окръжна и от Апелативна прокуратура Бургас.

10. На 16.08.2017г. Р. П. е подал сигнал за съдействие в 4-то РПУ Бургас за това за това, че В. П. не осигурява личен контакт с детето, с което нарушава съдебно решение. Образувана е преписка с вх.№ 8975/2017г. Изготвена е докладна записка, взети са сведения от Р. П., В. П. и от трето лице/което е било свидетел на случилото се/. С постановление от 12.10.2017г. РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство заради липса „на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК“. Това постановление е обжалвано и е потвърдено и от Окръжна и от Апелативна прокуратура Бургас.

11. На 28.08.2017г. Р. П. е подал сигнал за съдействие в 4-то РПУ Бургас за това, че В. П. не изпълнява съдебно решение, съгласно което той има право да вземе детето през лятото за един месец. Образувана е преписка с вх.№ 9237/2017г . По нея е изготвена е докладна записка, взети са множество сведения, приложени са социални доклади, психологически експертизи, становища на социални работници, направления за ползване на социална услуга, протоколи за проведени срещи, писма. След преценката им, РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство с постановление от 5.12.2017г. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението, защото е констатирала, че се касае за „трайно /продължавано/ престъпление, което се осъществява с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност /съчетание/от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определение период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние“. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство за деяние по чл.182, ал.2 НК.

12. На 18.09.2017г. Р. П. е подал сигнал за съдействие в 4-то РПУ Бургас за това, че в продължение на период от около година В. П. възпрепятства контакта му с детето и го настройва срещу него. Образувана е преписка с вх.№ 9756/2017г .и след След проверка РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която е отменила Постановлението. След жалба от районния прокурор Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила постановлението на РП Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство за деяние по чл.182, ал.2 НК.

13. На 9.10.2017г. Р. П. е подал сигнал за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка с вх.№ 11895/2017г. Изготвена е докладна записка, взети са сведения от Р. П., В. П. и детето. Приложени са социален доклад, съдебно-психологична експертиза, протокол на частен съдебен изпълнител Д. Н. от 1.08.2017г. С постановление от 13.12.2017г. РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство заради липса на достатъчно данни, които да обосноват „извършено престъпление, което да се преследва по общия ред, предвиден в НК“. Това постановление е обжалвано е отменено от Окръжна прокуратура. След сигнал от прокурора, Апелативна прокуратура Бургас е отменила постановлението на ОП и е потвърдила това на РП Бургас за отказ.

14. На 10.10.2017г. Р. П. е подал нова жалба срещу директора на училището, в което учи детето. Образувана е преписка с вх. № 9629/2017г . РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство с постановление от 8.11.2017г., което е потвърдено от ОП и АП Бургас.

15. На 21.10.2017г. Р. П. е подал сигнал до РП Бургас за това, че В. П. възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка с вх.№ 10115/2017г . Изготвена е докладна записка, взети са сведения, протокол за предупреждение. С Постановление от 7.12.2017г. РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство. Това постановление е потвърдено от ОП Бургас.

16. На 14.12.2017г. Р. П. е подал жалба срещу частен съдебен изпълнител Н. до РП Бургас за неизпълнение на задълженията му във връзка с постановеното съдебно решение, с което са определени личните му контакти. Образувана е преписка с вх.№ 11836/2017г. на РП. Изготвена е докладна записка, взети са сведения, приложено е копие от образуваното изп.д.№ 378/2017г. С Постановление от 26.03.2018г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на данни „за осъществен състав на престъпление от общ характер“. След обжалване е потвърдено от ОП и АП Бургас.

17. На 20.01.2018г. Р. П. е подал до Началника на 4-то РПУ жалба срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 1005/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство, постановен на 15.02.2018г. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

18. На 20.02.2018г. Р. П. е подал жалба срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето.Посочил е и номера на Постановления за отказ за образуване на наказателно производство. Образувана е преписка № 1832/2018г. Изготвени са докладни записки, събирани са сведения, прилагани са копия от документи. Постановен е на 23.04.2018г. отказ за образуване на наказателно производство освен заради „липсата на каквато и да е обществена опасност като елемент от обективната страна“ на деянието по чл.182, ал.2 НК, още и поради това, че то „не е доказано и от субективна страна“. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

19 . На 8.05.2018г. Р. П. е подал жалба срещу директор на Дирекция Социално подпомагане Бургас. Образувана е преписка № 4012/2018г. Приложени са дружи жалби на Р. П., взети са сведения и с Постановление от 29.08.1018г.е постановен отказ за образуване на наказателно производство поради липса на състав.

