Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 13 Декември 2022

Придобиване по давност на сграда в съсобствен имот

Определение №311/2022 · Върховен касационен съд · 13 Декември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници водят дело за съдебна делба на сграда, построена в съсобствен поземлен имот. Един от съделителите заявява, че е придобил сградата самостоятелно по давност, но въззивният съд не разглежда това възражение и допуска делбата. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане, за да бъде обсъдено възражението за давност.

Какво приема съдът

Съдът е длъжен да се произнесе по надлежно направено от съделител възражение за придобиване по давност на сграда в съсобствен имот, с което може да се обори презумпцията, че постройката принадлежи на собствениците на земята.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбапридобивна давностприращениесъсобствен имотвъзражение за давност

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50137

София, 13.12.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 245/2022 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 311 от 04. 07. 2022 г. по гр. д. № 245/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато, по касационната жалба на Ц. К. К., касационно обжалване на решение № 98 от 21. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, в частта , с която, след частична отмяна на решение № 260052 от 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор ....., със застроена площ 49 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], между Ц. К. К. - с дял 5/8 ид.ч. и Н. Д. Д. – с дял 3/8 ид.ч. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение - неразглеждане на предявено от касатора в срок възражение за придобивна давност. Иска се отмяната му и разглеждане на направеното възражение за придобивна давност.

С писмен отговор, подаден от съделителите Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К., чрез адв. И. Н. Н., са развити съображения за неоснователност на касационната жалба на Ц. К. К., правилност на въззивното решение и потвърждаването му.

Касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: а/. длъжен ли е съдът да се произнесе по въведено от съделител, в съответния преклузивен срок, като част от предмета на делото, възражение за придобивна давност на построена в съсобственото дворно място сграда - предмет на иска за делба; б/. възможно ли е съсобственик на имот да придобие в изключителна собственост, по давност, построена в съсобствения имот сграда, при което би се изключило действието на презумпцията по чл. 92 ЗС.

На така поставените въпроси следва да се отговори в следния смисъл: при направено от съделител възражение за придобиване по давност на сграда, построена в съсобствения имот, съдът следва да разгледа това възражение и да установи преодоляна ли е презумпцията на чл. 92 ЗС и придобита ли е спорната сграда от съделителя по давност, на основание чл. 79 ЗС .

В този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, част от която са и посочените от касатора решения на ВКС - решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр.д.№ 332/1991 г. на ВС, І г.о., решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3426/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 1259 от 11.12.2008 г. по гр.д.№ 5035/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 1459/2009г. на ВКС, І г.о. и решение № 813 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, І г.о.

По основателността на касационната жалба настоящият състав прие следното:

Делото има за предмет предявен от Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. срещу Ц. К. К. иск за делба на две сгради: едноетажна сграда с идентификатор ...., с площ от 49 кв.м., и едноетажна сграда с идентификатор ....., с площ от 28 кв.м., построени в ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица].

Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е допусната делба на сградата с идентификатор ...., с площ от 28 кв.м., между Ц. К. К. – с дял 3/6 ид.ч., Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. – с дялове по 1/6 ид.ч. всеки от тях

Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска за делба на едноетажна сграда с идентификатор ...., с площ от 49 кв.м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът Ц. К. К. и наследодателят на ищците Д. К. К. са наследници, деца, на Л. И. К., починала 2002г., и на К. Д. К., починал 2010 г. След смъртта на Д. К., настъпила през 2018 г., същият е оставил за законни наследници ищците – преживяла съпруга и две деца. Процесният имот бил придобит от К. К. и Л. К. по давност. Двамата дарили на сина си Ц. К. К. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/4 ид.ч. от дворното място, с н.а. № .... г. По силата на договор за доброволна делба от 10. 01. 2011 г., сключен между Ц. К. К. и Д. К. К., ответникът Ц. К. К. придобил в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда - склад с площ от 22, 20 кв.м., с идентификатор .....и 3/8 ид.ч. от дворното място, а Д. К. К. придобил в изключителна собственост самостоятелно жилище с площ от 59, 45 кв.м., находящ се на първия етаж от процесната жилищна сграда, с идентификатор .....и 3/8 ид.ч. от дворното място. С договор за дарение, сключен с н.а. № ..... г., Д. и Ц. К. дарили на дъщеря си Н. Д. К. жилището на първия етаж от сградата и 3/8 ид.ч. от дворното място.

Относно процесната сграда с идентификатор ....., с площ от 49 кв.м., по делото е прието за установено, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че същата е построена на мястото на съществуваща стопанска сграда, съдържаща външна тоалетна и склад за дърва и въглища, построена от общите наследодатели К. и Л. К. през 60 – 70-те години на миналия век. През 1986 г. ответникът Ц. К. извършил основен ремонт на сградата. Въз основа на писмо от 07.07.1986 г. и писмо от 09.08.1988 г. е прието за установено, че по молба на Ц. К. от 29.05.1986 г., на същия е разрешен ремонт на стопанска сграда в имота без промяна на размерите й. При извършването на ремонта Ц. К. използвал основите на старата постройка, върху които построил сграда за живеене. Сградата съдържа малко антре, стая с кухненски бокс, спалня и тоалетна. Същата представлява търпим строеж, неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, съгласно удостоверение за търпимост от 27.11.2013 г., издадено от Община Плевен, по искане на Ц. К. К.. Сградата се ползва като жилищна от Ц. К. К.. В издадената скица от АГКК и в удостоверението за търпимост предназначението на сградата е определено като „Постройка на допълващото застрояване“. В общината сградата е заведена като лятна кухня.

От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата Н. Д. Д. се легитимира като собственик на жилището на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор .....и на 3/8 идеални части от ПИ с идентификатор ....., а ответникът Ц. К. К. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....., на склад с идентификатор .....и на 5/8 идеални части от ПИ с идентификатор ...... Приел е, че процесната сграда с идентификатор .....представлява самостоятелен жилищен обект. Същата е придобита по приращение от собствениците на терена, на основание чл. 92 ЗС, поради което следва да бъде допусната до делба между Ц. К. К. и Н. Д. К., при квоти, съответно, 5/8 ид.ч. и 3/8 ид.ч.

Не е разгледано направеното от Ц. К. К., в отговора на исковата молба, възражение, че е изключителен собственик на спорната сграда с идентификатор ....., тъй като е придобил същата по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС (л. 31 от първоинстанционното дело).

Решението е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора Ц. К. К. за постановяването му при съществено процесуално нарушение – неразглеждане на направеното от съделителя Ц. К. К. възражение за придобиване по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на процесната сграда с идентификатор ....., с площ от 49 кв.м., с което е нарушено изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК.

Като неправилно решението следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и се произнесе по направеното от Ц. К. К., в отговора на исковата молба, възражение, че е изключителен собственик на спорната сграда, тъй като е придобил същата по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС (л. 31 от първоинстанционното дело).

Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 98 от 21. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, в частта , с която, след частична отмяна на решение № 260052 от 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор ...., със застроена площ 49 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], между Ц. К. К. - с дял 5/8 ид.ч. и Н. Д. Д. – с дял 3/8 ид.ч. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.