20-21 . На 5.05.2018г . и на 19.05.2018г. Р. П. е подал жалба срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувани са две преписки, които са обединени в една под № 6197/2018г. Изготвена е докладна записка, събирани са сведения, прилагани са копия от документи. С постановление от 28.08.2018г.е постановен отказ за образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

22 . На 7.06.2018г. Р. П. е подал жалба срещу В. П. за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 4910/2018г. Изготвена е докладна записка,, събирани са сведения и са приложени копия от документи. Приключила е с Постановление от 24.08.2018г. за отказ за образуване на наказателно производство . /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/,

23 . На 7.06.2018г. Р. П. е подал жалба срещу директора на училището, в което учи детето. Образувана е преписка с вх.№ 4911/2018г След проверка и снети сведения, РП Бургас е отказала да образува досъдебно производство с Постановление от 25.07.2018г.

24 . На 11.07.2018г. Р. П. е подал срещу В. П. поредна жалба за това, че възпрепятства контакта му с детето. Образувана е преписка № 5986/2018г. Изготвена е докладна записка,, събирани са сведения и са приложени копия от документи. Приключила е с отказ за образуване на наказателно производство с Постановление от 25.10.2018г. /Постановлението е потвърдено и от ОП Бургас/.

25. На 11.07.2018г. срещу служители на МВР заради „непристойно поведение“.Образувана е преписка № 7168/2018г., приключила с отказ за образуване на наказателно производство.

26 - 34 . Преписка № 5981/2018г. е образувана по повод на подадени множество жалби от Р. П., касаещи неосъществени срещи с детето през периода м.07-08..2018г., като под този номер са обединени осем други, образувани преписки поради идентичност на предмета. Приключила е с Постановление от 22.11.2018г. за отказ за образуване на наказателно производство. В същото – след като подробно са описани девет идентични случая, осъществени на 1.07.2018г., 5.07.2018г ,15.07.2018г., 23.07.2018г., 31.07.2018г., 4.08.2018г., 6.08.2018г., 8.08.2018г., 12.08.2018г ., при които Р. П. е отивал до дома на бившата си съпруга, за да осъществи личен контакт с детето си, съобразно определения в постановения съдебен акт режим на лични отношения, не е могъл и е трябвало да се върне, защото майката всеки път е заявявала, че детето не желае да се среща с баща си. Отново е прието, че не е налице състава на чл.182, ал.2 НК, защото неизпълнението на режима на лични отношения се дължи на обективини причини и „от обективна страна липсва каквато и да е опасност в действията на П.“, т.е.липсва факта на престъпление. В преписката отново се съдържат множество жалби, подадени от Р. П. до РП Бургас и до Началника на 4-то РПУ Бургас, докладни записки, сведения, социални доклади, решения, експертизи.

35. На 22.08.2018г. Р. П. отново е подал жалба, срещу В. П. с искане за съдействие заради извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2 НК. Във връзка със същата е образувано преписка с № 726/2019г. М атериалите по нея са два тома и съдържа докладни записки, сведения от лица, множество копия от социални доклади, решения, експертизи, писма от Дирекция „СП“ Бургас. Двукратно е връщана за разследване и проверки. Приключила е с постановен е отказ за образуване на досъдебно производство с Постановление от 25.07.2019г.поради липса на осъществен състав на престъпление.

36 - 40 . На 14.08.2018г., на 15.08.2018г., на 23.08.2018г., на 30.08.2018г., на 31.08.2018г. Р. П. е подавал жалби срещу майката на детето му за неизпълнение на постановено съдебно решение. По тях са образувани отделни преписки, които са обединени в една преписка под № 9915/2018г. След докладни записки, проверки, сведения, приложени документи е постановен отказ за образуване на производство който е бил отменен с Постановление от 16.09.2010г.на прокурор от ОП Бургас. Констатирано е наличие на „неизяснена фактическа обстановка“, защото са възприети за достоверни сведенията на П. , „които не намират никаква опора в събраните до момента данни“. След връщане на материалите, отново са събирани сведения, прилагани са сигнали, протоколи на ЧСИ и решения. Производството е приключило с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 17.12.2019г., защото съгласно разпоредбата на чл.193а НК/Нов, ДВ бр.19/2019г., в сила от 22.02.2019г./ престъплението по чл.182, ал.2 НК се преследва по тъжба на пострадалия пред съда.

41. На 25.08.2018г. Р. П. е подал жалба в РП Бургас срещу майката на детето му за неизпълнение на постановено съдебно решение.Образувана е преписка под № 1798/2018г. След докладни записки, проверки, сведения, приложени документи е постановен отказ за образуване на досъдебно производство с Постановление от 20.03.2018г. поради липса на осъществен състав на престъпление.

42 . Идентично с горното е положението и с подадената на 27.08.2018г. жалба, по която е образувана преписка № 9006/2018г.на БРП.

43 . На 12.10.2018г. Р. П. е подал жалба срещу заместник директора на училището, в което е учило детето му, във връзка с която е образувана преписка № 8981/2018г .на РП Бургас. Изготвени са докладни записки, взети са множество сведения, приложен е правилник за вътрешния трудов ред в училището, писма, решения. Във връзка със събрани данни в хода на проверката, е образувана и друга проверка срещу служител на МВР. Отново са изготвяни докладни, вземания са сведения, жалби. Двете са приключени с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 5.04.2019г. поради липса на данни за осъществен престъпен състав.

44. На 2.11.2018г. за това, че В. П. умишлено възпрепятства срещите и контакта му с детето. Образувана е преписка № 3292р-10895/2019г., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Последвала е жалба до ОП Бургас, която не е била уважена. След нова жалба, Апелативна прокуратура Бургас е потвърдила издадените постановления.

45 . На 22.11.2018г. Р. П. е подал жалба до РП Бургас срещу В. П. за възпрепятстване на контакта му с детето.Образуваната преписка с вх.№ 10244/2018г . Приложени са докладни записки, сведения от проверки, решения. Приключила е с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 21.01.2019г.поради обективни причини за неизпълнение на съдебното решение, т.е. липса на състав на чл.182, ял.2 НК. Това постановление е потвърдено по реда на инстанционния контрол от прокурор от ОП Бургас.

46 . На 4.01.2019г. Р. П. отново е подал жалба, срещу В. П. с искане РП Бургас да провери дали не е налице извършено от нея престъпление във връзка с представен по гр.д.№ 4115/2018г.на БРС документ от 16.06.2018г., издаден от езикова школа „Тит“. Във връзка със същата е образувано проверка с № 164/2019г., изготвена е докладна записка, вземани са сведения от лицата, прилагани са служебни бележки и решения. Постановен е отказ за образуване на досъдебно производство с Постановление от 5.09.2019г.поради липса на осъществен състав на деяние по чл.309, ал.1 НК.

47-56. На 18.02.2019г. Р. П. е подал жалба, срещу В. П. за това, че заради нейно поведение от три години не е разговарял с детето си. По тази жалба е образувана преписка с № 1500/2019г., към която са п рисъединени и преписките с № 1502, № 1503 и № 1504, също образувани по идентични жалби, подадени от Р. П. срещу майката на детето му. Присъединени са и преписки с № 1724/2019г., с № 2866/2019г., с вх.№ 3617/2019г., с вх.№ 3714/2019г., с вх.№ 2936/2019г., всички по описа на РП Бургас. Те са по жалби, подадени на 19.01.2019г., 5.01.2019г., 2.02.2019г., 16.02.2019г., 6.04.2019г., 9.04.2019г., 11.04.2019г., 14.05.2019г ., 16.05.2019г. По тях образуваното досъдебно производство е било прекратено с Постановление от 26.06.2019г.поради липса на достатъчно данни за осъществен престъпен състав по НК.

След приемане на нормата на чл.193а НК/Нов, ДВ бр.19/2019г., в сила от 22.02.2019г./, съгласно която: „ За престъпление по чл.182, ал.2 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“, Р. П. е предявил пред РС Бургас тъжба срещу В. П., с която е поискал последната да бъде осъдена за това, че на датите 6.04.2019г., 20.04.2019г., 4.05.2019г., 18.05.2019г., 1.06.2019г., 15.06.2019г., 6.07.2019г., 20.07.2019г., 2.08.2019г.,1 7.08.2019г. и 7.09.2019г., при условията на продължавано престъпление е осъществила състава на чл.182, ал.2 НК.

С влязла в сила на 13.07.2021г. присъда от 17.07.2020г. по н.ч.х.д.№ 4218/2019г. БРС е признал подсъдимата В. П. за виновна и я е осъдил за това, че през периода 6.04.2019г.- 7.09.2019г., при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетната С. Р. П., не е изпълнила съдебно решение № 2413 от 15.12.2014г. по гр.д.№ 6115/2014г.на РС Бургас, относно лични контакти на бащата Р. П. с детето С. Р. П., престъпление по чл.182, ал.2 НК.Наложено й е административно наказание „глоба“ от 200лв. В мотивите е посочено, че е налице съставът на чл.182, ал.2 НК. От обективна страна разпоредбата изисква да е налице влязло в сила съдебно решение относно лични контакти с дете, което деецът да не е изпълнил. Деянието е формално и е довършено с неизпълнението на съдебното решение. Изпълнителното деяние се осъществява с бездействие. От подсъдимата се е очаквало активно поведение, като тя е следвало да осигури „такава обстановка“, че да е възможно изпълнението на съдебното решение. В случая е налице и субективната страна на деянието, защото подсъдимата независимо, че е била наясно с определения режим на лични отношения между тъжителя и детето, съзнателно не го е предавала, като е съзнавала че с това свое поведение не изпълнява влезлия в сила съдебен акт. Деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимата за доста продължителен период от време, нееднокартно, е лишавала бащата от контакт с детето. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че детето не е желаело да осъществява контакт, защото „изпълнението на съдебното решение не може да бъде поставено в зависимост от настроението, на което и да е било лице, още по-малко на малолетно лице“. Целта на нормата на чл.182, ал.2 НК е да охранява обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения. В интерес на детето е контактите с неговия баща да са регулярни, за да бъде то възпитавано и от двамата родители, с което да се гарантира „неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие“. В този смисъл, съдът е приел, че волята на детето е обстоятелство, от значение за преценката, касаеща фактите сочещи за отегчаване или намаляване на наказателната отговорност на подсъдимата, но не и за съставомерността на деянието.

След постановяване на описания съдебен акт, по делото няма данни за подаване на жалби срещу майката на детето за възпрепятстване осъществяването на определения от съда режим на лични отношения.

При тези данни, въззивният съд е приел предявеният иск за присъждане на обезщетение за недоказан с решаващите доводи, че успешно проведеното наказателно производство от частен характер /на което ищецът се позовава/ само по себе си не може да обоснове извод за бездействие от страна на прокуратурата, а и постановената осъдителна присъда касае различен от процесния период. Според съдебния състав, ищецът не е доказал и наличие на причинна връзка между установените с гласни доказателства като причинени неимуществени вреди и поведението на органите на прокуратурата. Счел е за доказано,че осуетяването на срещите между родителят и детето, не са в резултат на неизпълнение на прокурорски задължения, от което е изведена и липса на основание за отговорност на прокурорски органи. Последващото реализиране /по реда на частното производство/ на наказателна отговорност на майката на детето за установено нейно поведение, насочено към неизпълнение на постановено съдебно решение, е счетено от съдебния състав, че не е в пряка причинно следствена връзка с лишаването на бащата от право на личен контакт. В мотивите е посочено, че той е разполагал със законово установен способ /съгласно чл.528 ГПК/ за принудително изпълнение, приложим за настоящата хипотеза за изпълнение на задължение за предаване на дете. Отделно от изложеното, ищецът е разполагал и с възможност да обжалва постановените откази за образуване на наказателно производство, но отменени прокурорски откази няма.
При тези данни по въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Държавата има позитивно задължение да осигури на лицата зачитане на правото им на семеен живот. Приложимите общи принципи, които засят ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и деца, са очертани в множество решения, постановени от ЕСПЧ, описани например в § 101 от решение от 6.04.2017г. по делото А. и други срещу България Същината им се свежда до това, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕКЗПЧ и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите. От националните власти се очаква да предприемат всички необходими мерки, така че да не се възпрепятства осъществяването на вече определения режим на лични контакти. Продължителното неизпълнение на определен със съдебен акт режим на личен контакт между родител и дете, особено когато родителят е бил активен и в продължение на дълъг период от време е търсел съдействие от властите, съгласно практиката на ЕСПЧ /вж.напр. решение от 1.02.2022г. по дело „П. срещу България“/е сигнал, че „предприетите мерки не са достатъчни, адекватни или навремени с оглед изпълнение на съдебното решение, както и с оглед възстановяването на връзката с детето“. В случаите когато се установи, че властите не са изследвали в цялост многобройните оплаквания, не са проявили необходимото усърдие за предприемане на адекватни и водещи до позитивен резултат действия, на страната следва да се присъди обезщетение като единствен способ за компенсиране на причинените й вреди.
Съобразно така дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Не споделяме изведените в него решаващи изводи относно липсата на каквато и да е фактическа или правна връзка между осуетените срещи на родителя по силата на съдебното решение и законовите правомощия на прокурора и за липса на причинна връзка между настъпилите за ищеца вреди от лишаването му от контакт с детето и поведението на органите на прокуратурата. Основанията за това са две. Първото е, че – когато един от законоустановените начини на защита /този по чл.182,ал.2 НК/ изисква предприемането на действия по ефективно разследване от страна на Прокуратурата, то от нейните органи се очаква те да осъществят разследване, което да е задълбочено и целесъобразно, с капацитет да доведе до краен резултат. Не може да се определи като такова разследване, когато за идентично установяване /дали родител неизпълнява постановено съдебно решение относно лични контакти с дете/, пострадалият родител се налага повече от петдесет пъти да се обръща към компетентния орган на власт, при това – по няколко пъти месечно, в продължение на дълъг период от време /27 месеца/ и единственият резултат от това да са образувани десетки преписки, по които всеки път се прилагат идентични документи и се извършват идентични действия, за да се стигне до идентичен негативен краен резултат, свързан с невъзможност да бъде изпълнен режимът на лични контакти с детето, определен с влязъл в сила акт. Десетките образувани производства не са имали ефект и не са възпрепятствали трайното неизпълнение на съдебното решение. В тази връзка е и второто основание за неприемане на мотивите на въззивната инстанция. Властите имат задължение да предприемат действия, за да осигурят, че упражняването на гарантираното от ЕКЗПЧ право /в случая по чл.8/ е ефективно. Те трябва да предприемат и действия, за да осигурят, че други лица няма да се намесват в упражняване на правото, както и да вземат мерки за да обезпечат, че тези лица са предприели действия за осигуряване ефективното упражняване на правото. В случая, това е станало едва след приемане на нормата на чл.193а НК /Нов, ДВ бр.19/2019г., в сила от 22.02.2019г./, предоставяща възможност на тъжителя да се обърне директно към съда, с твърдение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК. Съдът веднага е постановил осъдителен акт и неизпълнението на съдебния акт, определящ режима на лични контакти е било преустановено. Явно е, че до този момент - след като образуваните множества производства не са имали никакъв ефект - органите не са действали с особено усърдие и за процесния период не са предприели мерките, които разумно биха могли да се очакват в изпълнение на правото на лични отношения. Това поведение – по човешка презумция – е довело до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Според настоящият съдебен състав предявената претенция е основателна до размер на 5 000лв., съобразно гореизложеното, при отчитане на вида и характера на производството от което произтичат вредите, вида и характера на претърпените вреди, които са свързани със засягане на правото на семеен живот, продължителността на периода и липсата на доказателства за надвишаване на обичайните вреди.

Пред вид изхода на делото, направеното искане с представен списък и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска /1/12/. При установени като заплатените разноски за цялото производство в размер на 4 195лв. и липса на възражение от ответната страна за прекомерност, следва да се присъди сумата от 350лв. /т.е. 1/12 от претендираните/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 123 от 31.08.2023г. по в.гр.д. № 129/2023г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него решение № 224 от 15.02.2023г. по гр.д.№ 1275/2022г. в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск до размер на 5 000лв. и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. П. П., [ЕГН], от [населено място], к-с “С.“ [жилищен адрес] ап.... сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия, довели до невъзможност да се изпълни съдебно решение относно определен режим на лични отношения с детето му С. Р. П., за периода 1.11.2016г.- 23.02.2019г., ведно със законната лихва от 6.07.2022г., както и сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 123 от 31.08.2023г. по в.гр.д. № 129/2023г. на Апелативен съд Бургас в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :